№ 114
гр. Ихтиман, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200208 по описа за 2024 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 40/04.04.2024 г. на Директора на РИОСВ-София на „*
РМ“ ЕООД на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева.
Постановлението е обжалвано в срок, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи
се, че в НП съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението и начина на
неговото извършване. Навеждат се доводи за пропускане на срока за издаване на НП по чл.
34, ал. 2 ЗАНН. Твърди се, че е налице смесване на съставите на различни административни
нарушения и противоречие между правното и фактическо обвинение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител юрк. Пенева, оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 05.10.2023 г. в РИОСВ-София е постъпил протокол от изпитване № 2023/3075 от
25.09.2023 г. на Централна научно-изследователска лаборатория към „*“ ООД с резултати от
проведен собствен мониторинг, извършен от страна на „*-РМ” ЕООД, който е титуляр на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води №33120061/08.12.2011г., изменено с Решение №РР-3308/04.06.2018г., Решение № РР-
4442/07.12.2021 г. и Решение № РР-4678/26.08.2022 г. издадени от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, за обект Ураново находище „Бялата вода“, с. *, общ.
Костенец.
В протокола е отразено, че е извършен физико-химичен анализ на взета водна проба
от Заустване № 1/Поток № 1 – пречистени руднични води след инсталация за сорбационна
очистна на замърсени с уран руднични води, Пункт № 1 – точка на заустване на изход,
отвеждащ колектор.
1
След преглед за резултатите от анализа е било установено превишение на заложените
индивидуални емисионни ограничения, като при Заустване №1/Поток № 1 – пречистени
руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт №1- точка на заустнване на изход отвеждащ колектор
общата бета активност е отчетен резултат 1,280+- 0,122 Bq/dm3 при норма 1,0 Bq/dm3, а за
общата алфа активност е отчетен резултат 1,148+- 0,145 Bq/dm3 при норма 0,5.
Тези резултати от изпитването са станали основание за бъде съставен АУАН №
115/10.11.2023 г., в който е прието, че на 22.08.2022 г. „*-РМ” ЕООД е допуснато нарушение
на чл. 48 ал.1 т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, тъй като е нарушило условията
на даденото разрешително за заустване, част от които са индивидуалните емисионни
ограничения, което води до влошаване на качеството на водите на повърхностния воден
обект, в което дружеството зауства – р. Очушница, поречие на р. Марица.
Констатациите в акта са потвърдени от свидетелите по акта В. А. и К. С., според
които нарушението е констатирано след извършен собствен мониторинг на заустените води,
при което са установени отклонения от индивидуалните емисионни ограничения, заложени в
разрешителното за заустване,.
Въз основа на този акт на 04.04.2022 г. е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е приел, че за допуснатото нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 3 ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите следва на „* РМ“ ЕООД да
бъде наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга
на тяхната дейност. Съдът приема, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и
които да обосноват отмяната на атакуваното наказателно постановление.
На първо място, в АУАН и НП правилно е посочена датата на извършване на
нарушението – 22.08.2023 г., която е датата на вземане на пробите, въз основа на които е
извършен собствения мониторинг на заустваните води.
На второ място, в АУАН и НП е посочен ясно и недвусмислено и начинът на
извършване на нарушението – при осъществяване на собствен мониторинг, като фактически
то е установено при съставяне на протокола за изпитване от страна на научно-
изследователската лаборатория.
На трето място, съдът приема, че е спазен шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН,
доколкото актът за установяване на административно нарушение, със с който се слага
началото на административнонаказателното производство, е съставен на 10.11.2023 г., а
наказателното постановление е издадено на 04.04.2024 г.
По същество съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните. По делото се установи отклонение от
посочените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, тъй като са
констатирани превишения на общата алфа и бета активност в сравнение с поставените в
разрешителното. Това е нарушение на емисионните норми и оттам - несъответствието на
качествата на заустваните води с ЕИО, посочени в условията на разрешителното е
нарушение на чл. 48, ал.1, т. 3 ЗВ, както правилно е приел актосъставителя при съставянето
на АУАН.
Санкцията е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, която разпоредба
2
предвижда глоба или имуществена санкция за всеки, който изхвърли отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.
В чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване е дадена дефиниция на нарушаване на
емисионните норми по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите - неспазването на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Както бе посочено в хода на производството бе установено, че са били изхвърлени са
отпадъчни води в река Очушница, със съдържание е в отклонение от емисионните норми,
обективирани в индивидуалните емисионни ограничения в издаденото разрешение.
Тези факти дават основание на съда да приеме, че е осъществен именно съставът на
чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, т.е. наказващият орган правилно е подвел допуснатото
нарушение под съответната правна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че нарушението изпълва
признаците на състава на чл. 200, ал. 1, т. 2 а не на т. 6 от Закона за водите, доколкото
съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г., за да е налице нарушение на чл. 200,
ал. 1, т. 2 от Закона за водите, е необходимо да бъде установено, че е налице заустване на
отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за водите, или
заустването на отпадъчни води да в нарушение на посочените условия в издаденото
разрешително за заустване. Дефиницията на посочената норма предполага, че нарушение по
чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите би било мислимо, ако е установено, че заустването е
осъществено на място или по начин, различни от даденото разрешение за ползване на
обекта. Подобни констатации в хода на административнонаказателното производство не са
направени, а фактическото описание на нарушението се отнася единствено до
превишаването на определените индивидуални емисионни ограничения, което както бе
посочено представлява нарушение именно на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.
По отношение на размера на наложената имуществена санкция обаче, съдът приема,
че същата следва да бъде намалена до предвидения в чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите
минимален размер от 1000 лева, доколкото от доказателствата по делото е установено, че
нарушението на емисионните норми не е значително, а и самото нарушение е установено
при осъществяване на собствен мониторинг от страна на жалбоподателя при изпълнение на
условията на даденото му разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води.
Поради горното и на основание чл. 63, ал. 7, т 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 40/04.04.2024 г. на Директора на РИОСВ-
София, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на
1000 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административния съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3