№ 13672
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110166119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 КТ
Производството е образувано по искова молба от И. Г. С. срещу П.. „А.”,
гр. Б..
Ищецът И. Г. С. излага, че работел като "старши учител общо
образователен предмет в гимназиален етап - учител по руски език" при
ответника - ПГТ "А." гр. Б., по силата на трудов договор № 882/26.05.2023 г. с
основно месечно възнаграждение от 1679,00 лв. В т. 7 на трудовия договор
били посочени ДТВ: за ТСПО - 1% за всяка година /общо 41 %/ - 688,39 лв. и
за Втори клас квалификация - 70,00 лв. Тази длъжност заемал от 01.06.2023 г.
до 31.07.2023 г., включително. Трудовото му правоотношение било
прекратено на 01.08.2023 г. Ищецът развива, че в параграф 2 Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и
доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп.,
бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и
71 от 2022 г.), било посочено, че Приложение № 3 за минимални размери на
ОМРЗ за педагогическия персонал се изменя, като за старши учител, каквато е
била заеманата от ищеца при ответника длъжност, минималната основна
работна заплата от 01.01.2023 г. е 1763 лв. В ЗР на тази наредба, параграф 3,
било посочено, че същата влизала в сила от деня на обнародването й в ДВ, с
изключение на параграф 2, който влизал в сила от 01.01.2023 г. Излага, че в
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. МОН, СРСНПБ и СБУ се
договорили, че текста на чл.27 се изменя, като в т.2, буква "а" на същия е
предвидено, че за педагогическите специалисти, в случая старши учител и
старши възпитател, считано от 01.01.2023г. минималната основна работна
1
заплата е 1763 лева. В чл.27, ал. 3, т. 2 от анекса е предвидено, че:
„Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимално РЗ или са по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%“. В
конкретния случай ищецът работел като старши учител в ответното учебно
заведение, със заплата по-висока от минималната работна заплата за страната,
а именно основна заплата от 1679 лева при минимална основна работна
заплата от 1533 лева за старши учител. Поради това за него конкретно
действала разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от анекса и основното му месечно
трудово възнаграждение следвало да бъде увеличено с 15%, или с 251,85 лева,
при което се получава стойност на основната му работна заплата от 1930.85
лева. Към тази основна работна заплата следвало да се прибави сумата,
отговаряща на 41% за трудов стаж и професионален опит, а именно 791.64
лева. При това положение основната му работна заплата месечно, заедно с
класа трябвало да бъде равна на 2722.50 лева. От представения към исковата
молба фиш за работната заплата се установявало, че за основна заплата от
1679 лева и клас прослужено време от 688.39 лева са му заплатени 2367.39
лева. Разликата между дължимото му месечно възнаграждение от 2722.50 лева
/за основна заплата и клас/ и реално полученото от 2367.39 лева /за основна
заплата и клас/ било сумата от 355.11 лева. За двата месеца, които работил в
ответното учебно заведение — юни и юли на 2023 г., му се дължала сумата от
710.22 лева. Ищецът излага, че на 09.10.2023г. отправил писмено запитване до
Директора не училището, касаещо неизплатени ми суми. Получил писмен
отговор изх. № 100/13.10.2023 г., в който ответното училище отговорило на
поставените от ищеца въпроси. Относно искането му за увеличаване на
трудовото му възнаграждение му било отговорено, че към момента на
настъпване на събитието - постигане на договореността и подписване на
Анекса към КТД от 06.12.2022г. не е бил в трудови правоотношения с ПГТ
„А.” гр. Б. и не съществувала правна възможност за лицата с прекратени
трудови правоотношения да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. Счита това
становище на учебното заведение и отказа да му бъде изплатена разликата
между основната заплата, посочена в трудовия договор, и увеличението на
работната заплата, предвидено в Наредба за изменение и допълнение на
наредба № 4 от 2017г, за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ
бр.75/01.09.2023г. и в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022г., за
неправилно и незаконосъобразно. Подчертава, че по изключение и в
наредбата, и в анекса било предвидено действие на разпоредбите им „ех tunc”,
а именно от 01.01.2023г. Като се има в предвид, че ищецът работел в учебното
заведение през м. юни и м. юли на 2023 г., то разпоредбите на анекса към КТД
важали и за него. За процесния период бил член на синдикалната организация
при ПГТ „А.” гр.Б., което било още едно основание за дължимостта на
претендираните доплащания към основното му трудово възнаграждение и
класа от 41 %, който следвало да бъде изчислен на по-високата основна
работна заплата. Моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответникът ПГТ „А.” гр. Б., с адрес: гр.Б., обл.София, ул.”А.” № 13,
представлявана от инж. Д. В.. - Директор да му заплати сумата от 710.22 лева,
представляваща неизплатена част от основната му заплата и от
2
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
период от 2 месеца - от 01.06.2023г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба /01.12.2023 г./ до пълно
изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.
В проведено на 13.05.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е
поискал и от съда е допуснато изменение на размера на иска, като същият е
намален от 710,22 лева на 561,66 лева.
Ответникът ПГТ "А." гр. Б. оспорва като неоснователен предявения иск
с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Развива, че доводите, изложени от ищеца,
безспорно са правилни и за него без съмнение би възникнало субективното
право да иска и получи разликата между изплащаното му до 31.07.2023г.
трудово възнаграждение и увеличения размер, но само ако към датата на
влизане в сила на анекса, а това безспорно е 10.08.2023 г . същият се е
намирал в действащо трудово правоотношение. Оспорва като неоснователни
доводите на ищеца, че сключеният между МОН и синдикати анекс към КТД,
пораждал действие считано от 01.01.2023 г. Тази дата била началният момент,
от който следвало да бъде изчислена и изплатена разликата между
изплащания размер на БТВ на заетите лица до датата на подписване на анекса
- 10.08.2023 г. Право да получат тази разлика обаче възниквало единствено за
онези служители, които към 10.08.2023г. се намирали в действащи трудови
правоотношения. Трудовото правоотношение на ищеца с ответника било
прекратено на 01.08.2023г. Сочи се че предявените от ищеца претенции по
своя характер имали своето основание в трудово правоотношение, те били
основен и неизменен елемент на трудовия договор и тяхното съществуване и
удовлетворяване извън неговите предели би било нарушение на трудовото
законодателство. За да възникне и бъде упражнено правото да се получи
увеличения размер на БТВ било необходимо лицето, претендиращо това, да
има едно от посочените в анекса качества, а именно: педагогически
специалист с ръководни функции, педагогически специалист и това качество
трябвало да е актуално към датата на подписване на процесния анекс —
10.08.2023г. и това било посочено изрично, както в текста на анекса, така и в
параграф 3 от Заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр.75 от
01.09.2023г.). Ответникът развива, че ПГТ „А.” град Б. е второстепенен
разпоредител с бюджет към МОН. В тази връзка, изпратили официално
запитване до МОН, относно прилагането на Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г.
към КТД № Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и
училищното образование за служители, които към 10.08.2023г. не са били в
ТПО с училището, за което получили официален отговор от заместник-
министъра на образованието и науката.
С писмена защита, депозирана на 21.05.2024 г., ответникът подробно
развива изложените по-рано доводи за неоснователност на исковата
претенция.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд, 178 състав, е сезиран с иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ
3
По иска по чл. 128, т. 2 от КТ ищецът носи доказателствената тежест в
условията на пълно и главно доказване да установи: 1. между страните да е
било налице трудово правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е
полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор. При доказване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
дължимите трудови възнаграждения.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обективиран в определение от 21.12.2023 г.
на СРС, II Г. О., 178 състав, са отделени като безспорни и ненуждаещите се от
доказване следните обстоятелства: че в периода 01.06.2023 г. - 31.07.2023
ищецът И. Г. С. заемал длъжността "старши учител общо образователен
предмет в гимназиален етап - учител по руски език" при ответника - ПГТ "А."
гр. Б., по силата на трудов договор № 882/26.05.2023 г., с който ТД било
уговорено основно месечно възнаграждение от 1679,00 лв. и ДТВ: за ТСПО -
1% за всяка година /общо 41 %/ - 688,39 лв. и за Втори клас квалификация -
70,00 лв.
Следователно правният спор се концентрира върху въпроса дали
дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия
размер. Обстоятелствата, обявени по делото за безспорни, се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателствени средства, които
настоящият съдебен състав кредитира.
Представен е трудов договор № 882/26.05.2023 г., от който е видно, че
между ищеца и ответното училище е сключен трудов договор за длъжността
старши учител „общо образователен предмет в гимназиален етап - учител по
руски език" при ответника - ПГТ "А." гр. Б., като С. е постъпил на работа на
01.06.2023 г.
Представен е фиш за м. юли 2023 г., от който е видно че основното
възнаграждение за С. за посочения песец е 1679 лева, а брутното му
възнаграждение възлиза на 2465,44 лева.
От ищеца е представено писмо от 09.10.2023 г., изходящо от него и
адресирано до директора на училището-ответник, както и отговор от
13.10.2023 г., в който ответникът е развил доводи за недължимост на
претендираните от С. разлики между изплатени и твърдени възнаграждения.
Приет е като доказателство Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022
г. Видно от Анекса текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: „Чл. 27.
(1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: /
…/ б. Старши учител и старши възпитател - 1763 лв. /…/ (2) Осигурените
средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на
524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за
увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата
на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се
4
разпределят по следния начин: /…/ 2. Индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/…/“.
Представена е служебна бележка от СО на СБУ към КНСБ при ПГТ „А.“
гр. Б., от която е видно, че С. е заплатил членски внос за м. юни, юли и август
2023 г., като членският внос за м. август е върнат на ищеца поради
прекратяване на ТПО.
От ответника е представено и е прието като доказателство писмо от
13.10.2023 г. от заместник-министър на образованието и науката до директора
на ответното училище. В писмото се излага, че „въпреки желанието на всички
страни по колективното договаряне това увеличение да може да се получи по
справедливост от всеки, който е положил труд от 01.01.2023 г., нормативната
уредба, а именно КТ, поставя ограничение на това наше желание“. В писмото
подробно се развива, че предвидените по-високият размер на работните
заплати за системата на предучилищното и училищното образование съгласно
чл. 27, ал. 1 от цитирания Анекс се определя, считано от 01.01.2023 г.,
единствено за тази категория лица, които притежават качеството на
педагогически специалисти към момента на сключване на Анекса.
По делото е приложено писмено доказателствено средство служебна
бележка, с която ищецът удостоверява членството си в посочената синдикална
организация през процесния период. Посочената служебна бележка по
правната си същност представлява частен свидетелстващ документ и следва
да бъде преценяван съобразно чл. 180 ГПК. Този документ е приет и
неоспорен по делото, поради което при преценката му в съвкупност с
останалия доказателствен материал по делото настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъде кредитиран.
Приетият анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е предвидено
увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на
непедагогическия персонал, представлява частен диспозитивен документ,
чието правно действие е изменение на сключения колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование. От своя страна
колективният трудов договор традиционно се разглежда от трудовоправната
доктрина и практика като юридически акт с двояка права същност,
изразяваща се в договорно начало и характера на нормативно съглашение.
Приетото писмо-становище от Министерство на образованието и
науката, според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът
няма право да се ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна
предпоставка за това е наличието на трудово правоотношение към момента на
сключване на споразумението, изхожда от институцията, която е издала
цитираната в него Наредба (Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.;
изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.;
доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр.
35 и 71 от 2022 г.)) следва да се прокара разграничение между официално и
неофициално тълкуване, както и между автентично и неавтентично.
Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) органът, който е издал
5
акта, има право да издаде официално тълкуване на същия акт при спазване на
определена процедура, което тълкуване да е задължително за всички правни
субекти. При автентичното тълкуване тълкувателният акт изхожда от лицето,
издало тълкувания акт, но това тълкуване може и да не е официално, т. е.
може да не е обвързващо за останалите правни субекти. В настоящия случай
безспорно по отношение на наредбата тълкуването не следва да бъде
възприето като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на
официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по
начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на
становище представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа, издал
акта, а не официално абстрактно тълкуване. Обратното би нарушило правната
сигурност за субектите. Следователно обсъжданото становище следва да бъде
ценено заедно с останалия доказателствен материал и при съобразяване на
обстоятелството, че изхожда от институция-заинтересована от изхода на
правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет
към министерство на образованието и науката.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като
трябва търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са
се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е
длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване
на договора, поради което заявената от страните в производството
интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и
задължения вън от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната
свобода е принцип на гражданското право, като тя е ограничена единствено от
императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право
договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2
КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или
служителя от установените с колективния трудов договор – така Решение №
505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК, както и
Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о.,
ГК.
Воден от което съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от
Анекса към КТД, в смисъл, който не накърнява правата на работниците и
служителите намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със
ответника – работодател. Съдът счита, че горепосочения текст следва да се
разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово правоотношение към
01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г. В противен случай, при възприемане на аргументите на
ответника, би се стигнало дo съществено увреждане на правата и интересите
на ищеца, който е полагал труд към 01.01.2023 г. както и до постановяване на
неправилен и несправедлив съдебен акт.
Настоящият състав намира, че аргументите, изложени от заместник-
министъра на образованието и науката, че трудовото законодателство в
6
Република България не позволявало „увеличение да може да се получи по
справедливост от всеки, който е положил труд от 01.01.2023 г.“, които доводи
са възприети и от ответника в настоящия процес, са напълно несъстоятелни и
необосновани. Тезата на ответника и МОН води към напълно неприемливия
от правна, а и от етична страна резултат служители, положили еднакъв труд и
заемащи равни длъжности, да бъдат третирани по различен начин, да получат
различни възнаграждения единствено поради факта, че трудовите
правоотношения с някои педагогически специалисти са прекратени преди
приемането на норма, за която е предвидено обаче обратно действие.
Тази теза е несъвместима с принципа на равенство на гражданите. В
българската правна система този принцип има конституционно основание. Не
случайно основните права са намерили място в Преамбюла на Конституцията
като принципи (сред които и принципа на равенството), за чието
осъществяване е създадена самата Конституция. Следва да се припомни, че
чл. 5, ал. 2 на Конституцията прокламира непосредственото действие.
Непосредствено действие имат както конституционните норми, така и
конституционните принципи. Макар и пространни, становището, представено
от МОН, отговорът на исковата молба и писмената защита на ответника не
сочат конкретна норма от КТ, или от друг нормативен акт, която да се намира
в конфликт с конституционния принцип на равенството, и която да налага
нееднакво третиране на представителите на една група служители.
Конституционният съд е последователен в разбирането (частично
обобщено в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к.д. № 13/2021), че
равенството е основен конституционен принцип на гражданското общество и
правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл.
6, ал. 2 от Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за
нормотворческата дейност и е основно право на гражданите (Решение № 4 от
20.04.2021 г. на КС по к.д. № 1/2021 и Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по
к.д. № 14/1992). Принципът на равенство означава равнопоставеност пред
закона (Решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к.д. № 16/2009). Равенството
пред закона се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране
и забрана за произволно неравно третиране (Решение № 4 на КС от 20.04.2021
г. по к.д. № 1/2021 и Решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к.д. № 8/2004).
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и
е насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В
правовата държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да
урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респ.
задължение на публичната власт е да третира "еднаквите еднакво" (Решение
№ 4 от 20.04.2021 г. на КС по к.д. № 1/2021 и Решение № 11 от 10.05.2010 г. на
КС по к.д. № 13/2010). Само така може да се гарантира равенството пред
закона и да се осигури справедливост в обществото.
Това разбиране съответства и на основния принцип на равенство в
правото на ЕС. Европейският съюз като "правов съюз" е основан на
равенството като висша ценност, на която принципът на еднакво третиране
(недискриминация) е същностно юридическо проявление. Правната уредба и
съдебната практика придават на принципа на равенство роля на един от
централните принципи на европейския интеграционен правопорядък, в
изграждането и развитието на който Република България участва (чл. 4, ал. 3
7
от Конституцията) (Решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г.).
Същевременно Конституционният съд последователно се придържа към
утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика
схващане за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна
равнопоставеност (Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к.д. № 12/2016).
Водеща следва да бъде обективната преценка дали правните субекти се
намират в една и съща или сходна ситуация, или не.
Еднакви са ситуациите, между съществените характеристики на които
няма разлика. Сходни са ситуациите, които не са еднакви, но са съпоставими в
съществените си характеристики и между които няма съществени разлики,
което изключва случаите на привидна съпоставимост или близост без реална
връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените характеристики
или за наличие на съществени разлики не може да бъде направена абстрактно
– тя зависи от обективните особености на конкретната материя и се прави за
всеки отделен случай с оглед характеристиките му (Решение № 10 от
26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г.).
Не може да има съмнение, че в разглеждания случай правните субекти,
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до
31.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация, независимо от това дали
трудовите им правоотношения са прекратени преди 31.08.2023 г., или са
съществували на или продължили да съществуват и след тази дата. Тези
служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични
длъжности и при едни работодатели. Няма никакво основание за тяхното
нееднакво третиране.
Забавянето на различни държавни органи при приемането на Закон за
държавния бюджет на Република България 2023 г. (параграф 3 от ПЗР на КТД
за системата на ПУО от 06.12.2022 г. изрично предвижда, че в тримесечен
срок от приемането на ЗДБРБ2023 страните предприемат действия за
изменение на КТД), Наредбата за изменение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76
от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020
г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.;
изм. и доп., бр. 75 от 2023 г.) и при сключването на горецитирания Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. не следва да води до различно третиране на
педагогическите специалисти.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в
чл. 54, ал. 1 от КТ придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е
сключен и предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с
обратна сила от 01.01.2023 г.
За пълнота на анализа, настоящия състав намира, че може да се
приложи по аналогия разбирането закрепено в чл. 14 ЗНА.
Съгласно ЗНА: Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Цитираната разпоредба
се отнася единствено за нормативните актове, какъвто колективният трудов
договор безспорно не е, но доколкото изразява общ принцип на правната
сигурност следва да бъде съобразен при тълкуването (вж. Решение № 3/2020 г.
на КС по к. д. № 5/2019 г. и Решение № 22/1995 на КС по к. д. № 25/1995 г.).
8
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на
трудовото възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.;
изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.;
изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), която в § 3 предвижда, че § 2
влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнява
изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите на
нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.
Посредством посочената наредба министърът на образованието,
упражнявайки своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на
трудовото възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско
обратно действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на
Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к.д. № 12/2016 г.),
с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК
изрично се установява, че „обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения“. Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни
последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по
к.д. № 15/2010 г.).
Не намира опора нито в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.;
изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и
доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), нито в
Анекса на КТД от 10.08.2023 г. предложеното от ответника тясно тълкуване на
понятието „заетите в системата на ПУО педагогически специалисти“. Съдът
намира, че нито в наредбата, издадена от министъра на образованието и
науката, предвиждаща увеличение на размерите на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, нито в горецитирания
Анекс към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае
единствено и само заетите към момента на издаване на наредбата,
респективно сключването на анекса, педагогически специалисти, поради което
стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно
действие, не следва да бъде възприето.
Доводите, развити в становището на заместник-министъра на
образованието и науката, възприети и в писмената защита на ответника,
основани на изисквания за спазване на разчети за средства и утвърдени
бюджети, са неприемливи.
В актуалната практика на ЕСПЧ (Решение по дело MOSKAL v. POLAND
9
(Application no. 10373/05) и др.) константно се утвърждава, че принципът на
"доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес публичните органи
да действат своевременно, по подходящ начин и с максимална
последователност (параграф 51). Публичните органи следва да действат най-
прецизно и най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи социалното
положение и имуществените права на гражданите (параграф 72). В
практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи социалната сфера
на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат
компенсиране за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези
пропуски следва да бъде върху държавата (така Решение по дело
ČAKAREVIĆ v. CROATIA
(Application no. 48921/13)). Рисковете, следващи от пропуски на държавните
органи, следва да се понасят от държавата, като в никакъв случай не следва да
се допуска неблагоприятни последици от пропуски на държавата да се
прехвърлят върху гражданите (Решение по дело LELAS v. CROATIA
(Application no. 55555/08) параграф 74). ЕСПЧ трайно приема още, че актовете
на публичните органи трябва да бъдат ясни и последователни, за да се
избягват, доколкото е възможно, правната несигурност и неяснота за лицата,
засегнати от тези актове (така Решение по дело PLECHANOW v. POLAND
(Application no. 22279/04), параграф 103).
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по
приложението на ЕКЗПЧОС означава, че: първо, нито МОН, нито училището-
ответник, представляващо второстепенен разпоредител с бюджет, следва да
черпят права от твъдените неясноти на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД; второ, доколкото
организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес (чл. 23 КРБ прогласява, че образованието е национална
ценност) и доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите
специалисти касае социалното положение на голяма група трудещи се, то
регулацията на тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и
последователна – това изискване налага да се създава и прилага рамка,
осигуряваща равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти.
Обратното действие на закона е изключение, като в конкретната ситуация то
се дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да преодолее
забавянето при приемането на ЗДБРБ2023. Неизпълнението от страна на
публични органи на задължението им да действат своевременно, нарушавайки
принципа на добро управление, не следва обаче да се ползва като основание за
приемане на уредба, третираща необосновано неравно засегнатите
частноправни субекти.
Настоящият съдебен състав счита, че при така изложените обстоятелства
с влизането в сила на посочената Наредба на министъра на образованието и
науката за ищеца е възникнала правна възможност да търси защита на
субективните си облигационни права посредством предявения иск.
По делото е приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, с
която вещото лице е изчислило, че разликата между брутните трудови
възнаграждения преди и след актуализацията се равнява на 561,66 лв.
Съдът, като прецени заключението на ССчЕ съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено
10
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставената задача, като по делото липсват доказателства
последното да е заинтересовано от изхода на правния спор или да е
недобросъвестно.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
всички материални предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск. В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е направил
изменение на исковете, съобразно изчисленията на вещото лице, като е
извършен частичен отказ от иск.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
деловодни разноски разполага ищецът и ответникът.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал,
че реално е сторил такива в размер на 400 лева, поради което съобразно
уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му
се присъди сумата от 316 лв., представляващи разноски за адвокат за
първоинстанционното производство.
Ответникът претендира разноски в размер на 480 лева. С оглед
частичния отказ от иск на тази страна следва да се присъдят разноски в размер
на 100,80 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски в полза на съда
съобразно уважената част от иска – 39,50 лева за държавна такса, 237 лева –
възнаграждение за ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ Професионална гимназия по
туризъм „А.“ гр. Б., ЕИК *, адрес: гр. Б., ул. „А..“ № 13, да заплати на И. Г. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „К. I“ № 50, ет. 1, сумата от
561,66 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.06.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 01.12.2023 г. До окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Професионална гимназия по
туризъм „А.“ гр. Б., ЕИК *, адрес: гр. Б., ул. „А..“ № 13, да заплати на И. Г. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „К.“ № 50, ет. 1, сумата от
316,00 лева, представляващи разноски за адвокат за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК И. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. „К.“ № 50, ет. 1, да заплати на П.. „А.“ гр. Б., ЕИК
*, адрес: гр. Б., ул. „А..“ № 13, сумата от 100,80 лева, представляващи
разноски за адвокат за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Професионална гимназия по
11
туризъм „А.“ гр. Б., ЕИК *, адрес: гр. Б., ул. „А..“ № 13, да заплати в полза на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, по сметка на съда, сума в размер на 39,50 лева
– държавна такса, както и 237 лева – възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12