РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 962 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на А.А.И.,
с ЕГН ********** *** срещу А.И.И., с ЕГН ********** и Г.К.А. с ЕГН ********** ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим
имот, находящ се в с.Ч., община Провадия - ДВОРНО място.
цялото с площ 1 680 кв.м., находящо се в село Ч., Община Провадия, област
Варна, съставлаващо урегулиран поземлен имот III - 2 от квартал 28 /двадесет и осем/, ведно с построените
в процесният имот - ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа, със застроена площ от 140
кв.м и второстепенна постройка, със
застроена площ от 20 кв.м., при граници и съседи: улица, поземлени имоти: II-1,VII - общински и V-2.
В исковата молба се твърди, че ищеца е придобил собствеността
върху процесния имот по силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 160. том IV. per. № 3480, дело 718 от
2017г., вписан в СВ гр.Провадия под вх.рег. № 3936/16.10.2017г.
Твърди се
, че на втори жилищен етаж от къщата
са се настанили без правно основание ответниците. От месец ноември 2017г.
ищецът ги поканил да напуснат имота, но те не го напускали. Ищецът подавал
сигнали затова в полицията, жалба в прокуратурата, като преписката приключила с
отказ за образуване на ДП. Твърди се, че ответниците пречили на Л. А., която
живеела в имота и за която ищеца следвало да полага грижи.
Иска се
да бъде прието за установено, че ищеца е собственик на процесния имот и
ответниците да му предадат владението им.
В срока и по
реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който излагат съображения, че иска е
допустим, но неоснователен. Твърдят, че ищеца не е станал собственик на
процесните имоти, тъй като неговата праводателка не е била техен единствен
собственик. Ответникът твърди, че Л. Б. А. се легитимирала като изключителен
собственик на процесния имот, придобит по давностно владение с н.а. № 102, T.IV, рег.№ 3262, н.д.№664/2017г. на нотариус Зоя Аврамова с
рег.№333 на Нотариалната камара, с район на действие-РС-Провадия. Дворното
място било закупено от Л. Б. А. и покойния й съпруг И. И. М./ починал на
28.12.1994г. в периода 1970г.-1972г. през време брака им в режим на СИО, като в
впоследствие двамата построили и жилищната сграда.
След
смъртта на наследодателят И. през 1994г. в процесния имот останали да живеят Л. А. и сина й Б. И.,
които обитавали първия жилищен етаж, и двамата ответници, заедно с малолетния
си син - на втория жилищен етаж. Л. А. не демонстрирала никакви действия, от
които да личало, че тя е завладяла целия съсобствен имот и отричала
собствеността на останалите съсобственици. Поради напредналата възраст и
влошеното здравословно състояние на А. ответниците полагали основните грижи за
поддържането на имота, заплащали консумативите за ползването му, а в периода
след 2012г. с нейно знание и без противопоставянето й построили в същия и
масивни стопански постройки.
А.
не била придобила в изключителна собственост процесният недвижим имот въз
основа на упражнявано в установения в разпоредбата на чл.79 от ЗС 10 годишен
срок давностно владение и не би могла еднолично да се разпорежда с него.
Иска
се отхвърляне на предявения ревандикационен иск като неоснователен и недоказан
и на основание чл.537 ал.2 от ГПК отмяна на н.а.№ № 102, т.IV,
рег.№ 3262, н.д.№664/2017г. на нотариус Зоя Аврамова с рег.№333 на
Нотариалната камара, с район на действие РС-Провадия. Молят за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител
моли за уважаване на иска, ответниците чрез процесуалните си представители
молят за отхвърляне на предявения ревандикационен иск
като неоснователен и недоказан и на основание чл.537 ал.2 от ГПК отмяна на
н.а.№ № 102, т.IV, рег.№
3262, н.д.№664/2017г. на нотариус Зоя Аврамова с рег.№333 на Нотариалната
камара, с район на действие-РС-Провадия.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт № 160, том ІV, рег. № 3480, дело
№ 718/2017 г. на нотариус Зоя Аврамова, с район на действие РС-Провадия, ищецът
А.А.И. е придобил собствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба с
поемане на задължение за издържа и гледане на баба си и негова праводателка – Л.
Б. А., осигурявайки й храна, подслон, облекло и медицинска помощ, грижейки се
за личността й съобразно социалното й положение. Праводателката по сделката си
е запазила пожизнено правото на ползване върху целия имот.
От нотариален
акт № 102, том ІV, рег. № 3262, дело № 664/2017 г. е видно, че на основание
постановлението на нотариуса от 27.09.2017г., праводателя на ищеца Л. Б. А. е
призната за собственик на процесния имот въз основа на давностно владение по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС.
От Договор от 07.11.1971г. се установява, че е сключен
договор за покупко-продажба на двор с площ 1,5 д.ка ведно с построената в него
къща, намиращи се в с.Ч. между продавачи Й. З. и В. З. – продавачи и И. И. Е. и
Л. Б. Е. на 07.11.1971 година.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
с изх. № 013/22.10.2018 г. се установява, че имената И. И. М. и И. И. М. са
имена на едно и също лице, а именно на покойния съпруг на праводателката на
ищеца и негов дядо.
От Удостоверение за наследници с изх. № 018/22.10.2018
г., изд. от кметство село Ч., обл. Варна се установява, че И. И. М. /И. И. М./
е починал на 28.12.1994г. и е оставил следните наследници по закон: Л. Б. А. –
съпруга; С. И.И. – син; Б. И.И. – син; А.И.И. – син.
От Протокол за предупреждение от 10.04.2017г. и Протокол
за предупреждение от 18.04.2017 г. е видно, че ответниците по настоящето производство
са били предупреждавани, съответно Г.А. на 10.04.2017г. и А.И. на 18.04.2017г.,
на основание чл.65 от ЗМВР да се въздържат от извършването на домашно насилие
спрямо Л. Б. А.. Домашното насилие се изразявало в психически тормоз, физически
тормоз и самоуправни действия спрямо А..
В Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 26.05.2017 г. и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 18.12.2017 г. е видно, че Л. А. е подавала жалби до
РУП-Провадия с твърдения за системен тормоз от страна на А.И.И. – сина на
жалбоподателката. В хода на извършените проверки не са събрани данни за
извършени престъпления от общ характер, поради което и Районна прокуратура Провадия
е отказала да образува наказателно производство.
От Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 14.03.2018 г. се установява, че ищецът А.А.И. ***. По
заведената преписка се установило, че жалбоподателя бил собственик на недвижим
имот, находящ се в село Ч., област Варна и поискал от прокуратурата да бъдат
изведени от този имот ответниците. С оглед на това, че владението на имот без
основание не било инкриминирано, РП-Провадия е отказала да назначи проверка и
да образува наказателно производство.
Видно от Приходна квитанция от 07.03.2018 г., за периода
02.07.2018г. – 31.10.2018г., данък недвижим имот и такса битови отпадъци са
платени от ответника.
От Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № **********/18.07.2018 г. се установява, че до 31.12.2018г. данъчната
оценка на процесния имот е била 4360.40 лева. В удостоверението ищецът А.А.И. е
записан като собственик, а Л. Б. А. – неговия праводател е записана като
ползвател на имота.
В Скица № 574/30.08.2018 г. като
собственик на процесния имот е посочен А.А.И.. На скицата е видно, че в имота
има построена масивна жилищна сграда и друга сграда, отбелязана като обор.
Границите на дворното място са следните: улица,
поземлени имоти: II-1,VII - общински и V-2. Площта на имота е 1680
кв.м..
От Приходна
квитанция № 0083465/02.02.2017 г. и Приходна квитанция № 0083466/02.02.2017 г.
се установява, че на 02.02.2017г. ответникът А.И.И. е заплатил сумите 3,20 лева
и 7,34 лева, дължими за данък недвижим имот и такса битови отпадъци по партиди,
съответно 4104120975001 и 7310090941001.
От фискални
бонове и фактури за заплащане на ел.енергия и вода се установява, че са
заплащани суми за изразходвана електроенергия в процесния имот за периода
28.02.2006г. до 20.09.2017г. от ответника.
От показанията
на св.С. И. И. и св.Е. К. М., които съдът кредитира като еднопосочни и
непроиворечащи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че процесния
имот е бил закупен от праводателката на ищеца през 1971 година. През 2017
същата се снабдила с нотариален акт за имота. След женитбата си за първата си
съпруга ответника не живее в имота. Ответникът и майка му не били в добри
отношения. Ответникът И. заплащал разходите за ток и вода в процесния имот
поради споразумение с майка си – той да заплаща тези консумативи и да живее в
имота, тъй като първата му съпруга продала къщата, в която живеели. През 2012
година нищо не било строено в процесния имот. Постройките били там от
закупуването на имота. Св.М. твърди, че за двора и къщата се грижат малкия син
/ответника/, собственика А. и бабата – Л. А.. Г.А. сеела в двора за себе си.
След смъртта на съпруга на Л. А. през 1994 година, тя останала да живее в имота
заедно с единия си син, който страдал от психическо заболяване. Ответникът
тогава не живеел в процесния имот, като от около 5 години живеел там.
Ответникът живеел на втория етаж, а Л. А. на първия етаж. След женитбата си с Г.А.
ответника живеел в с.К..
От показанията
на св.А. и св.М.а, които съдът кредитира в по-голямата им част като обективни и
кореспондиращи с останалите по делото доказателства се установява, че Л. А. и
съпругът й през 70-те години закупили процесния имот. След смъртта на съпругът
на Л. А. в къщата останали да живеят А. и средния й син. Съдът не кредитира
показанията на св.М.а, че ответникът също останал да живее в имота, тъй като
това противоречи на показанията на св.И. и св.М., които са кредитирани от съда,
според които по време на смъртта на баща си ответникът живеел в друга къща
заедно с първата си съпруга. Показанията в тази им част противоречат и на
показанията на св.А., според които след женитбата между ответника и дъщеря й -
ответницата през 2004г. те заживели в имота, като ответника работил в с.К. и
живеел преимуществено там, а се връщал в процесния имот веднъж в седмицата. Ответникът
поддържал имота, в двора оградил
пространство с дърво и найлон, в което гледал телета.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени
са следните искове:
Предявен e осъдителен иск по чл.108 ЗС за
признаване на установено по отношение на отвентиците, че ищецът е собственик на
процесните имоти и осъждане на отвентиците да предадат владението върху
дворното място и частта от жилищната сграда, която ползват неправомерно, както
и второстепенната постройка.
Възражение по чл.124 ГПК, че ищеца не е едноличен собственик на процесните
имоти.
Искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
н.а.№ № 102, т.IV, рег.№ 3262,
н.д.№664/2017г. на нотариус Зоя Аврамова с рег.№333 на Нотариалната камара, с
район на действие-РС-Провадия.
Ищцовата
страна носи доказателствената тежест, че е
едноличен собственик на процесните имоти, на твърдяното основание, че
праводателят му е бил едноличен собственик на процесните имоти, че ответниците
владеят имотите без основание.
Ответната
страна, следва да установи положителните факти, на които се позова, че
ответника И. е съсобственик в процесните имоти, че двамата ответници са ги
поддържали, че са построили стопанска постройка в дворното място, че живеят в
имота на правно основание.
От нотариален акт № 160,
том ІV, рег. № 3480, дело № 718/2017 г. на нотариус Зоя Аврамова и нотариален
акт № 102, том ІV, рег. № 3262, дело № 664/2017 г. се установи, че ищецът е
собственик на процесните имоти въз основа на договор за покупко-продажба срещу
издръжка и гледане и праводателят му Л. А. също е била собственик на процесните
имоти въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Последното
обстоятелство се установи и от разпитаните по делото свидетели, според които от
1971г. Л. А. е закупила имотите заедно със съпруга си и е живяла в къщата,
който факт продължава и към момента на приключване на устните състезания. За
този факт косвено свидетелства и представения от ищеца договор за
покупко-продажба от 1971г., въпреки различните фамилните имена на купувачите Л.
и И. Е. от имената на Л. А. и съпругът й И. М. (И. М.) и недоказаната
идентичност на описания в договора имот и процесния.
Съдът
не споделя възражението на ответната страна, че праводателят на ищеца не е бил
единствен собственик на процесния имот. Праводателят на ищеца предвид
гореизложеното е бил единствен собственик на процесните имоти въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, на която тя се е
позовала видно от издадения в нейна полза констативен нотариален акт. За
придобиване на даден имот по давност по чл.79, ал.1 от ЗС е необходимо не само
да владееш имота най-малко 10 години с намерението, че си собственик, но и да
се позовеш на тази давност. В случая Л. А. е сторила това, но не и нейния покоен
съпруг. Към момента на смъртта си И. М. не е бил собственик по давност на никаква
част от процесния имот, тъй като не се е позовал на изтеклото в негова полза
давностно владение. Поради това никаква част от процесните имоти не е
представлявала негово наследство и не е наследена от ответника А.И.. Последният
и не твърди, че е владял каквато и да е част от процения имот, за да присъединява
към своето владение това на баща си. Твърденията му са, че той е живял и
ползвал процесните имоти, твърдение, което не се оспорва от ищцовата страна.
От
свидетелските показания се установи, че ответниците живеят на втория етаж от
къщата от 2004г. и ползват двора и второстепенната постройка, като ответникът И.,
загражда, части от него и гледа телета, ответницата А. сее в имота. Ответниците
заплащат консумираната електроенергия и вода за целия имот, според показанията
на ищцовите свидетели кредитирани от съда като възнаграждение за ползването на
имота. Ответната страна не успя да докаже, че живее на втория етаж от къщата и
ползва дворното място на правно основание. От протоколите за предупреждение,
отказите за образуване на ДП, свидетелските показания се установи, че
ползването на втория етаж от къщата и на дворното място от страна на
ответниците е при липса на правно основание.
От
гореизложеното се установи, че са налице всички предпоставки за уважаване на
предявени иск по чл.108 ЗС. Не са налице основания за уважаване на иска по чл.537 ал.2 от ГПК, тъй
като от събраните по делото доказателства се установи че Л. А. е владяла
процесните имоти повече от 10 години и е придобила собствеността им въз основа
на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ищецът
е поискал присъждане на разноски и такива му се дължат предвид уважаване на иска в цялост и чл.78,
ал.1 от ГПК. Сторените от ищеца разноски, които следва да му се присъдят са в
размер на 1057 лева, от които 50 лева – държавна такса, 7 лева за заверени
преписи и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Ответната страна също претендира разноски,
но такива не й се дължат предвид уважаване на иска.
Мотивиран така , Провадийски районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.108 ЗС по отношение на А.И.И., с ЕГН ********** и Г.К.А. с ЕГН ********** ***, че А.А.И., с ЕГН ********** *** е собственик на следните недвижими имоти:
ДВОРНО място цялото с площ 1 680
кв.м., находящо се в село Ч., Община Провадия, област Варна, съставлаващо
урегулиран поземлен имот III - 2 от квартал 28,
ведно с построените в него имот - ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа, със застроена
площ от 140 кв.м и второстепенна постройка, със застроена площ от 20 кв.м., при
граници и съседи: улица, поземлени имоти: II-1,VII - общински и V-2, като ОСЪЖДА А.И.И., с ЕГН **********
и Г.К.А. с ЕГН ********** да предадат на
А.А.И., с ЕГН ********** владението върху ДВОРНО
място цялото с площ 1 680 кв.м., находящо се в село Ч., Община Провадия,
област Варна, съставлаващо урегулиран поземлен имот III - 2 от квартал 28, частта от ЖИЛИЩНА СГРАДА на два
етажа, със застроена площ от 140 кв.м, построена в него, неправомерно ползвана
от тях, както и второстепенна постройка, със застроена площ от 20 кв.м.,
построена в дворното място.
ОТВХЪРЛЯ искането с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК на А.И.И., с
ЕГН ********** и Г.К.А. с ЕГН ********** *** за отмяна
на нотариален
акт № 102, том ІV, рег. № 3262, дело № 664/2017 г. на нотариус Зоя Аврамова,
вх.рег.№3699/28.09.2017г., акт №110, том X,
дело № 1887/2017г. на СВ Провадия.
ОСЪЖДА А.И.И., с ЕГН ********** и Г.К.А.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.А.И.,
с ЕГН ********** ***, сумата от 1057 лева разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………