РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Враца, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на Районен
съд-Мездра е отхвърлен предявеният от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., като
законни наследници на починалата в хода на съдебното производство ищца Т.
А. Л., иск за делба на поземлен имот с идентификатор 30510.501.403, находящ
се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по КККР, одобрени със
Заповед № РД 18-1626/19.08.2018 г. на изп.директор на АГКК, последното
изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 31.05.2021 г., с адрес на
поземления имот: с.***, ***, ***, с площ от 1984 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор – няма, по предходен
план: 403, кв.66, парцел ХІІ, при съседи: 30510.501.11091; 30510.501.404;
30510.501.1089; 30510.501.1061, както и следните сгради, които попадат
върху имота: СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.1, със застроена площ
от 97 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.5, със застроена площ от 16 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване;
СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.6, със застроена площ от 12 кв.м.,
брой етаж: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване и
СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.7, със застроена площ 5 кв.м., брой
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващо застрояване. Със същия
съдебен акт е отхвърлена като погасена по давност претенцията на Л. П. Л., Р.
1
Л. Л. и И. Л. Л., в качеството им на законни наследници на първоначалната
ищца Т. А. Л., с правно основание чл.30 ЗН, както и са осъдени ищците да
заплатят на Д. И. В. и на Ц. И. Д. деловодни разноски в размер на 800,00 лв., а
по сметка на РС-Мездра – държавна такса в размер на 93,00 лв.
Против този съдебен акт е постъпила въззивна жалба вх.№
3624/20.09.2022 г. от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., чрез пълномощника им
адв.В. З..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал
процесуално нарушение като е приел, че искът за възстановяване на запазена
част е погасен по давност, тъй като не може да се извършва служебно
прилагане на давността, а в случая такова възражение не е било направено.
Освен това се посочва, че от показанията на разпитаните по делото свидетели
е установен момента на узнаване на извършеното дарение, който изключва
изтекла погасителна давност.
По отношение на иска с правно основание чл.34 ЗС се излагат
съображения, че не е възможно притежаваната от Т. Л. 1/6 ид.ч. от
поземления имот и построените в същия сгради, които е придобила по
наследство от общия наследодател А. Г. И., да е придобита по давност от
останалите наследници, тъй като от събраните гласни доказателства се
установява, че в наследствената жилищна сграда е живяла преимуществено
М. А., но нейната сестра – Т. Л. е посещавала имота. Навеждат се доводи, че
дори и да се приеме, че ищцата не е упражнявала правото си на собственост,
това не е довело до неговото изгубване, след като другите наследници не са
променили намерението си да превърнат държането във владение и да
манифестират отричането на нейното право. Развиват се съображения, че
според константната съдебна практика, при наличие на ползване на общата
вещ от един съсобственик, той е владелец на своята част и държател на
идеалните части на другите съсобственици и за да придобие по давност
общата вещ трябва да започне да свои техните части и да манифестира
промяната в отношението си по отношение на оставалите съсобственици.
Посочва се, че в случая липсват доказателства в тази насока, а тъкмо обратно
– от писмените и гласни доказателства /св.Г., св. Й.И. и св.М.И./ се
установява, че Т. Л. през цялото време е заплащала дължимите данъци за
имота и е посещавала същия. Въззивниците считат, че само въз основа на
факта, че ответниците са живели в къщата, не може да се направи извод, че е
изтекла погасителна давност, доколкото не е имало отблъскване на
владението на Т. Л..
В жалбата се посочва, че при произнасянето си РС-Мездра не е отчел
задължителната съдебна практика, залегнала в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т.д.
№ 1/2012 г. на ВКС.
Прави се обобщение, че макар и декларативно първоинстанционният съд
да се е позовал на задължителна съдебна практика, залегнала в ТР № 4 от
17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ВКС, според което давността не се прилага
служебно, същият е извършил недопустимо произнасяне по въпроса за
изтекла давност за предявяване на иска за възстановяване на запазена част,
без да има направено възражение от страна на ответниците. Посочва се също,
че в диспозитива на обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по
насрещния иск.
2
Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло, да бъде
уважен иска за възстановяване на запазената част, да бъде допусната делба на
наследствените недвижими имоти, както и да бъде отхвърлен насрещния иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1899/15.05.2023 г.
от адв.К. Т., като пълномощник на ответниците Ц. И. Д. и Д. И. В., в който
жалбата се оспорва като неоснователна.
Изразява се несъгласие с изложените в жалбата оплаквания, че
районният съд е приложил служебно погасителната давност, като се посочва,
че в проведеното на 03.12.2021 г. съдебно заседание е направено възражение
за изтекла погасителна давност на иска за оспорване на дарението.
Въззиваемите считат, че в самата жалба е извършено признание, че
ответниците лично и чрез своята майка са владели имота, както и че
въззивниците не само не са ползвали имота, но и не са упражнявали правото
си на собственост. Намират за неоснователни изложените в жалбата доводи,
че не става въпрос за владение, а за държане.
Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а по въпроса за липсата на произнасяне по
насрещния иск се посочва, че е поискано допълване на обжалваното решение.
С Решение № 78/28.04.2023 г. по гр.д.№937/2021 г. РС-Мездра е оставил
без уважение молбата на адв.К.Т., като пълномощник на Ц. И. Д. и Д. И. В. за
допълване на Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на
същия съд с произнасяне по предявения от тях насрещен иск.
Против така постановения отказ е постъпила въззивна жалба вх.№
1900/15.05.2023 г. от адв.К.Т., като пълномощник на Ц. И. Д. и Д. И. В..
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и събраните по
делото доказателства. Навеждат се доводи, че формираното от съда вътрешно
убеждение и воля не са отразени в диспозитива на решението, поради което
се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявения
насрещен иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на тази жалба от
насрещната страна – ищците Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л..
Въз основа на подадените въззивни жалби е образувано в.гр.д.№
265/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца и с постановено по същото дело
Определение № 349/11.07.2023 г. въззивният съд е отменил Решение №
78/28.04.2023 г. по гр.д.№ 937/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра, имащо
характер на определение, с което се оставя без разглеждане предявеният от Ц.
И. Д. и Д. И. В. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, и е върнал
делото на Районен съд-Мездра за постановяване на решение, с което да бъде
извършено допълване на Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г.
по описа на МРС чрез произнасяне по същество по предявения насрещен иск
от Ц. И. Д. и Д. И. В..
След връщане на делото, РС-Мездра е постановил Решение №
157/01.09.2023 г., с което е допълнил Решение № 145/31.08.2022 г. по гр.д.№
937/2021 г. по описа на МРС, като е признал за установено на основание на
осн.чл.79 ал.1 ЗС, че Д. И. В., с ЕГН ********** от с. ***, и Ц. И. Д., с ЕГН
********** от гр. Мездра, са собственици с равни права на спорния
недвижим имот.
Този съдебен акт е обжалван с въззивна жалба вх.№ 3702/18.09.2023 г.,
3
подадена от адв.В. З., като пълномощник на Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л..
В жалбата се поддържа, че решението за допълване е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила
при съображенията, изложени в първоначалната въззивна жалба.
Прави се искане за отмяна на допълнителното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещните страни Д. И. В. и Ц. И. Д..
При извършената проверка на допустимостта на стоящите за
разглеждане в рамките на настоящето производство въззивна жалба вх.№
3624/20.09.2022 г. и въззивна жалба вх.№ 3702/18.09.2023 г., настоящият
съдебен състав констатира, че същите са процесуално допустими като
подадени от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Т. А. Л. от
гр.София, с която против Д. И. В. от с.***, обл.Враца и Ц. И. Д. от гр.Мездра,
обл.Враца е предявен иск за съдена делба на съсобствен недвижим имот.
В исковата молба се посочва, че ищцата е наследник на своя баща А. Г.
И., б.ж. на с.***, и в това свое качество е придобила по наследство 1/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти съгласно Договор за покупко-продажба № 50,
том ІІІ, дело № 626/1974 г. по описа на РС-Мездра:
1. Парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,
жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648 кв.м.;
2. Парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, с площ 555 кв.м., при съседи на двете парцели: улица от три
страни.
Посочва се, че съседният парцел ХІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***,
общ.Мездра, обл.Враца, е продаден от дядото на ищцата на сестра й М. А. И.,
която от своя страна го е дарила на Д. И. В. с Договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 178, т. І, нот.д.№ 972/02.07.1999 г. по описа
на РС-Мездра.
Според изложеното в исковата молба, след влизане в сила на новия
кадастрален план на с.***, общ.Мездра описаните три недвижими имота са
обединени в един имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
30510.501.403, находящ се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по
КККР, одобрени със Заповед № РД 18-1626/19.08.2018 г. на изп.директор на
АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
31.05.2021 г., с адрес на поземления имот: с.***, ***, ***, с площ от 1984
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор –
няма, по предходен план: 403, кв.66, парцел ХІІ, при съседи: 30510.501.11091;
30510.501.404; 30510.501.1089; 30510.501.1061, както и следните сгради,
които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.1, със
застроена площ от 97 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.5, със застроена площ
от 16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо
застрояване; СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.6, със застроена площ
4
от 12 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: постройка на допълвако
застрояване и СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.7, със застроена площ
5 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: постройка на допълващо застрояване.
В исковата молба се посочва, че в имота са застроени и други три
сгради: СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.2, със застроена площ от 71
кв.м., брой етажи – 2, предназначение – еднофамилна жилищна сграда;
СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.3, със застроена площ от 82 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване и
СГРАДА с идентификатор 30510.501.403.4, със застроена площ от 23 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване.
Ищцата заявява, че тези сгради са построени без участието на родителите й,
поради което няма претенции към същите.
Твърди се, че с договор за дарение на недвижим имот, оформен с
Нотариален акт № 179, том І, нот.д.№ 973/1999 г. по описа на РС-Мездра Ц.
Ц. И. и М. А. И. са дарили на Д. И. В. и Ц. И. Д. 5/6 ид.ч. от парцел ХІІІ, пл.№
403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ведно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с
площ на парцела от 648 кв.м., както и 5/6 ид.ч. от парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66
по плана на с.***, обл.Враца, с площ от 555 кв.м.
Ищцата счита, че с договора за дарение са засегнати наследствените й
права, които има от майка си Ц. Ц. И., и е накърнена запазената й част. С тези
твърдения обосновава правния си интерес да поиска възстановяване на
запазената си част от 1/3 ид.ч. от принадлежалите на майка й и дарени от
същата 4/6 ид.ч. на ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д.. Твърди, че за тази сделка е
узнала малко преди предявяването на иска, когато сестра й М. А. И. й е
заявила, че няма работа в наследствения имот.
Правят се искания да бъде възстановена запазената част на ищцата и да
бъде допусната съдебна делба на съсобствения недвижим имот, при следните
права:
по отношение на парцела: за Т. А. Л. - 498,19/1984 кв.м. ид.ч., за Д. И. В.
- 1094,44/1984 кв.м. ид.ч. и за Ц. И. Д. - 391,44/1984 кв.м. ид.ч.;
по отношение на сградите: за Т. А. Л. – 7/18 ид.ч., за Д. И. В. – 5,5/18
ид.ч. и за Ц. И. Д. – 5.5/18 ид.ч.
В хода на първоинстанционното производство – на 30.12.2021 г. е
починала ищцата Т. А. Л. и на основание чл.227 ГПК съдебното производство
е продължило с участието на нейните законни наследници – Л. П. Л. – съпруг,
Р. Л. Л. – дъщеря и И. Л. Л. – дъщеря.
В срочно подаден отговор ответниците Ц. И. Д. и Д. И. В. оспорват
изцяло предявените искове.
На първо място в отговора се изтъква, че в приложените по делото
документи е налице разлика в площта и идентификацията на имотите.
Ответниците се позовават на изтекла погасителна давност и предявяват
насрещен иск за признаване за установено, че са изключителни собственици
на процесните недвижими имоти на основание изтекла придобивна давност
по чл.79, ал.1 ЗС, продължила повече от 20 години.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
изслушана е съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
5
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 96, т. І, рег.№ 319, дело № 146/1943 г. по описа на
Мездренския околийски съд Г. И. Х. от с.***, Врачанско е закупил на
публична продан от финансовия пристав при *** община на 22.08.1939 г.
няколко недвижими имота, сред които и ливада в м.”Полето” от 4,000 дка.
В кадастралния и регулационен план на с.***, общ.Мездра от 1966 г.,
недействащи към момента, закупеният от Г. И. Х. имот от 4,000 дка в
м.”Полето” е отразен като поземлен имот с кад.№ 522 с графично измерена
площ 4 000 кв.м. Част от него е урегулирана като: УПИ Х, пл.№ 522 в кв.66, с
графично измерена площ от 800 кв.м.; УПИ ХІ, пл.№ 522 в кв.66 с графично
измерена площ от 1045 кв.м.; част от УПИ ІХ, пл.№ 522 в кв.66 в размер на
59 кв.м.; част от 359 кв.м. попада в прилежащи улици, а част от 1767 кв.м. е
извън регулацията на населеното място и попада в неурегулиран терен южно
от кв.66.
С договор за покупко-продажба от 11.11.1974 г., оформен с
Нотариален акт № 50, том ІІІ, дело № 626/1974 г. по описа на РС-Мездра, Г.
И. Х. е продал на сина си А. Г. И. парцел ХІ , пл.№ 522 в кв.86 по плана на
с.***, Врачански окръг, с площ от 1045 кв.м., заедно с къща и лятна кухня,
при съседи: улица от две страни и имот на продавача.
С Нотариален акт № 51, том ІІІ, дело № 627/1974 г. по описа на РС-
Мездра, Г. И. Х. е прехвърлил на своята внучка М. А. В.а парцела Х, пл.№ 522
в кв.86 по плана на с.***, Врачански окръг, с площ от 800 кв.м.
Съгласно следващия кадастрален план от 1990 г., който вече не е
действащ, и съгласно действащия регулационен план на с.*** от 1990 г.
посочените имоти се идентифицират по следния начин: парцел ХІІ, пл.№
403, с площ по регулация 752 кв.м. /стар номер Х, пл.№ 522/; парцел ХІІІ, пл.
№ 403, с площ по регулация 648 кв.м. /стар номер ХІ, пл.№ 522/; парцел ХІV,
пл.№ 403, с площ по регулация 555 кв.м. /стар номер ХІ, пл.№ 522/ и
останалите 29 кв.м. попадат върху прилежаща обслужваща улица.
На 07.10.1995 г. А. Г. И. е починал и негови законни наследници са
преживялата му съпруга Ц. Ц. И. и дъщерите му Т. А. Л. и М. А. И..
С Нотариален акт № 178, т. І, дело № 972/1999 г. по описа на РС-
Мездра, М. А. И. е дарила на сина си - ответника Д. И. В. своя недвижим имот,
представляващ парцел ХІІ, пл.№ 403 в кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, с
площ от 752 кв.м., ведно с построените в него – двуетажна масивна жилищна
сграда лятна кухня и гараж.
С Нотариален акт № 179, т. І, дело № 973/1999 г. по описа на РС-
Мездра, Ц. Ц. И. и М. А. И. са дарили на ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д.,
които са внуци на първата дарителка и деца на втората дарителка, 5/6 ид.ч. от
парцел ХІІІ, пл.№ 403 в кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, ведно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и
масивен гараж, с площ на парцела 648 кв.м., както и от парцел ХІV, пл.№ 403
в кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, с площ 555 кв.м., при
съседи на двете парцели: улица от три страни.
Според действащата към момента кадастрална карта на с.***,
общ.Мездра, одобрена със Заповед № РД-18-1626/19.09.2018 г., всички
описани урегулирани имоти попадат в поземлен имот с идентификатор
30510.501.403, с площ от 1984 кв.м., с адрес: с.***, п.к.***, ***. Според
6
извършените отразявания в кадастралната карта, в този имот са застроени
следните сгради:
Сграда 30510.501.403.1: застроена площ 97 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
Сграда 30510.501.403.2: застроена площ 71 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
Сграда 30510.501.403.3: застроена площ 82 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване;
Сграда 30510.501.403.4: застроена площ 23 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване;
Сграда 30510.501.403.5: застроена площ 16 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване;
Сграда 30510.501.403.6: застроена площ 12 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване;
Сграда 30510.501.403.7: застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване.
В КРНИ като собственици на имота са записани: Д. И. В., съгласно НА
№ 179/1999 г. и НА № 178/1999 г.; Ц. И. Д., съгласно НА № 179/1999 г. и А.
Г. И., съгласно НА № 50/1974 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
писмени доказателства – посочените документи за собственост,
удостоверение за наследници № 70/13.05.2021 г., изд. от Кметство с.***,
общ.Мездра; удостоверение за наследници № 6/06.02.2012 г., изд. от
Кметство с.***, общ.Мездра; скица на поземлен имот № 15-578662-01.06.2021
г., изд. от СГКК-Враца; удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ЗСПЗЗ №
269/26.11.2020 г. и Скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ; удостоверение за факти и
обстоятелства № 599/08.12.2021 г. , изд. от Община Мездра,както и от
заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа
експертиза.
Първоначалната ищца Т. Л. е приложила приходни квитанции и
разписки, от които е видно, че е заплащала данъци и такси за недвижимия
имот в с.***, ***. Представила е и удостоверение № 12/01.07.2014 г., изд. от
Община Мездра, от което е видно, че е въведен в експлоатация строеж
„Едноетажна жилищна сграда за сезонно ползване”, находящ се в УПИ ІІІ, пл.
№ пл.№ 830 в кв.66а по плана на с.***, обк.Мездра, с възложител Т. А. Л..
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
От показанията на доведените от ищците свидетели Б. Г., Р. З. и В. Ш.
се установява, че през есента на 2018 г., след разговор със сестра си, Т. Л. е
узнала, че наследствените й имоти от дядо й и баща й са прехвърлени на
племенниците й. Свидетелите установяват, че след този разговор ищцата е
получила хипертонична криза, чувствала се е зле, била е на легло и два дни са
се опитвали да овладеят кръвното й налягане. Свидетелят Ш. разказва, че Т.
Л. е споделила с него, че при този разговор сестра й й е казала, че няма какво
да търси в с.***, че няма никакви имоти и никакво наследство. Свидетелите
установяват, че срещу наследствения имот на ищцата се намира вила, която
тя и съпругът й са построили.
От показанията на доведените от ответниците свидетели И. Г., Й. И. и
М. И. се установява, че в процесния имот има две къщи – стара и нова. В
7
старата къща от 1968 г. живеят свидетелката М. И., която е сестра на
първоначалната ищца М. Л. и майка на ответниците Д. В. и Ц. Д., както и
нейния съпруг, а в новата къща живее ответникът Д. В. и неговото семейство.
Според свидетелката Й. И., старата къща е построена от дядото и бабата на Т.
и М.. Свидетелката М. И. установява, че тя и съпругът й са напраВ. две бани и
трапезария, а през 2005 г. са напраВ. и ремонт на покрива на старата къща.
Свидетелката твърди, че сестра й не е живяла в имота, не е помагала за тези
ремонти и не е давала пари. Според същата свидетелка, сестра й не е помагала
и в грижите за родителите им. В този смисъл са и показанията на св.Й. И.,
която заявява, че не е виждала Т. Л. да прави някакъв ремонт или да работи в
градината, че грижите за родителите им са полагани от св.М. И., а ищцата е
идвала рядко само да види майка си.
От показанията на доведените от ответниците свидетели се установява,
че на ищцата Т. Л. е била дадена друга къща в с.***, която тя е продала и със
съпругът й са построили вила срещу спорния имот. Свидетелките И. Г. и М.
И. установяват, че по време на този строеж през 2014 г. ищцата и съпругът й
са спали при сестра й и са се хранили заедно, а съпругът на М. И. им е
помагал в строителството.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
І. По иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Посочената законова разпоредба предвижда, че наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Първоначалната ищца Т. А. Л., в качеството си на дъщеря /низходяща/
на Ц. Ц. И., безспорно има право на запазена част от наследството на своята
майка, съгласно чл.28, ал.1 ЗН.
Както бе посочено, с договор за дарение от 02.07.1999 г., обективиран
в Нотариален акт № 179, т. І, дело № 973/1999 г. по описа на РС-Мездра, Ц. Ц.
И. е дарила на ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д., които са нейни внуци,
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от парцел ХІІІ, пл.№ 403 в кв.66 по плана на
с.***, общ.Мездра, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648 кв.м., както и
от парцел ХІV, пл.№ 403 в кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, с
площ 555 кв.м.
Според изложените в исковата молба твърдения, с това дарствено
разпореждане е накърнена запазената част на ищцата Т. А. Л. и за нея се
поражда право да иска възстановяване на тази част.
С ТР № 1 от 04.02.2005 г. на ВКС по т.д.№ 1/2005 г., ОСГК се обяви
за изгубила сила т. 15 от Постановление на Пленума на Върховния съд №
4/1964 г., според която наследници по закон, на които е завещан или подарен
наследствен имот, спрямо които наследникът с право на запазена част
упражнява правото си на намаляване на завещание или дарение за нейното
допълване, са не само тези, които са призовани да наследяват, а и всички
лица, посочени в чл.5-чл.10 ЗН, независимо от това дали са призовани или не
към наследяване. С тази т.15 от ППВС № 14/1964 г. се отстъпва от
становището, възприето с ТР № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, съгласно която
8
тълкуването на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН е в смисъл, че под наследник
по закон следва да се приеме само наследник, който е призован да наследи. С
отмяната на т.15 от ППВС № 4/1964 г., разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН следва
да се тълкува в смисъл, че ограничението да се иска намаляване на
завещателни и дарствени разпореждания във връзка с изискването за
приемане на наследството по опис, следва да се прилага само по отношение
на лица, които не са призовани да наследят.
Това тълкуване е залегнало в т.4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по
т.д.№ 3/2013 г., ОСГК, според която приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване
на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая тази материална
предпоставка не е налице. Към момента на откриване на наследството на Ц. Ц.
И. през 2012 г. същата има наследници по закон от низходящ ред – дъщерите
й Т. А. Л. и М. А. И., при което ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д. не попадат в
кръга на наследниците, които са призовани да наследят. При това положение
и с оглед изложената по-горе задължителна тълкувателна практика на ВКС по
чл.30, ал.2 ЗН, направеното искане за намаляване на дарствените
разпореждания на наследодателката до размера на запазената част на ищцата
Т. А. Л. е обусловено от наличието на приемането на наследството по опис от
наследника със запазена част. По делото нито се твърди, нито се установява
да е налице такова приемане, поради което предявеният иск с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН е неоснователен.
С оглед неоснователността на исковата претенция, съдът не дължи
произнасяне по възражението на изтекла погасителна давност. За пълнота на
изложението и с оглед наведените във въззивната жалба доводи, все пак
следва да се отбележи, че такова произнасяне не се дължи и поради
настъпила процесуална преклузия. С т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№
1/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че по силата на изричната разпоредба на
чл.133 вр. чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, което се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. В случая с
отговора на исковата молба не е направено възражение за погасителна
давност по отношение на исковата претенция с правно основание чл.30, ал.1
ЗН. Такова възражение е заявено едва в първото съдебно заседание,
проведено на 03.12.2021 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.131
ГПК, при което разглеждането му е процесуално недопустимо.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че като е
разгледал и уважил това възражение и е отхвърлил иска по чл.30 ЗН като
погасен по давност, районният съд е допуснал процесуално нарушение,
довело до неправилност на съдебния акт в тази част. Ето защо обжалваното
Решение № 145/31.08.2022 г. следва да бъде отменено в тази част и вместо
това следва да бъде постановено решение, с което исковата претенция за
възстановяване на запазена част да бъде отхвърлена като неоснователна.
ІІ. По насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства
се установи, че процесните имоти - парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на
9
с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648
кв.м., и парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, с площ 555 кв.м., при съседи на двете парцели: улица от три
страни, са били собственост на А. Г. И. и неговата съпруга Ц. Ц. И. по силата
на сключения на 11.11.1974 г. договор за покупко-продажба, оформен с
Нотариален акт № 50, т.ІІІ, дело № 626/1974 г. по описа на МРС.
Безспорно е и обстоятелството, че след смъртта на А. Г. И., настъпила
на 07.10.1995 г., същият се наследява от преживялата си съпруга Ц. Ц. И. и
низходящите си – дъщерите Т. А. Л. и М. А. И. при следните права: 4/6 ид.ч.
за първата наследница и по 1/6 ид.ч. за втората и третата наследница.
На 02.07.1999 г. с Нотариален акт № 179, т.І, дело № 973/1999 г. по
описа на МРС Ц. Ц. И. и М. А. И. са дарили притежаваните от тях общо 5/6
ид.ч. от имотите на ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д..
Спорен между страните е въпросът дали оставащата 1/6 ид.ч., която
първоначалната ищца Т. А. Л. е била придобита от ответниците по силата на
давностно владение и дали същите са изключителни собственици на
процесните имоти.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС. Владението е едновременно проявление на субективен и
обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974 /. Субективният елемент на
владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява
непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт върху
вещта.
Не се установи по делото, ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д. да разполагат
с юридическо основание, като обективен елемент, представляващ акт с
вещноправни последици, годен да ги направи собственици, на идеалните
части от наследствените имоти, извън собствените им такива 5/6 ид.ч., които
са придобили по силата на направените в тяхна полза дарствени
разпореждания от баба им Ц. Ц. И. и майка им М. А. И., поради което
предвиденият в закона период от време за придобиване правото на
собственост в този случай би била 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Що се касае до субективния елемент, при спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един или няколко от съсобствениците следва
да се даде отговор на въпроса дали той/те владее/ят изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
10
оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл – Тълкувателно
решение от 06.08.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Като съсобственици на имота, ищците и ответниците имат правото да
ползват самостоятелно цялата вещ – чл. 31, ал. 1 ЗС. Затова, само въз основа
на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един
от съсобствениците, не може да се съди за това дали той е преобърнал
държането на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява
предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ – в този смисъл
Решение № 192/16.02.2017 г. по гр. дело № 763/2016 г. на I г.о. на ВКС.
Следва да се докаже извършването на такива действия, които явно и
недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението
им да владеят техните идеални части за себе си. Както в цитирания съдебен
акт, така и в други такива - Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г.
на ВКС, ІІ г. о., Решение № 158 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2017
г., II г. о., ГК и др., се приема, че не представляват такива действия дори
снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт и за чуждите
идеални части, нито отдаването на имота под наем или аренда и получаването
на граждански плодове от него. В посочената съдебна практика се разяснява,
че това са действия на обикновено управление, които поначало може да
извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите
участници в общността.
В конкретния случай ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д. се позовават на
давностно владение, изтъквайки факта, че повече от 20 години непрекъснато,
необезпокоявано и спокойно владеят имотите. При предявяването на
насрещния иск навеждат и доводи, че е налице фактическо разделяне на
съсобствените имоти, при което всеки от съсобствениците е установил
самостоятелна власт върху конкретния имот, живее постоянно в него със
семейството си със знанието и без възражението на останалите
съсобственици.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните гласни
доказателства, на първо място изобщо не може да бъде направен извод за
упражнявана от ответниците фактическа власт по отношение на процесните
недвижими имоти. Както бе посочено, парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана
на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна
11
масивна жилищна сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с площ на
парцела 648 кв.м., и парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***,
общ.Мездра, обл.Враца, с площ 555 кв.м., са били собственост на дядото и
бабата на ответниците. От свидетелските показания се установява, че след
смъртта на А. Г. И. през 1995 г. , в старата къща са останали на живеят Ц. Ц.
И. и дъщеря им М. А. И., а след смъртта на Ц. Ц. И., настъпила на 01.02.2012
г., в имота е останала да живее М. А. И., която обитава старата къща и до
настоящия момент. Липсват данни в този период ответниците да са
упражнявали фактическа власт върху имотите. От писмените и гласните
доказателства се установи, че ответникът Д. В. е собственик на съседния имот
- парцел ХІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, който
е бил продаден от дядото му на майка му М. А. И., която от своя страна му го
е дарила с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
178, т. І, нот.д.№ 972/02.07.1999 г. по описа на РС-Мездра, както и че живее в
построената в този имот нова къща, заедно със своето семейство.
Дори и да се приеме, че след сключването на договора за дарение,
оформен с Нотариален акт № 179/1999 г., дарителките Ц. Ц. И. и М. А. И. са
упражнявали фактическа власт върху дарените имоти като държатели, т.е. от
името и за надарените ответници, то е следвало да бъде доказано, че Д. И. В.
и Ц. И. Д. са предприели действия, с които несъмнено да демонстрират, че са
престанали да държат полагащите се на ищцата Т. Л. идеални части от
имотите и че са започнали да ги владеят за себе си с намерение да ги своят,
както и че тези действия са били доведени до знанието на ищцата. От
събраните по делото гласни доказателства не може да бъде направен извод за
такова преобръщане на намерението на ответниците. Тъкмо напротив, от
показанията на доведените от самите ответници свидетели се установява, че
ищцата Т. Л. е посещавала наследствения имот, тъй като е идвала да вижда
своята майка, която е починала през 2012 г. По твърдения на ищцата и
признанията на ответницата Ц. Д. в с.з. на 03.12.2021 г., Т. Л. е имала
отредена за нея стая в къщата в наследствения имот. Установи се също, че Т.
Л. и съпругът й са си построили вила срещу процесните имоти, като по време
на строежа, който е бил през 2014 г., са се хранили и преспивали в
наследствената къща. Първите данни за отблъскване владението на ищцата Л.
са от 2018 г., когато според показанията на доведените от нея свидетели, при
разговор със сестра й М. И. й е било казано, че няма какво да търси в с.***,
че няма никакви имоти и никакво наследство. От този момент до
предявяването на иска през 2021 г. обаче не е изминал достатъчен период от
време, за да може притежаваната от ищцата 1/6 ид.ч. от наследствените
имоти да бъде придобита по давност от ответниците.
Що се касае до наведените при предявяването на насрещния иск
доводи, че е налице фактическо разделяне на съсобствените имоти, при което
всеки от съсобствениците е установил самостоятелна власт върху конкретния
имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без
възражението на останалите съсобственици, следва да бъде отбелязано, че
действително е налице формирана практика на ВКС по въпроса за правното
значение на неформалната делба за давностното владение. Напр. в Решение
№ 549/30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010 г., на ВКС, ГК, ІІ-ро ГО, Решение №
16/17.04.2015 г. по гр.д.№ 5652/2014 г. на ВКС, ГК, Іво ГО, Решение №
144/11.01.2018 г. по гр.д.№ 4736/2016 г. на ВКС, ГК, І-во ГО и др. се приема,
12
че в хипотезата на предварително разпределено владение от различни
съсобственици на отделни сънаследствени имоти помежду им, установеното
от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял,
поставя началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиване на имота
чрез давностно владение само за него и само по отношение на разпределния в
дял имот. В решенията се сочи, че предаването на фактическата власт при
съгласие на сънаследниците не предполага специална форма, каквато
обективното материално право предвижда за разпоредителните действия с
правото на собственост, а доказването на твърдения в тази насока е
допустимо с помощта на всички доказателствени средства, като преценката на
съда следва да се базира на съвкупния доказателствен материал при спор в
тази насока.
В случая обаче не се установява да е било извършено разпределение на
ползването на наследствените имоти, при което всеки от наследниците да е
установил самостоятелно владение върху определен недвижим имот,
изключващо владението на останалите наследници и служещо като основание
за придобиване по давност. През 1974 г. собственикът на имотите Г. И. Х. е
продал на сина си А. Г. И. парцел ХІ, пл.№ 522 в кв.86 по плана на с.***,
Врачански окръг, с площ от 1045 кв.м., заедно с къща и лятна кухня /по
действащия регулационен план на с.*** този имот се идентифицира като
парцел ХІІІ, пл.№ 403, с площ по регулация 648 кв.м. и парцел ХІV, пл.№ 403,
с площ по регулация 555 кв.м./, а на своята внучка М. А. В.а е прехвърлил
парцела Х, пл.№ 522 в кв.86 по плана на с.***, Врачански окръг, с площ от
800 кв.м. /по действащия регулационен план на с.*** този имот се
идентифицира като парцел ХІІ, пл.№ 403, с площ по регулация 752 кв.м./. От
показанията на св.М. И. може да бъде направен извод, че ищцата Т. Л. е
получила друг имот, който по действащия регулационен план на с.*** се
идентифицира като парцел ІІІ, пл.№ 830, кв.66а, в който през 2014 г. е
построила вила. Това разпределение на имотите обаче не представлява
неформална делба, а сключване на разпоредителни сделки, по силата на които
е придобито право на собственост. Не се установява след смъртта на А. Г. И.
да е била постигната уговорка между наследниците му за разпределение
ползването на притежаваните от него недвижими имоти, по силата на която
ответниците да са устаноВ. самостоятелно владение върху тези недвижими
имоти, изключващо владението на ищцата и служещо като основание за
придобиване по давност. По делото липсва обективирана в писмен документ
под каквато и да е форма воля на наследниците за неформална делба на
наследствените имоти. Липсват и гласни доказателства в тази насока. Дори и
въз основа на обективния факт на обитаването на имота от преживялата му
съпруга Ц. И. и дъщеря му М. И. да се приеме, че същите са имали съзнание
за постигната уговорка за разпределение, то това тяхно субективно
възприятие би могло да се приеме като относимо единствено към начина на
ползване и управление на имотите, но не и към установяването на владение
върху тези имоти като основание за придобиването им по давност. Най-сетне
следва да бъде отбелязано, че твърденията за постигната уговорка за
разпределение на имотите между съсобствениците, се опровергава и от
установения по делото факт, че Т. Л. е заплащала през цялото време данък за
наследствените имоти, който е достатъчен, за да бъде направен извод, че
същата е имала субективното възприятие, че е съсобственик на имотите и има
13
права върху същите.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се доказа придобиването по давност на делбените имоти от
ответниците, при което предявеният насрещен установителен иск за
собственост се явява неоснователен и недоказан. Ето защо постановеното
Допълнително решение № 157/01.09.2023 г. по гр.д.№ 937/2021 г. на Районен
съд-Мездра следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него
следва да бъде постановено друго решение, с което този иск да бъде
отхвърлен.
ІІІ. По иска за делба с правно основание чл.34 ЗС.
С оглед направения извод за неоснователност на твърденията на
ответниците относно придобиването на собствеността върху целия имот по
силата на давностно владение, съдът приема за установено, че процесните
имоти са съсобствени между страните по делото, като тази съсобственост е
възникнала от смесен фактически състав: по силата на наследяване за
първоначалната ищца Т. Л., респ. за нейните законни наследници, и по силата
на дарствени разпореждания в полза на ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д..
При това положение съдът следва да се произнесе по въпросите по
отношение на кои имоти, предмет на съдебното производство, между кои
лица и при какви права следва да бъде допусната делбата.
В исковата молба е описано, че съсобствени са следните имоти -
парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по регулационния план на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,
жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648 кв.м. и парцел ХІV,
пл.№ 403, кв.66 по регулационния план на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, с
площ 555 кв.м. Посочва се, че тези имоти, заедно със съседния им парцел ХІІ,
пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра, обл.Враца, който заедно с
находящите се в него сгради е собственост на ответника Д. И., след влизане в
сила на новия кадастрален план на с.***, общ.Мездра са обединени в един
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 30510.501.403,
находящ се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по КККР, одобрени
със Заповед № РД 18-1626/19.08.2018 г. на изп.директор на АГКК,
последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 31.05.2021 г.,
с адрес на поземления имот: с.***, ***, ***, с площ от 1984 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор – няма, по предходен
план: 403, кв.66, при съседи: 30510.501.11091; 30510.501.404; 30510.501.1089;
30510.501.1061. Посочва се и кои от сградите, съгласно идентификацията им
по този кадастрален план, са съсобствени, а именно: СГРАДА с
идентификатор 30510.501.403.1, със застроена площ от 97 кв.м., брой етажи:
2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 30510.501.403.5, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи:
1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА с
идентификатор 30510.501.403.6, със застроена площ от 12 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с
идентификатор 30510.501.403.7, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1;
предназначение: постройка на допълващо застрояване.
В практиката на ВКС последователно и непротиворечиво се приема, че
в съдебното решение съдът следва да опише делбеното имущество според
14
белезите, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация,
посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид –
местонахождение, вид, граници и площ (Решение № 112 от 15.07.2016 г. по
гр. д. № 13/2016 г. на ВКС, І-во г.о). Когато за съответната територия има
одобрена кадастрална карта, следва да се посочи идентификаторът на имота, а
когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ
регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен
устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма
одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост
от неговото местоположение и според действащите планове за съответния
вид територия (Решение №195/29.01.2018г. по гр.д.№5301/2016г. на I г.о. на
ВКС). Подобно описание е достатъчно и в хипотеза, при която имотът според
одобрената и влязла в сила кадастрална карта включва два или повече
урегулирани поземлени имота, дори между страните да съществува спор
относно обстоятелството дали всеки един от урегулираните поземлени имоти
е съсобствен или само някой от тях, както и дали е налице съсобственост
върху цялата площ на имота според действащата кадастрална карта.
Одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително
действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху
имотите по действащия ЗРП/ПУП, нито въз основа на него може да възникне
съсобственост, при действащи ЗРП/ПУП и кадастрална карта границите на
собственост на имотите се определят съобразно действащия ЗРП/ПУП, а не
по кадастралната карта. Поради това предмет на делба може да бъде само
имот в границите му по действащия ЗРП/ПУП на населеното място. По
изключение предмет на делба може да бъде и имот в границите му по
кадастралната карта (имот по кадастрална карта, обхващащ части от няколко
парцела или УПИ), но само когато отчуждителното действие на
дворищнорегулационния план е отпаднало по силата на § 8 ПР на ЗУТ, в
резултат на което правото на собственост на придадената по регулация част
от парцела се възстановява на собственика на парцела, от който е била отнета.
Само в този случай границите на собственост на имота се определят не по
границите на УПИ, а по имотните граници на имота след отпадане на
отчуждителното действие на дворищната регулация (Решение №68 от
10.06.2021г. по гр.д.№3619/2020г. на I г.о. на ВКС).
Делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места
такива недвижими имоти са поземлени имоти (дворните места,
индивидуализирани чрез актуалния им териториалноустройствен статут).
При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или
дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено
населено място те индивидуализират поземлените имоти (дворните места),
които урегулират, т.е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните
места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени
имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят
и местоположението и площта им.
Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има
значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него
граници на имотите не определят собствеността върху тях (Решение
№196/10.10.2014г. по гр.д.№2362/2014г., І ГО на ВКС).
Заснемането на два или повече регулирани поземлени имота в границите на
15
един поземлен имот при изработването на кадастрална карта по реда на
ЗКИР, както и съществуващите между страните спорове за наличието на
съсобственост върху всеки един от тези урегулирани поземлени имота, респ.
върху общо отредения им ПИ, са ирелевантни за допустимостта на иска за
делба. Тези обстоятелства имат значение при произнасянето по съществото на
спора с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и по-специално при произнасянето
по въпроса налице ли е съсобственост, върху кой имот и между кои лица, при
което не съществува пречка съдът да приеме, че е налице съсобственост само
върху реална част от описания в исковата молба недвижим имот – съответния
урегулиран поземлен имот, включен в чертите на описания в исковата молба
ПИ. След като тази реална част представлява самостоятелен обект на право на
собственост и е обособена от действащия регулационен план като
самостоятелен урегулиран поземлен имот, не съществува пречка този имот да
бъде допуснат до делба (Решение № 50008/01.02.2023 г. по гр.д.№ 1745/2022
г. на ВКС).
При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че до делба
следва да бъдат допуснати съсобствените недвижими имоти,
индивидуализирани съгласно действащия към момента регулационен план на
с.***, обл.Враца от 1990 г., и включени в чертите на описания в исковата
молба поземлен имот, съгласно действащата кадастрална карта, а именно:
1. Парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда,
жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648 кв.м. и
2. Парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по плана на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца, с площ 555 кв.м., при съседи на двата парцела: улица от три
страни.
Съдебната делба на тези имоти следва да бъде допусната между
страните в производството – ищците Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., като законни
наследници на починалата в хода на съдебното производство ищца Т. А. Л.,
която е придобила 1/6 ид.ч. от имотите по силата на наследствено
правоприемство, и ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д., които са придобили общо
5/6 ид.ч. от имотите по силата на разпоредителна сделка – извършено в тяхна
полза дарение от останалите наследници.
Делбата следва да бъде допусната при следните права: общо 6/36 ид.ч.
за ищците Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л. (или по 2/36 ид.ч. на всеки от тях) и по
15/36 ид.ч. за всеки от ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д..
В обобщение на изложеното съдът намира, че обжалваното Решение №
145/31.08.2022 г. по гр.д.№ 937/2021 г. на РС-Мездра следва да бъде отменено
като постановено в противоречие с материалния закон и в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за делба и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което да бъде допусната съдебна делба на посочените
имоти, между посочените лица и при посочените права.
ІV. По разноските:
С оглед изхода на спора и допускането на съдебната делба,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
ищците Л. Л., Р. Л. и И. Л. са осъдени да заплатят на ответниците Д. В. и Ц. Д.
деловодни разноски в размер на 800,00 лв., а по сметка на МРС – държавна
такса в размер на 93,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.355, изр.1 ГПК страните в делбеното
16
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т.е.
при приключване на делбеното производство. Според практиката на ВКС
/напр. Определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2700/2020 г. на ВКС,
II г. о., Определение № 60141 от 19.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2021
г., II г. о., ГК и мн.др./ това правило е приложимо относно разноските, които
са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица,
оглед и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и
способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато обаче е налице
спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и
способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство, а така също и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК.
В настоящия случай, с отговора на исковата молба ответниците са
оспорили правата на съделителите – ищци по отношение на процесните
недвижими имоти и са предяВ. насрещен установителен иск за собственост
на същите имоти. С оглед отхвърлянето на този иск и допускането на съдебна
делба, процесуалното поведение на ответниците представлява основание с
решението, с което се допуска извършването на делбата, да бъде ангажирана
отговорността им за заплащане на разноските, направени от ищците за защита
срещу неоснователния насрещен иск, по реда на чл.78 ГПК. Ищците обаче не
са претендирали присъждане на разноски, както в първоинстанционното, така
и във въззивното производство.
От своя страна ответниците също биха имали право на разноски, които
са напраВ. във връзка с присъединения в делбеното производство иск по
чл.30, ал.1 ЗН, който е счетен от въззивния съд за неоснователен. В случая
обаче не се констатират направени от ответниците деловодни разноски, които
да са само и единствено във връзка с този иск и които могат да бъдат
разграничени от общо направените от тях деловодни разноски за адвокатска
защита, която е била насочена към установяване изключителното им право на
собственост и отхвърляне на иска за делба, поради което съдът намира, че не
следва да им бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 145 от 31.08.2022 г. и допълващото го по реда
на чл.250 ГПК Решение № 157 от 01.09.2023 г., постановени по гр.д.№
937/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., като законни
наследници на починалата в хода на съдебното производство ищца Т. А. Л.,
против Д. И. В. и Ц. И. Д. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за
възстановяване запазената част на Т. А. Л. от наследството на Ц. Ц. И.,
накърнена с извършеното дарение в полза на ответниците Д. И. В. и Ц. И. Д.,
обективирано в Нотариален акт № 179, т.І, дело № 973/1999 г. по описа на
17
МРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И. В. и Ц. И. Д. насрещен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Л.
П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., като законни наследници на починалата в хода на
съдебното производство ищца Т. А. Л., че ищците по насрещния иск са
собственици по давност на процесните недвижими имоти, представляващи
парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по действащия регулационен план на с.***,
общ.Мездра, обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648
кв.м. и парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по действащия регулационен план на
с.***, общ.Мездра, обл.Враца, с площ 555 кв.м., при съседи на двата парцела:
улица от три страни, като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл.34 ЗС съдебна делба на следните
съсобствени недвижими имоти:
1. Парцел ХІІІ, пл.№ 403, кв.66 по действащия регулационен план на
с.***, общ.Мездра, обл.Враца, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, жилищна сграда и масивен гараж, с площ на парцела 648
кв.м. и
2. Парцел ХІV, пл.№ 403, кв.66 по действащия регулационен план на
с.***, общ.Мездра, обл.Враца, с площ 555 кв.м., при съседи на двата парцела:
улица от три страни,
които съгласно действащата кадастрална карта на с.***, общ.Мездра,
обл.Враца се идентифицират като част от поземлен имот с идентификатор
30510.501.403, находящ се в землището на с.***, общ.Мездра, обл.Враца по
КККР, одобрени със Заповед № РД 18-1626/19.08.2018 г. на изп.директор на
АГКК, последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
31.05.2021 г., с адрес на поземления имот: с.***, ***, ***, с площ на целия
имот от 1984 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор – няма, по предходен план: 403, кв.66, при съседи:
30510.501.11091; 30510.501.404; 30510.501.1089; 30510.501.1061, както и
следните сгради, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор
30510.501.403.1, със застроена площ от 97 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
30510.501.403.5, със застроена площ от 16 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване; СГРАДА с
идентификатор 30510.501.403.6, със застроена площ от 12 кв.м., брой етаж: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с
идентификатор 30510.501.403.7, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1;
предназначение: постройка на допълващо застрояване,
между следните съделители:
- Л. П. Л., с ЕГН ********** и адрес: ***;
- Р. Л. Л., с ЕГН ********** и адрес: ***;
- И. Л. Л., с ЕГН ********** и адрес: с.***;
- Д. И. В., с ЕГН ********** и адрес: с.***, ***;
- Ц. И. Д., с ЕГН ********** и адрес: ***,
при следните права:
- общо 6/36 ид.ч. за Л. П. Л., Р. Л. Л. и И. Л. Л., като наследници на
починалата в хода на съдебното производство ищца Т. А. Л. (или по 2/36 ид.ч.
18
на всеки от тях);
- 15/36 ид.ч. за Д. И. В.;
- 15/36 ид.ч. за Ц. И. Д..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19