Р Е Ш
Е Н И Е № 549
гр. Видин, 31.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, VI състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 2248 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове
по чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от страна на ищеца А.Е.А. с ЕГН
********** ***, против "ЕКО-ТИТАН" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 1, ет.2, представлявано от
Кристиан Георгиев Динев - управител.
Ищецът
твърди, че е работил по трудов договор при ответното
дружество до 31.05.2018г., когато със Заповед № 23/31.05.2018г. трудовото му
правоотношение било прекратено.
На 09.03.2018г. ищецът претърпял трудова злополука, приета за такава с
разпореждане № 6/20.04.2018г. на ТП на НОИ-гр.Видин.
На посочената дата при изпълнение на трудовите си задължения, а именно
рязане и изхвърляне на клони от товарна платформа на вишка на работодателя,
стрелата на вишката се счупила и ищецът с негов колега заедно с коша на вишката
паднали от високо на тротоара на ул."Юрий Венелин" в гр. Видин. От
удара и силните болки ищецът изпаднал в безсъзнание. Събудил
се до бордюра на пътя с частична амнезия за станалото. Колегата му Пламен М. бил до него в тежко състояние и в последствие починал.
Докато чакал да
дойде "Спешна помощ", състоянието на ищеца се влошавало. Усещал силни
болки в гръбначната област, гърдите и главата. Имал прояви на световъртеж и
гадене.
Вследствие на злополуката ищецът получил следните увреждания: фрактура в
предна колона на тялото на ТН9 /счупване на тялото на девети гръден прешлен/,
фрактура в предна колона на тялото на L1 /счупване на тялото на първи
поясен прешлен/, както и множество счупвания на прешлени на гръбначния стълб-
фрактура на pr.trensversus
dextra TH9 /счупване напречните израстъци
на девети гръден прешлен/, фрактура на pr.trensversus dextra LI/ счупване напречните израстъци на първи поясен прешлен /, фрактура на pr.trensversus dextra L2 /счупване напречните израстъци на втори поясен прешлен /, фрактура на pr.trensversus dextra L4 /счупване напречните израстъци на четвърти поясен прешлен /, а също и
тежко мозъчно сътресение и множество контузни рани. Чувствал особено силни
болки в областта на фрактурите и най-вече в областта на кръста, както и в
областта на травмата на главата, където имал охлузвания на кожата и силно
изразени хематоми на мястото на удара. Дълго време след злополуката чувствал
световъртеж и гадене, съпроводено с повръщане.
На ищеца била оказана първа помощ в ЦСМП - Видин, след което на
09.03.2018г. бил настанен за болнично лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ
„Св.Петка" АД гр. Видин. На 14.03.2018г. бил изписан за домашно лечение,
което продължило до 23.05.2018г. За времето на лечението му били издадени три
броя болнични листа за временна неработоспособност: № Е20180597809/15.03.2018г.
за периода от 09.03.2018г. до 13.04.2018г., №Е20181240321/16.04.2018г. за
периода от 14.04.2018г. до 13.05.2018г.и № Е20181240444/14.05.2018г. за периода
от 14.05.2018г. до 23.05.2018г.
Ищецът твърди, че е прекарал целия период на болничното и домашно
лечение неподвижен на легло, като освен болките и страданията, които търпял,
бил принуден да се храни с помощта на близките си и чрез тях да задоволява
естествените си потребности. Освен чисто физическите страдания, по време на
лечението изпаднал в потиснато състояние, тъй като вместо като глава на
семейство да се грижи за близките си, те се грижили за него.
Ищецът твърди, че непосредствено след злополуката, по време на лечението
и до момента страда от силно главоболие, изтръпване, болки и напрежение в
гръбначния стълб и най-вече в кръста. Не се чувства пълноценен, като дори при
най-малкото физическо усилие усеща дискомфорт, като натоварването и движенията
в областта на кръста са силно затруднени и особено болезнени.
Иска се от съда да
постанови решение, с което на основание чл. 200 от КТ да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца следните обезщетения във връзка с претърпяната на
09.03.2018г. трудова злополука, а именно:
1.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането : счупване на тялото на девети
гръден прешлен -фрактура в предна колона на тялото на ТН9.
2.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането : счупване на тялото на първи поясен
прешлен -фрактура в предна колона на тялото на L1.
3.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането : счупване напречните израстъци на
девети гръден прешлен - фрактура на pr.trensversus dextra TH9.
4.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането : счупване напречните израстъци на
първи поясен прешлен - фрактура на pr.trensversus dextra LI.
5.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането : счупване напречните израстъци на
втори поясен прешлен - фрактура на pr.trensversus dextra L2.
6.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането : счупване напречните израстъци на
четвърти поясен прешлен - фрактура на pr.trensversus dextra L4.
7.Обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от увреждането-мозъчно сътресение /Комоцио/,
които неимуществени вреди се изразяват в силни болки и страдания,
продължително принудително обездвижване, световъртеж, главозамайване, загуба
на ориентация, намаляване на трудоспособност, комплекси за непълноценност по
време на продължителното лечение, ведно със законната лихва върху всички
обезщетения, считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди,
че е извършил всички предвидени от закона действия за предотвратяване на
злополуката. Представители на работодателя извършвали първоначален и периодичен
инструктаж на работниците, които при започване на работа имали на разположение
предпазни каски. Платформата, с която се случил инцидента, била ремонтирана от
фирма, с която собственикът имал договор за абонаментно обслужване.
Ответникът прави възражение за
съпричиняване в размер на 50 процента от страна на ищеца, който бил допринесъл
за увреждането си, като допуснал груба небрежност.
Ищецът се бил качил по собствено желание в коша на вишката при служителя Пламен
М., за да му помогне да свършат работа по-бързо, въпреки, че М. бил разпънал
стрелата на вишката повече от допустимите 2,5 метра, с което пренебрегнал
правилата за безопасност на труда, за които бил инструктиран.
Посочва
се, че съгласно протокол от 02.04.2018г. на Инспекция за държавен технически
надзор, Пламен Захариев М. и А.Е.А. са допуснали нарушения на изискванията на
нормативните актове.
Ответникът поддържа, че
„Дестинация България“ ЕООД гр. Пловдив, извършило ремонта и отговарящо за
безопасността на съоръжението, въпреки вмененото му задължение с договор от
15.02.2011г. да извършва статични и динамични изпитвания на вещта след ремонт
или замяна на елементи от носещите конструкции, не било изпълнило това основно
задължение съгласно изискванията.
Иска се
от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се направените по
делото разноски.
С
определение от 25.01.2019г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на
ответника „Дестинация България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Костаки Пеев“ № 5Б.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани са комплексна съдебно – медицинска експертиза
и съдебна автотехническа експертиза.
След като взе предвид събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Ищецът е работил при ответното
дружество на длъжност „работник озеленяване“ съгласно трудов договор №
58/13.02.2018г. до 31.05.2018г., когато трудовото правоотношение било
прекратено със заповед № 23/31.05.2018г. на работодателя на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
На 09.03.2018г., изхвърляйки
отрязани клони на дърво от коша на товарна платформа на вишка, стрелата на
вишката се счупила, кошът паднал на земята и ищецът, удряйки се в земната
повърхност получил травматични увреждания. Злополуката настъпила по време и във
връзка с извършваната работа и била приета за трудова с разпореждане № 6/20.04.2018г.
на ТП на НОИ – Видин /л. 16/.
Видно от представените 3 бр.
болнични листове /л. 22-24/, ищецът се е намирал в непрекъснат отпуск поради
временна неработоспособност за времето от 09.03.2018г. до 23.05.2018г.
От
приетата по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза се установява, че
при приемането на ищеца в спешното отделение същият е бил в увредено общо
състояние, но контактен и отговарящ адекватно на зададените му въпроси.
Постъпил е с оплаквания от главоболие, гадене и болка в областта на травмите.
Съобщил е за загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се. От
направените изследвания не са установени травматични мекотъканни увреди на
тяло, глава и крайници, травматични промени на костите и на вътрешните коремни
органи. В резултат на претърпяната трудова
злополука ищецът е претърпял следните травматични увреждания: фрактури на 9
гръден, 1 и 4 лумбален прешлени, изразяващи се в изменения в предната част на 9
гръден и 1 лумбален с компресионен характер; счупвания на страничните израстъци
на 9 гръден, 1-2 и 4 лумбални прешлени без засягане на костно мозъчния канал и
минаващия през него костен мозък. Не се е налагала хирургична интервенция върху
фрактурите. Проведено е консервативно лечение. Преживени са болки и страдания
особено в първите 30 дни, затруднения в битовото обслужване поради
необходимостта от покой на легло. Причинено е трайно ограничение на движенията
в гръдно поясния сегмент. Срокът на
временна нетрудоспособност съответствал на тежестта на получените увреждания. Към
момента на изготвяне на експертизата състоянието на ищеца било стабилизирано.
Същият нямал съществени оплаквания. Не се очаквали усложнения. Пострадалият бил
практически здрав с възстановена трудоспособност.
От приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява, че поради дългогодишна експлоатация,
вследствие цикличните натоварвания на носещата греда, съпроводени с многократни
завъртания на „кофата“, в която могат да се поберат двама работници с общо
тегло 200 кг., съпроводено с чести внезапни спирания и установяване в
определено положение за работа, правоъгълният профил на изходната греда се
усуква в мястото на заварката и настъпва „умора на материала“ с откъсване,
както се е получило при процесната злополука. Поради тази причина, според
вещото лице, се препоръчва при ремонтите на такива съоръжения да се подмени
цялата греда и водачите. От т. 2 на изготвеното заключение се установява, че не
съществува възможност за управление на коша от кабината на шофьора. При
конструктивната разработка на съоръжението такава възможност е предвидена само
за хората във вишката. Според заключението разпъването на стрелата повече от
2,5 метра е възможно да е довело до падането на коша. При изслушването на
вещото лице в проведеното на 14.05.2019г. открито съдебно заседание същото е
заявило, че е направило оглед на машината и е установило, че е била направена
заварка на мястото, на което е станало счупването. В мястото на заварката е
имало корозионни петна.
По
делото са разпитани свидетели за установяване твърденията на страните.
Свид.
И. Георгиев Кънчев – механик в „Дестинация България“ ЕООД,
установява, че през м. февруари 2018г. е извършил ремонт, заедно с негов
колега, на автовишка със счупена стрела в гр. Видин. След разглобяване на
стрелата било преценено, че същата не подлежи на заваряване и на ответника било
предложено да се монтира нова стрела. От ответното дружество отказали да
поставят нова стрела и поели ангажимент да заварят счупената. След около месец
били извикани служители на „Дестинация България“ ЕООД да сглобят заварената
стрела. След сглобяването вишката била тествана и било направено предписание да
не се разпъва стрелата повече от мястото, на което е заварена, тъй като
материалът се „уморява“ и връзката е слаба. Свидетелят твърди, че конкретната
машина има горно и долно управление, съответно в коша и в шасито. На вишката
могат да се качат двама човека с 40 кг. инструмент. Свидетелят лично е видял
счупената стрела и е установил, че счупването е точно на заварката.
Свид. Христина Емилова Антова – сестра на ищеца, установява,
че след злополуката пострадалият е постъпил в болница в гр. Видин.
Непосредствено след инцидента не си спомнял нищо. Не можел да се движи,
използвал инвалидна количка, приемал болкоуспокоителни, бил с катетър, не можел
да се храни сам. След около три – четири месеца състоянието му започнало да се
подобрява. Понастоящем не е в състояние да работи. Баща е на четири деца.
Свид. Илияна Лорина Садкова – във фактическо
съжителство с ищеца, твърди, че след инцидента пострадалият е бил в
безсъзнание. Когато го видяла в Спешна помощ, не могъл да я разпознае. Ищецът
бил приет на лечение в Хирургичното отделение на болницата в гр. Видин.
Състоянието му било тежко – повръщал, уринирал кръв, имал главоболие и
световъртеж, приемал болкоуспокоителни. Запознал да става от леглото след
четвъртия ден. Понастоящем не е в състояние да работи и да се грижи за децата,
а преди инцидента е бил основен източник на средства за домакинството.
Свид. Евгени Любчов Л. работил при ответника към
момента на инцидента. Злополуката се случила до кино „Никра“ в гр. Видин.
Пламен М. се приготвял да се качи на вишката, но трябвал още един човек да му
помага. Тогава свид. Даниела Димитрова наредила на ищеца да се качи и той.
Когато свид. Л. се върнал, видял М. и А. да работят на вишката, а останалите
разчиствали около камиона. Стрелата била разпъната до втори – трети етаж на
блока. В един момент вишката се счупила и двамата паднали на тротоара. Докато
пристигнала линейка не били контактни. Впоследствие М. починал, а А. постъпил
на болнично лечение. Свидетелят го посещавал и според него бил зле, приемал
болкоуспокоителни и не можел да става сам. Обикновено свид. Л. се качвал с М.
да му помага като задържа клоните. Работниците не били предупреждавани да
внимават с вишката, напротив – било им казано, че е оправена и е годни за
употреба.
Свид.
Росен Тодоров Панчев – служител при ответното дружество, бил шофьор на вишката
по време на инцидента. Твърди, че преди започване на работа е проведен
инструктаж да не се разпъва стрелата докрай. По време на инцидента Пламен М.
управлявал вишката. Двамата с ищеца боядисвали. Стрелата не била разпъната
докрай. В един момент вишката паднала, ударила се в пейка и коша изхвърлил
работниците на тротоара. М. останал отдолу, а А. се претърколил. Първоначално пострадалите
не били контактни.
Свид.
Даниела Николова Димитрова – управител на ответното дружество, твърди, че по
време на инцидента се е намирала на около 50 метра от мястото. Трябвало да се
оформят четири дървета. Свидетелката присъствала на цялото рязане на първото
дърво, а на второто след като М. се качил, се отдалечила. Когато тръгвала,
видяла, че М. е сам горе и реже. Била до кино „Никра“, когато един от шофьорите
я извикал. Когато се върнала видяла, че стрелата на вишката е скършена и двамата
пострадали били долу, неадекватни. Димитрова твърди, че тя не е определяла
ищеца да се качи на вишката. М. трябвало да реже сам.
От
представеното по делото писмо от „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД изх. №
96-17/14.06.2019г. /л. 182/ се установява, че пред застрахователя не е
постъпвала претенция от ищеца А.Е.А. и на лицето не е изплащано обезщетение по
застраховка „Трудова злополука“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното
:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.
Безспорно по настоящото дело се установява, че към
момента на увреждането на неговото здраве при претърпяната злополука, ищецът се
е намирал в трудово-правни отношения с ответното дружество. Въз основа на приетите
по делото доказателства съдът приема, че е осъществен фактическия състав на чл.
200 от КТ, поради което следва да се ангажира имуществената отговорност на ответното
дружество да възмезди понесени от негов бивш работник неимуществени вреди. От
същите доказателства по безспорен начин се установява, че увреждането на
здравето на работника е настъпило при злополука, която е призната за “трудова “ съгласно чл.55 ал.1 КСО с
Разпореждане №
6/20.04.2018г. на ТП на НОИ – Видин.
Отговорността по чл. 200 от КТ се основава на
трудово правоотношение с работника, а в случая се касае за злополука, която има
трудов характер, тъй като инцидента с работника на ответното дружество е станал
по време на полагания от него труд по трудовото му правоотношение и по повод на
извършваната работа. Съдът счита, че в настоящия случай са налице всички
елементи от фактическия състав на тази материално-правна норма.
Съдът намира исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 от КТ за доказана по
основание, тъй като безспорно се установява, че са налице неблагоприятни
последици за физическото и психическо здраве на ищеца, които са в причинно -
следствена връзка с претърпяната от него трудова злополука.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на съдебно - медицинската
експертиза, безспорно се установява характера на търпените от ищеца болки,
изразяващи се не само във физическо страдание с висока интензивност, но и с
неблагоприятни психически преживявания.
Затова при преценката на размера на обезщетението
за тези вреди на основание чл. 52 ЗЗД съдът взема предвид както претърпените
болки и страдания при самото увреждане и в последвалия период на възстановяване,
така също и ежедневните
житейски неудобства и ограничения, наложени по време на оздравително -
възстановителния процес, нуждата от чужда помощ, както и психическия
дискомфорт от настъпилите увреждания и техните последици. Затова съдът счита,
че сумата в размер от 10 000 лв. в случая би репарирала справедливо
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинените
травматични увреди. В останалата част до пълния претендиран размер от общо 105
000лв., предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се отхвърли.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от
момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. При това
положение, акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава ще
следва да бъде уважен за предявения период - от датата на увреждането 09.03.2018г. до
окончателното изплащане.
По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2
от КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от
работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до
намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването ѝ. Грубата небрежност не се
отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за
намаляване на обезщетението - решение № 125/04.05.2016г. по гр.д. № 4417/2015г.
на ВКС, IV
г.о.
Съдът
намира възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ за неоснователно, тъй като по
делото не се установява проявена груба небрежност от ищеца. От събраните
доказателства се установява по безспорен начин, че злополуката е настъпила след
счупване на стрелата на вишката на място, на което същата е била заварена. От
изготвената съдебна автотехническа експертиза и от показанията на свид. Кънчев
се установява, че съоръжението е ремонтирано по неподходящ начин чрез
заваряване поради отказ на ответното дружество да бъде поставена нова стрела. Независимо
на какво разстояние е била разпъната стрелата и дали то е в причинна връзка със
счупването, отговорността на ищеца не може да бъде ангажирана, тъй като от
показанията на свидетелите Панчев и Л. се установява, че той не е управлявал
вишката.
От
събраните по делото доказателства не се установява и съпричиняване на
вредоносния резултат от действия на „Дестинация България“ ЕООД.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие № ********** от 29.08.2018г., от който се
установява, че договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в
размер на 3630 лв. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 345,58 лева, съобразно
уважената част от иска /9,52 %/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Видин дължимата държавна такса по производството в размер на 400,00 /четиристотин/
лева.
С оглед изхода на делото ответникът има право на
разноски по съразмерност, като с оглед на представените доказателства за
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000
лева следва да му се присъди сума в размер на 3 619,20 лв., съобразно
отхвърлената част от иска /90,48 %/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА "ЕКО-ТИТАН" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 1, ет. 2, да заплати на А.Е.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 200 от КТ, сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на претърпяна трудовата злополука, установена с разпореждане № 6/20.04.2018г., издадено от ТП на НОИ - Видин, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 09.03.2018г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до предявения размер от 105 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЕКО-ТИТАН" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 1, ет. 2, да заплати на А.Е.А. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 345,58 /триста четиридесет и пет лева и петдесет и осем ст./ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ЕКО-ТИТАН" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 1, ет. 2, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева - държавна такса по производството.
ОСЪЖДА А.Е.А. с ЕГН ********** *** да заплати на "ЕКО-ТИТАН" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Пейо Яворов" № 1, ет. 2, сумата в размер на 3 619,20 /три хиляди шестстотин и деветнадесет лева и двадесет ст./ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника – „Дестинация
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Костаки Пеев“ № 5Б.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: