№ 228
гр. Айтос, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20222110100045 по описа за 2022 година
Ищец по делото е Г. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ***, чрез адв. М. С. – гр.
Б., ул. „*** I“ ***, а ответници са Ф. Г. Х. с ЕГН ********** от гр. Б., ***, със съдебен
адрес гр. Б., ***, чрез адв. П. В. и С. М. Е. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес
***, чрез адв. З. К..
Предявява се срещу ответниците иск с правно основание по чл.108 от ЗС за
предаване на владението на неправомерно завзетата от тях реална част от 58 кв.м. от
УПИ IV-63 в кв.27 по плана на с. С., разположена в южната регулационна граница на
имота, както и иск с правно основание по чл.109 от ЗС за прекратяване на
неоснователните действия по отношение на собствения на ищеца имот, като
ответниците бъдат осъдени да преместят оградата на регулационната граница с имота
на ищеца - УПИ IV-63 в кв.27 по плана на с. С..
В исковата молба се поддържа, че ищецът е собственик на УПИ IV-63 в кв.27 по
плана на с. С., като имотът е придобил въз основа на покупко-продажба с нотариален
акт № 82, том V, рег. № 3902, дело № 678 от 21.07.2003 г. на нотариус Б.Д. и
нотариален акт № 145, том I, рег. № 1934, дело № 121 от 25.05.2021 г. на нотариус Ж.
Д.. След геодезическо измерване и трасиране на границите на имота ищецът
установил, че 58 кв.м. попадат в съседния УПИ V-64, собственост на ответниците.
Поддържа се, че тази част се владее неправомерно и без основание от ответниците, тъй
като е приобщена към имота на ответниците чрез съществуващата ограда между
съседните имоти. Ответниците отказали да преместят оградата. Ето защо ищецът
счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на искова претенция по
1
чл.108 от ЗС срещу ответниците за признаване на собствеността му и предаване на
владението върху тази част, която са завзели неправомерно и отделно от това иск по
чл.109 от ЗС за преместване на поставената ограда по регулационната линия между
двата имота, тъй като както е поставена оградата се възпрепятства ищеца да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. Правят се доказателствени искания, като се
иска допускане на СТЕ.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците, с който се оспорват
исковите претенции като недопустими и неоснователни.
С отговора на С. М. Е. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. З. К.,
се поддържа, че не става ясно нито какво е това геодезическо заснемане, на което се
позовава ищецът, нито по кой план е извършено. Посочва, че за да се установи вярната
имотна граница е необходимо проследяване на кадастралната основа във времето, вкл.
да се проследят и предходните планове и движението на имотите по тях. Вярната
имотна основа е тази по приложения рег. план, а при липса на такъв – това ще бъде
имотната граница към момента на първото заснемане и нанасяне на имота в първия
план. И това при положение, че оградата между имотите стои повече от 50 години на
едно й също място, след като служители на Община А. са трасирали имота.
С отговора на Ф. Г. Х. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., ***, чрез адв.
П. В., също се излагат твърдения в посока, че планът по отношение на спорната
гранична линия е приложен и в продължение на 45 години тази граница не е
променяна. Твърди се хипотеза на неуредени рег. сметки между страните. В случай че
не е налице такава, то тогава се заявява възражение за изтекла придобивна давност в
полза на ответниците. Също се поддържа, че за изясняване на спора е неоходимо
заснемане с тотална станция на границите на съществуващата ограда и те да се нанесат
ясно върху настоящия и старите РП, като за целта е необходимо и оцифряване на
старите РП.
От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА се установява следното:
Видно от представените доказателства ищецът е собственик на дворно място,
представляващо УПИ № IV-63 в кв.27 по плана на с. С., ведно с масивна жилищна
сграда, построена в дворното място.
Относно собствеността на ищеца са представени нотариални актове, които
хронологично и последователно установяват прехвърлянето на имота, представляващ
самостоятелен урегулиран поземлен имот - нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот № 145, том I, рег. № 1934, дело № 121 от 25.05.2021 г.
на нотариус Ж. Д. с рег. № 665 към НК, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 82, том V, рег. № 3902, дело № 678 от 2003 г. на нотариус Б.Д. с рег.
№ 324 към НК, както и нотариалните актове на праводателите – нотариален акт за
2
покупко-продажба на имот № 42, том III, дело № 1538/1996 г. на Айтоски районен
съдия и нотариален акт № 15, том II, дело № 368/1985 г. на Айтоски районен съдия.
Няма спор, а и от представените доказателства е видно, че ответниците са
собственици на съседния имот – дворно място, представляващо „самостоятелен
урегулиран парцел № V-64” в кв.27 по плана на с. С..
Във връзка със собствеността на ответниците са представени следните писмени
документи: нотариален акт № 179, том II, дело № 887/1971 г. на Айтоски районен
съдия, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 140, том II, дело № 805/1981 г.
на Айтоски районен съдия, ведно с извършената на следваща година поправка с
нотариален акт № 17, том I, дело № 27/1982 г. на Айтоски районен съдия, нотариален
акт № 10, том I, дело № 26/1982 г. на Айтоски районен съдия, нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 36, том II,
рег. № 1276, дело № 250 от 2000 г. на нотариус Б.Д. с рег. № 324 към НК, нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 99,
том II, дело № 432 от 1982 г. на Айтоски районен съдия.
От основното заключение на вещото лице И. Б. се установява, че по действащия
кадастрален и регулационен плана от 1932 г. процесните имоти са били част от общ
парцел № III-80. С одобряването на последващия кадастрален и регулационен план
през 1977 г. в общия парцел са заснети два поземлени имота – имот пл. № 63, за който
са отредени парцели III-63 и IV-63 и имот пл. № 64, за който са отредени парцели № V-
64 и IIV-64, 65. Площ от 21 кв.м. се предава от имот пл. № 64 към парцел № IV-63, а от
имот пл. № 63 към парцел № V-64 - 145 кв.м. /в съдебно заседание от 30.06.2022 г.
вещото лице е направило поправка, като е посочило, че посочените 125 кв.м.
придаваеми части следва да се четат като 145 кв.м./. Няма данни според вещото лице
регулационните сметки между съседните имоти по този план да са уредени. По
действащия кадастрален и регулационен план от 1997 г. имотите имат същата
номерация, макар да са с различна площ и очертания - УПИ IV-63 е с площ от 874
кв.м. за разлика от площта по плана от 1977 г. – 830 кв.м. и лицето му е 17, 50 м. за
разлика от лицето по плана от 1977 г. – 16 м., а УПИ V-64 е с площ от 1 125 кв.м. /с
приобщена площ от УПИ № IIV-64, 65/ за разлика от площта по плана от 1977 г. – 770
кв.м. Съществуващата на място ограда между двата имота не съответства на
дворищнорегулационната линия между тях по плана от 1997 г., като площ от 58, 50
кв.м. от процесния УПИ IV-63, означени със син цвят на приложената към
заключението скица, попадат в оградената площ, ползвана от собствениците на УПИ
V-64.
Разпитани по делото са Панайот П., бивш собственик на спорния имот до 1996 г.
и братовчед на ответниците, К. П., жител на с. С. от 1975 г., както и К. Д.а-Я., сестра на
ищеца и също бивш собственик на процесния имот в периода след 2003 г. до 2021 г.,
3
когато е прехвърлила своята идеална част на брат си. Свидетелката П. сочи, че познава
имота още от идването си в населеното място, но знае оградата в този вид от 1996 г.,
тъй като през 1997 г. тръгнал проект за канализация, трябвало да се осигури вода за
всеки имот и от тогава парцелите са във вида, в който са сега. Свидетелят П. сочи, че
до продажбата през 1996 г. имотите са били празни дворни места. Човекът, който
закупил от него имота /Ж.Р.Р.-проводател на ищеца и сестра му чрез тяхната майка/ и
братовчедка му Ф. застроили дворните места по едно й също време след продажбата на
имота - през 1997 г. - 1998 г., поради което счита, че от тогава няма промяна в имотите,
вкл. по отношение на оградата между тях. Свидетелката К. Д.а-Я. помни имота от 13-
14 годишна възраст, когато имотът бил закупен от нейното семейство. Първо дядо й
живял там, после баща й започнал да се нанася, като поддържа, че във времето
оградата била изместена от ответниците навътре в тяхното дворно място и от 2014 г.
насам между ответниците и семейството й имало непрекъснати разногласия по повод
преместването на оградата и отказа на ответниците да върнат оградата в
първоначалния й вид. Свидетелката сочи, че черешовото дърво в техния двор, което
преди било на достатъчно разстояние от оградата, за да минават и да обират черешите
от дървото, сега се намирало плътно до оградата. Именно по черешовото дърво
разбрали през 2014 г., че оградата е преместена от ответниците навътре в техния двор.
Предявените искове са с правно основание по чл.108 и 109 от ЗС, както
следва: ревандикационен иск с правно основание по чл.108 от ЗС за признаване на
собствеността и осъждане на ответниците да предадат частта от 58 кв.м., заключена
между съществуващата ограда и дворищнорегулационната граница между УПИ № IV-
63 в кв.27 и съседния му УПИ V-64 по действащия план на с. С. и негаторен иск с
правно основание по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост досежно собствения му недвижим имот - УПИ № IV-63 в кв.27 по плана
на с. С., като преместят съществуващата ограда съобразно дворищнорегулационната
граница между УПИ № IV-63 в кв.27 и съседния му УПИ V-64 по действащия план на
с. С..
По допустимостта на исковите претенции: На собственика са
предоставени различни възможности за защита, най-често използваните от които са
именно ревандикационния иск /намиращ правната си уредба в чл.108 от ЗС/ и
негаторния иск /уреден в чл.109 от ЗС/. И двата иска са познати в правната теория и
практика, като е изведена ясно и недвусмислено и разликата между тях. Докато първия
би следвало да се използва при отнето владение, то при втория иск се дава правна
защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика
да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Тоест – касае се до
различен интензитет на засягане на правото на собственост и няма основание да се
ограничава собственика в избора си на защита. Не е невъзможно трети лица да
4
предприемат действия и създават състояния, които да водят както до отнемане на
владение, така и до ограничаване и създаване на пречки на собственика да ползва
имота си. Така например, както се твърди в настоящия случай, ако собственик на
съседен имот е построил ограда, навлизайки в имота на ищеца, той би могъл както да
предяви ревандикационен иск, за да възстанови отнетото си владение върху част от
имота, така и негаторен иск за премахване на оградата, пречеща му да упражнява в
пълен обем правата си на собственик. И двата иска биха били допустими. С оглед на
това съдът намира, че предявените ревандикационен иск с правно основание по чл.108
от ЗС и негаторен иск с правно основание по чл.109 от ЗС са допустими, доколкото от
събраните по делото доказателства е безспорно установено, че със съществуващата на
място ограда ответниците навлизат в съседния имот, собственост на ищеца, завземайки
по този начин част от него, която ползват за собствени нужди.
По основателността на исковите претенции: От събраните по делото
доказателства се установи безспорно, че страните са собственици на съседни имоти и
че между тях е поставена ограда, която не съвпада с вътрешната регулационна граница,
а навлиза с 58, 50 кв.м. навътре в УПИ IV-63 в кв.27 по плана на с. С., който ищецът
притежава въз основа на покупко-продажби, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 145, том I, рег. № 1934, дело
№ 121 от 25.05.2021 г. на нотариус Ж. Д. с рег. № 665 към НК и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 82, том V, рег. № 3902, дело № 678 от 2003 г.
на нотариус Б.Д. с рег. № 324 към НК. Спорната част, която е завзета от ответниците
чрез поставената ограда, е индивидуализирана по скицата - приложение № 4 към
основното заключение на вещото лице, като е безспорно, че фактически се владее и
ползва от ответниците, които не разрешават преместването на изградената ограда по
вътрешната регулационна линия с техния имот – УПИ V-64. За тази площ ответниците
не противопоставят годно правно основание, поради което осъществяваното владение
е неправомерно. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за изтекла
в полза на ответната страна давност. Двете страни са собственици на самостоятелни
урегулирани поземлени имоти, което е видно от представените от тях нотариални
актове. Завладяната от ответниците площ от 58, 50 кв.м. не отговаря на изискванията
на самостоятелен имот по чл.19 от ЗУТ, поради което не може да бъде придобита по
давност с оглед забраната по чл.200, ал.1 от ЗУТ, съответно чл.59 от ЗТСУ отм. По
въпроса има задължителна съдебна практика, която е категорична относно забраната за
придобиване на реална част от парцел, която не отговаря на изискванията за
самостоятелен имот по чл.19 от ЗУТ, независимо от това, че по този начин завладяната
реална част се присъединява към съседен имот. Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.200 от ЗУТ, както и разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ отм. е насочена към запазване
целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията. Предвиденото в
чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение касае само случаите, когато частта от поземления имот
5
се присъединява към съседен имот при условията на ЗУТ, т.е. при урегулиране с
регулационен план, тъй като чл.17, към който препраща чл.200, ал.2 ЗУТ касае
урегулирането на неурегулирани дотогава имоти, а такава хипотеза не е налице в
настоящия случай. По отношение на реално обособена част от урегулиран поземлен
имот се приема категорично, че не може да бъде придобита по давност нито по
отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ, ако не отговаря на изискванията за
минимална площ и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел. В този
смисъл е и становището, изразено в постановеното по чл.290 от ГПК решение №
102/30.05.2016 по дело №5728/2015 на ВКС, ГК, I г.о., както и решение №
1109/09.12.2008 г., постановено по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК от тричленен състав на
Трето ГО на ВКС по гр.д.№3117/2007 г., както и в решение № 1008/14.09.2009 г. на
Първо ГО на ВКС по гр.д.№3465/2007 г.
Отделно от това, неоснователни са възраженията на ответната страна във
връзка с вярната имотна граница и приложението на регулацията по различните
планове, като по настоящото дело следва да се съобрази действащата регулация от
1997 г. Данните по делото сочат, че регулацията от 1977 г. не е приложена, тъй като
няма никакви доказателства за уредени регулационни сметки относно взаимно
придаваемите части между двата съседни имота. При това вещото лице е констатирало,
че по регулационния план от 1977 г. има нанесена ограда, но тя не съвпада нито с
регулационната граница по този план, нито с тази по регулационния план от 1997 г. По
предходния регулационен план от 1932 г. имотите са били част от общ парцел, поради
което единственият регулационен план, с който съдът следва да се съобрази е
действащият регулационен план от 1997 г. Това съответства и на гласните
доказателства, които макар противоречиви на пръв прочит, при внимателен анализ
ясно сочат, че имотите са се оформили и съответно се владеят във вида, в който са
понастоящем през 1996 г. – 1997 г., когато е реализиран проекта за канализация в
населеното място и празните дотогава съседни дворни места са били застроени от
новите си собственици. По време тези събития съвпадат с приемането на новия
регулационен план от 1997 г., съответно очевидно предприелите застроителни
действия собственици са се съобразили с него и с границите на парцелите по този
план. В тази връзка са показанията както на свидетелката П., така и на свидетеля П.,
които имат непосредствени впечатления именно от този важен период – 1996 г. – 1997
г. и подробно разказват за него и настъпилите промени в двата съседни имоти.
Оградата между имотите следователно съществува в сегашния си вид от 1996 г. – 1997
г. и предвид предприетото благоустрояване на населеното място е била съобразена с
новоприетия регулационен план от 1997 г. За последвалото в един доста по-късен
период преместване на оградата навътре в имота на ищеца от значение са показанията
на свидетелката К. Д.а-Я., доколкото предвид поредната смяна в собствеността за
времето след 2003 г. тя има далеч по-преки, конкретни и непосредствени впечатления
6
от останалите двама свидетели. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата
видно е, че регулационният план, който следва да бъде съобразен по настоящото дело е
действащият такъв от 1997 г., както именно е сторил съдът по-горе в мотивите.
С оглед изложеното исковите претенции по чл.108 и чл.109 от ЗС се явяват
доказани и основателни.
Ревандикационният иск с правно основание по чл.108 от ЗС следва да се уважи
по начина, по който е предявен - за 58 кв.м., тъй като изменение в тази посока не е
направено от ищцовата страна.
Негаторният иск с правно основание по чл.109 от ЗС също следва да се уважи по
начина, по който е предявен – за преместване на оградата в съответствие с вътрешната
регулационна линия между двата съседни имота.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна се следват разноски, които
възлизат в размер на 600 лева съобразно представения списък на л.98 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ф. Г. Х. с ЕГН
********** от гр. Б., ***, и С. М. Е. с ЕГН ********** от ***, че ищецът Г. Л. Д. с
ЕГН ********** от гр. Б., ***, е собственик на площ от 58 кв.м., представляваща част
от УПИ № IV-63 в кв. 27 по действащия план на ***, заключена между регулационната
граница със съседния УПИ № V-64 и съществуващата на място ограда и ОСЪЖДА
ответниците Ф. Г. Х. с ЕГН ********** и С. М. Е. с ЕГН ********** да предадат на
ищеца Г. Л. Д. с ЕГН ********** владението върху гореописаната част от УПИ № IV-
63 от 58 кв.м.
ОСЪЖДА ответниците Ф. Г. Х. с ЕГН ********** и С. М. Е. с ЕГН **********,
на основание чл.109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които
пречат на ищеца Г. Л. Д. с ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост
досежно собствения си недвижим имот - УПИ № IV-63 в кв. 27 по действащия план на
***, като преместят изградената ограда със съседния УПИ № V-64, собственост на
ответниците, в съответствие с предвидената по действащия план регулационната
граница между двата имота.
ОСЪЖДА ответниците Ф. Г. Х. с ЕГН ********** и С. М. Е. с ЕГН **********,
да заплатят на ищеца Г. Л. Д. с ЕГН **********, сумата от 600 лева съдебно
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
7
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8