О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202 /24.1.2020г.
24.01.2020 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХV - ти граждански състав
На 24.01 2020
година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
като разгледа докладваното от
съдия Христова
гр.д.№ 3677 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С.С.Д., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2763/2019 г. на ЯРС, а именно – 1254 лв. – главница, 287,84 лв. – възнаградителна лихва, 69,72 лв. – обезщетение за забава,
както и законната лихва, както и евентуален иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1254 лв., представляваща непогасена падежирала главница , 287,84 лв. – договорна лихва и 91,09
лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва
от датата на ИМ . Представят се писмени доказателства. Правят се искане за
прилагане на ч.гр.д., както и за назначаване на ССЕ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Не представя
доказателства.
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове допустими, намира че делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищцовата страна писмени
доказателства са относими и необходими и следва да
бъдат допуснати.
Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 2763/2019 г. по описа
на ЯРС.Съдът счита, че следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване
на ССЕ.
С оглед
на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 17.03.2020 г. от 10,20
часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА
представените от ищцовата страна писмени
доказателства, под опис.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. №2763/2019 г. по описа на
ЯРС.
НАЗНАЧАВА
ССЕ, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и
извърши справки навсякъде, където е необходимо да отговори на всички поставени
от ищеца в исковата молба въпроси.
Експертизата да се изготви от
вещото лице Светлана Д. при депозит в размер на 150 лв., вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се уведоми след
представяне на доказателства за внесения депозит.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
В исковата молба се посочва,
че на 24.03.2018 год. между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен договор за стоков кредит , при спазване
разпоредбите на ЗЗП, като с подписването му кредитополучателя удостоверил, че
му е връчен целия обем преддоговорна информация,
както и ОУ. Сумата по кредита била директно преведена на търговеца, от който
кредитополучателя закупил стоката, в общ размер от 1254 лв. Общата сума от 1599,
72 лв. ответникът се задължил да погаси на 17 месечни погасителни вноски, по погасителен
план. На осн.
чл. 13,ал.2б, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 13.05.2019 год.
Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника.
На 22.11.2018 год. било подписано
ДС за цедиране на вземания към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2018 год., по силата на което ищецът придобил вземането
по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за
цесия било изпратено двукратно до ответницата.
В условията на евентуалност
ищецът предявява против ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения
на ответницата особен представел оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
се представителната власт на лицето подписало договора за кредитор, за което се
излагат съображения. Освен това договорът за кредит бил недействителен поради
противоречие с разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, които
били императивни. Същевременно клаузите регламентиращи възнаградителна
лихва били неравноправни по см. На чл. 143 от ЗЗП и като такива нищожни.
Определената възнаградителна лихва била уговорена в противоречие с добрите
нрави.
Претендира се отхвърляне на
претенциите.
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално
съединен с иск с правно основание чл.
79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Липсват ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си
– а именно, че праводателят му и ответника са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение ,при посочените условия и че първият е изправна
страна по договора,реално е предадена сумата по кредита по начина уговорен в
същия, както и размера на претенциите си, включително надлежно уведомяване по
правилата на чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да доказва плащане,
респ. наличие на основания за недължимост на сумите.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса),
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: