№ 44378
гр. С., 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110159113 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 369866/21.12.2023 г. и с
молба с вх. № 97573/25.03.2024 г./ на Р. Г. К., Д. А. С. и В. П. С. срещу Е. Ц. С. – Ч., Й. П. Ч.
и С. Ц. У., която отговаря на изискванията за редовност, а останалите за разглеждане искове
/след влизане в законна сила на Определение № 9177/28.02.2024 г., с което исковата молба е
върната частично/ са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Следва да бъде издадено на ответниците С. – Ч. и Ч. поисканото съдебно
удостоверение, тъй като със същото се цели попълване на делото с писмено доказателство,
относимо към направените от тях възражения.
По искането на ищците за допускане до разпит на трима свидетели съдът ще се
произнесе след уточняване на обстоятелствата, които ищците целят да установят с техните
показания, с оглед преценка за тяхната допустимост, относимост и необходимост.
Искането на ответниците С. – Ч. и Ч. за допускане до разпит на трима свидетели е
допустимо и относимо към направените от тях твърдения и възражения, но с оглед това, че
всички свидетели практически се искат за установяване на едни и същи обстоятелства,
свеждащи се в крайна сметка до това, че тези ответници са владяли двете процесни реални
части, съдът намира, че на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да им бъде допуснат само
един свидетел.
Искането на ищците за допускане на съдебно-техническа експертиза е частично
основателно. Поставените задачи в исковата молба по т. 3.2., т. 3.4. и т. 3.5. от
доказателствената част на исковата молба са допустими и относими /по т. 3.5. – само
относно наличието на данни за извършени плащания между страните и отчуждителни
мероприятия за улица – тупик/, като те са и необходими, но при уточнението, че задачите по
т. 3.4. и т. 3.5. /в допустимата й част/ следва да бъдат допуснати само относно реалните
части, попадащи в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1219. При изготвяне на
1
комбинирана скица вещото лице следва да съобрази искането на ответниците С. – Ч. и Ч. в т.
ІII.2.2 от доказателствената част на техния отговор. Другите поставени от ищците задачи не
следва да бъдат допускани – отговорът на задача 3.1. не изисква специални знания на вещо
лице, отговорите на задачи 3.3. и 3.5. – в частта относно това дали планът за регулация от
2003 г. е приложен, са правни, а отговорът на задачите по т. 3.4. по отношение на останалите
описани имоти е неотносим предвид частичното връщане на исковата молба.
Искането на ответника У. за допускане на допълнителни задачи към съдебно-
техническата експертиза е частично основателно – само по отношение на задача № 1, защото
само тя е допустима, относими и необходима, а относно задача № 2 подлежи на отхвърляне,
защото въпросът е правен.
Всички поставени от ответниците С. – Ч. и Ч. въпроси към съдебно-техническата
експертиза следва да бъдат включени в предмета на експертизата, защото са допустими,
относими и необходими за изясняването на делото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. от 11:00 часа, за
когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение,
а на ищците – преписи и от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответниците С. – Ч. и Ч. по представен от тях проект и след
представяне на документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 5 лв.
поисканото в т. 3 от доказателствената част на отговора съдебно удостоверение, като им
УКАЗВА, че следва своевременно да представят проект, както и че следва своевременно да
се снабдят със съдебното удостоверение и с документа, за който то се отнася, така че
непредставянето на последния да не става причина за отлагане на делото.
УКАЗВА на ищците в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с 3 бр. преписи за ответниците да посочат обстоятелствата, за
които искат да им бъде допуснат всеки един от тримата поискани свидетели. След
постъпване на молба от ищците препис от същата незабавно ДА СЕ ВРЪЧИ на
ответниците за становище в 1-седмичен срок от получаване на съобщението. След изтичане
на срока за становище на всички ответници делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА за
произнасяне.
ДОПУСКА на ответниците С. – Ч. и Ч. ЕДИН свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в т. 2 от доказателствената част на отговора обстоятелства, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането им за допускане на още двама свидетели за
установяване на същите обстоятелства. УКАЗВА на ответниците С. – Ч. и Ч. да осигурят
явяването на допуснатия им свидетел в насроченото съдебно заседание, а в случай на
необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в призоваване
своевременно да уведомят съда с посочване на три имена, адрес за призоваване и по
възможност телефонен номер, както и да представят документ за внесен по депозитната
сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 60 лв., така че неявяването на свидетеля да
не става причина за отлагане на делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със следните задачи:
задачите по т. 3.2., т. 3.4. и т. 3.5. от доказателствената част на исковата молба /за
задача 3.5. – само относно наличието на данни за извършени плащания между страните
2
и отчуждителни мероприятия за улица – тупик/ при уточнението, че задачите по т. 3.4.
и т. 3.5. касаят само реалните части, попадащи в поземлен имот с идентификатор
68134.1937.1219, като при изготвяне на комбинирана скица вещото лице следва да
съобрази и искането на ответниците С. – Ч. и Ч. в т. ІII.2.2 от доказателствената част
на техния отговор;
задачата по т. 1 от доказателствената част на отговора на исковата молба на ответника
У.;
всички задачи по т. ІV.1. от доказателствената част на отговора на исковата молба на
ответниците С. – Ч. и Ч.,
при депозит в размер на 800 лв., вносим в 1-седмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение от страните по следния начин: 300 лв. – от ищците, 200 лв. – от
ответника У., и 300 лв. – от ответниците С. – Ч. и Ч., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищците и на ответника У. в останалите им части.
НАЗНАЧАВА като вещо лице С. Б. К., със специалност: Геодезия, фотометрия,
картография, правоспособно лице по кадастър, оценител на недвижими имоти, която
незабавно ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на документи за внесени
депозити за експертизата дължимото за нея възнаграждение ще бъде първоначално
заплатено от бюджета на съда, след което съответната част от него ще бъде събрана от тях
по реда на чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си най-малко 1
седмица преди датата на откритото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Р. Г. К., Д. А. С. и В. П. С. срещу Е. Ц. С. – Ч., Й. П. Ч. и С. Ц. У.
активно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на реална част с площ от 20 кв. м., оцветена в зелено и обозначена
с букви ЛЖЕЙКЛ на Скица № 15-1279004-04.12.2023 г., представляваща реална част от
собствения им поземлен имот с идентификатор 68134.1937.328 съгласно КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот, от 03.10.2023 г., с адрес: гр. С., район „В.“, ул. „АДРЕС", площ: 558 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 328,
квартал: 340, парцел: ІII, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1937.1219,
68134.1937.1296, 68134.1937.313, която реална част е заснета поради грешка в кадастралната
карта като част от собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор
68134.1937.1219 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК,
при следните квоти: за Р. Г. К. – 1/2 ид. ч. от процесната реална част на основание съдебна
спогодба по гр. д. № 15076/1979 г. по описа на СРС и съдебна спогодба по гр. д. №
22995/1983 г. по описа на СРС, а за Д. А. С. и В. П. С. – по 1/4 ид. ч. от процесната реална
част на основание замяна, обективирана в Нотариален акт за замяна на недвижим имот
срещу автомобил № 59, том XXIX, дело № 5020/1985 г. на нотариус Анушка Илчева.
Предявени са от Р. Г. К. срещу Е. Ц. С. – Ч., Й. П. Ч. и С. Ц. У. и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание
съдебна спогодба по гр. д. № 15076/1979 г. по описа на СРС, на 1/2 ид. ч. от реална част с
площ от 84 кв. м., оцветена в червено и обозначена с букви ЕИМНОПЙЕ на Скица № 15-
1279004-04.12.2023 г., представляваща реална част от поземлен имот пл. № 328, кв. 340, м.
„Г. Г. – първа част“ по плана на гр. С., с площ от 1 363 кв. м., и която реална част е заснета
3
поради грешка в кадастралната карта като част от собствения на ответниците поземлен имот
с идентификатор 68134.1937.1219 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г.
на ИД на АГКК.
Ищците твърдят, че съгласно съдебна спогодба по гр. д. № 15076/1979 г. по описа на
СРС, ищцата К. и Ц. С. У. – праводател на ответниците, са получили в общ дял и са станали
съсобственици при равни квоти на празно дворно място, представляващо имот пл. № 328 от
кв. 340 по плана на гр. С., местност „Г. Г. – първа част“, с площ от 1 363 кв. м., а по силата на
съдебна спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа на СРС, ищцата К. получила в
изключителна собственост парцел XIV-328 от кв. 340 по плана на гр. С., местност „Г. Г.“, при
съседи: улици – тупик от двете страни, парцел XIII-313 и Ц. У., с площ от 602 кв.м., а Ц. С. У.
получил в изключителна собственост парцел XV-328 от кв. 340 по плана на гр. С., местност
„Г. Г.“, при съседи: улица – тупик, Р. Т. парцели IV-314 и V-315 от кв. 340, с площ от 633 кв.
м. Излагат, че с Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу автомобил № 59, том
XXIX, дело № 5020/1985 г. на нотариус Анушка Илчева, ищцата К. е прехвърлила на ищците
С.и 1/2 ид. ч. от празно дворно място с площ от 602 кв. м., находящо се в гр. С., ул.
„АДРЕС", и съставляващо парцел XIV-328 в кв. 340 по плана на гр. С., м. „Красно село – Г.
Г.“, при съседи: улици – тупик от двете страни и парцели XIII-313 и XV-328 от кв. 340, с
което ищците са станали съсобственици на същото, като съсобствеността между тях не е
прекратена. Излагат, че съгласно действащите КККР техният съсобствен УПИ XIV-328 от
кв. 340 по плана на гр. С., м. „Г. Г.“, с площ от 602 кв.м., представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.1937.328, но вместо с площ от 602 кв. м. поземленият имот е заснет с
площ от само 558 кв. м., защото границите на поземлени имоти с идентификатори
68134.1937.328 и 68134.1937.1219 /собственост на ответниците/ не съответстват на
границите на парцелите, описани в съдебната спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа на
СРС. Считат, че се касае за грешка в кадастралната карта, която е в ущърб на ищците,
защото реалната част от 20 кв. м., оцветена в зелено и обозначена с букви ЛЖЕЙКЛ на
Скица № 15-1279004-04.12.2023 г., погрешно е включена към съседния поземлен имот с
идентификатор 68134.1937.1219, с което отразената в кадастралната карта площ на
последния е 732 кв. м., при положение че притежаваният от ответниците УПИ ХV-328 от кв.
340 по плана на гр. С., м. „Г. Г.“, е с площ от 633 кв. м. и при положение че ищците не са
сключвали договор за продажба на реални части от своя имот с ответниците. Ищцата К.
твърди, че съдебната спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа на СРС, е извършена въз
основа на регулационния план за м. „Г. Г.“, одобрен със Заповед № РД-50-09-244/08.06.1983 г.
на главния архитект на С., предвиждащ реалната част с площ от 84 кв. м., оцветена в
червено на Скица № 15-1279004-04.12.2023 г., която е заснета като част от собствения на
ответниците поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1219, да бъде част от улица –
тупик. Заявява, че с влезлия в сила регулационен план за м. „Г. Г.“, одобрен със Заповед №
РД 50-09-313/07.10.1985 г. на главния архитект на С., тази улица – тупик е отпаднала, но
въпреки това тази реална част е неправилно заснета в действащата кадастрална карта като
част от собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1219. Счита,
че се касае за реална част от получения от нея заедно с Ц. С. У. в общ дял имот пл. № 328 от
кв. 340, м. „Г. Г. – първа част“ по плана на гр. С., с площ от 1 363 кв. м., върху който тя
притежава 1/2 ид. ч., както и че тази реална част следва да бъде обособена в самостоятелен
имот. Ищците претендират разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Ц. У. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че с регулационния и
застроителен план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./ от 1983 г. реалната част
от 84 кв. м. от съсобствения между Р. К. и Ц. У. имот е отнета за прокарването на задънена
улица – тупик, като планът няма отчуждително действие, а при изменението му от 1985 г.
тази реална част е „върната“ и е нанесена като част от собствения на Ц. У. имот. Счита, че не
се касае за придаване от един имот към друг, а за промяна в плана за обществени
4
мероприятия, поради което регулацията, с която тази реална част е придадена към имота на
Ц. У., е приложена. Акцентира, че със съдебната спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа
на СРС, Р. К. и Ц. У. са ликвидирали отношенията си на съсобственост върху общия имот пл.
№ 328 от кв. 340 по плана на гр. С. – м. „Г. Г.“, и са поели задължение да се въздържат от
тяхното оспорване занапред, както и че спогодбата има правноустановително действие
между тях. Твърди, че причината за разминаването между площта на притежавания от
ищците имот, посочена в документите им за собственост, и площта, нанесена в кадастъра,
произтича от това, че с регулационния и застроителен план от 1985 г. тупикът е изменен,
като от парцел XIV-328 oт кв. 340 са отнети 42 кв. м., с което площта му е намалена от 599
кв. м. на 557 кв. м. Оспорва наличието на твърдяните грешки в кадастралната карта. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответниците Е. Ц. С. – Ч. и Й. П. Ч. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват
твърдените от ищците грешки в кадастралната карта по отношение на процесните реални
части, заснети към поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1219, както и твърдяното
право на собственост на ищците върху тях. Излагат, че Р. К. и Ц. У. /праводател на
ответниците/ са станали съсобственици по силата на съдебна спогодба по гр. д. №
15076/1979 г. по описа на СРС, на дворно място, представляващо имот пл. № 328 от кв. 340
по плана на гр. С., м. „Г. Г.“, с площ от 1 363 кв. м., който имот вече е бил включен в УПИ
VII-328 съгласно регулацията, одобрена с влязла в сила Заповед № 514/25.12.1978 г. на
началник управление на УАГ. Твърдят, че с влязла в сила Заповед № РД-50-09-244/08.06.1983
г. на началник управление на УАГ е одобрен проект за частично изменение на регулацията на
УПИ VII-328, с който са създадени пет нови урегулирани поземлени имота, сред които са и
УПИ XIV-328 и УПИ XV-328, както и е създадена улица – тупик, която да послужи за
осигуряване на транспортен достъп до УПИ XV-328. Посочват, че въз основа на този план е
сключена съдебна спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа на СРС, с която е извършена
съдебна делба на общия имот, като са поделени обособените два нови урегулирани
поземлени имота – УПИ XIV-328 е получен в дял от ищцата К., а УПИ ХV-328 – от Ц. У..
Считат, че по силата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие, а щом в случая с регулацията от един имот са
образувани два или повече урегулирани поземлени имота и няма придаване на части от
съседни имоти /респ. обезщетение за такива части не се дължи/, регулацията се счита
приложена с влизане в сила на регулационния план, поради което старият имот пл. № 328 е
престанал да съществува, защото от него са образувани УПИ XIV-328 и УПИ XV-328, които
след това са поделени. Излагат, че с влизане в сила на плана собствеността върху частта от
общия имот пл. № 328, от която е обособена улица – тупик, служеща за транспортен достъп
до УПИ ХV-328 и представляваща условие за постигане на делбата /поради неподеляемост
на общия имот заради липсата на достъп до двата нови урегулирани поземлени имоти/, е
трансформирана в публична общинска собственост по силата на чл. 262, ал. 2 ППЗТСУ
/отм./, като планът се счита за приложен именно с влизането му в сила. Евентуално
възразяват, че дори и дворищнорегулационният план от 1983 г. да е предвиждал придаваеми
части, за същите няма неуредени сметки по регулация между ищцата К. и праводателя на
ответниците, защото евентуалните сметки по регулация следва да се считат уредени със
съдебната спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа на СРС, в която е посочено, че се
ликвидират отношенията на съсобственост на общия имот и всички претенции по сметки,
като считат, че са уредени и сметките по регулация, щом в спогодбата не е посочено, че
частите извън реално обособените нови урегулирани поземлени имоти остават съсобствени.
Излагат, че от момента на прилагане на дворищнорегулационния план регулационните
граници на новосъздадените урегулирани поземлени имоти – УПИ XIV-328 и УПИ XV-328,
са трансформирани в имотни граници, след което и след извършване на делбата по гр. д. №
22995/1983 г. по описа на СРС, никоя от страните по нея не може да има нито облигационни
5
претенции по чл. 346 ГПК, нито вещни претенции за части, които са били част от стария
съсобствен имот пл. № 328, който е престанал да съществува, защото да се приеме обратното
означава да се анулират правните последици от делбата. Твърдят, на следващо място, че в
съдебната спогодба по гр. д. № 22995/1983 г. по описа на СРС, площта на собствения на
ищците УПИ XIV-328 е погрешно посочена като 602 кв. м., при положение че той никога не
е бил с такава площ, а от изготвената от ГИС – С. Комбинирана скица от 03.06.2024 г. е
видно, че към момента на извършване на тази съдебна делба площта му е била 588 кв. м.,
респ. действителната разлика в площта на ищцовия имот съгласно документ за собственост
/по действащата към момента на делбата от 1983 г. регулация от 1983 г./ и съгласно
кадастралната карта е 30 кв. м. Акцентират, че площта не е индивидуализиращ белег на
правото на собственост, а функция на границите му. Оспорват наличието на грешка в
кадастралната карта, засягаща отразените в нея граници на ищцовия и ответниковия имоти,
като твърдят, че поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1219 – собственост на
ответниците, е заснет правилно в действащата кадастрална карта – в пълно съответствие с
ПУП, одобрен със Заповед № РД-50-09-313/07.10.1985 г. на главен архитект на управление
на УАГ, със съществуващите на място материализирани граници /масивна ограда, изградена
през 1987 г./ съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, б. „а“ и „б“ ЗКИР и с правото на собственост на
ответниците. Излагат, че с влязла в сила Заповед № РД-50-09-313/07.10.1985 г. на главен
архитект на УАГ е одобрен проект за частично изменение на регулационния план на м. „Г.
Г.“, кв. 340, като е изменена улица – тупик с оглед отпадане на необходимостта тупик да
достига до граничещите с УПИ ХV-328 от юг имоти, поради което тупик е отпаднал в
частта, преминаваща през имота на ответниците, и има придаване към техния урегулиран
поземлен имот. Считат, че тази реална част е придадена към имота им от имот – публична
общинска собственост, а не от стария общ имот пл. № 328, който е престанал да съществува
в по-ранен момент. При условията на евентуалност сочат, че дори и тази реална част да не е
станала публична общинска собственост, а да е останала съсобствена между ищците и
ответниците, § 6, ал. 2 и § 8 ПР ЗУТ, касаещи отчуждителното действие на регулацията по
ЗТСУ /отм./, са неприложими по отношение на плана от 07.10.1985 г., защото реалната част
с площ от 84 кв. м. не е съседна нито към странична регулация, нито към дъното на имота на
ищците, а регулацията следва да се счита приложена по реда на чл. 111 ЗТСУ /отм./ – т. нар.
доброволно отстъпване на придаваемото място, макар постигнатото съгласие да не е
изразено в нотариално заверено заявление до кмета на общината. В тази връзка твърдят, че
Заповед № РД-50-09-313/07.10.1985 г. на главния архитект на УАГ, с която е придадена
реалната част от 84 кв. м. към имота на ответниците, е била съобщена на ищцата К., но не е
била обжалвана от нея, поради което тя се е съгласила с правните последици от влизането й
в сила. Акцентират върху родството между Р. К. и Ц. У., както и върху това, че придаваемото
място е оградено от плътна ограда и от портал откъм задънената улица още от 1987 г., ползва
се единствено от ответниците и между страните не е имало спорове във връзка с владението
на ответниците в продължение на 40 години. Поради това считат, че придадената по
регулацията от 1985 г. реална част от 84 кв. м. е била заета от тях поради упражняване на
фактическа власт върху нея повече от 10 години преди влизане в сила на следващия план
/този от 19.02.2003 г./, което означава, че регулацията е приложена, независимо че
придаваемото място не е било платено /чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм.//, респ. парцелните
граници следва да се приемат за имотни граници, а тезата на ищцата К., че реалната част с
площ от 84 кв. м. е от стария общ имот пл. № 328 поради неприложена регулация от 1985 г.,
е несъстоятелна. Твърдят, че с влязла в сила Заповед № РД-50-09-54/19.02.2003 г. на кмета на
СТ. О. – район „В.“ за поправка на кадастралния план и за изменение на дворищната
регулация се потвърждава придадената спорна реална част от 84 кв. м. към имота на
ответниците, както и се създава нова улица – тупик, а видно от изготвения към нея Акт за
непълноти /грешки/ от 03.02.2003 г. поправянето е направено на основание приложена
регулация и материализирана ограда от тухлен зид. Сочат, че тази заповед също е била
6
съобщена на ищцата К., но тя не я е обжалвала, което наред с обстоятелството, че тя е
подписала скицата – проект, с която реалната част с площ от 84 кв. м. не се променя, а остава
включена към имота на ответниците, сочи, че регулацията от 1985 г. е приложена
доброволно. Във връзка с иска с предмет реална част с площ от 20 кв. м. признават, че е
налице разминаване между регулационната граница по този ПУП /за ответниците – от север,
а за ищците – от юг/ и отразената в кадастралната карта граница между двата имота, но
считат, че то е в рамките на допустимата стойност на разминаване съгласно чл. 54, ал. 3
ЗКИР вр. чл. 18, ал. 4, т. 2, б. „б“ от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При условията на
евентуалност релевират възражение за придобиване от тях на процесните реални части по
придобивна давност въз основа на непрекъснато владение върху тях /включително владение
върху реалната част с площ от 84 кв. м. като част от УПИ ХХV-328а в параметрите му по
плана, одобрен със Заповед № РД-50-09-54/19.02.2003 г. на кмета на СТ. О. – район „В.“, и
владение върху реалната част с площ от 20 кв. м. като част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1937.1219, заснет в действащата кадастрална карта/, започнало още от
1985 г. и осъществявано първоначално от праводателя им, а впоследствие – от тях. Считат,
че забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части, които не
отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ, е неприложима, защото спорните реални
части не представляват предмет на делото като самостоятелен обект на право на
собственост, а са обект на изследване към кой имот трябва да бъдат заснети и нанесени. Във
връзка с възражението за давност касателно реалната част с площ от 84 кв. м. изтъкват, че
ако се приеме, че старите подробни устройствени планове не са били приложени, то тогава
Заповед № РД-50-09-54/19.02.2003 г. на кмета на СТ. О. – район „В.“ има характер на ПУП
по чл. 17 ЗУТ /т.е. на първа регулация/, евентуално – на ПУП по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, като и в
двата случая следва да се приеме, че при действието на ЗУТ е приет нов план, с който тази
реална част се придава към имота на ответниците, и макар той да няма вещно-отчуждително
действие, приложение намира изключението на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, поради което ответниците
могат да се позоват на давност по отношение на нея. Сочат, че през целия период от 1985 г.
нататък явно са манифестирали фактическата си власт върху реалната част с площ от 84 кв.
м. и са разполагали с нея като собственици, както и че не са срещали противопоставяне нито
от ищцата К., нито от трето лице. Като доказателство за непрекъснато владение върху
реалната част с площ от 84 кв. м. сочат изградените през 1987 г. ограда и портал откъм
тупика, служещ за достъп на ответниците.
По предявените от тримата ищци установителни искове с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР по отношение на реална част с площ от 20 кв. м., оцветена в зелено и обозначена
с букви ЛЖЕЙКЛ на Скица № 15-1279004-04.12.2023 г., в доказателствена тежест на
ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
че са съсобственици при твърдяните квоти на поземлен имот с идентификатор
68134.1937.328, част от който е и спорната реална част с площ от 20 кв. м., на твърдяните
основания /за ищцата К. – по силата на съдебни делби от 1979 г. и от 1983 г., а за ищците С.и
– по силата на замяна/; че процесната реална част с площ от 20 кв. м. е неправилно заснета
поради грешка в кадастралната карта като част от собствения на ответниците поземлен имот
с идентификатор 68134.1937.1219.
По предявените от ищцата К. положителни установителни искове с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на 1/2 ид. ч. от реална част с площ от 84 кв. м., оцветена в
червено и обозначена с букви ЕИМНОПЙЕ на Скица № 15-1279004-04.12.2023 г., в
доказателствена тежест на ищцата К. е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: че е собственик на 1/2 ид. ч. от тази реална част в
качеството си на съсобственик по силата на съдебна делба от 1979 г. на имот с пл. № 328, кв.
340, м. „Г. Г. – първа част“, с обща площ от 1 363 кв. м., към който принадлежи тази реална
част; че процесната реална част с площ от 84 кв. м. е неправилно заснета поради грешка в
7
кадастралната карта като част от собствения на ответниците поземлен имот с
идентификатор 68134.1937.1219.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят възраженията си, от които
черпят изгодни за себе си правни последици, включително придаване към техния имот на
реалната част с площ от 84 кв. м. по регулация, което предполага да докажат настъпването
на твърдяните от тях обстоятелства, водещи до прилагане на регулационните планове, на
които основават възраженията си.
В тежест на ответниците С. – Ч. и Ч. е докажат, че са станали собственици на
спорните реални части въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което
предполага да докажат, че за твърдения период от време с начало от 1985 г. техният
праводател Ц. С. У. и те самите са осъществявали владение върху спорните реални части /т.е.
че са ги държали лично или чрез другиго като свои/, като владението е осъществявано
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8