Р Е Ш Е
Н И Е
№ 238
град Велико Търново, 23.10.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 69/2023г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.
За вида на производството:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.
Образувано е по жалба на търговско дружество с фирма „П.П.” ЕООД гр. Велико
Търново, с ЕИК *********.
Оспорва се, в неговата
цялост, Ревизионен акт/РА/ № Р-04000421004266-091-001/19.10.2022 г. на
ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 2/03.01.2023 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП.
С РА
допълнително е начислен ДДС
в размер на
17 871,30 лв., за данъчен период м.06.2021 г., поради непризнати
ВОД. Резултатът за периода, установен
от ревизията е „ДДС за възстановяване“ в размер на 81,59 лв., вместо декларарния от
дружеството ДДС за възстановяване в размер на 17 952,89лв.
II.Становища
на страните:
Оспорващият
твърди, че обжалваният ревизионен акт е
незаконосъобразен. Определя фактическите констатации на РА като необосновани,
защото органите по приходите погрешно са интерпретирали събрания при ревизията
доказателствен материал. Счита правните изводи на РО за неправилни и несъответстващи
на практиката на СЕС. Позовава се на конкретни решения на СЕС, даваща
задължително тълкуване на приложимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО, в
частност на чл.138 от същата. ПП на дружеството
жалбоподател изтъква, че са представили всички документи, необходими според
чл.45 от ППЗДДС за доказване, че действително е извършена ВОД
по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, по всяка от фактурите. Поради това ВОД по
силата на чл.53, ал.1 от ЗДДС следва да бъде освободена от облагане.
Оспорващият счита, че е доказано
придобиването на процесните стоки, транспортирането им до складовата база на
купувача в гр. Солун, както и тяхното реализиране в последващи доставки в
Гърция. Гръцкото дружество е потвърдило получените ВОП и е заплатило
уговорената цена, като в издадените фактури е отразен съответния данък. Защитата
на жалбоподателя твърди освен това, че не е установено процесните сделки да са
част от данъчна измама, нито че ДЗЛ е знаело за злоупотреба с ДДС. Цитира
практика на СЕС в подкрепа на твърденията си.
По тези съображения жалбоподателят
моли оспорения РА акт да бъде отменен, изцяло като незаконосъобразен. В съдебно
заседание, чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата. Допълнителни аргументи
относно реалността на ВОД развива в хода на устните състезания. Същите са
отразени подробно в протокола. ПП претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез упълномощения
*** изразява становище за неоснователност на жалбата. Според ПП, оспореният
ревизионен акт е законосъобразен и съобразен с практиката на СЕС, за което
цитира конкретни решения. Представя писмена защита, в която развива тезата, че представените
пред
съда доказателства не оборват фактическите и правни изводи направени от ОП за
липса на реално извършени ВОД към дружество от страна членка на ЕС. В тази
връзка ПП на ответника се позовава на мотивите, изложени в Решението на ДОДОП. Претендира
присъждането на разноски за ***ско възнаграждение по делото, определено
съобразно материалния интерес, съгласно представен Списък в о.с.з.
III.За
допустимостта на жалбата:
При преценка на допустимостта на производството настоящият състав
на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА
е потвърден с Решение № 2/03.01.2023г.
на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е изпратено по
електронната пощата, а потвърждение за получаването му е върнато на дата 16.01.2023г.,
видно от разпечатката на л.28. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за
това, на 23.01.2023г., видно от входящия щемпел в ДОДОП В. Търново.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна
подсъдност, предвид обстоятелството, че местонахождението на решаващия орган по
чл.156, ал.1 от ДОПК е в района на действие на АСВТ, във връзка с адреса на РЛ
по чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК. Не са налице пречки съдът да постанови акт по
същество.
Предвид всичко това, изводът
на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Преценена по
същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
Предвид отказа на ОП да приложат нулева ставка на ДДС, съдът указа на жалбоподателя да установи
предпоставките за прилагане на нулева ставка на ДДС за декларираните ВОД,
на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК. Като докаже факта, че
правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на приобретателя,
че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка, и че
вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала
физически територията на страната. В тази връзка, следва да представи
доказателства по вид и форма, предвидени в специалния закон – ЗДДС и ППЗДДС.
Доказателствената съвкупност включва з.к. от пълната
административна преписка, в т.ч. писмени и копия на CD на е-документи, издадени при ревизията. В хода на
съдебното следствие са приобщени нови писмени
и гласни доказателствени средства. Нови писмени доказателства, представени в
хода на съдебното следствие са тези на л.90 и сл. по делото. Това са заверени
по реда на чл.32 от ЗА копия на преведени от гръцки документи/счетоводни и
търговски/, изходящи от счетоводството на гръцкото дружество, получател по
доставките. Това съответства на предвиденото в
чл. 116 от ДОПК, че за изясняването на факти и обстоятелства, осъществени извън
територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства
за изясняването им. ВЛ по съдебно-счетоводна експертиза изследва тези документи
/вж. л.274/.
Жалбоподателят оспори валидността на РА, издаден като
е-документ, подписан с КЕП. Поради това ответникът ангажира доказателства по
реда на чл.192 от ГПК. Представени са КУКЕП за издадените на ОП е-подписи от
доставчиците на удостоверителни услуги – „Информационно обслужване“АД и
„БОРИКА“АД/вж. л.80 и 264/. По искане на
жалбоподателя бе назначена съдебна техническа компютърна експертиза/вж. л. 288/.
В първото о.с.з. по реда на чл.193 от ГПК са оспорени
следните писмени документи: Потвърждение за получени стоки от 29.06.2021г. и
Международни товарителници/ЧМР/ от 28.06.2021г., намиращи се на л.15 и 15-гръб
в папка №2 на АП. Оспорена е както автентичността на положените подписи, така и
верността на съдържанието им. Открито е производство само за проверка на
тяхната автентичност. Доколкото същите като частни документи не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Доказателствената тежест е
възложена на жалбоподателя. В о.с.з. на 25.05.2023г. са разпитани трима
свидетели по искане на жалбоподателя/вж. л.254 и сл./. При отпаднало
ограничение по чл.158 от ДОПК, поради откритото производството по чл.193, ал.2
от ГПК.
Посочените в този раздел писмени и гласни доказателства,
както и експертизите ще бъдат обсъдени
по съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По
фактите:
Съдът взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги
поотделно и в тяхната взаимна връзка. При това, намери за установено следното
по фактите:
За акта на
администрацията:
На дружеството жалбоподател е извършена ревизия за
установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавена стойност /ДДС/ за данъчен период м.06.2021г. Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000421004266-020- 001/27.07.2021 г., връчена
по електронен път на 02.08.2021 г. Същата е изменяна. Ревизията е спряна и
впоследствие възобновена със Заповед № Р-04000421004266-143-001/24.06.2022 г.
На основание чл. 117 от ДОПК, за резултатите от
ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000421004266-092-001/07.09.2022 г.
Същият е връчен електронно на 07.09.2022 г. Подадено е писмено възражение срещу
РД, което е прието за неоснователно. В тази връзка е издаден Ревизионен акт №
Р-04000421004266-091-001 /19.10.2022 г., подписан от ОП, възложил
ревизията и ръководителя на същата. С РА
основание чл. 86 от ЗДДС допълнително е начислен ДДС за
данъчен период м.06.2021 г. във връзка с непризнати ВОД към JOR
M.I.K.E. с VIN EL801328091, общо в размер на 17 871.30 лв. В резултат на това
за м.06.2021 г. е определен ДДС за възстановяване в размер на 81,59 лв., вместо
декларирания ДДС за възстановяване в размер на 17952,89 лв. Сумата от 81,59лв.
е прихваната с част от дължимия от дружеството корпоративен данък за 2020 г. в
размер на 510,78 лв.
При ревизията са
осъществени следните процесуални действия:
В хода на ревизията
е установено, че „П.П. 07" ЕООД е декларирало в СД по ЗДДС и дневника за
продажби за м.06.2021 г. извършени четири вътреобщностни доставки /ВОД/ на
стоки към JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091 на обща стойност 89 356,50 лв.
Извършена е и проверка в системата VIES, при която е установено, че JOR M.I.K.E,
с VIN EL801328091 е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в
Гърция от 13.03.2020 г. и дерегистрирано на 16.11.2021 г.
Изпратена е молба
за административно сътрудничество по реда на Регламент 904/2010 ЕС и е
извършена проверка от страна на гръцката данъчна администрация. Гръцката
администрация обаче, не е могла да
извърши пълна проверка и не е потвърдила ВОП.
Изискани са обяснения и доказателства от ЗЛ. Дружеството е представило такива.
Събрани са
доказателства, изходящи от Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенция „Митници“,
МВР- Главна дирекция
„Гранична полиция“, от работодателя на Й. Х.. Извършени са насрещни проверки на
доставчика на жалбоподателя, на наемодателя на склада в с. Мировяне, на
превозвача. Изискани са документи и сведения от куриерска фирма „СПИДИ“ЕАД и от
„Райфайзенбанк“АД/КВС Банк. Извършена е проверка в счетоводството на РЛ. С
нарочен Протокол са приобщени към ревизията доказателства, постъпили по
времето, когато същата е била спряна.
Констатациите на ОП
изградени върху събраните при ревизията
сочат следното:
Дружеството
жалбоподател не е начислило ДДС за доставките по 4 фактури, издадени през
м.06/2021г. към посоченото по-горе дружество, установено в Гърция. Поради това,
че е посочило същите за вътреобщностни доставки на стоки. В хода на
производството от жалбоподателя са
представени документи за всички декларирани от него вътреобщностни доставки на
стоки, а именно: фактури с №
**********/04.06.2021 г., № **********/08.06.2021г, №**********/14.06.2021г. и
№**********/16.06.2021г., издадени към JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091 за доставка на стоки (шоколад, захарни изделия и кафе) на обща стойност - 89 356,50 лв.. Всяка придружена с инвойс; заверено с подпис и печат
потвърждение от гръцкия клиент, че стоката, предмет на фактурираните ВОД, е
получена на 29.06.2021 г.; международна товарителница (ЧМР) от 28.06.2021 г. за
извършен транспорт на стоки, фактурирани на JOR M.I.K.E.; 4 броя фактури за покупка на стоките,
предмет на ВОД, издадени от „Абритус Сити" ЕООД, заедно с придружаващите
ги документи - експедиционни листи и приемо-предавателни протоколи; банково
извлечение от разплащателна сметка, открита в „РайфайзенБанк България" ЕАД
за м.06.2021 г.; Договор за логистични услуги и/или за пазене на вещи в складова
база, находяща се в с. Мировяне, сключен с „Мими-ДМ" ЕООД (изпълнител) на
01.03.2021 г.; счетоводни регистри и писмени обяснения.
РО не са признали
наличието на ВОД, т.к. не са кредитирали писмените доказателства/потвърждение и
ЧМР/, така и поради установени противоречия
в доказателствата относно транспортирането на стоките до Гърция. Приели са, че
тези противоречия сочат, че стоките не са напускали физически територията на
България. В подкрепа на този извод са и констатациите им, че не е установено лицето, което е получило стоките в Гърция и конкретното място,
на което са предадени. Поради това е направен правен извод, че не са налице
условията за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС
предвид липсата на годни писмени доказателства за превоз на стоките до друга
държава – членка на ЕС.
В административната
фаза на обжалването е прието, че в резултат на съвкупния анализ на представените документи и събраната
информация, органите по приходите обосновано и правилно са приели, че
материалноправните предпоставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не са налице. Поради
което процесния РА, с който не са признати за реално осъществени ВОД по процесните
4 бр. фактури, е потвърден изцяло от ДОДОП, като законосъобразен. Изложени са и
мотиви от тази инстанция, че установените факти водят до извод, че
жалбоподателят знае, че участва във фиктивно документиране на доставките и е
използвал документи/представени на РО/, в които не се отразяват факти от
обективната действителност, за да ползва нулева данъчна ставка. Това според
решаващият АО изключва добросъвестността на жалбоподателя и доказва знанието му
за участие в данъчна измама, по смисъла на практиката на СЕС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
VI. За приложимото право:
Приложим материален закон е Законът за данък върху
добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г./. Същият
закон въвежда на национално ниво приложението на ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО на
Съвета, от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената
стойност, в сила от 01.01.2007г. Приложим процесуален закон при издаване и
обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила
01.01.2006г./. Предвид членството на Република България в Европейския съюз, задължително
за националния съд се явява тълкуването на нормите на Директива 2006/112 г. и
актовете на общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в Решения, постановени
по преюдициални запитвания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, държавите-членки освобождават
от облагане с ДДС доставката на стоки, изпратени или превозени до
местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността,
от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго
данъчнозадьлжено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в
това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало
изпращането или превоза на стоката. При това, разпоредбата на чл. 131 от
Директива 2006/112 ЕО оправомощава държавите членки да определят условията при,
които тези доставки се облагат с нулева ставка, наречени освобождавания в
Директивата.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС определя, че вътреобщностна
доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка.
Според установеното в практиката на СЕС,
освобождаването на ВОД от облагане с ДДС
е приложимо, само когато правото да се разпорежда със стоката като собственик е
прехвърлено на получателя и
доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка
и че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката. Така например в този смисъл е посоченото в т.26
от Решението на СЕС по дело по дело С-409/04 „Телеос и др.“, постановено по
тълкуването на по Шеста директива на Съвета. Съгласно чл.411, §2 от Директива 2006/112/ЕО, позоваването на отменените
директиви се счита за позоваване на настоящата директива. Същата практика е
неизменна и към нея Съдът отново препраща и в т.24 от Решение по дело С-492/13,
по приложението на чл.138, §1 на Директива 2006/112/ЕО.
Липсва
конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които
следва да представят ДЗЛ, за да се ползват от освобождаването от ДДС на ВОД. Предвид това правилата за доказването на ВОД
се определят от националното право.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС, документите,
удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с
Правилника за прилагане на закона. Тези документи са посочени в разпоредбата на
чл.45 от ППЗДДС - по т.1. документ за доставката, в случая фактура за
доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя,
издаден от държава членка на ЕС и по т.2. - документи, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
друга държава членка, в зависимост от лицето, извършило транспорта.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл. 160, ал. 4 от ДОПК, административният съд дължи решение на
делото по същество – произнасяне относно основанието и размера на задълженията.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт. Същият е издаден след провеждане на ревизия, възложена от
надлежно оправомощен административен орган /съгласно
приложените Заповеди в АП/, в срок и установява данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията.
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане,
изменение, спиране и възобновяване на ревизията са издадени от компетентен
орган, съгласно приложените Заповед № 6/03.01.2017 г. и Заповед
№1270/15.11.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия
и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК.
ЗВР, за спирането и възобновяването й, РД и РА са
издадени чрез ИС „Контрол“ на НАП като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото и на електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 квалифицираният електронен подпис/КЕП/ има значението на саморъчен
подпис.
Автентичността
на е-документи бе оспорена от ПП на жалбоподателя и бе открито производство по
реда на чл.193, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.184, ал.2, изреч. последно от ГПК за
установяване факта дали РА, РД и др. е-документи, издадени при ревизията
действително са подписани с валидни КЕП и то от ОП, посочени в тях.
За установяване на тези обстоятелства бе изслушано заключението
на ВЛ по съдебно компютърно-техническата експертиза/вж. л.288/. ВЛ е установило,
че електронните подписи върху оспорените е-документи са създадени от устройство
за създаване на КЕП, което гарантира поверителност, целостта на данните и
безотказност на документа. Използват се еднократно за създаване на еднопосочен
хеш, с което е-подпис е надеждно защитен срещу подправяне с наличните в момента
технологии. При това устройствата за създаване на подписа не работят върху
данните/не ги променят. Експертът намира, че оспорените подписи представляват
усъвършенствани е-подписи, които са свързани по уникален начин с титуляра на
подписа, могат да идентифицират същия. Е-подписи са създадени чрез данни, които титулярът на подписа може да използва с
висока степен на доверие и под свой контрол. Е-подписът е свързан с данните,
които са подписани с него по начин, позволяващ да бъде открита всяка следваща
промяна в тях. ВЛ потвърждава, че за оспорените е-подписи са налице
квалифицирани удостоверения за е-подпис от ДУУ. ВЛ ангажира мнение, че оспорените
е-подписи отговарят на изискването на чл.3, т.12 от Регламент №910/2014, което
ги определя като квалифицирани е-подписи/КЕП. Според ВЛ за същите е-подписи са
изпълнени изискваният на чл.26 от Регламент №910/2014г., т.е. същите могат да
се определят като усъвършенствани е-подписи. ВЛ потвърждава и изпълнението на
изискванията към квалифицираните
удостоверения за е-подписи, разписани в Приложение I към същия Регламент.
Съдът кредитира с доверие ЕЗ като обективно и
компетентно, дадено под угрозата за наказателна отговорност по чл.291 от НК.
Същото не е оспорено от страните. Въз основа на приетото в процеса ЕЗ, съдът
приема за несъмнено доказано, че заповедите за възлагане и изменение, спиране и
възобновяване на ревизията, както и РД, и РА са подписани с квалифицирани
електронни подписи от съответните органи по приходите, които са притежавали
валидни удостоверения за КЕП към датата на издаване на електронните документи.
Използваният при създаване на двойката публичен и частен ключ алгоритъм
отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията към алгоритмите за
създаване и проверка на квалифициран електронен подпис. Оспорените подписи са
издадени чрез базовото удостоверение, издадено на доставчика на удостоверителни
услуги „Борика“ АД и Информационно обслужване“ АД и същите са доставчици на
квалифицирани удостоверителни услуги. Всички изискуеми специфични данни за
самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи
са налице. Налице е връзка между електронните документи и електронните подписи,
при което всяка следваща промяна в електронния документ може да бъде открита и
оповестена. В случая след подписването оспорените документи не са били
променяни. Оспорените електронни подписи отговарят на изискванията на чл. 26 от
Регламент (ЕС) №910/2014 и са усъвършенствани електронни подписи по смисъла на
чл.3, т.11 от същия Регламент. От тези факти следва краен извод, че процесните
документи по ревизията са е-документи, подписани с квалифицирани електронни
подписи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 от техните автори и към момента
на подписване на оспорените електронни документи КУКЕП са били в срока им на
валидност и не са били прекратени. С оглед изложеното съдът приема, че
изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като
техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи
са валидни правни актове. Поради това не са налице основания да се считат за
нищожни, като неподписани от техните издатели.
При тези фактически констатации на ВЛ съдът приема, че
изискването за форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй като е
съставен електронен документ с квалифицирани електронни подписи, което
гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите
му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и
такива, компрометиращи компетентността на издателите му.
Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и
не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в
цялост. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е
съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената
в чл. 120 от ДОПК писмена форма, доколкото според чл. 3, ал. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, писмената форма се
счита спазена, когато е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. РА съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, вкл. обсъждане на подаденото възражение срещу ревизионния
доклад, поради което същият е обоснован по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
При извършената служебна проверка не се установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на
РА. Наведените в жалбата възражения за процесуална незаконосъобразност на
оспорения РА поради допуснати нарушения на основните принципи на данъчното
производство, разписани в чл. 3, чл.5 и чл.6 от ДОПК, и разпоредбите относно
доказването, съдът намира за неоснователни.
Приходната администрация е предприела разписани от ДОПК
процесуални действия и е събрала годни и относими доказателства за облагането
на задълженото лице. Обсъдени са и е формиран извод за липса на реално
осъществени ВОД за ревизирания период. Няма основание да се приеме, че някое от
действията на ОП, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не
в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК. На ДЗЛ е осигурена
възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, бил е редовно уведомен както за откриването на
ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства. Несъгласието с изводите
на приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията.
Липсват данни в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало
член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Отделно в
процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в
пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или
до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят
се е възползвал от тези възможности в преценения от него за необходим обем.
Съдът е инстанция по съществото на правния спор и
жалбоподателят в условията на пълно доказване и при допустимост на всички
доказателствени средства имаше възможност да докаже наведените от него
фактически твърдения и възражения. Доколко направените изводи от РО, въз основа
на събраните доказателства, са правилни и законосъобразни, е въпрос по
съществото на спора.
След преценка на
констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на
обжалвания РА:
Предвид горе цитираните разпоредби на чл.138, §1 от
Директивата,
чл.7
и чл.53 от ЗДДС и чл.45 от Правилника за приложение на ЗДДС режимът на ВОД е
изключение от общия режим на доставките, които по правило се облагат със
стандартна ставка в държавата на доставчика. Поради това доказването на вътреобщностния им характер е в
тежест на доставчика. Тази доказтелствена тежест е указана на дружеството
жалбоподател с проекта на доклад по делото. Същият
ангажира нови доказателства в съдебна фаза. Дали
същите оборват изводите на ОП е въпрос, който ще бъде обсъден по-долу.
Видно от мотивите на РА, приходната администрация
приема, че не е доказано фактическото транспортиране на стоките от територията
на Република България до територията на Гърция - ДЧ на ЕС. За да обоснове този извод ответната администрация не е
кредитирала с доверие представените транспортни документи и потвърждения за
получени стоки с аргумент, че международните товарителници не са надлежно
попълнени, потвърдителни писма не са годни да удостоверят релевантния факт, тъй
като не съдържат всички необходими реквизити, както и че са налице други
доказателства, които опровергават съдържанието им. По същество в това се
изразява и основният спорен въпрос по делото, като изводът на приходните
органи се споделя от съда, като същият намира,
че този извод не е опроверган от доказателствата по делото.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения РА съставлява по същество преценка дали са се осъществили
установените от РО релевантни юридически факти, посочени в мотивите на акта и дали
същите са предвидени в хипотезата на правната норма, възприета като правно
основание за разпоредените с акта правни последици.
В хода на ревизията жалбоподателят е представил
документи, в т.ч. и фактури за ВОД, придружени с инвойс, потвърждение от
гръцкия клиент, че стоката е получена на 29.06.2021 г.; международна
товарителница от 28.06.2021 г., 4 броя
фактури за покупка на стоките, издадени от „Абритус Сити" ЕООД, заедно с
придружаващите ги документи; банково извлечение от разплащателна сметка за
м.06.2021 г.; Договор за логистични услуги и/или за пазене на вещи в складова
база, находяща се в с. Мировяне, сключен с „Мими-ДМ" ЕООД; счетоводни
регистри и писмени обяснения.
В писмените обяснения с вх. №
Р-04000421004266-ПРД-004-И/06.09.2021 г. се сочи, че търговската кореспонденция
между „П.П. 07" ЕООД и JOR M.I.K.E., както и детайлите по доставките се
осъществявала чрез телефонни разговори между управителите на двете дружества.
Посочено е още, че част от стоката, обект на ВОД била транспортирана с превозно
средство на „ГТ Релакс енд спорт" ЕООД от складова база на „Абритус
сити" ЕООД в гр. Разград до складовата база в с. Мировяне. Останалата част
от стоката била транспортирана чрез куриерското дружество „Спиди" АД от
доставчика му - „Абритус сити" ЕООД до складовата база в с. Мировяне. Във
връзка с горното РО са извършили насрещни проверки на превозвача, куриерската
фирма, на доставчика и в складовата база. Получени са документи и обяснения.
„Мими-ДМ" ЕООД потвърждава извършените логистични
услуги през м.06.2021 г. в полза на „П.П. 07" ЕООД. Представени са 2 бр.
фактури, издадени на „П.П. 07" ЕООД, придружени с приемо- предавателни
протоколи за приета или предадена стока в/от складовата база в с. Мировяне,
както и със справки за извършени услуги, свързани с товарене или разтоварване
на евро палета през м.05.2021 г. и м.06.2021 г., Договор за логистични услуги
и/или пазене на вещи от 01.03.2021 г., сключен между „П.П. 07" ЕООД
(възложител) и „Мими ДМ" ЕООД (изпълнител) и подписаното във връзка с
договора пълномощно, с което П.П. упълномощава М.К.Х. да предава и получава
стоки в/от склада в с. Мировяне, както и да подписва и получава документи,
придружаващи стоката.
„Абритус сити" ЕООД - доставчик на стоките,
предмет на ВОД представя заверени копия на издадените на „П.П. 07" ЕООД
фактури, ведно с приложени експедиционни листи, приемо- предавателни протоколи,
платежни нареждания за получени суми от клиента и проформи фактури. Представени
са още Договор за наем на склад, находящ се в гр. Разград, Договор за
маркетингово, логистично и търговско обслужване, издадени фактури във връзка с
този договор и такива за закупуване на стоки, идентични на продадените на „П.П.
07" ЕООД. Представени са счетоводни иплатежни документи. Дадени са писмени
обяснения за механизма на заявките и доставките.
При ревизията е извършена и проверка на обстоятелствата
относно движението на стоките с
посоченото в ЧМР МПС с peг. № ***,
посочено в ЧМР, придружаваща стоката, предмет на ВОД и автомобил с peг. № ***,
собственост на „ГТ Релакс енд спорт" ЕООД, с което е извършен транспорт на
стоките от складова база на „Абритус сити" ЕООД в гр. Разград до
складовата база в с. Мировяне. Направени са запитвания до Агенция „Пътна
инфраструктура" (АПИ).
В международната товарителница е посочено, че стоките,
предмет на ВОД са транспортирани с МПС с регистрационен номер ***. При ревизията е установено, че действително МПС с peг.
№ ***, посочено в ЧМР, придружаваща стоката, предмет на ВОД, е напуснало
територията на България на 29.06.2021 г. Видно е обаче от информацията в
извършената справка в информационната система на Агенция "Митници",
че това МПС е било натоварено със стока - медицински продукти, която е различна
от фактурираната към JOR M.I.K.E. с VIN EL801328091 - захарни изделия и кафе.
Освен това, от получената информация от АПИ се установява, че МПС с peг. № ***,
към което е прикачено полуремарке с peг. № *** от момента на влизане на
територията на България, през ГКПП Видин до момента на излизането му през ГКПП
Кулата няма промяна в натоварването на осите и общото му тегло.
Органите по приходите са установили, че в
представеното потвърждение за лице предало стоката (водачът на МПС с peг. № ***)
е вписан P.H., което лице е различно от полския водач WOJCIECH FRACKOWIAK,
данни за които са налични в информационната система на Агенция „Митници". Освен
това, стоката, предмет на ВОД не е възможно да е била натоварена в МПС с peг. №
*** от складовата база на ревизираното лице в с. Мировяне на 28.06.2021 г., тъй
като от предоставената информация от „Мими- ДМ" ЕООД, на тази дата не е предавана
стока от там.
В подкрепа на извода, че стоката, предмет на ВОД не е
напускала страната РО изтъкват, че при извършена проверка на Й.И. Х. е установено
следното:
В обяснението на Й. Х. е посочено, че стоките,
закупени от „П.П. 07" ЕООД се разтоварвали на територията на Гърция в
логистичен център, собственост на ,,4part logic word", находящ се в гр.
Солун, кв. Калочори, 5 км. Всички сделки били извършвани с негово знание, чрез
упълномощени лица. За разплащанията по ВОД Й.Х. като управител на JOR M.I.K.E.
упълномощил Г. Т. да внася парични средства от името на гръцкото дружество в
банковите сметки на „П.П. 07" ЕООД. Паричните средства са предавани на
пълномощника от него или от упълномощени от него гръцки граждани.
Органите по приходите са извършили проверка в
информационните масиви на НАП, при което са установили, че за Й.И. Х. има
регистрирани трудови договори на основание чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда от
„Леа Трейдинг" ООД и „Никол 006" ООД. Работодателите са потвърдили,
че Й.И. Х. през всички работни дни от месец юни 2021 г. е изпълнявал трудовите
си задължения, като е извършвал изработка на мебели (машинен оператор,
фрезоване на дървен материал), съответно поднасял е храни и напитки на клиенти
(сервитьор) и не е използвал платен, неплатен отпуск или отпуск по болест,
както и че не е бил командирован в друго населено място. Представени са
присъствени форми 76 за м.06.2021 г., фиш за заплата за м.06.2021 г.,
разчетно-платежна ведомост за м.06.2021 г., както и сключените трудови договори
с лицето. В тази връзка Областна дирекция на МВР - Габрово е предоставила
информация, че през периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. за Й.И. Х. няма
регистрирани задгранични пътувания.
В резултат на така установените факти, ОП са стигнали
до извода, че че в транспортното
средство, посочено в представената от жалбопоателя ЧМР, не е превозвана
стоката, предмет на процесните ВОД. При това процесните стоки не са напускали
територията на България и не са получени на територията на друга държава членка
на ЕС. Управителят на гръцкото дружество - Й. Х., не се е намирал на
територията на Гърция на датата, посочена в потвърждението за получени стоки на
територията на държава-членка на ЕС на 29.06.2021 г., за да има възможност да
приеме стоката, предмет на процесиите ВОД и да подпише и подпечата документа/вж.
Потвърждениетоан л.15 от п.№2 на АП/.
Според приетото в §55 от Решение на СЕС по дело №С-273/11 Mecsek-Gabona, отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим при наличието на предпоставки, че доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или че е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама.
В конкретния случай жалбоподателят като доставчик по
претендираните ВОД не представи безспорни доказателства, установяващи, че
продадената от него стока действително е превозена извън територията на
страната и реално е доставена на получателя в Гърция. Ангажираните при
съдебното следствие писмени и гласни доказателства не порменят този извод.
Съвкупната им преценка води до този несъмнен извод, а именно:
Не е спорно между страните, че доставчикът „П.П.
07" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната. Ревизираното
лице разполага с документи по чл. 45, т. 1 б. "а" ППЗДДС, тъй като в
хода на ревизията е представило фактури със съответния получател (JOR M.I.K.E.),
с посочен идентификационен номер по ДДС на този получател, издаден от
конкретната държава (Гърция) и който VIN е валиден за периода, в който са
издадени спорните фактури. Получените отговори от приходната администрация на
Република Гърция по реда на обмен на информация в областта на ДДС касаят
обстоятелства, настъпили впоследствие. Отношенията на дружество – получател с гръцката данъчна
администрация, в т.ч. непредставянето на
документи във връзка с отправени искания, както и последваща дерегистрация по
ЗДДС в периоди след процесния, не е основание жалбоподателят да е задължен по
ЗДДС/ретроактивно действие на закона/, след като към момента на ВОД получателят
на стоките е бил с валиден данъчен номер /в този смисъл т. 1 от диспозитива,
във вр. с §36 от мотивите на Решението по дело „Траум“ ЕООД, С-492/2013 г. на СЕС/.
Изпращането или транспортирането на стоката са другите
два правно релевантни факта, които следва да са налице. Същите са посочени в
ППЗДДС алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са
определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В случая между
страните е спорно именно транспортирането и фактическото преминаване на стоките
/ кафе и шоколадови изделия/ от територията на страната до територията на друга
ДЧ на ЕС – Гърция.
ПП на ответника оспори автентичността и съдържанието
на представената международна товарителница от 28.06.2021г., находяща се на
л.15-гръб от папка №2 на АП. Разпитаният като свидетел Г. Т. потвърди
наличиетоан търговски отношения с дружеството жалбоподател и извършването на
транспортин услуги, но при предявяването на ЧМР еднозначно отговаря, че същата
не съдържа негов подпис, нито име и печат на фирмата му „ГТ Релакс енд спорт“
ЕООД. Тоест, тези показания са неотносими, т.к. не водят до изясняване на конкретни
факти, свързани с процесните доставки, които факти да са различни от установениет от ОП. Аналогична е
ситуацията и със св. М.Х., който не е подписвал оспорените документи. М. Х. е работил в „ГТ Релакс енд спорт“ ЕООД по трудов договор на длъжност „шофьор“.
Дружеството „П.П. 07“ ЕООД му е известно, както и гръцкото дружеството „JOR
M.I.K.E.“ Потвърждава, че е извършвал транспортни услуги на стоки между тези
две дружества. Товарил от Разград, от Търново и откарвал в Солун в търговски
логистичен център, в търговска база на Калохори. Същият уточнява на въпрос, че при разтоварване
на стоката има приемо-предавателен протокол и съответно връща документите в офиса. Уточнява, че
курсовете му не са били „групажни”. Курсовете са били само между П.П. и „JOR
M.I.K.E.“ Съдът счита, че показанията на М. Х. не изясняват по никакъв начин
спорните факти по делото, тъй като в процесната товарителница от 28.06.2021 г.
като превозвач е посочено друго дружество и друг водач на автомобила.
Съдът споделя виждането на приходната администрация и
намира, че по делото не са представени писмени доказателства, които да установят
предаване на стоките между представител на жалбоподателя и представител на
посочения в ЧМР от 28.06.2021 г. превозвач с наименование EUROTRUCKS KS
BRATISLAVA /Словакия/. Не са налице документи относно експедирани стоки от
склада на жалбоподателя - складови разписки, експедиционни бележки,
товарителници, от които да е видно, че стоките предмет на четирите фактури са
напуснали използвания от жалбоподателя склад на „МИМИ - ДМ" ЕООД в с.
Мировяне именно на 28.06.2021 г., т.к. последното дружество сочи, че на тази
дата не е извършено товарене. По делото не са представени и приемо-предавателни
протоколи, за които говори свидетелят М. Х. в качеството му на шофьор на „ГТ
Релакс енд спорт" ЕООД. Няма и договор, че гръцкото дружество използва
склад в този логистичен център.
В ЧМР като превозвач на товара е посочено словашко
дружество EUROTRUCKS KS BRATISLAVA, като номерът на съответното МПС - VOLVO е ***/
с ремарке ***. По информация от Агенция
„Митници", същото МПС е напуснало България на 29.06.2021 г., но натоварено
с медицински продукти, а за негов
водач е посочено лицето WOJCIECH FRACKOWIAK. Името на М. Х. като шофьор на МПС
- VOLVO е ***/*** не е посочено в представеното в хода на ревизията
Потвърждение/за получени стоки на територията на държава-членка на ЕС/ от
29.06.2021 г., където е вписано името на PETER HRISTOVISH.
Според очертания механизъм на доставката към гръцкото
дружество JOR M.I.K.E, транспортът на процесните стоки е бил за сметка на
жалбоподателя в качеството му на доставчик, което обосновава извода, че
документът за изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава-членка, който следва да бъде
представен, е този по т. 2, буква „б“ на чл. 45 от ППЗДДС, а именно:
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава-членка. Действително, от ревизираното дружество е представена
международна товарителница за осъществен транспорт, но същата не доказва транспортирането
на именно на процесните стоки от територията на страната до Гърция.
Правната уредба на международната товарителница се
съдържа в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр.
61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното поле на Конвенцията
се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за
приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и се намират
в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна /чл. 1 от Конвенцията/.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз на товари се установява с
товарителница, а съгласно чл. 9 от същата конвенция, товарителницата
удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на
товара от превозвача. От тълкуването на тези две разпоредби следва извод, че
наличието на товарителница не е условие за съществуване, нито за валидността на
превозния договор. Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а е
превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на
яснота в превозните правоотношения, който придружава товара от момента на
натоварването до момента на разтоварването на стоката.
В представената CMR от 28.06.2021г. в графа 16 е
поставен печат на превозвача/словенско дружество/ и е посочен номер на
превозното средство, които се установи, че не са свързани с дружеството „ГТ
Релакс енд спорт”ЕООД, в кл.22 – изпращач - ревизираното дружество, 23 -
превозвач и 24 - получател, като в тях са поставени печати и подписи.
Съдът намира, че в случая липсва надлежно попълнено
място на натоварване и разтоварване на стоката. В транспортните документи за
мястото на натоварване е посочено Мировяне, София, а в товарителницата за място на получаване е записано само Thesisaloniki,
Kalochori, 54628, 5 km. За първото са налице писмени доказателства, че товарене
на тази дата от този склад не е извършвано, а мястото на разтоварване всъщност
не е посочено конкретно. Данните от националното ТОЛ управление също сочат, че
МПС, за което се твърди да е транспортирало стоките не е променяла масата по
маршрута си, нито е имало посещение в Мировяне. Във връзка с горното съдът
приема, че Потвърждение/за получени стоки на територията на държава-членка на
ЕС/ от 29.06.2021 г., където е вписано името на PETER HRISTOVISH не е годно да
удостовери получаването на стоките по процесните 4 бр. фактури от гръцкото
дружество.
В представеното от жалбоподателя Потвърждение то
29.06.2021г./вж. л.15 от АП п. №2/, като място на получаване на стоката е
посочено - Thesisaloniki, Kalochori, 54628, 5 km. Обаче пощенският код на
Kalochori е 57009. Единственият конкретен адрес на територията на Гърция,
вписан в потвърждението е Greece, Thessalonikis, Kalamaria 551 33 Davaki 19 и
това е седалище и адрес на управление на дружеството получател. При проверка на
същия от гръцките власти през м. 06/2021г. е установено, че помещението е
празно. Точен адрес, на който гръцкото дружество би следвало да е получило
стоките не е конкретизиран и в дадените писмени обяснения от Й. Х.-управител на
JOR M.I.K.E. В резултат се налага изводът, че в Потвърждение липсва точно място
на получаване на стоката, а посоченото описание на стоката по вид и количество
е твърде общо, в противоречие на изискванията,
въведени в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. Освен това в
потвърждението от 29.06.2021 г. липсва длъжностното качество на лицето, предало
стоката. Предвид механизма на доставките, посоченото в потвърждението име
следва да е на водача на МПС с регистрационен номер ***, който на практика
трябва да е извършил предаването на стоката.
Съдът намира, че по делото не доказа факта на приемането
на фактурираната стока от посоченото в
ЧМР и Потвърждението лице. Въпреки, че в
о.с.з. при предявяване Й. Х. потвърди наличието на негови подписи за приел
върху тези документи. Автентичността на подипса на Й. Х. – управител на
гръцкото дружество като – получател по
спорните фактури не означава, че същите документи отразяват действителен факт,
т.к. са налице съвкупност от доказателства, които сочат, че това е извършено на
територията на България.
Според свидетеля, документите за стоките са подписвани
само от него. Но по делото няма данни същият да е прибивавал в Гърция през
м.06/2021г. Напротив свидетелят потвърждава, че е имал трудови правоотношения в
България в периода, в който бях собственик на дружеството в Гърция. Имал
фиктивни осигуровки в България, малко над минималната работна заплата.
Според МВР – Гранична полиция, за процесния период
няма данни за преминаване на границата от св. Х.. Принципно, с влизането в сила
от 01.01.2007 г. на Договора за присъединяване на РБългария към Европейския
съюз и в изпълнение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския Парламент и
Европейския Съвет няма правен режим, който да изисква задължителна регистрация в
системата на ГД „Граничен контрол" на всички влизащи и излизащи от
страната лица към ДЧ на ЕС и ползваните от тях МПС. В тази връзка липсата на
данни в информационните фондове на МВР след посочената дата не означава
непременно, че не е осъществено преминаване през посочения ГКПП Кулата. Независимо
от това съдът приема за установено, че международната
товарителница и потвържденито за получени стоки са документи съставени и
подписани на територията на България, а не на територията на Гърция, както изисква
ВОД. Този извод не се разколебава от свидетелски показания на Й. Х. - управител
на JOR M.I.K.E, който заяви: „имам фиктивни осигуровки в България" и „този
трудов договор е фиктивно сключен", тъй като неговите твърдения за
пребиваването му в Гърция през м. 06.2021 г. не се подкрепят от събраните
даказателства.
Според показанията на св. М.Х. същият не е контактувал
с управителя на гръцкото дружество в складовата база в Солун, а товарителниците
по делото били подписване от складовите работници при разтоварване на стоката.
Освен това от работодател в България е посочено, че за процесния период Й. Х. не е бил в отпуск
или в болничен поради временна нетрудоспособност, което кореспондира с
представения фиш за заплата. При липса на валиден документ, удостоверяващ
превоза на стоката, какъвто е настоящият случай, вътреобщностната доставка може
да бъде доказана с писмено потвърждение от получателя, но само в случаите,
когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя,
а по делото, както вече бе казано, се твърди, че транспортът е осъществен за
сметка на доставчика. Казано с други думи, в случаи от категорията на
процесния/когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика/, потвърждението не е сред документите, доказващи ВОД по
чл. 45 от ППЗДДС. Освен това, процесното Потвърждения не удостоверява
получаването на стоките след като на посочената дата лицето Й.И. Х., чиито
подпис е положен за получател от името на гръцкото дружество, въобще не е
напускал пределите на страната, съответно не е пребивавал на територията на
Гърция, за да може лично да приема заявената стока. Твърденията на това лице,
че трудовият му договор бил „фиктивен“ са изолирани и неподкрепени от събраните
доказателства. А такова твърдение само по себе си поствя въпроса за
достоверността на показанията му. Липсата на респект към осигурителната система
не предполага съобразяване с данъчните норми.
Установените противоречия в доказателствата относно
превозвача и стоката, която е превозвана, така и липсата на доказателства за
определени обстоятелства са основания да се приеме, че ревизираното дружество е
не е извършило ВОД. Не са налице категорични доказателства с какво МПС е
извършен международния превоз, от къде е натоварена стоката, къде е
разтоварена, и от кого е получена стоката, за която се твърди, че е
транспортирана до Гърция в изпълнение на процесните доставки.
Изложените съображения намират подкрепа и от
установеното по начина на плащане по спорните фактури. Плащането е извършено в BG лева, внесени в брой по сметката на жалбоподателя, в
банка на територията на България от Г. Т.. Това са обясненията на управител на JOR M.I.K.E. Вече в съдебно
заседание свидетелят Т. и свидетелят Й. Х. заявиха, че за така предадените
парични средства са били изготвяни „гръцки бележки" или „са оформяли
разписки", но такива доказателства по делото не са представени. Свидетелите
си противоречат и относно мястото на предаване и получаване на сумите. Според
показанията на Г. Т. парите са му били предавани „най- често на безмитна зона
между Гърция и България". А според показанията на Й. Х. парите са
предавани или в офиса в Гърция или на безмитна зона.
Всъщност по делото се установи, че доставките не са
заплащани от гръцкото дружество изобщо. За това свидетелства пред ДОДОП извлечение от счетоводна сметка 50-01-00-0108
„П.П. 07" ООД за м.06.2021 г. на гръцки език, придружено с превод от
заклет преводач, от което е видно, че гръцкото дружество към 01.06.2021 г. има
задължения към „П.П. 07" ЕООД в размер на 466 322,04 евро и към 30.06.2021
г. в размер на 512 009,30 евро.
В обобщение се откроява следната обвързаност: средствата
се внасят в брой от Г. Т. в България; същото лице според писмени обяснения от
„Абритус сити" ЕООД заявява стоките; Г. Т.. организира и тяхното
транспортиране чрез управляваното от него дружество „ГТ Релакс енд
транспорт" ЕООД; същият е
упълномощен и от JOR M.I.K.E. с пълномощно, което му дава право освен да внася
средства на гръцкото дружество по банковата сметка на „П.П. 07" ЕООД, а и
да закупува стоки без ограничение вместо него. Това обосновава извода, че
стоките са реализирани от същото лице на територията на България, а
фактурирането на ВОД е измамна практика. Доставчикът,
който участва в измамата е длъжен да плати впоследствие ДДС за вътреобщностната
доставка, която сочи да е извършил. Представянето на писмени доказателства с
невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата,
възпрепятства правилното събиране на данъка и
застрашава доброто функциониране на общата система на ДДС. Това е
самостоятелно основание за отказа да се освободи ВОД от облагане.
Съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства не обосновава извод за реалност на ВОД от доставчика към гръцкия
получател. Не са представени годни документи, доказващи транспортирането на
стоките от територията на страната до територия на друга държава членка,
регламентирани в цитираната по-горе т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС. Направената от
вещото лице по ССЕ констатация за осчетоводяване на процесните ВОД от
доставчика – ревизираното дружество, и отразяването им в подаваните VIES
декларации при получателя не е предпоставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за
признаване на ВОД. Експертизата не представлява доказателство за действително
осъществени ВОД и дали стоките по процесните фактури са реално напуснали
пределите на страната, което обстоятелство следва да бъде преценено от съда с оглед
събраните по делото доказателства.
Изходящите от счетоводството на гръцкото дружество
счетоводни документи и декларации по ДДС също не съставляват документи,
изискуеми според чл.45 от ППЗДДС, нито пряко сочат релевантните за облагането
факти. Не бива да се забравя и това, че счетоводството и отношенията на
гръцкото дружество с фиска не са проверени, поради отсъствието на търговеца от
адреса на управление.
По делото липсват преки доказателства за
транспортирането на фактурираното количество кафе и шоколадови изделия по
всички спорни фактури. Тази липса не може да бъде компенсира от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. ВЛ представя констатации в смисъл, че е налице
редовно водено счетоводство при ревизираното дружество, че е налице счетоводно
отразяване на издадени фактури към гръцкото дружество получател JOR M.I.K.E.,че
стойността по същите е заплатена по
банкова сметка /***/, както и че са фактурирани съпътстващи разходи в дейността
на жалбоподателя по повод тези ВОД. Но всички тези обстоятелства не са били
спорни, а при това не представляват доказателства, че стоката е транспортирана
до територията на друга държава-членка. Осчетоводяването при гръцкото дружество
и декларираните от него ВОП са без прано значение, т.к. не са законови предпоставки
за признаването на ВОД. Същите не съставляват преки доказателства, че стоката е
напуснала България и е приета от получателя на територията на Гърция. Тези
документи не могат да бъдат в случая дори косвено доказателство, т.к.
доказателствената съвкупност не подкрепя еднозначен извод за реалността на
доставките.
Съдът приема, че констатациите на РА не са опровергани
от ЕЗ на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице констатира единствено отразяването на
фактурите за ВОД в счетоводните регистри на гръцкото дружество и дали има
отразено разплащане между търговците съгласно представените в съдебното
производство счетоводни регистри. При това на базата на счетоводните регистри и
представената ЧМР дава отговор за документална обоснованост на извършените ВОД.
Без правно значение е въпросът дали гръцкото дружество е декларирало ВОП във
връзка с процесните фактури и какви счетоводни записи е направило. Изцяло от
компетентността на съда е, да прецени след анализ на всички събрани доказателства
спорния предмет на делото, а именно осъществени ли са действително ВОД по
смисъла на чл. 7 от ЗДДС.
Освен това констатациите на ВЛ по
„счетоводните данни от гръцкото дружество “ противоречат на установеното по
същите регистри при ревизията. Така според представения на гръцки език
документ, а именно извлечение от Сметка 50-01 - 00 - 0108 „П.П. 07" ЕООД
за м. 06.2021 г. /вж. л.235/ гръцкото дружество е отчело, че към 16.06.2021 г.
е платило задълженията си към доставчика „П.П. 07" ЕООД в размер на 535
796,30 евро. За разлика от това, в хода на административното производство е
представено извлечение от счетоводна Сметка 50 -01 - 00 - 0108 „П.П. 07"
ЕООД за м. 06.2021 г., в което е посочено, че към 30.06.2021 г. гръцкото
дружество JOR M.I.K.E. не е погасило задълженията си към „П.П. 07" ЕООД в
размер на - 512 009,30 евро, произтичащи от доставката на стоки по 4-те
процесни фактури. Съдът споделя в тази връзка извода на ОП, че в случая е извършено
фиктивно документиране на вътреобщностни доставки и се използват документи,
които не отразяват факти от обективната действителност.
В обобщение, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
обоснова крайния извод, че жалбоподателят не е извършил вътреобщностни доставки
на стоките, описани в процесните фактури. С оглед всички описани по-горе
обстоятелства се налага извода, че жалбоподателят е участвал в съставянето на
документи, които не отразяват реално осъществили се факти, при което е знаел
/или най-малкото е следвало да знае/ за участието си в данъчна измама, а това
изключва добросъвестността му. При това положение обосновано е прието от
органите по приходите, че стоките са реализирани на територията на страната,
съответно неправилно от страна на дружеството е приложена нулева ставка и на
основание чл.86, във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС доставките по процесните
фактури са обложени със ставка 20%, в резултат на което допълнително е начислен
ДДС в размер на 17 871,30 лв.
Оспореният РА е постановен от компетентни по материя, време и
място органи по приходите, в предвидената от ДОПК писмена форма – условие за
действителност. Създаден е като електронен документ и е подписан с
квалифицирани електронни подписи от двамата органи по приходите, чийто сертификат
е бил валиден към датата на обективиране на РА. Последният акт съдържа
предвидените в ДОПК реквизити. Мотивиран е от фактическа и правна страна. Констатации
на екипа за липсата на реално извършени ВОД са основани на съвкупната пеценка
на редовно събраните доказателства. Представените такива от РЛ и събраните при насрещните
проверки от РО, преценени по отделно и в тяхната взаимна връзка не доказват
транспорта и предаването на стоката на търговец извън България в друга
държава-членка на ЕС.
Съдебното следствие не доведе до промяна на виждането за
така установените факти. Нито ССчЕ,
основана върху документи, за които се твърди, че са от счетоводството на
получателя по ВОД, нито свидетелските показания съставляват доказателства за това, че „П.П. 07"
ЕООД като собственик на стоката е прехвърлил правото на разпореждане върху нея
именно на соченото гръцко дружество, както и че такава стока е изпратена от ревизираното
лице и получена в Гърция от дружеството дружество JOR M.I.K.E.
на посочения в международната товарителница адрес.
Според
практиката на СЕС обективни условия за признаване на ВОД са тези - да е прехвърлено правото на разпореждане със
стоката и същата да е напуснала физически територията на страната/вж. т.1 от диспозитива на тълкувателното Решение по дело С-409/04 „Телеос и др.“/. Но в точка втора от
диспозитива на същото решение на Съда на ЕС, тези обстоятелства се разглеждат през призмата на добросъвестността на
доставчика. В случая това отношение
представените от РЛ доказателства не издържат проверката. Съдът на мира,
че тези доказателства се оказаха частни свидетелстващи документи, които са
автентични, но са с невярно съдържание, както ЧМР, така и писменото
Потвърждение за получените стоки. Съображения за това бяха изложени по-горе.
При тези установявания, т.к. не е доказано стоките да са
напуснали физически територията на страната като обект на ВОД, т.е. не е
осъществен данъчният фактически сътав, който предписва освобождаването на
доставкита от облагане с ДДС, то органите по приходите законосъобразно са
определили доставките като облагаеми със ставка 20%, като правилно е определен
размерът на основата за облагане и дължимия
косвен данък. РА е обоснован и законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
VIII.По
разноските:
При
този изход на делото на Национална агенция за приходите – гр. София, на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски, представляващи
***ско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 2054,39 лв.,
съгласно защитения материален интерес и чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1,
предложение последно от ДОПК, VII-ми
административен състав на Адм. съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „П.П. 07“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев“ №27, представлявано от управителя П. Н.П.,
против Ревизионен акт № Р-04000421004266-091-001/19.10.2022г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 2/03.01.2023 г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по ЗДДС за данъчен период месец юни
2021г. е начислен ДДС в размер на 17 871,30 лева, в резултат на което е
определен ДДС за възстановяване в размер на 81,59лв., прихванат с КД за 2020г.
ОСЪЖДА
„П.П. 07“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Гео Милев“ №27, представлявано от управителя П. Н.П., да заплати
на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 2 054,39 лв.
(две хиляди петдесет и четири лева и тридесет
и девет стотинки).
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд
на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се
подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: