Решение по дело №776/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260122
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20204310100776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                      

                                         гр.Ловеч, 04.12.2020 г.      

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на  двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 776 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:  

             Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.

             Производството е образувано въз основа на искова молба от „ Агенция за събиране на вземания”ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника Велислава Любенова– юрисконсулт против В.Г.Г.,***.

    Ищецът излага в исковата молба, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК:********* и „Провидент Файненшъл България" ООД /понастоящем „Файненшъл България" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/ 16.08.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и ответницата В.Г.Г. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Посочва, че на 01.08.2018г. е подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017г. по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило вземането произтичащо от договор за потребителски кредит №*********/16.08.2016г, сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и В.Г.Г. в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК:********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. От своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК:********* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г. Изтъква, че Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „Провидент Файненшъл България" ООД, „Изи Асет Мениджмънт" АД и съответно от името на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедентите, като писмата са получени от длъжника на 31.05.2019г.

Излага, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по договорите за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ да изпраща уведомления за извършената цесия, съгласно изрични пълномощни от законните представители на цедентите. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019г. от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД, в качеството на преупълномощено от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД /пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт" АД/, за извършената на цесия между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД. Изпратено е и писмо с Изх.№ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019г. от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД чрез „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД в качеството на преопълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за това че „Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт" АД вземането произтичащо от Договор за кредит №*********. Трите писма са изпратени едновременно до длъжника чрез Български пощи, като писмото се върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Твърди се, че на 29.05.2020г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********; Уведомително писмо Изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и писмо с Изх. №ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/ ********* и трите с дата 29.05.2020г., като  видно от обратната разписка към товарителница №68922277, писмото отново се върнало в цялост.

   Като доказателство към исковата молба ищецът е приложил Уведомително писмо с Изх № УПЦ-П-АКПЗ-ЕАМ-ФН/ *********; уведомително писмо Изх № ЛД-П- АКПЗ-ИАМ-ФН/ *********, Изх № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН / *********, и трите с дата 29.05.2020 г. и   е отправил искане за връчването им на ответника  ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на практикака на ВКС.   

   Наведени са твърдения, че на 16.08.2016г. ответницата  В.Г.Г., в качеството на Кредитополучател, е сключил договор за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

Твърди се, че при условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 800.00лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Излага, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 157,80лв. Сочи, че общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 957,80лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 15,96лв. Първата погасителна вноска е платима на 25.08.2016г, а последната погасителна вноска е с падеж: 12.10.2017г. Посочва също, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 40,00лв., като съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.67лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

     Ищецът твърди, че Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". Посочва, че съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. Изтъква се, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 204.71лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 3,41 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е в размер на 477,66 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,96 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 682.37лв. Ищецът отбелязва, че съгласно чл.26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя. Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1680.17лв., която включва: главница в размер на 800.00лв., договорна лихва в размер на 157.80лв., такса за оценка на досие в размер на 40.00лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 204.71лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 477.66лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28.00лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 15.96лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0.67лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 3.41лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7.96лв.

  Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 12.10.2017г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

  Ищецът твърди, че на Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 22.12.2016г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 156.13лв.             

  Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството,като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 492.00лв., с която вземането е частично погасено.

            В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на  ищеца сумите, както следва: 602.91 лв. – представляваща главница по договор за кредит; 80.61 лв. – договорна лихва за периода от 22.12.2016 г. до 12.10.2017 г; 27.94 лв. – такса  за оценка за досие за периода от 29.12.2016 г. до 12.10.2017 г; 143.33 лв. такса услуга „Кредит у дома“  за предоставяне на кредит в брой по местоживеене за периода от 29.12.2016 г. до 12.10.2017 г; 334.38 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 29.12.2016 г. до 12.10.2017 г; 156.13 лв. –обезщетение за забава за периода от 22.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата  на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

              С Определение от 28.09.2020 г. съдът е оставил без разглеждане предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Велислава Любенова против В.Г.Г. ***, искове  с основание чл.422  вр.чл.415, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника, че дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД  сумите, както следва: 27.94 лв. – такса за оценка на досие, 143.33 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене и 334.38 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за съблиране на погасителните вноски по местоживеене и е прекратил производството по делото в тази му част, като недопустимо. Определението е влязло в законна сила.

              Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ , ако има необходимост и право на това.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата  не е депозирала писмен отговор .

            С определение, постановено в закрито заседание на 28.09.2020 г., съдът е допуснал писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в  открито съдебно заседание.

             С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

             В проведеното на 24.11.2020 г. открито съдебно заседание  ответницата е била редовно призована, но не се е явила и не е изпратила процесуален представител.  Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. Тъй като от страна на ответника не е депозиран писмен отговор, като не е  направено и искане  за разглеждане на делото в негово отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, упълномощеният процесуален представител на ищцовото дружество е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника .

             Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице  законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.

             Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество

             След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че предявеният иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, следва да бъде уважен.

            При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съгласно представен списък  по чл.80 от ГПК, както следва: 125.00лв.-платена държавна такса върху уважените искове и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 47,97 лв., изчислени съразмерно с уважената част от заявените претенции.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

      ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на В.Г.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, следните суми - предмет на Заповед № 1271 от 11.12.2019 год, издадена по ч.гр.д.№  2407/2019 г. по описа на Ловешки РС, а именно: 601.91 лева /шестстотин и един лева и 91ст/- главница по Договор за кредит  № *********/16.08.2016 г., 80.61лева / осемдесет лева и 61ст/ -договорна лихва за период от 22.12.2016 г. до 12.10.2017 г., 156.13 лв. /сто петдесет и шест лева и 13ст/- обезщетение за забава за периода от 22.12.2016 г. до  датата на подаване на заявлението /09.12.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

              ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Г.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев  разноски по настоящото производство в общ размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, както и разноски в заповедното производство разноски в общ размер на 47,97 лв / четиридесет и седем лева и 97ст/

     Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.

     След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №2407/2019 г. на Ловешки РС, за съобразяване.

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: