Решение по дело №199/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 692
Дата: 4 юли 2018 г. (в сила от 11 септември 2018 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20183230100199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                №_______

 

          

04.07.2018г., гр.Добрич

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на  пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря ГАЛИНА ХРИСТОВА  разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №199  по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от В.П.М., ЕГН ********** *** срещу Г.П.Н., ЕГН ********** *** иск  за признаване за установено, че ищецът има вземане от ответника за сумата от  5000 лева, представляваща главница по договор за заем от 13.12.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението – 28.11.2017г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2312/28.11.2017г. по ч.гр.д.№4333 по описа на ДРС за 2017г. Претендират се и сторените по делото разноски.

 В исковата молба се излагат следните обстоятелства: По устен договор между страните за осъществяване на бъдещ съвместен бизнес ищецът е дал на заем на ответника сумата от 5000 лева, която последният се е съгласил да му върне на 30.07.2015г. По взаимно съгласие между страните, на 13.12.2014 г., сумата е преведена от ищеца по сметка на ответника BG47TTBB94001526372722, в „Сосиете Женерал Експрес банк АД. Тъй като на 30.07.2015г. сумата от 5000 лева не е върната на ищеца, на 14.03.2017г. последният, с покана по „Телепоща" с обратна разписка, кани ответника да му плати дължимата сума в десетдневен срок от получаване на поканата при него. Поканата за плащане е получена лично от ответника на 15.03.2017г. След изтичане на десетдневния срок и досега дължимата сума не е платена. Предвид горното, на 28.11.2017г., ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК в Районен съд гр.Добрич, по което било образувано ЧГД №4333/2017г. на ДРС. По същото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2312 по чл. 410 ГПК от 28.11.2017г., с която съдът е разпоредил на длъжника да заплати сумата от 5000 лева, представляващи дължима главница по договор за заем от 13.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.11.2017г. до окончателното плащане; 400 лева, представлаващи разноските, като е дал възможност на ответника да подаде възражение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение с вх.№ 21098 от 05.12.2017г. по реда на чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК за установяване на вземането му против ответника за сумата от 5000 лева, представляващи дължима главница по договор за заем от 13.12.2014г. При установяване на вземането, ответникът  дължи и законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от датата на подаване на заявлението -28.11.2017г. до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на исковата претенция. Процесната сума не е преведена на ответника като заем и това основание /по договор за заем/ никъде не е вписано. Между страните е имало устен договор, но той е бил по своята правна същност предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил МЕРЦЕДЕС С 180, с peг.№ ТХ ****ТХ, собственост на ответника. Страните са се договорили цената да се плати предварително на вноски от ищеца, след което ответникът да упълномощи ищеца с изрично нотариално заверено пълномощно същия    да си прехвърли лекия автомобил в София. Не се спори, че ищецът е заплатил цената на автомобила чрез няколко банкови превода по сметка на ответника. Сумата в размер на 5000 лева, преведена на 13.12.2014г. е част от цената на автомобила. Това е вписано и в самото платежно нареждане -по договор. След получаване на договорената цена на автомобила, ответникът упълномощава ищеца чрез нотариално заверено пълномощно от 28.01.2015г. с peг. № 495 за заверка на подпис на нотариус Радослав Г.,*** действие PC Добрич, за разпореждане с автомобила. За посоченото обстоятелство е приложена Справка-удостоверение с изх. №313 от 19.01.2018г. на нотариус Радослав Г.. От справката става ясно, че ответникът е упълномощил ищеца да се разпорежда изцяло с гореописания автомобил, т.е да го продава, вкл. и на себе си, защото има право да се договаря сам със себе си. Заверени са и нотариално Декларации по чл. 264, ал. 2 ДОПК и Декларация по чл. 25 ЗННД, които са необходими при прехвърлителна сделка на автомобил.

Районният съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

По заявление на ищеца  В.П.М. по ч.гр.д.№4333 по описа на ДРС за 2017г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2312/28.11.2017г. срещу ответника Г.П.Н. за следните суми: 5 000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 13.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2017г. до окончателното изплащане; 400 лева, представляваща разноските по ч.гр.дело № 04333/2017г. по описа на ДРС.  В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът  е възразил и не е оттеглил възражението си.

Не се спори между страните и се установява от преводно нареждане от 13.12.2014г. /л.4 по делото/,  че ищецът В.М. е извършил превод на сума в размер на 5000 лв. по банковата сметка на ответника Г.Н.. В документа като основание за превода е посочено „захранване по сметка“ и „по договор“. Ответникът признава получаването на сумата от 5000 лв. от ищеца.

На 14.03.2017г. ищецът В.М. е отправил до ответника Г.Н. чрез „Български пощи" ЕАД, чрез услугата „Телепоща" покана за връщане в 10-дневен срок на обща заета сума в размер на 21000 лева, 5000 лева от които преведени на 13.12.2014г. Поканата е получена от бащата на ответника на 15.03.2017г.

От показанията на свидетелите С.С. и В.Д., които съдът кредитира като незаинтересовани и без вътрешни противоречия се установява, че между ищеца и ответника е имало уговорки за осъществяване на съвместна дейност, при която ответникът и неговия баща трябвало да произведат зайци. Съответно ищецът и св.С. щели да продават зайците. Уговорките за това се състояли в края на м.август – началото на м.септември 2014г. Ищецът В.М. поел ангажимент да предостави на ответника и неговия баща заемни средства, необходими на последните за осигуряване на храна и пр. за отглеждане на зайците. Ищецът превел на ответника общо около 21000-22000 лева, на няколко пъти, като уговорката била същите да бъдат върнати за срок от една година. Въпреки отправените покани, ответникът не е върнал парите. Св.Д. излага, че много време след предоставянето на заемните средства е видял един автомобил с „добричка регистрация“, за който ищецът обяснил, че му е „оставен“ от ответника. Автомобилът  с марка „Мерцедес“ бил за „скраб“, без винетен стикер и застраховка. Имал вид на автомобил, който не може да се възстанови.

Предявеният иск е  с правно основание чл.415 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя.

По отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт, тъй като представлява липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като  при неангажирани доказателства, съдът приема посочената предпоставка за доказана. В тежест на ответника е и да докаже възражението си,  че средствата са дадени на друго основание.

Представения от ищеца в производството банков документ  (преводно нареждане) не съдържа посочено основание за извършване на превода и не доказва сключен договор за заем. Законът не съдържа презумпция, че предаването на сумата се извършва въз основа на договор за заем, поради което ищецът е този, който следва да докаже това основание в хода на производството. В случая  с посочения документ се установява само предаване от ищеца във фактическа власт на ответника на парична сума в размер от 5000 лева, но същият не обективира волеизявление от страна на получателя на сумата за поемане на правно задължение за нейното връщане. Последното се установява от събраните по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите С.С. и В.Д., които съдът кредитира и не са опровергани от други гласни или писмени доказателства. При това съдът приема, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение, основано на сключен помежду им  договор за заем с описания по горе предмет.

По делото не се установява точно уговорения срок за връщане на парите, при което  е в сила диспозитивното правило на чл.240, ал.4 от ЗЗД, че заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В случая ищецът е изпратил покана,  чието получаване от  ответника на 15.03.2017г.  не е оспорено.  Изпълнение не е последвало.

Ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест, не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че е получил процесната сума на основание сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил МЕРЦЕДЕС С 180, с peг.№ ТХ ****ТХ. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че на 05.06.2015г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на горепосочения лек автомобил. При сключването на договора ответникът Г.Н. в качеството на продавач е бил представляван от ищеца въз основа на нотариално заверено пълномощно от 28.01.2015г. с peг. № 495 за заверка на подпис на нотариус Радослав Г.,*** действие PC Добрич – така справка-удостоверение от 19.01.2018г. /л.14 по делото/. Липсва основание обаче да се приеме, че процесната сума от 5000 лв. е била получена от ответника по договора за покупко-продажба на лекия автомобил, тъй като в същия е уговорена продажна цена от 400 лв., а ответникът не е оспорил действителността на уговорката за цената. Съответно свидетелите  С.С. и В.Д. сочат, че автомобила е бил в „трагично състояние“, „за скраб“, без винетка и застраховка.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща невърнат заем. Върху посочената главница съгласно чл.422, ал.1 от ГПК следва да се присъди законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.11.2017 г. до окончателното й изплащане. 

Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.  от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство разноски в размер на 400 лв. (100 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).

С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски, ще следва  на ответника да бъде възложено  заплащането им в размер на 400 лв. (100 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).

       Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Н., ЕГН ********** ***  съществуването на парично задължение на същия към В.П.М., ЕГН ********** *** в размер на 5000 лева, представляващи главница по договор за заем от 13.12.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението в съда – 28.11.2017г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2312/28.11.2017г. по ч.гр.д.№4333 по описа на ДРС за 2017г.

ОСЪЖДА Г.П.Н., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.П.М., ЕГН ********** *** сторените по ч.гр.д.№4333 по описа на ДРС за 2017г. разноски в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Г.П.Н., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на В.П.М., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 400 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал. 2 от ГПК.                                                                   

  

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: