Решение по дело №1/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260029
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20215640700001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 12.12.2022 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

на четиринадесети  ноември през две хиляди двадесет и втора година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                                                СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                    

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Административно дело №  1 по описа за 2021 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба, подадена  от  Н.М.С., ЕГН **********  и З.М.С., ЕГН **********,***  против Заповед  ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район « Куба -1»,  в  землището на грасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.705.441 с площ от 330 кв.м.

 В жалбата се твърди, че жалбоподателите по време на брака си са придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 77195.705.441 с площ от 330 кв.м. и стар планоснимачен номер 152, ведно с построената в имота илищна сграда с идентификатор 77195.705.441.1, съгласно КККР на грасково. Придобитото право на собственост жалбоподателите удостоверяват с нотарален акт за покупко-продажба на недвижим имот  №72, том I, рег. № 678, дело № 63/2002г. на нотариус Х. К., с рег.№ ** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие-района на РС-Хасково, както и с Нотариален акт № № 168, том III, рег. № 3696, дело № 287/2008г. на нотариус К. Г., с рег.№ ** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие-района на РС- Хасково. Сочи се още, че атакуваната сега Заповед на Областен управител на област Хасково не е била обжалвана пред съда в частта на имот № 77195.705.441 в предвидения 14-дневен срок. След влизането й в сила Кметът  на Община Хасково издал Заповед № 11/06.01.2020г. на основание § 4к, ал.7 от ППЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от същия във вр. §4б, ал.1, изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ и е наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Д. М., който позовава своето право на собственост възоснова на Решение  № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ и съответно подадено Заявление пред нея на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и приложена скица. Жалбоподателите намират, че за тях е налице правен интерес от подаване на настоящата жалба, тъй като считат заповедта на областния управител за нищожна в частта, засягаща техния имот. Считат обжалваната заповед за нищожна, тъй като имот с идентификатор 77195.705.441 не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на  ЗСПЗЗ, поради това, че имотът няма характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване възоснова на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти и възстановаването му на наследниците на Г. Д.М. на посоченото основание представлявало съществено нарушение на закона, което материалноправно нарушение представлявало и можело да се приравни на нищожност на административния акт. В жалбата жалбоподателите заявяват още, че са придобили имота на годно правно основание – възмездна сделка, което им право било признато по определения за това ред и обективирано в представените като доказателства нотариални актове. Освен това, в имота имало построена и сграда, за която се снабдили с Удостоверение за търпимост № 5/21.02.2008г. на Община Хасково. Казаното според тях обосновавало извод, че те са собственици на процесния имот с площ от 330 кв.м. и сградата в същия  възоснова на надлежни документи за собственост и никога не били изгубвали своето право на собственост след закупуването на имота. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на жалбоподателите – Поземлен имот с идентификатор 77195.705.441 по КК на гр. Хасково. Претендират разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. По искане на съда е изпратена цялата административна преписка, касаеща настоящия спор.

Заинтересованите страни  Д.К.М., Г.Й.М. и А.Й.К. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат процесуален представител.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Видно от Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на  МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е бил одобрен ПНИ на жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр. Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от представените  доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,  бр.51/28.06.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.

           По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба  на недвижим имот № 72, том I, рег. № 678, дело № 63 от 11.02.2002г. на нотариус Х. К.,*** действие-РС-Хасково, според който жалбоподателят Н.М.С. е закупил от П. К. П.и А.И. П. Нива с площ от 303 кв.м. с пл. № 152 в м.“Ючките лозя“, като няма спор, че така придобитият имот е в режим на СИО. По делото се представи и Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен / № 168, том III, рег.№ 3696, дело № 287 от 12.05.2008г.  досежно построена в гореописания имот вилна сграда със застроена площ от 27 кв.м. Представи се и Удостоверение за търпимост  № 5/21.02.2008г., издадено от Община Хасково, на основание § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ.

Като доказателство по делото съдът прие и Решение  № 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия-Хасково, за възстановяване право на собственост на наследниците на Г. Д. М. на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

          Представени бяха като доказателства и Протоколи № 1/26.02.2019 г., № 2/14.03.2019г.,както и Протокол № 4/16.05.2019 г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „ Куба-1“, Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Ючките лозя“ в землището на гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в територите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили суми  по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за ж.р.“Куба-1“, както и техническа документация относно изработването на ПНИ.

            При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на административния орган, акта се преценява като нищожен или като незаконособразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до незаконосъобразност.

В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящия процес заповед е в предвидената от закона  форма, поради което няма основание да се приеме на това основание за нищожен административния акт.

Съществените нарушения  на административнопроизводствените правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока, поради което не може да се направи извод за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай наведените от жалбоподателите доводи сочат на противоречие на атакувания акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като същият не е бил обжалван в установения за това срок. 

Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.

Останалите навеждани доводи от жалбоподателите и ангажираните от същите доказателства относно притежаваното от тях право на собственост върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес и с предвидените гражданскоправни способи.

Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

 

Водим от горното, съдът  

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Н.М.С., ЕГН ********** и З.М.С., ЕГН  ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.А. Т., против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Куба-1“, в землището на грасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.705.441, като неоснователна.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.