№ 3182
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110215551 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 003620 от 21.08.2023 година и.д. директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите е
наложил на „..........“ ЕООД с ЕИК .......... имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева на осн. чл. 230д ЗЗП за нарушение на чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
юридическо лице, което чрез законния си представител, в срочно подадена жалба го атакува
с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост, недоказаност и
незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт. Твърди се, че от мотивите на последния
не става ясно кога, по какъв начин и на кого е била връчена поканата за представяне на
писмени документи. Сочи се още, че не ставало ясно също и къде, по какъв начин и на кого е
бил връчен актът за установяване на административно нарушение. При така наведените си
изначално аргументи жалбоподателят моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
Д., който моли за отмяна на наказателното постановление, по съображения, свързани с
нарушения на материалния и процесуалния закон. Позовава се на опорочената процедура по
изискване на необходимите за целите на проверката писмени документи, както и на
незаконосъобразно осъщественото връчване на АУАН. Наред с това излага съображенията
си за несъответствието на оспорения акт с материалния закон, което мотивира с отсъствие на
необходимост от представянето по преписката на изисканите документи.
В съдебно заседание въззиваемата страна – директор на регионална дирекция към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, се представлява от адвокат К., която моли
за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Навежда, че извършването на проверки е в оперативната самостоятелност на контролните
органи, като нужните в случая документи са били изискани по надлежния ред и при
оправдана необходимост от снабдяването с тях. Изтъква, че АУАН е бил законосъобразно
връчен на дружеството- жалбоподател, че наложената имуществена санкция е в минимален
1
размер, както и, че случаят не е маловажен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗП за изготвяне на становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
„..........“ ЕООД с ЕИК ********** е търговско дружество, регистрирано в Република
България, със седалище в гр. София, бул. „България“ № 102, ******, представлявано от В. Д.
Де..
Дружеството упражнявало търговската си дейност чрез различни търговски обекти,
включително и ателие, находящо се в търговски център „Ринг Мол“ на адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 214, в което се предлагала услугата химическо чистене на различни
видове дрехи. През месец ноември 2022 г. г-жа Таня И. оставила за почистване в посоченото
ателие дамско палто и мъжко зимно яке Emporio Armani. На 05.12.2022 г. г-жа И. получила
обратно своите дрехи, при което установила, че вътрешният пълнеж на якето е видимо
събран на топки, което нарушавало търговския му вид и го правело негодно за употреба по
предназначението му.
Били проведени неколкократни телефонни разговори с управителя на обекта,
вследствие на които така и не била постигната договореност за разрешаване на образувалата
се полемика. На 15.12.2022 г. Таня И. предявила пред почистващата компания акт за
рекламация, в който било описано, че след третирането на якето същото е било върнато в
повреден вид. Тя била увещана от служителите на обекта, че нанесените имуществени вреди
ще бъдат компенсирани с възстановяването на цялата стойност на услугата и пълно
репариране на цената на самия артикул, който е бил оставен за почистване. И. обаче
поискала регулярната цена на якето да бъде възстановена в двоен размер, поради което
решила да сезира Комисията за защита на потребителите.
По повод на подадения от нея сигнал с вх. № С-03-1625/13.03.2023 г., в КЗП от
служители на Комисията била извършена проверка на място в търговския обект, за която е
съставен Констативен протокол № К-2757060 от 11.04.2023г. След справка в регистъра на
предявени рекламации било установено, че процесната рекламация е надлежно заведена в
него под № 12. По силата на констативния протокол, на управителя на стопанисващото
проверявания обект търговско дружество било указано в 11:00 часа на 18.04.2023 г. да се яви
лично в Регионалната дирекция на КЗП – гр. София или да излъчи упълномощен
представител, който да представи оригинали и копия на следните документи: документи във
връзка с изложеното в жалбата и как ще бъде решена тя; страници от ценоразпис; бележка за
прием на дрехи.
След констатиране неизпълнението на така дадената инструкция било изготвено
писмо – покана до законния представител на „..........“ ЕООД, в която му било указано да
представи в седалището на КЗП в гр. София, в 09:30 часа на 11.05.2023 г. горепосочените
документи, като са разяснени и последиците от неизпълнението на даденото предписание.
Уведомлението е насочено до адреса на управление на търговското дружество, където на
05.05.2023 г. е получено от лице, идентифицирало се пред връчителя на пощенския оператор
като „Г.“. Въпреки това, изисканите документи не са били представени нито на упоменатата
в разпоредителната част на констативния протокол дата, нито след изпращането на писмена
покана за целта.
В тази връзка на 27.06.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 003620/27.06.2023 година от страна на Л. М. – главен инспектор в КЗП –
София област, с който срещу „..........“ ЕООД било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че на 11.05.2023 г., като търговец, не е изпълнил задължението си да
предостави на длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите изисканите
документи, с което е възпрепятствал осъществявания от тях контрол. Фактическата
обстановка актосъставителката е квалифицирала като нарушение на чл. 230д във връзка с чл.
192, т. 2 от ЗЗП.
С призовка, връчена на адреса на управление на дружеството-жалбоподател,
последното е било призовано да излъчи свой представител, който да присъства на
съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение, но
2
въпреки надлежното известяване за това задължение, такъв не се е явил на определената за
целта дата. Нещо повече – до нарушителя е адресирана и последваща покана, която е била
върната с отбелязване „преместен“, което е мотивирало инспекторът на КЗП да състави акта
в отсъствие на нарушителя - на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
При връчването на АУАН контролният орган се е позовал на възможността,
регламентирана в разпоредбата на чл. 233, ал. 4 от ЗЗП, като препис от акта е приет от Е. Й.
– лице, което се е намирало на територията на търговския обект и е било в трудови
правоотношения с дружеството-жалбоподател.
На база така съставения АУАН е било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 003620 от 21.08.2023 година, с което и.д. директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП е наложил на „..........“ ЕООД имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл. 230д от ЗЗП за нарушение на чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля А. М., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 003620/27.06.2023 година,
съпроводително писмо с изх. № С-03-5706/06.10.2023 г. за връчване на НП ведно с известие
за доставянето му, писма-покани за съставяне и връчване на АУАН с изх. № С-03-
1625/16.05.2023 г. и С-03-1625/09.06.2023 г. ведно с известия за доставянето им, писмо-
покана за представяне на документи с изх. № С-03-1625/04.05.2023 г. ведно с известие за
доставянето му, Констативен протокол № К-2757060/11.04.2023 г. и приложение към него,
сигнал до КЗП с вх. № С-03-1625/13.04.2023 г. ведно с приложени към него касова бележка и
акт за рекламация № 12/15.12.2022 г., Заповед за компетентност на актосъставителя № 326
ЛС/22.04.2015 г., Заповед за компетентност на наказващия орган № 670/06.07.2023 г.,
писмено уведомление от Националната агенция за приходите с вх. № 82660/12.03.2024 г.
ведно с приложена справка за актуално състояние на действащите трудови договори на
жалбоподателя за периода 01.04.2023 г. – 30.06.2023 г., както и останалите приложени по
преписката документи.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелката А. М.,
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания свидетелката подробно
разказва за извършената с нейно участие проверка на място в търговския обект, като
показанията по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по
делото. Същевременно с това показанията не са изолирани от доказателствената маса, а се
подкрепят от същата, в частност от приложения констативен протокол. На следващо място
съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници.
Предвид на това, и с оглед липсата на противоречия между доказателствените
източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
и в рамките на установения от закона преклузивен срок, с оглед на което същата е
допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, се явява
неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
003620/27.06.2023 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно заповед № 326
ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП и на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗП, Л. М. е
определена за длъжностно лице, което да съставя актове за установяване на
3
административни нарушения. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално
и материално компетентен орган, определен със Заповед № 670/06.07.2023 г. на
председателя на КЗП, издадена на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете
за издаването им. По повод на защитните аргументи, релевирани от процесуалните
представители на жалбоподателя, съдът намира за нужно да внесе следните уточнения: с
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е регламентирана възможност за съставяне на АУАН
в отсъствие на нарушителя в две хипотези - когато нарушителят е известен, но не може да се
намери, или след като бъде поканен, не се яви за съставяне на акта. В настоящия случай до
законния представител на „..........“ ЕООД е била изпратена писмена покана с изх. № С-03-
1625/16.05.2023 г., в която е указано на отредените дата и час (23.05.2023 г. в 10:00 часа)
управителят на дружеството или упълномощен представител на последното да се явят в
Регионалната дирекция на КЗП за гр. София за съставянето и връчване на акт за
установяване на административно нарушение. От наличното по преписката известие за
доставяне се установява, че на 22.05.2023 г. поканата е била получена от Гергана Петришка
на адреса на управление на юридическото лице. С тези си служебни действия компетентните
длъжностни лица от КЗП са удовлетворили изискванията за известяване субекта на
отговорност за образуваното спрямо него административнонаказателно производство, както
и за гарантиране на възможността му да вземе участие в него и да упражни правото си на
защита чрез навеждането на възражения, представянето на документи и даването на
обяснения. Въпреки това, на определената дата представител на дружеството не се е явил за
съставяне на АУАН, поради което е изпратено ново писмено уведомление до адреса на
„..........“ ЕООД, което този път не е било успешно връчено, а е върнато с отбелязване от
пощенския оператор „преместен“ – в удостоверение на това е отбелязването, направено
върху копието от пощенски плик на л. 11 от делото. Въз основа на това именно е пристъпено
към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
В тази ситуация съдът намира, че не е било допуснато процесуално нарушение, още повече
съществено такова, а правото на защита на санкционирания субект в тази начална фаза на
административнонаказателното производство е било осигурено чрез предоставената му
възможност да се запознае със съдържанието на акта при неговото връчване по чл. 233, ал. 4
от ЗЗП.
На следващо място при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията за форма
и съдържание на двата основни за административнонаказателното производство документа,
установени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като те съдържат всички необходими реквизити.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, регламентирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че не се установяват нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които да обусловят отмяна на наказателното
постановление.
В хода на административнонаказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП се изразява
в това, че „..........“ ЕООД, в качеството си на търговец, не е изпълнило задължението си да
предостави на длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите изисканите от
него документи, с което е възпрепятствало осъществявания от длъжностните лица контрол.
Административнонаказващият орган правилно е подвел фактите под посочената
правна норма, като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на
„..........“ ЕООД, и е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството
по реда на чл. 230д от ЗЗП. Това произтича от обстоятелството, че съгласно чл. 192, т. 2 от
ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи на КЗП имат право да изискват
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, на което съответства
задължението на търговците да представят при поискване необходимите за целите на
съответната проверка документи, както и да не възпрепятстват служебната дейност на
инспекторите. Видно от разпоредителната част на констативния протокол, изготвен в
4
присъствието на служител на дружеството-жалбоподател, с него е дадено нарочно указание
за представяне на подробно описани документи пред КЗП, като КП е надлежно подписан от
представител на юридическото лице в лицето на Е. Й.. По повод на проявеното бездействие,
контролните органи са адресирали нарочна покана, в която повторно са обективирали
нуждата от предоставяне на съответните материали в срок до 11.05.2023 г. Писмото е прието
на адреса на регистрация на дружеството, от лице, съгласило се да го получи, но до
изтичането на определения времеви срок описаните документи така и не са били
представени. Това е мотивирало актосъставителят, след двукратно предоставяна възможност
за изпълнение на даденото указание, да наложи санкция на нарушителя по повод на
бездействието му, с което е възпрепятствана контролната дейност на органите на КЗП.
Противно на доводите на жалбоподателя, съдът намира за ирелевантно за
съставомерността на нарушението по чл. 230д от ЗЗП обстоятелството дали в указанията за
предоставяне на съответните документи е мотивирана конкретната необходимост от
снабдяване с тях. Разпоредбата на чл. 192, т. 2 от ЗЗП оправомощава контролните органи да
изискват от обекта на проверката необходимите във връзка с осъществяваната контролна
дейност документи. По този начин се осигуряват доказателствата, нужни за установяването
на действителните факти от значение за случая, въз основа на които длъжностните лица да
упражнят по разумен начин, добросъвестно и справедливо, своите правомощия. Те са
призвани да обезпечат развитието на административнонаказателното производство, като
обемът и видът на материалите не подлежат на законова регламентация, а се определят от
контролния орган в зависимост от конкретиката на случая. При това отсъства и задължение
за обосноваване на причините за снабдяването с определен документ, съответно със самото
му изискване за проверявания субект възниква задължението да го предостави.
Поради това, като не е изпълнило задължението си да предостави на длъжностните
лица от КЗП подробно описаните му документи, дружеството-жалбоподател е
възпрепятствало осъществявания от длъжностните лица контрол, с което е извършило
нарушение на чл. 230д във връзка с чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 230д от ЗЗП, съгласно която, за
възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и
192а, на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000
лв., законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на „..........“
ЕООД. Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице,
изследването на субективната страна се явява безпредметно. Наложената имуществена
санкция е в размер, равен на минималния, предвид на което не се нуждае от допълнително
обсъждане.
Съдът намира, че настоящият случай не разкрива белезите на маловажност по
смисъла на легалната дефиниция на ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се
отличава от общия случай на административни нарушения от същия вид и не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност спрямо тях. Напротив, касае се за неизпълнение на
задължение за представяне на няколко документа, които са били необходими за обективното
провеждане на контролната дейност, и които са безрезултатно двукратно изисквани от
проверяваното дружество. Касае се за формално по естеството си нарушение, от чието
извършване не е необходимо да са настъпили вреди. Обстоятелството, че в настоящия
случай проверката е извършена въз основа на конкретен сигнал от потребител обаче сочи и
на реално засягане на правата на последния, което е индиция в насока завишаване
обществената опасност на извършеното, респективно неприложимост на института на
маловажен случай.
Предвид изложеното, процесното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството по правило право на разноски има въззиваемата
страна. В хода на съдебните прения адвокат К. - процесуален представител на наказващия
орган, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като основание за
това намира в изготвено по делото писмено становище, обективирано в съпроводителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките на чл. 63д, ал. 1 или ал. 4 от ЗАНН. В производството по делото,
развило се пред първоинстанционния съд, органът, издал наказателното постановление е
5
представляван от упълномощен адвокат. Липсват обаче доказателства за сторени в тази
връзка разноски, които да подлежат на възстановяване. На следващо място не е налице и
хипотезата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, доколкото становището, включено в писмото по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН не съставлява процесуално представителство в частност защита в
производството по оспорване на наказателното постановление, доколкото същото се развива
по правилата на НПК, т. е. защитата се осъществява чрез участие в съдебното следствие и
съдебните прения, а не в изпращане на окомплектованата преписка в съда. Предвид това
съдът намери, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на
учреждението, към което се числи наказващият орган.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 003620 от 21.08.2023 година на и.д.
директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на „..........“ ЕООД с ЕИК .......... е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева на осн. чл. 230д от ЗЗП за извършено нарушение на чл. 192, т.
2 от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6