№ 3970
гр. Варна, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ., в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Мариана Д. Д.а
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20233110110551 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.“ №... вх.1, ет.4, ап.10 срещу ЗК „Л.И.“
ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш.“ №..., с
която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 1076.88 лева
/след допуснато изменение в размера на предявения иск/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № 93002210039889 от
29.08.2022г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф Плюс” с рег. № ....... изразяващи се в увреждане на задна
дясна врата, предна дясна врата и праг десен, настъпило вследствие на
застрахователно събитие от 27.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“ със застрахователна
полица № 93002210039889 от 29.08.2022г. с валидност от 29.08.2022г. до
28.08.2023г. за лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс” с рег. № .......
собственост на ищцовото дружество. Автомобилът бил застрахован за сумата
от 7600 лева и застрахователната премия била изцяло платена. На 27.05.2023г.
1
около 22:30 часа в гр. Варна, кв. „В.“, в междублоковото пространство при
разминаване с друг автомобил ищецът охлузил дясната част на своя
автомобил в издигнат бордюр. На 28.05.2023г. ищецът уведомил ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие, като бил извършен оглед
на автомобила и бил изготвен опис-заключение по щета № 003-1201-23-
000369, в който били посочени увредени детайли, както следва: задна дясна
врата, предна дясна врата и праг десен. Като обезщетение ищецът получил
сума в размер на 376.80 лева. След проучване в няколко сервиза установил, че
необходимата за ремонта на автомобила сума възлиза на 1500 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание и по
размер. Твърди се, че дължимото на ищеца обезщетение е заплатено в
съответствие с действителния размер на вредите, като ищецът не е отправял
нова претенция за допълнително плащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за регистрация „Фолксваген Голф Плюс” с рег.
№ ..... собственик на същото е Д. И. Д..
Не е спорно по делото, че между страните със застрахователна полица
№ 93002210039889 от 29.08.2022г. е сключен договор за застраховка „Каско
“, клауза 1 – всички рискове за лек автомобил марка „Фолксваген Голф
Плюс” с рег. № ....... със срок на действие от 29.08.2022г. до 28.08.2023г.,
както и че застрахователната премия по същия е изцяло заплатена.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът на 27.05.2023г. е уведомил
застрахователя за настъпило застрахователно събитие, както и че при
застрахователя е заведена щета № 0003-1201-23-000369.
Представен е опис-заключение, в който са посочени следните щети:
задна дясна врата, предна дясна врата и праг десен за ремонт и боя.
2
Безспорно между страните е, че на 05.07.2023г. ответникът е изплатил
на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 376.80 лева.
Представени от ответника са общите условия за сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила и
въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд и боя е
1453,68 лева. За възстановяване на автомобила не е необходима подмяна на
части.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка
между тях, за настъпване на застрахователното събитие и неговия
механизъм, за наличието на уведомление от страна на застрахования, както и
за заплащане на обезщетение от страна на застрахователя в размер на 376.80
лева.
Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
3
застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ).
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. В настоящия случай за възстановяването на
автомобила не е необходима подмяна на части. По отношение цената на труда
съдът намира, че следва да бъде съобразена средната такава между цените в
сетифицирани и несертифицирани сервизи, предвид че и двата вида са
налични на пазара. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза
се установи, че реалната възстановителна стойност по средни цени за труд в
сертифицирани и несертифицирани сервизи е в размер на 1453.68 лева.
От общия размер на застрахователното обезщетение следва да бъде
приспадната заплатеното такова в размер на 376.80 лева. Следователно
дължимо на ищеца е останало застрахователно обезщетение в размер на
1076.88 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер
на 50 лева за платена държавна такса, 100 лева депозит за вещо лице и 490
лева за адвокатско възнаграждение с ДДС. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 407.69 лева без ДДС/489.23 лева с ДДС.
4
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „С.Ш.“ №... да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „В.“ №... вх.1, ет.4, ап.10 сумата от сумата от 1076.88 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
93002210039889 от 29.08.2022г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф Плюс” с рег. № ....... изразяващи се в
увреждане на задна дясна врата, предна дясна врата и праг десен, настъпило
вследствие на застрахователно събитие от 27.05.2023г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2023г. до
окончателното плащане, на основание чл.405 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „С.Ш.“ №... да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „В.“ №... вх.1, ет.4, ап.10 сумата от 640 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5