ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. Велико Търново, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Д. Н., чрез пълномощника й адв.Н. К. от ВТАК,
против Определение №151/27.01.2022г., постановено по Гр. д.№1798/2021г. по описа на РС
– Горна Оряховица по реда на чл.248 ал.3 ГПК, с което е оставено без уважение искането на
ищеца Н. Д. Н. за изменение на протоколно определение от 17.12.2021г. по гр.д.
№1798/2021г. по описа на ГОРС в частта относно разноските. Развити са оплаквания за
неправилност на обжалваното определение по чл.248 ал.3 ГПК. Оспорен като неправилен е
изводът на съда, че ответното дружество не било дало повод за образуване на делото, което
е довело до неправилно възлагане на разноските по делото върху ищеца, по подробно
развити съображения. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното
такова, вместо което постанови друго, с което да измени протоколно определение от
17.12.2021г. по Гр.д.№1798/2021г. на ГОРС в частта за разноските, като отмени възлагането
на разноските в тежест на ищеца и диспозитива, с който ищцата е осъдена да заплати
разноски по делото на ответника в размер на 360лв. /за адв. хонорар/, вместо което осъди
ответника да заплати на ищеца направените разноски за внесена ДТ в размер на 50лв., както
и да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Н. К. от ВТАК адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, с който оспорва частната жалба и моли да бъде
отхвърлена, като неоснователна, респ. обжалваното определение по чл.248 ал.3 ГПК
потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения. Претендира
разноски за настоящото производство.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея
оплаквания и данните по делото, съобрази развитите доводи в писмения отговор на частната
жалба, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по Гр. д.№1798/2021г. по описа на РС – Горна Оряховица е
образувано по предявен от Н. Д. Н., чрез пълномощника й адв.К. от ВТАК, оказал й
безплатна правна помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, против „Енерго – Про Продажби“
АД със седалище гр.Варна осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена на иска от 76лв., представляваща сбор от начислени и събрани без
1
основание суми от по 19лв. за наказателна такса за възстановяване на захранването до
обекта на потребителя – ищец по процесните четири фактури. Ищецът е претендирал
разноски за внесена ДТ, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както и е предявено
искане по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза на адв.Н.
К. от ВТАК.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „Енерго – Про
Продажби“ АД гр.Варна, чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, е оспорил
изцяло иска като неоснователен с довод, че не дължи всяка една от процесните суми в
размер на 19лв., тъй като те са заплатени, върнати своевременно на ищеца, като плащането
на исковата сума от ответника на ищеца е извършено в хода на процеса на 28.10.2021г., или
в рамките на срока по чл.131 ал.1 ГПК, за който факт са представени писмени доказателства.
Претендирал е разноски.
С протоколно определение от 17.12.2021г. производството е прекратено по реда на
чл.232 ГПК, поради оттегляне на предявения иск от ищеца, което, като необжалвано, е
влязло в сила, както и на основание чл.78 ал.2 ГПК разноските по делото са възложени в
тежест на ищцата по делото, както и същата е осъдена да заплати на ответника „Енерго –
Про Продажби“ АД гр.Варна сума в размер на 360лв., представляваща разноски за
адвокатски хонорар в първоинстанционното производство.
В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпило искане от ищцата, чрез пълномощника й
адв.К. от ВТАК, по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на протоколно определение от
17.12.2021г. в частта за разноските, по което в срок е постъпил писмен отговор от ответника,
с който е заето становище за недопустимост на искането по чл.248 ал.1 ГПК, поради
непредставен от ищеца списък по чл.80 ГПК, а по същество за неоснователност на същото.
С обжалваното с настоящата частна жалба Определение №151/27.01.2022г.
първоинстанционният съд по реда на чл.248 ал.3 ГПК е оставил без уважение искането на
ищеца Н. Д. Н. за изменение на протоколно определение от 17.12.2021г. по гр.д.
№1798/2021г. по описа на ГОРС в частта относно разноските. За да постанови този резултат
по реда на чл.248 ал.3 ГПК първостепенният съд е приел, че не намира основание за
промяна на извода си, че ответникът не е дал повод за водене на делото, и щом като в
хипотезата на чл.84 ал.2 ЗЗД ответникът не е бил поканен преди предявяване на иска,
ищецът следва да понесе отговорността за ненужно сторените разноски, възложени в негова
тежест на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Обжалваното определение е връчено на ищцата, чрез пълномощника й, на
04.02.2022г., като настоящата частна жалба е подадена на 11.02.2022г., т.е. в рамките на
едноседмичният срок за обжалването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките
на преклузивния за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Спорен по делото е въпроса приложима ли е в случая разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК
за възлагане на направените в първоинстанционното производство разноски върху ищеца,
отговорът на който е отрицателен. На основание чл.78 ал.2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
Въззивният съд приема, че в процесният случай ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на делото, поради което и не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за
възлагане на разноските за първоинстанционното производство върху ищеца.
Предмет на прекратеното производство е бил осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
за неоснователно обогатяване при начална липса на основание. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР №5/21.11.2019г. по тълк. д.№5/2017г., ОСТК на ВКС,
задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в настоящата
хипотеза на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен
характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е
2
мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение, такъв няма
определен и в закона. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание,
след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. /арг. чл.69 ал.1 ЗЗД/. То
възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо,
както е изяснено и в т.7 ППВС №1/1979г. Началото на изискуемостта е начало и на
погасителната давност, на осн. чл.114 ал.1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на
длъжника. След като при връщане на дадено при начална липса на основание вземането е
изискуемо от момента на разместване на имущественото благо, то в процесният случай,
ответникът, при налично знание за съществуване на процесното вземане на ищеца по чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД, доколкото начисляването на наказателна такса за възстановяване на
захранването до обекта на потребителя – ищец почива на неравноправна клауза от ОУДПЕЕ
, и доколкото не го е изпълнил доброволно в един доста продължителен период от време от
изискуемостта му, досежно процесните фактури, издадени на 12.10.2020г., до датата на
предявяване на ИМ /23.09.2021г./, то ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, поради което не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на
разноските върху ищеца и „Енерго- Про Продажби“ АД не може да се освободи от
отговорността си за разноски по делото, респ. на ответното дружество не се следват
направените по делото разноски. Макар и в случая да не е налице хипотезата на чл.78 ал.2
ГПК, за пълнота съдът излага, че систематичното място на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК
/преди разпоредбите на чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК, които регламентират право на ответника да
иска разноски/ обуславя извода, че в хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК разноските на ищеца
остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални
разноски за своята защита /състояща се от признание на иска/. /Така Определение
№646/07.11.2017г. по ч.т.д.№2565/2017г., ВКС, ТК, II т.о./.
Действително за забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да
бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД, роля на каквато покана в
случая изпълнява исковата молба. Релевантна обаче за отговорността за разноски е
изискуемостта на вземането по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, която настъпва от момента на
разместване на имущественото благо, докато забавата за изпълнение настъпва след като
длъжникът бъде поканен от кредитора, но има отношение единствено относно дължимостта
на обезщетение за забава /законна лихва/. Приложимостта на чл.78 ал.2 ГПК не може да се
обоснове с факта, че ответникът не е оспорвал иска нито преди, нито след завеждането му и
е върнал на ищеца получената без основание искова сума в срока за писмен отговор на ИМ
и че не е бил поканен от ищеца да изпълни до датата на предявяване на ИМ, доколкото,
падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия и релевантна в случая за отговорността за съдебни разноски е
изискуемостта на вземането, настъпила от момента на разместване на имущественото благо
и невръщането от ответника на полученото от него без основание, което е обусловило и
правния интерес на ищеца да потърси защита по съдебен ред на нарушеното си право, т.е.
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе
отговорността за разноски, доколкото не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК. Изцяло от
избора на ищеца, разполагащ с право на иск, зависи по кой ред ще защити накърненото си
субективно материално право, и при положение, че разполага с право на иск и може да го
упражни съдебно, не може да бъде задължен да упражни правата си по друг ред.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е парично, поради
което е носимо, т.е. длъжникът трябва да потърси кредитора с цел да изпълни, а не
обратното – арг. чл.68 б.“а“ ЗЗД. Законът е повелявал на ответника да изпълни и не му е
била нужна покана от ищеца. Безспорно смисълът на въведената в чл.78 ал.2 ГПК
кумулативност на предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е да бъде
облекчен ответника от такива, които ищецът би могъл да спести, съобразявайки се с
демонстрирано от ответника предходно на завеждането на иска поведение, предполагащо
признаването му, когато правният резултат от иска, предоставен в защита на изправната
страна е постижим и извънсъдебно, но в случая по делото липсват твърдения, както и
представени доказателства за демонстрирано от ответника спрямо ищеца предходно на
завеждането на иска поведение, предполагащо признаването му, поради което не е налице
хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца.
С оглед извода, че ответникът в процесният случай с поведението си е дал повод за
3
завеждане на делото, то не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78 ал.2
ГПК за възлагане на разноските върху ищеца, предвид което обжалваното определение по
чл.248 ал.3 ГПК, с което е отказано изменение на протоколно определение от 17.12.2021г. в
частта за разноските, като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което постановено
друго, с което бъде изменено протоколно определение от 17.12.2021г., постановено по гр.д.
№1798/2021г. по описа на ГОРС в частта за разноските, като бъде отменено възлагането на
разноските в тежест на ищеца и осъждането му да заплати на ответника разноски, вместо
което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца направените в първоинстанционното
производство съдебни разноски за внесена ДТ в размер на 50лв., както и на основание чл.38
ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА да заплати на адв.Н. К. от ВТАК за оказаната от него безплатна
адвокатска помощ на ищеца в първоинстанционното производство адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., определено от съда на основание чл.7 ал.2 т.1 от
НМРАВ.
По разноските:
Частният жалбоподател не е претендирал разноски за настоящото производство и
съдът не дължи произнасяне.
Претенцията на ответник – жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящото
производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съгласно трайно установената
съдебна практика производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради
което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото
производство по чл.248 ал.3 ГПК. /в този смисъл – Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.
№2845/2018г., IV г.о, Определение №489/17.10.2017г. по ч. гр.д.№3926/2017г., IV г.о,
Определение №552/25.11.2016г. по ч. гр.д.№4894/2016г., IV г.о. на ВКС и др./.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №151/27.01.2022г., постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК
по Гр.д.№1798/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 17.12.2021г., постановено по Гр.д.
№1798/2021г. по описа на РС – Горна Оряховица в частта за разноските, като ОТМЕНЯ
осъждането на ищеца да заплати на ответника 360лв. разноски за адвокатски хонорар в
първоинстанционното производство, вместо което:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула Г, с ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Н. от гр.Горна Оряховица, ул.“Княз Борис Първи“ №58, с ЕГН
**********, сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени в
първоинстанционното производство по Гр. д.№1798/2021г. по описа на ГОРС съдебни
разноски /за внесена ДТ/.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс, кула Г, с ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.И. К. – ВТАК, със служебен адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Вичо
Грънчаров“ №9А, ет.2, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща дължимо на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на
ищеца Н. Д. Н. адвокатска помощ в първоинстанционното производство по Гр.д.
№1798/2021г. по описа на ГОРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5