№ 3267
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508116 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 7072 от 05.05.2023 г. по гр.д.№ 53452 по описа за 2022 г.
на СРС, 163-ти състав се: ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати на
„С.Т.“ ЕООД, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 11979, 62 лева/лв./, представляваща
остатък от застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди/при
тотална щета/ на МПС Рено Мастер с рег. № *******, в резултат на ПТП от
8.7.2022 г., по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП за МПС причинител на вредите
Шкода Фабия с рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 3.10.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, и сумата 106, 49 лева/лв./, представляваща мораторна лихва за
забава за период 2.9.2022 г. -3.10.2022 г., на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД
във вр.чл. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
лихва за забава за разликата над 106, 49лв. до предявените 276, 18 лева/лв./ и
за период 13.7.2022 г. -1.9.2022 г.
1
Подадена е въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ответник пред
СРС.,
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца са
били уважени.
Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати от СРС
процесуални нарушения, изразяващи се във възприемането от съда на
съдебно-автотехническата експертиза. Твърди се, че експертизата не била
обективна, тъй като била изготвена само въз основа на твърденията на ищеца.
Като се позовава на снимковия материал, излага довод, че неправилно от съда
било възприето, че МПС товарен автомобил марка „Рено Мастер“, рег.№
******* се е движело със скорост от 50 км/ч. Такава скорост не съответствала
на снимковия материал и уврежданията на процесното имущество. СРС не
бил изградил правните си изводи на обективната истина.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „С.Т.“
ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното от СРС, решение в обжалваната част.
Счита, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалния и процесуален закон. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 17.05.2023 г.
Въззивната жалба е подадена също на 31.05.2023 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
2
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ за уважаване на ищцовата
претенция. По отношение на вредите СРС е приел, че е налице тотална щета и
затова искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 11979,62
лв., след приспадане на платеното от ответника в размер на 6045,38 лв.
Автомобилът нямало да се възстанови, тъй като разходите за това
надхвърляли 70 % от действителната му стойност, затова застрахователят
следвало да заплати обезщетение за тотална щета съгласно чл.390, ал.2 КЗ.
Възражението на ответника за съпричиняване е прието от съда за
неоснователно, тъй като виновният водач не си спомнял нищо от
катастрофата и не давал обяснения защо е предприел завой наляво, без да
изчака движещите се направо автомобили.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
В случая с оглед доводите във въззивната жалба единственият спорен
въпрос е с каква скорост се е движел увредения автомобил.
Въззивната инстанция приема, че с оглед събраните писмени и гласни
доказателства, механизмът на ПТП е следният: На 08.07.2022 г. около 16:50 ч.
по Околовръстен път на гр.София в посока на движение от гр.Нови Искър
към село Войняговци се е движел лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег.
№ *******. В същото време в противоположната посока на движение към
гр.Нови Искър се е движел товарен автомобил марка „Рено Мастер“ с рег.№
*******. В района на кръстовището за село Войняговци при работеща
светофарна уредба, водачът на лекия автомобил марка „Шкода Фабия“
предприема маневра завой наляво като навлиза в лентата за насрещното
движение. Извършвайки маневрата, водачът на лекия автомобил „Шкода“ не
пропуска движещият се срещу него товарен автомобил марка „Рено“ и
реализира ПТП с него. ПТП настъпва в лентата за движение на товарния
3
автомобил, която лента е предназначена за движение именно в посока към
гр.Нови Искър. Ударът е нанесен с предната част на лекия автомобил в
предната лява част на товарния автомобил.
Следователно причина за настъпване на ПТП е предприетата от лекия
автомобил маневра и непропускането на движещия се срещу него товарен
автомобил.
Видно от отговора на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета
съдебно-автотехническа експертиза /л.118 от делото пред СРС/ към
материалите по делото няма данни за ограничение на скоростта в този пътен
участък. На принципната визия към датата на ПТП преди района на
кръстовището за село Войняговци има налични пътни знаци, ограничаващи
скоростта на движение на МПС на 50 км/ч. По делото липсват данни някой от
водачите да се е движел с превишена скорост. Вещото лице на л.119 е
отговорило, че уврежданията върху процесното МПС могат да бъдат
нанесени при удар със скорост 40-50 км/ч. за товарния автомобил. Липсват
данни по делото ПТП да е могло да се предотврати от водача на товарния
автомобил.
Горният механизъм на ПТП се установява и от разпита на свидетеля Е.,
управлявал увреденото МПС: „Автомобилът /Шкодата/ се движеше срещу
мен и беше от другата страна на кръстовището. Като видях, че автомобила не
спира, аз натиснах спирачки. Опитах се да мина вдясно, но вдясно беше
светофара. ..Автомобилът, движейки се срещу мен, искаше да направи ляв
завой на същия светофар и аз се опитах да спра, избягвайки удара…
Половината от другия автомобил беше в моето платно…Аз каквото можах да
направя, го направих“.
Видно от разпита на свидетелката С., управлявала лекия автомобил
марка „Шкода“, същата не си спомня нищо от ПТП, а само, че е направила
ляв завой, виж отразеното в съдебния протокол на л.126 от делото пред СРС.
При разпита си свидетеля Е. е посочил, че е управлявал МПС с около 50
км/ч, тъй като камиона е бил натоварен с дрехи и друга стока; вместимостта
на камиона е 3,5 тона.
В допълнителното си заключение вещото лице И. е посочил, че въз
основа на видимите деформации по товарния автомобил, както и от
показанията на свидетеля Е. и останалите писмени доказателства по делото,
4
не може да се заключи, че скоростта на товарния автомобил е надвишавала 50
км/ч.
Въззивната инстанция като съобрази процесуалното поведение на
страните при изслушване на заключението на САТЕ и разпоредбата на чл.200,
ал.3 ГПК, с нарочно определение от 03.08.2023 г., прие че искането за
изслушване на повторна съдебно-автотехническата експертиза относно
скоростта с която се е движел лек автомобил марка „Рено Мастер“, рег.№
*******, е преклудирано. Не са налице и предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не
съдържа доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не дължи излагане
на мотиви.
Налага се извод, че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени поради което
му се присъждат в размер на 1773,60 лв.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7072 от 05.05.2023 г. по гр.д.№ 53452 по описа
за 2022 г. на СРС, 163-ти състав в частта, в която се: ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, да заплати на „С.Т.“ ЕООД, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 11979, 62
лева/лв./, представляваща остатък от застрахователно обезщетение за
нанесени имуществени вреди/при тотална щета/ на МПС Рено Мастер с рег.
№ *******, в резултат на ПТП от 8.7.2022 г., по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към датата на ПТП за
МПС причинител на вредите Шкода Фабия с рег. № *******, ведно със
5
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 3.10.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата 106, 49 лева/лв./,
представляваща мораторна лихва за забава за период 2.9.2022 г. -3.10.2022 г.,
на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД във вр.чл. 45 ЗЗД, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“*******, да заплати на „С.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******, съдебен адрес: гр.София, бул.“******* адв.И. С., сумата в
размер на 1773,60 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва пред ВКС на РБ,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6