Р Е
Ш Е Н И Е
№ 636/18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесета и трета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№283/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Ц.П.Б. ***,
срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и установяване на публично държавно
вземане №01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, с който на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закон за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.7, § 1 и 2 от
Регламент (ЕС) №809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на
правилата за прилагане на Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и Съвета в резултат
на извършени проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 (Наредба №4/24.02.2015г.) е
прекратен по отношение на оспорващият ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
„биологично растениевъдство“ за кампания 2015, 2016, 2017, 2018, във връзка с
подадени от оспорващия заявление/я за подпомагане с УИН 12/080715/69253, УИН
12/040716/72863, УИН 12/010617/76757, УИН 12/150618/81886 и УИН в размер на
12547,93 лв на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г.
В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон. По същество на спора, оспорващият, чрез
пълномощника си адвокат И., поддържа жалбата си и развива доводи обуславящи
основателността на доводите сочени в нея, като доводи за отмяна на оспорения
административен акт излага в представена по делото писмена защита, като
претендира и присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. оспорва жалбата и поддържа, че
оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и
установяване на публично държавно вземане №01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София. Административният
орган е мотивирал издаването на оспорения административен акт с излагане на
текстове от нормативни актове без да сочи конкретни факти и обстоятелства свързани
с воденото административно производство по издадения административен акт, като
е посочил, че одобрени земеделски площи, които не е индивидуализирал, не са
преминали период на преход, като е посочил, че представен от оспорващият
документ, които не е конкретизирал не отговарял на изискванията за неговото
признаване. Административният орган е посочил, че не били спазени изискванията
на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба №4/24.02.2015г., без да сочи
конкретни мотиви, като е приел, че оспорващият не е изпълнил задължение по
чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г.
От фактическа страна по делото е
безспорно следното:
Не е спорно между страните по
делото, че оспорващият е подал заявления за подпомагане УИН 12/080715/69253,
УИН 12/040716/72863, УИН 12/010617/76757, УИН 12/150618/81886 и УИН
12/310519/84582 (последното не е описано в административния акт).
С писмо
изх.№01-6500/2373/11.05.2021г. (л.39 по делото), което видно от известие за
доставяне на л.41 по делото е получил на 25.06.2021г., оспорващия е уведомен за
образувано производство по прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания
2019г. С писмо изх.№01-6500/2373#2/26.07.2022г. (л. 36 по делото), оспорващият е уведомен за откриване и на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
което видно от известие на л.38 по делото е връчено на оспорващият на
16.08.2022г.
С Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за период 2014-2020 за
кампания 2019 и установяване на публично държавно вземане №01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, на основание
чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК), както и чл.7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) №809/2014г. на Комисията от
17.07.2014г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС)
№1306/2013 на ЕП и Съвета в резултат на извършени проверки на основание чл.46,
ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 е прекратен по отношение на
оспорващият ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за период 2014-2020
за кампания 2019 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане по направление „биологично растениевъдство“ за кампания 2015, 2016,
2017, 2018, във връзка с подадени от оспорващия заявление/я за подпомагане с
УИН 12/080715/69253, УИН 12/040716/72863, УИН 12/010617/76757, УИН
12/150618/81886 и УИН в размер на 12547,93 лв на основание чл.15, ал.3, т.3 и
ал.4, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. Административният акт е получен от
оспорващия на 28.11.2022г., както се установява от приложеното на л.24 по
делото известие за доставяне, тоест жалбата с вх.№01-6500/2373#5/13.12.2022г., която видно от
клеймо на пощенски плик на л.10 по делото е подадена по пощата на 12.12.2022г.,
е в рамките на законоустановения срок.
От събраните по делото доказателства
и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът, стига до следните правни
изводи:
Административния акт
е издаден от компетентен орган – Заместник изпълнителния директор на
"Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен
орган на основание чл.20, т.2 и 3 и чл.20а, ал.1-5 във вр. с ал.6 от
ЗПЗП, Изпълнителния директор на РА е делегирал със Заповед №03-РД/3088 от
22.08.2022г. (л.25,26 по делото) правомощия да издава административни актове по
мярка 11 „Биологично земеделие“, с което едновременно да прекратява поет
ангажимент и да предприема действия по възстановяване на получената финансова
помощ по направлянието. С решение по т. 8 от протокола от 19.08.2022 г. (л.27 по
делото), издателя на административния акт е избран за заместник на
изпълнителния директор, тоест административният акт е издаден от компетентен
орган по силата на упражнена законова възможност за делегиране на правомощия.
Настоящият съдебен състав счита, че оспорения
оспореният акт не е издаден в предвидената писмена форма, като не са спазени
изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК по отношение на изискването за
излагане на фактически основания за издаването му.
Административният акт е мотивиран с пренасяне на текстове от правни разпоредби
на Наредба №4/24.02.2015г., Наредба №5/03.09.2018г. и посочване на
правни основания, като липсва какъвто и да е анализ към кой точно подлежащи на
подпомагане земеделски имоти се установява несъответствието, което е дало
основание на административния орган да прекрати ангажимента на оспорващият по
мярка 11, респективно да установи размер на подлежащо на събиране публично
държавно вземане. Административният орган бил е
длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и
недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи
съответната им правна норма. Според съдебната практика (съобразяваща се с
незагубилото действие Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание
на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази
дейност да е видна и от други документи, съставени в административното
производство от органът или негови помощни органи, но такива не се представят
по делото. Нещо повече, това не означава, че събраните доказателства трябва да
се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите,
които се приемат за доказани от тях според административния орган да се
посочват за първи път след сезиране на съда.
За настоящият съдебен състав не е налице
възможност да тълкува, респективно да излага мотиви за да допълва
административния акт, какво има предвид административния орган като сочи, че не
са спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба
№4/24.02.2015г. без да посочи коя от конкретните хипотези счита, че не е
спазена и при наличието на какви фактически установявания извежда тези нарушения.
Действително като основание е посочено нарушение на разпоредбата на чл.15,
ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г., съгласно която Държавен фонд "Земеделие" едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
подпомаганите лица не са спазили
изискванията на чл.
33, ал.1, т.2, т.3 и т.5, но липсва какъвто и да анализ
на доказателствата по административната преписка, като в това число следва
изрично да се отбележат представените от оспорващия. Тук
е мястото да се отбележи, че с писмо вх.№02-121-6500/420 от 27.11.2021г. (л.125
по делото), оспорващият е представил удостоверение за съответствие и писмено
доказателство (л.126-132 по делото), които не са обсъдени в мотивите на
административния акт, като административния орган само е посочил, че не приема
документи без да сочи тези документи и да изложи кое е обстоятелството, че тези
документи не се приемат.
Пълнотата изисква да се отбележи, че
административния орган е разгледал формално подаденото възражение на оспорващия
и е изложил бланкетни мотиви, че не приема същите. Явната бланкетност и
необсъждане на възраженията на оспорващия е видна от изписването по отношение
на възражението, „..не приема направените възражения и представените към тях
доказателства (ако са представени)“, което е ясна индиция, че административния
орган дори не е разгледал тези възражения след като няма яснота дали към тях са
представени доказателства.
Във
връзка с горното, а и с оглед пълния разбор на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав отбелязва, че по делото е приета съдедно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице Д.Д., която съда кредитира като обективна и
безпристрастна. Вещото лице установява, че въпреки, че в местността в която са
заявените за подпомагане имоти е възникнал пожар, оспорващият не е уведомил
надлежно ДФ „Земеделие“. Това фактическо установяване не следва да промени
посочените по-горе доводи, че административният акт е незаконосъобразен, тъй
като не е спазена формата предвидена за неговото издаване, тъй като
административният акт не съдържа каквито и да е мотиви и фактически основания
от които да се изведе извода, че именно това е мотивирало административният
орган при издаването му, като в тази връзка следва да се посочи, че
административния орган е следвало да обсъди в мотивите си и наличието на
форсмажорни обстоятелства свързани с възникнали пожари през 2015, 2017 година,
които се установява по делото и от показанията на свидетелите С*** И*** и Н*** Колов,
които се кредитират като безпротиворечиви и дадени под страх от наказателна
отговорност.
Както трайно е прието
в практиката на ВАС по аналогични дела, липсата на спазена форма на
административният акт е самостоятелно основание за неговата отмяна – в тази
насока Решение №7227/29.06.2023г. по
адм.дело №244/2023г.; Решение №7170/28.06.2023г. по адм.дело №65/2023г; Решение
№6657/21.06.2023г. по адм.дело №9231/2022г.; и др. все в тази насока. В случая,
административният орган не обвързва описаните правни норми с конкретни
фактически основания, тоест липсва конкретно и недвусмислено обосноваване на
фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт.
Липсата на изразени мотиви в акта препятства ефективно упражняване правото на
защита на адресата на акта и лишава съда от възможност за съдебен контрол за
законосъобразност.
С оглед
гореизложеното и предвид липсата на възможност, настоящият съдебен състав да
реши въпроса по същество, делото следва да бъде изпратено на административният
орган за ново произнасяне по искането на оспорващият за подпомагане за кампания 2019г. В случай, че
административния орган намери основания за повторно издаване на административен
акт със същото съдържание, той следва да изложи надлежни мотиви относно
фактическите и правните основания, които налагат издаването му, като обсъди
възраженията на оспорващия и представените от него доказателства.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият за присъждане разноски по водене на
съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващият разноски по делото изразяващите се в размер на 1932,97 лева съобразно
списък на разноските представен по делото.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за период 2014-2020 за кампания 2019 и
установяване на публично държавно вземане №01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а жалбата да се уважи
като основателна, като ответника се осъди да заплати разноски по делото,
предвид което на основание чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за период 2014-2020 за
кампания 2019 и установяване на публично държавно вземане №01-6500/2373#4 от 15.11.2022г. на Заместник
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на Ц.П.Б. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в
размер на 1932, 97 (хиляда деветстотин тридесет и два и 97ст.) лева.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: