Решение по дело №1562/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4072
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20223110101562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4072
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110101562 по описа за 2022 година
Ищцовото дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЗАД сочи, че е
подало заявление по реда на чл.410 от ГПК бе образувано ч.гр.д.№15341/21г.,
по описа на ВРС, 31с-в, което е било уважено, но ответникът П.С. е подал
възражение, поради което предявява настоящия иск. Твърди, че при ПТП
станало на 28.06.2017г. в гр.Варна на ул.«Зеленика» посока ул.«Подвис» пред
дом №4 П. С., като водач на МПС, марка „Мерцедес", с ДК №****,
собственост на ООД Обединена компания Варна, е нарушил правилата за
движение, предвидени в ЗДвП, като при движение блъска паркираното МПС
с марка „Пежо", с ДК №***, собственост на Д. Р. и напуска мястото на
произшествието. Между ЗАД Булстрад ВИГ и ООД Обединена компания
Варна собственик на МПС марка „Мерцедес", е сключен договор за
застраховка ГО, застрахователна полица №BG/03/116002609164
материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното
правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от
17.11.2016г. до 16.11.2017г. Между "Дженерали застраховане" АД и
собственика на лек автомобил „Пежо", с ДК №***, собственост на Д. Р. е
сключен договор за застраховка "Каско на МПС" застрахователна полица
№0320160344008630 материализираща и удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща
страните за периода от 29.06.2016г. до 28.06.2017г. На увреденият автомобил,
са нанесени значителни щети, подробно описани в опис-заключение по щета
№********* на "Дженерали застраховане" АД. Въз основа на предявена
претенция по административен път от застрахователя по застраховка "Каско"
срещу застрахователя по застраховка „ГО" в ЗАД "БУЛСТРАД ВИГ" е
1
образувана преписка по щета №471016171706698. По подадено уведомление
за щета от собственика на увредения автомобил експерти на "Дженерали
застраховане" АД подробно са описали щетите, нанесени на лек автомобил
„Пежо", с ДК №***, собственост на Д.Р.. Представена е калкулация за
нужните материали и средства за отстраняване на описаните щети. За
възстановяване на причинените щети в резултат на настъпилото събитие е
определена дължима сума в размер на 619,10лв., които "Дженерали
застраховане" АД е изплатил с платежно нареждане от 14.09.17г. на „ДАЛИ
99" ООД, сервиза отстранил щетите по увреденото МПС. Общата сума в
размер на 634,10лв., представляваща дължима сума за отстраняване на
причинените щети и сторените разноски по ликвидация на щетата /в
"Дженерали застраховане" АД / е изплатена от кредитора по щета
№471016171706698 на "Дженерали застраховане" АД, чрез уреждане на
взаимни задължения по регресни претенции между двете дружества както е
посочено в писмо изх. №05685/15.11.2017г. по приложени списъци и
платежно нареждане от 16.11.2017г. за сумата от общо 87858,84лв. За
ликвидация на щетата в Булстрад са сторени ликвидационни разноски в
размер на 25лв. Протокол за ПТП №1644906/28.06.17г. установява, че П. С. е
напуснал причиненото на 28.06.17г. ПТП.
Моли се съдът, да приеме за установено, че П. Ж. С. дължи на ЗЕАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп" сумата от 659,10лв., представляващи
изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щетата
в ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", лихва за забава 75,80лв. от
15.11.2017г. до 21.10.2021г., ведно със законната лихва от 21.10.2021г. -
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
деня на пълното изплащане на сумите, на основание чл.86 от ЗЗД и да се
присъдят разноските по исковото и заповедното производства.
Особеният представител на ответника по реда на чл.131 от ГПК в
законово определения срок е подал възражение в което сочи, че ответникът
може да се е установило трайно в чужбина, т.е. неговото местоживеене да е
извън Република България, като развива предположенията си в насока, че ако
ответникът се е установил в друга държава членка на ЕС, то приложение
следва да намери Регламент №1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела. В чл.14, т.1 от Регламента е
предвидена специална международна компетентност по отношение на
исковете, като иска следва да бъде предявен в съдилищата на държавата-
членка, в която ответникът има местоживеене.
Счита, че исковата претенция е неоснователна. Оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения. Оспорва ответникът да е управлявал
МПС марка „Мерцедес" с рег. № ***, собственост на „Обединена компания
Варна" ООД и да е участвал в ПТП на 28.06.2017г. на ул.„Зеленика" в посока
ул.„Подвис" пред дом №4. Освен това оспорва ответникът да е нарушил
правилата за движение по пътищата, както и да е блъскал паркирано МПС
марка „Пежо" с рег. №*** собственост на Д. Р.. Липсва каквото и да е
изложение в исковата молба какви точно нарушения на правилата за
движение по пътищата се твърди да са били нарушени, за да се приеме, че
ответникът има вина за причиняване на ПТП. Прави възражение за наличие
2
на изключващи противоправно поведение или вина на ответника
обстоятелства, свързани с техническото състояние на МПС, което той
евентуално е управлявал, които попадат извън рамките на дължимата грижа
на водача и представляват скрити недостатъци на вещта. Прави възражение за
наличие на обстоятелства, извън контрола и дължимата грижа на водача,
представляващи крайна необходимост, при които ответникът е предприел
необходимото да избегне настъпването на неизвестно какво, но според него
по-тежко ПТП с по-големи материални щети или дори пострадали лица.
Счита, че е на лице изключителна вина за причиняване на ПТП на водача на
другото МПС с рег. №*** поради допуснати неуточнени нарушения на
правилата за движение по пътищата, а в условията на евентуалност за
съпричиняване от страна на водача на МПС с рег. № *** поради допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, в това число и възможни
нарушения на правилата за паркиране, създаващи опасност от възникване на
ПТП. Изразява съмнения, защото ПТП-то е настъпило именно в последния
ден на покритието на застраховката „Каско на МПС" за МПС с рег. №**, т.е.
28.06.2017г. и допуска, че всъщност никакво ПТП не се е случило на
28.06.2017г., МПС с рег. №*** е пострадало при други неизвестни
обстоятелства, които не се покриват от застраховката „Каско на МПС", и
щетите са преписани неоснователно на трето лице без неговото знание, за да
се ползва покритието на застраховката. Оспорва ответникът да е напускал
местопроизшествието. На следващо място, липсва правно основание за
регресна претенция на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" срещу водача на МПС на
основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. На първо място, застрахователят има право
на регрес само ако местопроизшествието е напуснато от водача преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата. От
представения по делото протокол за ПТП обаче не се установява органите за
контрол на движението по пътищата въобще да са посещавали
местопроизшествието - в графата „Посетено на място" долу в дясно на
протокола е отбелязано „НЕ". Освен това в самият протокол е отразено, че
ответникът е присъствал на съставянето на протокола за ПТП, предоставил е
данни и го е подписал, следователно не е налице противоправното поведение,
което нормата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ цели да санкционира - водачът да се
отклони от местопроизшествието и по този начин да затрудни установяването
на необходимите обстоятелства. Поради това и необосновано остава
твърдението, че се е наложило заплащането на ремонтни работи от
застрахователя по застраховка „Каско на МПС" и след това възстановяването
им от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите". Оспорва стойността на разходите за ремонта им да достига
619,10лв. с ДДС, като считам, че тази сума е завишена. Оспорва в негова
тежест да бъдат възлагани ликвидационни разноски. Няма как да се приеме,
че застрахователят може да начислява произволно определена такса за
„ликвидация на щета" и след това тази такса да бъде поставена в тежест на
ответника по регресен иск. Освен това прави възражение, че във всеки случай
няма основание да се начислява лихва за забава от 15.11.2017г. до
21.10.2021г., както и от 21.10.2021г. до датата на завеждане на иска по гр.д.
№1562/2022г. по описа на РС - гр.Варна тъй като тук се касае за регресна
претенция от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
3
автомобилистите", а не за директен иск от увреденото лице спрямо
делинквента, поради което няма основание лихва за забава да се дължи без
отправена покана до длъжника. Сумата от 25лв., начислени от ищеца за
ликвидация на щетата при него, въобще не е включена в представената
регресна покана, поради което няма основание да се твърди, че за тази сума
може да е отправяна покана. Колкото до начисляването на лихва за забава от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение -
21.10.2021г., очевидно е, че ответникът не е открит в производството по
ч.гр.д.№15341/2021г. по описа на РС - гр.Варна, следователно няма как да се
приеме, че той е бил редовно уведомен за претенцията на ищеца. Прави
възражение за погасяване на претенциите за главница и лихва по давност.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК вр. чл.405, ал.1 от КЗ.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез
процесуалните си представители поддържат заявените позиции по спора.
По делото е приложено гр.д.№15341/2021г. на ВРС в рамките на което
по подадено по реда на чл.410 от ГПК заявление от настоящия ищец срещу
настоящия ответник е издадена заповед за изпълнение за сумите от 659.10лв.
главница по изплатена в полза на трето лице щета №471016171706698, заедно
със законната лихва за времето от сезиране на съда-22.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, 75.80лв. лихва за времето от
15.11.2017г. до 21.10.2021г. и 265лв. разноски по делото.
По настоящото дело е представено копие от протокол за ПТП
настъпило на 28.06.2017г. съгласно съдържанието на който на посочената
дата около 15.30ч. е настъпило ПТП при което участник №1 П. С.
управлявайки л.а. с д.к.№*** собственост на „Обединена компания Варна“
ООД е увредил паркиран л.а. д.к.№*** собственост на Д. Р.. Съгласно
отразеното в протокола местопроизшествието е посетено от органите на КАТ
около 17.30ч., като тогава е установен и водачът причинил ПТП-то и това е
станало по телефона съгласно отразеното в представеното наказателно
постановление №17-0819-003764/29.08.2017г., с което на ответника са
наложени две глоби - за това, че не е спрял за установяване на последици от
ПТП и е участник в движението, създал пречки за движението, имуществени
вреди и опасност за живота и здравето на хората.
От друга страна страните не спорят, че към момента на настъпване на
ПТП-то ответникът е бил застрахован по застраховка ГО при ищеца, а това се
установява и от отразеното в протокола за ПТП и от представената
застрахователна полица от ищцовото дружество. Ищцовото дружество е
представило преписката по щетата съгласно която повредите на
застрахования автомобил са били на стойност 634.10лв., като съгласно
представеното приложение №1 към уведомление за между застрахователни
дружества прихващане по което другата страна е „Дженерали застраховане“
АД е извършено прихващане със сумата от 573.26лв. Този размер е по-нисък
от определеният от вещото лице в заключението дадено по приетата САвтЕ.
Той съответства на разходите посочени в представената от ищеца фактура
№**********/5.09.2017г. съпроводена с платежно нареждане за сумата от
619.10лв. с ДДС изплатени от застрахователя на пострадалия автомобил по
4
застраховка „Каско“.
От правна гледна точка съдът намира, че ответникът при управление на
л.а. застрахован при ищцовото дружество по застраховка ГО на 28.06.2017г. е
причинил ПТП, като е напуснал местопроизшествието и по този начин е
попаднал в хипотезата на регресна отговорност предвидена в чл.500, ал.1, т.3
от КЗ. Фактите на причиняване на ПТП-то и напускането му се установяват
от представения протокол за ПТП имащ характера на официален документи и
наказателното постановление срещу ответника издадено от органите на КАТ
през 2017г. Ищцовото дружество от своя страна е извършило оценка и
заплащане на причинените от ответника щети в изпълнение на задълженията
си по сключената с него застраховка ГО, като това е създало за него правото
да търси от ответника по регресен път възстановяване на същите. Що се
отнася до размера на главницата, то съдът намира, че следва да се съобрази с
представените доказателства за сторени разноски за ликвидация на щетата в
размер на 619лв., към които следва да се присъедини и сумата от 25лв.
ликвидационни разходи или следва да се приеме, че искът е доказан по
основание размер за сумата до 634.10лв., като за разликата над тази сума до
претендираните 659.10лв. претенцията следва да се отхвърли, като недоказана
по размер.
Що се отнася до претенцията в частта на сумата за лихви то следва да се
вземе предвид направеното от ответника възражение за погасяване по давност
на част от претенцията. Съставът намира, че за погасена по давност следва да
се приеме претенцията за част от периода за времето от 15.11.2017г.до
21.10.2018г., тъй като претенцията за първи път е заявена пред съда с
заявлението по чл.410 от ГПК подадено на 22.10.2021г. при което съгласно
чл.111 от ЗЗД до колкото става дума за лихви вземането се погасява с кратка
тригодишна давност. Въпреки това претенцията следва да бъде уважена в
целия си размер на сумата от 75.80лв. и за времето от 22.10.2018г. до
21.10.2021г.
Предвид частичното уважаване на претенцията ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумите от 249.56лв. разноски по
заповедното производство и 669.10лв. разноски по исковото производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът П. Ж. С. ЕГН**********
от гр.Варна, ***дължи на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕИК000694286 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано
№5 сумите:
634.10лв. главница по изплатена щета настъпила на 28.06.2017г. по вина
на ответника, който е напуснал мястото на настъпване на ПТП-то, 75.80лв.
лихви за времето от 22.10.2018г. до 21.10.2021г. заедно със законната лихва
върху главницата от датата на сезиране на съда-22.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля претенциите за разликата от 634.10лв.
до претендираните 659.10лв. главница и за времето от 15.11.2017г. до
21.10.2018г. по претендираните лихви, присъдени по гр.д.№15341/2021г. на
5
ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
ОСЪЖДА П. Ж. С. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕИК000694286 със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.Позитано №5 сумите от 249.56лв. разноски по
заповедното производство и 669.10лв. разноски по исковото производство, на
осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6