Р Е Ш Е Н И Е
№ 61 07.07.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав на 24 юни 2020 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Т.Стаматов
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 142 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на защитника адв.К. на подсъдимия П.П.Т. и
по жалба на гражданския ищец и частен обвинител С.П.Д., депозирана чрез
поверениците адв.Р.Д. и адв.Д.С., срещу Присъда № 22/05.02.2020 г., постановена
по НОХД № 668/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С
присъдата, подс.П.П.Т. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около
17.00 часа в гр. *****, на входа на „******* ********” до входа на фирма „*****”, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в тялото и
областта на половите органи на С.П.Д. ***, му е причинил три средни телесни
повреди, изразяващи се в: 1. счупване на три съседни ребра – IV-то, V-то и VI-то
ребро, довело до трайно затрудняване
движението на снагата за срок от около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на
развитие на оздравителните процеси; 2. счупване на дясната лопатка, довело до
трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок от около 1-1.5-2
месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси; и 3. травма в
скроталната област, причинила оток, кръвонасядане и излив на кръв в лявата
половина на скротума и нараняване на левия тестис, довело до трайно
затрудняване функциите на половите органи за срок от 1-1.5 месеца, без
причиняване на детеродна неспособност, като деянието е извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида - престъпление по
чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С
присъдата, подсъдимият П.П.Т. е признат за невиновен и оправдан по първоначално
предявеното му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият
П.Т. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С.Д. сумата от
21 000 /двадесет и една хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - **.**.**** г., до окончателното й изплащане, като иска за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 45 000 лв., като
неоснователен е отхвърлен.
С
присъдата, подс.П.Т. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
С.Д. направените в това му качество разноски по делото за упълномощаване на
повереници общо в размер на 3830 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс.Т.
е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 1262.41
лв., от които 290.41 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОДМВР - Ямбол и 972 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет
и по сметката на ЯРС, както и 840 лв. държавна такса върху уважения граждански
иск.
Въззивната жалба на защитника на
подсъдимия П.П.Т. е бланкетна. В нея се твърди неправилност на
присъдата, като постановена при съществени нарушения на материалния и
процесуалния наказателен закон, както и за явна несправедливост на същата в
наказателната и в гражданската й част. Претендира се отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подс.Т. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявеният
срещу него граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен.
Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване на размера на
наложеното наказание като явно несправедливо, както и намаляване размера на уважената
част на гражданския иск.
Във въззивната жалба на гражданския ищец и частен
обвинител С.П.Д., депозирана чрез поверениците адв.Р.Д. и адв.Д.С., се
твърди необоснованост на присъдата в наказателната й част и явна несправедливост
на присъдата в гражданско-осъдителната й част. Жалбоподателят сочи, че
първоинстанционният съд неправилно и в разрез със събраните по делото
доказателства е приел, че подс.Т. е действал в състояние на силно раздразнение,
причинено от пострадалия с тежка обида, респ. че са налице предпоставките за
приложение на привилигирования състав по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 от НК. В тази връзка се иска отмяна на присъдата в наказателната й част и
постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК. Въззивникът -
граждански ищец намира присъденият му размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за занижен и несъотвестващ на степента и характера на претърпените
от него болки и страдания, поради което и счита, че присъдената от съда сума не
компенсира в пълен обем вредите. Иска от въззивният съд да измени присъдата в
гражданско-осъдителната й част като увеличи размера на присъденото обезщетение.
Участващият в съдебно заседание прокурор при ОП-Ямбол оспорва
основателността на въззивните жалби и моли съда да потвърди осъдителната
присъда на Районен съд-гр.Ямбол както в гражданската, така и в наказателната й
част, като правилна, обоснована и справедлива.
Въззивникът - гр.ищец и частен обвинител С.Д. участва в съдебно заседание
лично и чрез поверениците си - адвокати от АК-*****. Поддържат предявената
въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Оспорват основателността на въззивната жалба, депозирана от подсъдимия П.Т. и
молят съда да я отхвърли като неоснователна.
Въззивникът – подсъдим П.Т. участва в съдебно заседание лично и с
упълномощен защитник - адвокат от АК-*****. Поддържат въззивната жалба и моли
съда да я уважи по изложените в нея съображения, като оспорват основателността
на предявената от частния обвинител С.Д. въззивна жалба и молят съдът да я
остави без уважение. Защитата счита, че някои от изводите, направени от Районен
съд - Ямбол, са неправилни и необосновани, тъй като не кореспондират със
събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства и не ги подкрепят. Основните доводи на защитата в тази посока са
свързани с механизма на причиняване на телесните повреди, както и техният брой.
Според защитника, по делото е останал неизяснен основен въпрос, свързан с
телесната повреда, представляваща счупване на три съседни ребра и това е
местоположението на счупването. Защитата счита, че правилно съдът е отчел, че
това може да бъде получено от удар с твърд тъп предмет със сравнително широка
контактна повърхност, каквато е колоната, но вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза е посочило, че такова счупване би могло да се
получи и от удар с юмрук например, какъвто удар в хода на съдебното следствие
не бил установен. Продължава, че за да уточни и да изгради изводите си, Районен
съд - Ямбол се е позовал основно на съдебно-медицинската експертиза и
видео-техническата експертиза, като интересното в случая било, че когато
обсъжда видео-техническата експертиза, съдът внимателно е направил анализ и
констатирал, че на записът се вижда как подсъдимият слиза от автомобил, насочва
се към лице със сходни физически данни на пострадалия, нанася му удар с крак,
удареният се свива и привежда напред, след което подсъдимият го притиска към
левия край на оградата. При обсъждане на съдебно-медицинската експертиза в
мотивите, съдът приема обаче, че след привеждането на тялото на пострадалия, е
последвал и удар с лакът в областта на дясната лопатка от страна на подсъдимия,
каквото действие във видеозаписа няма. Ето защо защитата счита, че изводите на
съда относно механизмът на причиняване на телесната повреда, изразяваща се в
счупване на дясната лопатка, са необосновани и не могат да бъдат в основата на
една осъдителна присъда. В резултата намира, че подсъдимият Т. следва да бъде
оправдан по обвинението за двете телесни повреди, изразяващи се в: счупване на три съседни ребра - IV-то, V-то и
VI-то ребро и счупване на дясната лопатка. Освен това, защитата
посочва, че при определяне на вида и размера на наказанието, съдът пространно е
анализирал всички факти и обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия,
като е изброил многобройни смекчаващи вината обстоятелства като не е посочил
нито едно отегчаващо вината обстоятелство. Независимо от това, по-нататък в
мотивите си, районният съд бил заявил, че определя административно наказание
глоба от 2 000 лева, давайки лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като не бил посочил възприетият превес над какво е, респ. над
какви отегчаващи вината обстоятелства е. Ето защо защитата е на мнение, че
наложеното наказание следва да бъде определено в минимален размер.
По отношение на предявения граждански иск защитата приема, че той е
прекомерно завишен и не отговаря в никаква степен на изискването за
справедливост. Според него, районният съд при определяне на размера на
обезщетението не е отчел и обстоятелството, касаещо възстановителния период
след получените травми, при положение, че по делото има свидетелски показания,
които сочат, че пострадалият на 16-тия ден след причиняване на телесните
повреди вече е бил възстановен, работил е и е участвал в монтаж на модули на
кухня. Предвид това защитата пледира наред с признаване на невиновността на
подсъдимия за посочените по-горе две телесни повреди и намаляване на размера на
наложеното административно наказание глоба към неговия минимум, както и
намаляване размера на обезщетението, присъдено в гражданската част на
присъдата, с оглед изискването за справедливост.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му
по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право
и интерес да обжалват и в срока по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по същество
въззивната жалба на на защитника адв.К. на
подсъдимия П.П.Т. се преценя като частично основателна, а въззивната жалба на
гражданския ищец и частен обвинител С.П.Д., депозирана чрез поверениците адв.Р.Д.
и адв.Д.С., се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. На базата на анализ на тези доказателства решаващият съд е достигнал
до законосъобразни и обосновани правни изводи. Според проверяващата инстанция
правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено
следното:
Въззивникът-подсъдим
П.Т. и въззивникът-частен обвинител и граждански ищец С.Д. се познавали от
деца, били съседи и поддържали добри взаимоотношения. Към месец **** **** година двамата работели като мебелисти в мебелна фабрика
„*** ***” в гр.*****, като и двамата били в близки приятелски отношения със
свидетеля С.Г..
Към
месец **** **** г. частният обвинител С.Д. живеел на семейни начала със
свидетелката Г. С.,
като двамата имали малко дете, което страдало от нелечимо заболяване
остеогенезис имперфекта, или т. нар. чупливи кости. Поради заболяването детето
не можело да посещава детска градина и за него се грижела майка му св.Г. С..
Поради това свидетелката не работела, а средствата, необходими за поддържащо
лечение и за издръжката на семейството, осигурявал С.Д.. Затова, освен че работел
във фабриката, Д. изработвал кухненско обзавеждане по поръчка.
В
началото на **** година свидетелят С. Г. поръчал на частния обвинител С.Д.
изработване и монтаж на кухня срещу заплащане. На **.**.**** г. поръчката била
готова и следвало кухненските модули да се транспортират до дома на свидетеля С.
Г.. В разговор по телефона Д. му съобщил, че кухнята е готова и трябва да я
вземе, както и че е възпрепятстван и не може да участва в транспортирането.
Тогава св.С. Г. помолил подсъдимия П.Т. да му помогне за пренасянето след
работно време. Подсъдимият се съгласил, но се подразнил от постъпката на С.Д..
На
същият ден към края на работното време свидетелят С. Г. отишъл да вземе
подсъдимия Т. от работата му с автомобила си. Паркирал близо до портала на
фирма „*****”, откъдето излизали работещите във фабрика „*** ***”. Около 17,00 часа на **.**.****г. като напускали
работните си места, подсъдимият П. Т.
и пострадалият Д. се срещнали на входа на „******* ********”, близо до входа на фирма „*****” и подсъдимият с рязък тон казал на С.Д., че след
като е поел ангажимент и е взел пари за това, следва той да си изпълни
задължението. С.Д. му отговорил, че бил зает и че бил се разбрал със св.С. Г..
След това продължил към автомобила на св.Г., където спрял, за да разговаря със
свидетеля, като настоявал същият да обясни на подсъдимия, че са се разбрали.
Подсъдимият П.Т. също дошъл до автомобила, влязъл вътре и седнал отпред вдясно до водача, като
му казал да тръгва. Гражданският ищец и частен обвинител С.Д. минал зад
автомобила и отишъл близо до подсъдимия. През отворения прозорец на предната
дясна врата подсъдимият П.Т. му казал да се маха и да не се обяснява, тъй като
му е черен пред очите. Тогава, в отговор, С.Д. напсувал П.Т. на майка. В този
момент, свидетелят С. Г. потеглял с автомобила. Подсъдимият казал: „Какво? Да си
еба майката ли?”, след което рязко отворил вратата на колата и излязъл навън.
Отишъл до С.Д. и му нанесъл удар с коляно в областта на половите органи, при
което му причинил травма в скроталната област. От удара С.Д. се привел напред, а
подсъдимият му нанесъл удар с лакът в областта на дясната половина на гърба, в
резултат на който на С.Д. било причинено счупване на дясната лопатка. След това
подс. П.Т. хванал С.Д. и го притиснал със сила към колона от оградата, при
което му причинил счупване на IV-то, V-to и VI-to съседни ребра.
В
този момент се намесили служители във фирма „*****” и подсъдимият Т. се качил отново в автомобила на
св.С. Г. и заедно потеглили и напуснали мястото, а С.Д. се прибрал в дома си.
Вечерта С.Д. започнал да изпитва силни болки в скроталната област, а болките в
областта на гърба и гърдите му се засилили. Поради това бил отведен за преглед
в МБАЛ „**.************” АД - гр. *****, където бил хоспитализиран. Там, по-късно получил масивен
оток в скроталната област с големината на юмрук и било установено руптура на
левия тестис и наличие на кръвонасядане и излив на кръв в лявата половина на
скротума. Наложило се консултация със специалист уролог и оперативна
интервенция по спешност под обща анестезия. Преди започване на операцията Д.
бил уведомен за възможността тестисът му да бъде отстранен и бил силно
разтревожен.
На
**.**.**** г. С.Д. бил изписан от болницата.
До
**.**.**** г. бил в отпуск при временна нетрудоспособност.
По
време на болничния си престой и около две седмици след изписването, С.Д.
изпитвал силни болки в скроталната област, в областта на гърдите и дясната
ръка, като не бил в състояние да се обгрижва сам. Не можел да става и да се
движи без чужда помощ, а в продължение на месец след това спял с възглавници
между краката и под седалищните части. Скроталната област била оточна, вървял
разкрачен, уринирал трудно и болезнено. Около месец след инцидента изпитвал
силни болки и в дясната ръка, дишал трудно и приемал болкоуспокояващи
медиаменти. Болките в дясната му ръка продължили още месец след това с по-малка
сила. Въпреки това, в края на месец ****
**** г. - началото на месец ***** **** г. - тоест около две седмици след инцидента, С.Д.
участвал в монтажа на кухнята на св.К.
Д. в гр. ******. При работата, на С.Д. му помагали св.К. Д. и св. С. Г., които вдигали и придържали тежките
модули.
Видно
от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и
от показанията на вещото лице по нея, счупването на трите съседни ребра е
довело до затрудняване движенията на снагата на пострадалия за срок от около
1-1,5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси;
счупването на дясната лопатка е довело до затрудняване движението на десния
горен крайник на пострадалия за срок от около 1-1,5-2 месеца при обичайния ход
на развитие на оздравителните процеси, а травмата в скроталната област,
проявила се с оток, кръвонасядане и излив на кръв в лявата половина на скротума
и нараняване на левия тестис, е довела до затрудняване функциите на половите
органи на пострадалия, без причиняване на детеродна неспособност, за срок не
по-малък от 1-1,5 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси.
След
случилото се С.Д. станал неразговорлив. Към момента на разглеждане на делото
пред районният съд, все още при натоварване изпитвал болка в лявата част на
гърба, както и дразнене и опъване в скроталната област.
За
лечението си С.Д. направил разходи общо в размер на 70,61 лева, от които 34,80
лв. такса за престоя в лечебното заведение и 35,81 лева за закупуване на
медикаменти. Видно от данните по делото, в съдебното заседание по делото, проведено
на **.**.**** г. по НОХД № 681/2018 г. на РС-Ямбол, подсъдимият П.Т.
платил на С.Д. цялата посочена сума, ведно със законната лихва от 5,93 лева,
считано от **.**.****г. до датата на изплащането й - **.**.**** г.
От
заключението по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява, че П.Т. и С.Д. са с ниски нива на склонност към телесна агресия и с
високи стойности на вина след агресия, което е признак за зачитане на
обществените правила и морала. Относно С.Д. вещото лице посочва, че той е
екстровертна личност, с изразен холеричен темпрамент. Отговорен е, склонен е да
се грижи всеотдайно за близките си и да намира изход от трудни ситуации.
Находчив и с умение да управлява впечатленията на околните за себе си. Преживял
е остра стресова реакция, създала заплаха за физическото му здраве и за
благополучието на семейството му. Същият е силно притеснен за здравето си и за
здравето на близките си, тревожен и емоционално лабилен. С високи стойности по
скалата за невротизъм и склонност към депресивни мисли и настроения. За
решаване на конфликти използва комбинация от стилове, най-често приспособяващ
се и конкурентен тип. Показва високи стойности на вербална агресивност и високи
нива на подтисната агресия. Относно склонността към лъжа С.Д. е с
показател над нормата за склонност към даване на социално-желателни отговори и
по двата теста - на Айзенк и на Бас Дюрки.
От
заключението по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява, че подс.П.Т. е личност без ярко изразен превес на сангвиничен и
холеричен темперамент. Формирал се като отворен, екстровертен и общителен, със
склонност да инициира и поддържа топли и трайни контакти. Привързан е към
близките и значими за него хора, склонен към закрила и протекция. Държи на
достойнството и честта си и на честта и достойнството на своите близките.
Сравнително устойчив на стресови реакции, като практикува най-често сътрудничещ
стил за разрешаване на конфликти, който комбинира с компромисен и избягващ
стил, а в редки случаи и с прояви на конкурентен стил. В цялост е неагресивна
личност, с ниски стойности на телесна агресивност, но със склонност към
вербална агресивност - неотстъпчивост и директност, без грижа за тактичност и
дипломатичност, когато са засегнати правата и интересите му. По отношение
склонността към лъжа експертът е категоричен, че подсъдимият
показва високи стойности по скалата на откритост и не е склонен към лъжа.
От
заключението по назначената по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява и това, че свидетелят С.эГ. е личност без изявена екстровертна или
интровертна насоченост и съчетава чертите на холеричен и меланхоличен
темперамент. Характеризира се със слаб тип нервна система, емоционална
лабилност, нисък праг на стресоустойчивост и склонност към депресивни
настроения. Ситуационната му тревожност е с високи стойности, а личностовата му
тревожност е близка до рисковите показатели. Внушаем и склонен да драматизира. Свидетелят С.
Г. е с показател под нормата за склонност към лъжа, т.е. не е склонен да дава неискрени
социално-желателни отговори.
От
същото заключение се установява, че в емоционалното състояние на подсъдимия
непосредствено преди извършване на деянието е била налице предиспозиция за
проява и развитие на физиологичен афект, вследствие комбинацията на вътрешни и
външни фактори - раздразнение, че трябва да свърши чужда работа, за която друг
е взел пари и не си изпълнява ангажиментите, както и фрустрация от нарушени
планове в съчетание с предварително формирано негативно мнение за пострадалия.
На този фон псуването на майка му е подействало като спусък, за да изскочи от
автомобила в момента на неговото потегляне и това е била една внезапна,
достигнала за секунди епогея си силна емоция на гняв, незабавно изразена в
телесна агресия срещу пострадалия. Поради това, като е отчел липсата на ясен
спомен у подсъдимия за всички елементи на агресивната му реакция, а също и
установената с тестовете ниска склонност към лъжа и телесна агресивност, както
и структурата на личността му и характеровите му особености, експертът
заключава, че същият се е намирал в състояние на физиологичен афект - под
въздействието на силни емоции, овладели го мигновено и довели до стеснение на
съзнанието, до липса на самоконтрол над действията и невъзможност да се
въздържа от агресивна реакция.
В
този смисъл е и заключението на вещите лица по назначената по делото комплексна
психологична и психиатрична експертиза. Те също са категорични в становището
си, че по време на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние
на физиологичен афект. Според експертите, при него се касае за внезапно
възникнало, силно и относително кратко емоционално състояние, провокирано от
една страна от личностовата емоционална нестабилност и раздразнителност на
самия подсъдим, и от друга, от неочакваната провокация от страна на
пострадалия, засягаща силно честта и достойнството на майка му. Последното е
оказало детониращ ефект по отношение на последващите действия на подсъдимия,
които са реализирани импулсивно, без данни за борба на мотиви и контрамотиви,
при занижен самоконтрол, сравнителна стесненост на съзнанието и непълен спомен
за случилото се впоследствие.
Правилно, предвид приложената по делото Справка за съдимост №***/**.**.****
г. на БС при РС-Ямбол е установено, че подс.Т. е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава осма, раздел IV от НК. Правилно, от показанията на свидетелите С.
Г., В. К. и Г. С., е установено също, че подс.Т. е с добри характеристични
данни.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивният съд намира
за безспорна. Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е
обсъдил подробно кои гласни доказателства кредитира и кои не, сочейки
задълбочени аргументи за това, поради което и въззивният съд счита за ненужно
да ги преповтаря. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира
заключението по назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, както и
заключението по назначените по делото съдебно-психологична експертиза и
комплексна психологична и психиатрична експертиза, като обективни и компетентно
дадени и като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на
решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени
доказателства, като неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът
на събраните доказателства, извършен от районният съд и изложен в мотивите към
присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което
въззивният съд напълно се солидаризира с него.
Настоящият състав на въззивният съд намира за неоснователен довода на
поверениците на частния обвинител и граждански ищец С.Д., че неправилно и в
разрез със събраните по делото доказателства районният съд е приел, че подс.Т.
е действал в състояние на силно раздразнение, което е било причинено от
пострадалия с тежка обида. Правилно районният съд е изградил правният си извод
за това, че подс.Т. е действал в състояние на силно раздразнение, причинено от
пострадалия с тежка обида, на база не само неговите обяснения, но и на база на
кредитираната част от показанията на пострадалия С.Д. и
на свидетелят-очевидец С. Г., съотнесени към заключенията на назначените по
делото съдебно-психологическа и комплексна психологическа и психиатрична експертизи.
Направеният от
съда анализ на обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалия Д. и на свидетеля-очевидец Г. е подробен, прецизен и
обективен, като не е налице превратно тяхно тълкуване. С професионален усет обясненията
на подсъдимия и показанията на пострадалия и на св.Г. са отнесени не само едни
спрямо други, но и към останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и конкретно към заключението по назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза в частта му касателно характеристиката на
личността на всеки един от тримата, включително и относно склонността им към
лъжа и социално-желателно поведение, като именно по този начин обективно е
преценено, че подсъдимият П.Т. е осъществил деянието в състояние на силно
раздразнение, което е било причинено от пострадалия с тежка обида - псуване на
майка, респ. че са налице предпоставките за приложение на привилигирования
състав по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2 от НК.
Съдът прие за неоснователен довода на защитата и по отношение на това, че
изводите на районният съд относно механизма на причиняване на телесните
повреди, както и техният брой, са неправилни и необосновани, т.к. не
кореспондирали със заключенията по назначените по делото видеотехническа и медицинска
експертизи. В отговор на довода на защитата, следва да се подчертае, че е
абсолютно недопустимо при наличие на множество годни доказателства за
установяване на даден факт, съдът да цени само едно или някои от доказателствата
– като например само заключението по назначената видеоехническата експертиза - така,
както претендира защитата. Първоинстанционният съд е отделил специално
място в мотивите си относно въпроса за механизма на причиняване на телесните
повреди, както и за техният вид и брой, като достатъчно подробно и ясно е
аргументирал становището си, че за установяването им е възприел не само
заключенията по назначените съдебно-медицинска и видеотехническа експертизи и
показанията на вещите лица по тях, но и кредитирана част от обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и писмените доказателства - приложените по
делото медицински документи. Видно от мотивите на обжалваната присъда,
районният съд е проверил, обсъдил и анализирал всички тези доказателства в съответствие
с изискването на закона, а именно - както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка. В резултат и след като съдът е преценил тези
доказателства като логични, обективни, компетентно дадени/за експертизите/ и
взаимодопълващи се, правилно районният съд е изградил една цялостна фактическа
обстановка, разкриваща обективната истина по делото. Всички аргументи и мотиви
на районният съд в посока вида и броя на телесните повреди, както и механизмът
на тяхното причиняване, са подробни и прецизно обосновани, поради което
въззивният съд намира за ненужно да ги преповтаря в пълнота, като се
солидализира с тях напълно.
След
точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими
към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било
прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление - предмет на
осъдителната част на присъдата. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек
/какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК и след
пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си
изводи за взетото решение.
При правилно изяснена фактическа обстановка и след проверка наличността на
всички предпоставки по чл.287, ал.5 от НПК за произнасяне на съда по установено
в хода на съдебното следствие престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, районният съд правилно е извел и се е произнесъл за това, че подс.П.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. От
обективна страна се установява, че
на **.**.**** г. около 17.00 часа в гр. *****, на входа на „******* ********”
до входа на фирма „*****”, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в тялото и
областта на половите органи на С.П.Д. ***, подс.Т. му е причинил три средни
телесни повреди, изразяващи се в: 1. счупване на три съседни ребра – IV-то, V-то
и VI-то ребро, довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от
около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси;
2. счупване на дясната лопатка, довело до трайно затрудняване движението на
десния горен крайник за срок от около 1-1.5-2 месеца при обичайния ход на
развитие на оздравителните процеси; и 3. травма в скроталната област, причинила
оток, кръвонасядане и излив на кръв в лявата половина на скротума и нараняване
на левия тестис, довело до трайно затрудняване функциите на половите органи за
срок от 1-1.5 месеца, без причиняване на детеродна неспособност, като деянието
е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
тежка обида. От обективна
страна без всякакво съмнение се установява датата, времето и мястото на
извършеното деяние, както и авторството му. Всички тези обективни признаци на
деянието се установяват безусловно от събрания доказателствен материал в това
число – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените
доказателства, приобщени по делото.
По
безспорен начин се установява и вида и характера на получените от пострадалия С.Д.
травми и увреждания, които осъществяват признаците на три средни телесни
повреди, като е изяснена и причинно-следствената връзка между действията на
подсъдимия П.Т. и противоправния резултат.
От
събрания доказателствен материал се установява по категоричен начин и това, че
за извършването му в условията на афектен умисъл, т.е. след неправомерно
провокирано от пострадалия силно раздразнение по смисъла на чл.132, ал.1, т.2
от НК, подсъдимият е действал в условия след нанесена от пострадалия С.Д. тежка
обида - псуване на майка, с което умишлено е унижил личното достойноство на
подсъдимия и е засегнал силно честта му и чувството му за самооценка. Предвид заключенията на вещите лица, изготвили
назначените съдебно-психологична и комплексна психологична и психиатрична
експертиза относно структурата на личността на подсъдимия като човек, който е
привързан и държи на честта и достойнството на близките си и склонен към
закрила и протекция, правилно районният съд е заключил в мотивите си, че
реакцията му по нанасяне на ударите е проявление на състоянието на силно
раздразнение, предизвикано именно от пострадалия и по един от начините, указани
в закона, тъй като конкретният „детониращ” фактор, предизвикал спонтанната му
реакция е нанесената му от пострадалия тежка обида.
Деянието
е съставомерно и от субективна страна – извършено е виновно под форма на вината
евентуален умисъл. При установяване на субективната страна на деянието
контролиращата инстанция изходи от констатираните обективни дадености, като
отчете обстоятелството, че по принцип при телесните увреждания умисълът се
характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и
физиологични процеси, протичащи в човешкото тяло следствие на външни фактори.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, а именно че въздействието върху пострадалия
е такова, че би довело до причиняване на разнообразни увреждания и е допускал
настъпването на уврежданията.
Правилно,
с оглед трайната практика на ВКС на Република България във връзка с хипотезата
по чл.287, ал.5 от НПК касателно задължителното произнасяне на съда с присъдата
по първоначално повдигнатото обвинение, първоинстанционният съд е признал подс.Т.
за невиновен в това да е осъществил престъплението по първоначалното обвинение
по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК и го е оправдал по същото.
Въззивният
състав преценява, че първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на
чл.78А, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Настоящата инстанция счита, че при определяне на размера на глобата районният
съд е спазил изискванията на закона, като правилно е определил размера й на 2
000 лв. В този смисъл въззивният съд прецени като неоснователен довода на
защитата за необоснованост на присъдата в частта й, касаеща индивидуализация на
наложеното административно наказание. За да определи наказанието, наложено на
въззивника Т. по вид и размер, правилно решаващият съд е взел предвид както
степента на обществена опасност на осъщественото деяние и начина на
осъществяването му, така и степента на обществена опасност на личността на
въззивника. Безспорно правилно решаващият съд е преценил, че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност,
обуславяща се от обстоятелството, че с деянието са причинени три на брой средни телесни повреди
сами за себе си от значителна степен на нараняване, както и от характера на
обществените отношения – обект на престъпното деяние, а и с оглед поставянето в
опасност на живота и здравето на пострадалото лице. Едновременно с това,
правилно решаващият съд е преценил, че личността на извършителя е с ниска
степен на обществена опасност, предвид чистото съдебно минало на въззивника,
отношението му към осъщественото, дадените от него подробни обяснения както в
досъдебното производство, така и пред съда, спомогнали за изясняване на
обективната истина по делото, това, че след деянието е поднесъл извиненията си
пострадалия и му е възстановил имуществените вреди, като и изразеното искрено
съжаление за тореното. Затова и преценката на районният съд за определяне на размера
на административното наказание под средния предвиден в закона размер към
минималния такъв и при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, е
правилна.
Изводът на първоинстанционният съд за доказаност по основание на предявения
от гр.ищец С.Д. граждански иск за причинени от престъплението неимуществени
вреди е обоснован и законосъобразен. Действително, в резултат на осъщественото
деяние на Д. са били причинени три средни телесни повреди по смисъла на чл.129
от НК, в резултат на което е и претърпял болки и страдания както по време на
причиняването им, така и в периода на възстановяването му, които въззивника -
подсъдим следва да репарира. Въззивният съд в настоящия си състав счита обаче,
че решаващия съд е присъдил сума за обезщетяване на претърпените от С.Д.
неимуществени вреди в твърде завишен размер, поради което и атакуваната присъда
в тази й част следва да бъде изменена, като тази сума следва да бъде намалена
от 21 000 лв. на 15 000 лв., а предявения гр.иск за разликата над
този размер до пълният предявен такъв от 45 000лв. – отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Присъденият от районният съд размер на обезщетението
е прекомерен и не отговаря на критериите за “справедливост” /чл.52 от ЗЗД/. Не се
отричат преживените от пострадалия физически дискомфорт и болка, нито тяхната
продължителност, но факторите, провокирали вредоносните последици, също следва да бъдат отчитани в пълнота. С оглед намаляне размера на уважената част от
предявения граждански иск за неимуществени вреди следва да бъде изменена
обжалваната присъда и в частта й относно присъдената ДТ върху уважените размери
на гр.искове, като същата бъде намалена от 840 лв. на 600 лв.
Правилно, върху присъдената сума по иска е присъдена и дължимата законна
лихва.
Тъй като подсъдимия е признат за виновен, на основание разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК, правилно решаващия съд го е осъдил да заплати направените
по делото разноски, както и разноските, които гр.ищец С.Д. е направил по
делото.
Водим от гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваната присъда в
гражданско-осъдителната й част досежно размера на уважената част от предявения
от гр.ищец С.Д. гр.иск за репариране на претърпените от него неимуществени
вреди, следва да бъде изменена като бъде намален присъденият размер от 21 000лв.
на 15 000лв. Присъдата следва да бъде изменена и като бъде намален присъденият
размер на държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от 840 лв.
на 600 лв. В останалата й част, присъдата като правилна следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.337, ал.3, пр.последно вр. чл.334, т.3 от НПК и на
осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 22/05.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 668/2019 г. по описа на Районен съд Ямбол като:
- намалява присъдения в
полза на гр.ищец С.Д. размер на обезщетението за неимуществени вреди от 21 000
/двадесет и една хиляди/ лева на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и
- намалява присъдения
размер на държавната такса върху уваженият размер на гражданския иск за
неимуществени вреди от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева на 600 /шестотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.