Решение по дело №619/2020 на Районен съд - Кърджали

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

21.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

619

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000572 от 28.04.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на О.Р.Г. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.  

Жалбата е подадена от О.Р.Г., чрез упълномощен защитник, който намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не е извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение. При съставяне на акта и при издаване на атакуваното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наложеното на жалбоподателя наказание било явно несправедливо и несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Счита, че случаят представлявал маловажен такъв. Жалбоподателят обяснил на актосъставителя, че е на път да сключи „Гражданска отговорност“, а не бил направил това, защото било извънредно положение и нямало как да дойде до гр.Кърджали. Нарушението било инцидентно и извършено заради извънредната ситуация, тъй като ползвателят на автомобила нямало как да пътува до гр.Кърджали. Застраховката „Гражданска отговорност“ била сключена само 2 часа след проверката. Затова нарушението притежавало всички белези на маловажен случай и следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира и за присъждане на направените разноски в производството.   

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:    

На 15.04.2020 г. свидетелите Й. Х. и С.Б. били на работа като полицейски служители и изпълнявали служебните си задължения в гр.Кърджали на бул.„България“, до бензиностанция „Симекс“. Около 12.05 часа на същата дата и място те спрели за проверка автомобил „Волво“ с рег.№ К 5098 АР, управляван от жалбоподателя О.Р.Г.. При проверката свидетелят Х. установил, че водачът нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното моторно превозно средство. Същото било собственост на лицето Д.О. Г. от с.Звезделина, а не на жалбоподателя. Във връзка с установеното нарушение на 15.04.2020 г. на водача О.Г. бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че на 15.04.2020 г. в 12.05 часа в гр.Кърджали на бул.„България“, до бензиностанция „Симекс“, след извършена проверка е установено, че автомобилът „Волво“ с рег.№ К 5098 АР, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката. Въз основа на така съставения акт, на 28.04.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.638, ал.3 от КЗ с „глоба“ в размер на 400 лв. за това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите – нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В атакуваното били възприети напълно фактическите констатации, изложени и в акта за установяване на административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. Х. и С.Б.; Акт за установяване на административно нарушение от 15.04.2020 г.; Застрахователна полица № BG/30/120001040370, сключена на 15.04.2020 г. в 13.27 часа, с валидност от 15.27 часа на 15.04.2020 г. до 23.59 часа на 15.04.2021 г.; Справка за собственост на МПС „Волво“ с рег.№ К 5098 АР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Разпечатка от Гаранционен фонд относно сключена застраховка „Гражданска отговорност”; Заповед № 292з-245 от 18.02.2016 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на издалия наказателното постановление орган, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да се наказва с „глоба“ от 400 лв. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Законодателят изисква две кумулативни предпоставки, които следва да бъдат посочени при изложение на фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление. Първо трябва да е установено управление на МПС от нарушителя, който при това да не е собственик на превозното средство. На второ място, фактическият състав изисква за МПС да няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От доказателствата по делото се установи, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че той действително е осъществил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Независимо от горното обаче, съдът констатира допуснат съществен процесуален порок в хода на административнонаказателното производство, тъй като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН. Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, е възприето и описано буквално, че на 15.04.2020 г. в 12.05 часа в гр.Кърджали на бул.„България“, до бензиностанция „Симекс“, след извършена проверка на водача на автомобила „Волво“ с рег.№ К 5098 АР е установено, че автомобилът няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката. Според настоящата инстанция това фактическо описание на административното нарушение е непълно и не отговаря на изискванията на закона. Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение се изразява в управление на моторно превозно средство от несобственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Субект на нарушението е  лице, което управлява превозното средство, но не е негов собственик, като това задължително следва да бъде посочено в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление. Такова описание на съставомерните признаци на деянието обаче липсва в АУАН и наказателното постановление, там никъде не се споменава чия собственост е автомобилът. Неслучайно в текста на  чл.638, ал.3 от КЗ е записано, че се наказва с глоба от 400 лв. лице, което „не е собственик и управлява моторно превозно средство“, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата или неправилното описание на съставомерните елементи на нарушението и на относимите към него факти представлява винаги съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя да научи за какво деяние е подведен под отговорност и следва да понесе административно наказание, съответно на това да организира защитата си, с оглед обстоятелството, че той се защитава на първо място по фактите, а след това по правната им квалификация. Пълното и правилно описание на обстоятелствата на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци от вмененото му нарушение, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното деяние. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, осъществено от жалбоподателя, но въпреки събраните за това доказателства, съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие наказателно постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Ето защо, атакуваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото, административнонаказващият орган няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от процесуалния представител.

От жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателно постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв. Предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство на две съдебни заседания. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000572 от 28.04.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на О.Р.Г. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на О.Р.Г. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                                          Районен съдия: