Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,
16.12.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7 състав
на
двадесет и пети октомври
година 2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х.- Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8805
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са искове
с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. с чл.81 от ЗЗдр. и чл.86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.
По изложените в исковата
молба обстоятелства ищцата З.К.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Е.Г.
-САК е предявила срещу „ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“, ЕИК*********, при
условията на обективно кумулативно
съединяване иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.81, ал.2 т.1 от Закона за здравето, за осъждане на ответника да заплати сума
в размер на 80 000 лева, частично от глобална сума от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното и
неправомерно поведение на служители на ответника, което е причинило смъртта на
нейния син - К.Н.Н., ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на иска – 20.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 4 177.78 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
14.02.2020г. до 19.08.2020г. Претендира разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 12.02.2020г., около 10.00 часа, сина на ищцата К.Н.Н. се почувствал много зле.
Изпитвал силни затруднения с дишането, говорел отнесено, забавено, бил силно
отпаднал, дори не можел да става, левият крак и лявата му ръка били отекли,
силно подути (кракът от коляното надолу бил много подут, а ръката - от китката
към пръстите). Имал и висока температура - 39.5°. По тази причина и предвид
заболяванията му се наложило да се обади на телефона за оказване на спешна
медицинска помощ, от където повикала ЕКИП на ЦСМП на адреса им в град София, ж.к.*********. Екип на ЦСМП
състоящ се от д-р В. и шофьор Т.пристигнали в дома им 20 минути след 10 часа.
Д-р В. установила, че К. е с кръвно налягане 90/60 R.R., и че кръвната му захар
е 8.4, сатурацията на кислород в кръвна - SpCb – 94 %. Направено било и ЕКГ,
като във ФИША за спешна медицинска помощ, било записано, че при кардиограмата е
установен синусов ритъм, без данни за ОКС /навярно остър коронарен синдром/,
без динамика ет. На болния била работна диагноза: ОВИ /остра вирусна инфекция/,
HIV, хепатит С, като въпреки тежкия задух и подуването на крайниците екипът не
транспортирал синът на ищцата до болнично заведение, а допълнително не му е
оказана каквато и да е медицинска помощ. Ищцата помолила екипа на ЦСМП за направление,
но те я препратили към личния лекар, въпреки, че обяснила, че сина и К. няма
такъв. Твърди се, че същия ден ищцата посетила
ДКЦ №26 в кв. Люлин II част, град София, за да запише личен лекар на К.,
говорила с трима лекари, но в момента, в който разбрали, че К. е много зле и не
може да ходи, поради което трябва да се посетят адреса за осъществяване на
преглед на място, отказвали да го запишат
като пациент. След като се прибрала установила, че положението на К. още
повече се е усложнило – трудно дишал, задушавал се, мъчел се да си поеме
въздух. Към 14:30 часа ищцата отново позвънила на Бърза помощ. Екипът дошъл след
час и половина от обаждането й, а в това време К. едва поемал въздух, стенейки
от болка. Екипът, който дошъл, още от вратата започнал да обяснява на ищцата,
че сина и К. имал нужда от направление и личен лекар, а не от спешна помощ.
Умолявала ги да го вземат, уверявала ги, че положението му е много рисково, но
те отказали да го транспортират. Измерили му пулсът и кръвното налягане, което
било изключително ниско - R.R. 80/60, К. не можел да говори, само лежал и
гледал в тавана. На подутите ляв крак и лява ръка дори не обърнали внимание,
единствено в поставената работна диагноза впоследствие са добавили, че е налице
лимфен застой. Не му измерили сатурацията на кислород в кръвта, не му направили
ЕКГ, нито извършили други диагностични и терапевтични дейности за установяване
на състоянието му. Поставена била инжекция с Methylprednisolone 80 mg и си
тръгнали. На тръгване от екипа на ЦСМП казали, че здравословното му състояние е
влошено и през следващите дни К. трябвало да постъпи в болница. Не се
интересували, че той не може да става и да ходи, че няма личен лекар, че никой
лекар не е искал да го запише и посети на адрес, поради което даденото от тях
указание е неизпълнимо за тях, доколкото било невъзможно К. да отиде на лекар
за направление.
Ищцата твърди, че през нощта,
около 02.00-02.30 часа, К. се влошил, говорел несвързано. Преоблякла го, заради
високата температура, поседял малко облегнат на една възглавница, после се
уморил и пак легнал. След 03.00 часа К. започнал много силно да стене и пъшка,
от гримасите на лицето му личало, че изпитвал непоносима болка, след което за
момент загубил съзнание. Тогава ищцата отново позвънила на бърза помощ. В това
време синът й отново отворил очи, но вече не реагирал. Медицинският екип дошъл
10-тина минути преди К. да издъхне. Ищцата умолява да му помогнат и да му
подадат кислород. К. лежал по гръб и гледал вторачено в тавана. Единият тръгнал
да взема някакъв куфар, но другият казал да го остави, защото той си отива. В
това време синът й рязко се обърнал към нея и започнал да обръща очите. Отварял
си устата, но нищо не можел да каже. Гушнала го в ръцете си и той умрял в скута
й. Малко преди лекарския екип да си
тръгне някой от присъстващите казал – „Я
вижте дали има сърдечна дейност“, а мъжки глас казал, че няма, след което
си тръгнали.
Твърди се в исковата молба,
че месеци след това ищцата не била на себе си и тази гледка била постоянно пред
очите й. К. бил единственото дете на ищцата и без него останала съвсем сама.
След смъртта му не можела да се храни, не можела да спи, постоянно плачела,
непрекъснато в очите й е гледката как той умира и как стене, а тя е безсилна да
му помогне. Постоянно се стряска, става й лошо, получава световъртеж. Постоянно
плаче, приема успокоителни. К. бил единствената й помощ и опора. Без него не
може да се обслужва сама, тъй като е в тежко здравословно състояние. Нямало кой
да й пазарува, защото била трудно подвижна поради счупена тазобедрена става.
Ищцата твърди, че нейния син К. много й помагал, включително и финансово. След
смъртта му останала сама без защита, без финансово подпомагане и без грижи и най-тежкото
- без детето си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
„ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ СОФИЯ е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и по размер. В отговора
се сочи, че с исковата молба не са представени писмени доказателства,
установяващи причината за смъртта.
Ответникът сочи, че липсват доказателства за твърдените лекарски грешки,
неправомерни действия и бездействия от екипите на ЦСМП посетили адреса на
ищцата. Оспорва твърдението, че не е оказана необходимата спешна медицинска
помощ чрез извършване на място на необходимите диагностични и терапевтични действия.
В отговора се твърди, че не са нарушени принципите на медицинската наука и
практика, нито принципите на своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ.Наведено е възражение
за прекомерност на исковата претенция. Направено е искане бъде привлечено като
трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.” АД, ЕИК ********.
С определение постановено в
з.с.з. на 14. 07.2021г. З. „Л.И.“ АД, ***,
като трето лице – помагач на страната на ответника на основание чл.219, ал.1 ГПК, с оглед качеството на застраховател по задължителна застраховка
"професионална отговорност".
В о.с.з. ищцата лично и чрез адв.Г. поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си адв.К. спорва предявените искове. Представя списък на разноски
и писмена защита.
Третото лице помагач З. „Л.И.“
АД чрез юрк.Чобанова оспорва предявения иск. Моли за отхвърляне на предявените
претенции, като недоказани по основание.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно
разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
От
фактическа страна:
По делото не е спорно, че
ищцата З.К.Х., ЕГН ********** е майка и единствен наследник по закон на К. Н.Н.ЕГН
**********, което се установява и от приетото Удостоверение за наследници №РЛН-20-3036/
24.02.2020г. издадено от Столична община,
р-н Люлин./л.8 от делото/
Видно от приетия препис – извлечение от Акт за смърт
№177 от 13.02.2020 г. на Столична община, р-н Люлин сина на ищцата К.Н.Н. ЕГН **********
е починал на 13.02.2020г. в 3 часа и 45 минути. /л.9 от делото/
По делото не е спорно, че К.Н.Н.
приживе е страдал от наркомания, хроничен хепатит С, бил е диагностициран като
ХИВ серопозитивен.
Страните не спорят, като се
установява и от събраните доказателства че К. Н. не е имал личен лекар.
От събраните доказателства се
установява, че К. Н. е живеел заедно с майка си З.Х. – ищец в настоящото
производство, в жилище на адрес: гр.
София, ж.к.*********.
Безспорно е, че на 12/13.02.2020г. по направени от ищцата З.Х. повиквания адреса
и в гр. София, ж.к.********* е посещаван трикртно от екипи на ответника ЦСМП София, поради влошеното състояние на К. Н..
Спорен е фактическия въпрос дали оказаната от ответника ЦСМП София на пациента К. Н. медицинска помощ е била
адекватна и достатъчна, спрямо функциите и задълженията му като лечебно
заведение за спешна помощ.
В приетия Фиш за спешна медицинска
помощ от 12.02.2020г. и формуляр УФ № 257/ 12.02.2020г., е отразено
посещение на екип на ЦСМП София в 10,17
часа при пациент К. Н. на 46 г., по
повод затруднено дишане, темепература 39.5°, белодробно болен. Екипът
бил в състав д-р В. и шофьор Т.. Отразена е снета анамнеза – задух, тежко
дишане, както и данни от първоначален преглед – кръвно налягане - 90/60,
измерена кръвна захар - 8,4, сатурация - 94 %, ЕКГ – синусов ритъм без данни за
ОКС. Поставена работна диагноза – ОВИ, HIV, хепатит С. Във фиша за извършеното посещение е
отбелязано, че в момента на прегледа, няма данни за спешно състояние./л.25-л.28 от делото/
По отношение верността на Фиш за спешна медицинска помощ от 12.02.2020г. е открито производство по оспорване съдържанието му по реда на чл.193, ал.1 ГПК.
В приетия Фиш за спешна медицинска помощ от
12.02.2020г. и формуляр УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено
посещение на екип на ЦСМП София в 16,05 часа
при пациент К. Н. на 46г., по повод темепература
39.5° и задушане. Екипът е в състав мед.
лице М.и шофьор Г.. Отразена е анамнеза –
задух, отпадналост, данни от първоначален преглед – кръвно налягане - 8/60.
Поставена работна диагноза – ОВИ,
HIV, хепатит С. Във фиша е
отбелязано, че пациента е във влошено общо състояние. Отразено е още, че
пациента няма ОПЛ, не е постъпвал в болница от две години. На болния е
поставено 80мг. methylprednisolon. В част диганоза
на УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено HIV серопозитивен – терминално,
насочен към планова хоспитализация в Инфекциозна болница./л.32 – л.34
от делото/
В приетия Фиш за спешна медицинска помощ от 13.02.2020г. и формуляр УФ №257 – 018145 от смяна 5-Н, е отразено посещение на екип на ЦСМП София в 03ч. 25м., състоящ се от д-р М. и шофьор. Отразени са извършени реанимационни дейности и настъпил в 3,46ч. exitus letalis на пациента К. Н. на 46г./л.36-л.38 от делото/
Безспорно
е, че аутопсия на тялото на К.Н.Н. не е
извършвана, поради нежеланието на майка му, като това се установява и от
приетото сведение от 14.10.2020г. на д-р
К. М. до Диретора на ЦСМП гр.София./л.39
от делото/
За установявяне конкретните действия на екипите на ответника ЦСМП София в процесния случай, на ответника са допуснати двама свидетели.
Свидетелката д-р П. В.
/38г., без родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на 14.12.2021г., че работи в
ЦСПМ – София, като лекар, като в момента е в отпуск по майчинство. Спомня си
случая, в който на дневната и смяна бил подаден адрес за мъж около 40 годишен,
който е със сърдечни и белодробни проблеми и с тежко дишане. Отишли с линейка на
адреса, където ги посрещнала майката на мъжа. Свид.В. сочи, че започнала да го
преглежда, а майката и дала документи от предни посещения на Спешна помощ и Епикризи,
с който е бил в болница. Майката съобщила, че сина и е наркозависим на
метадонова терапия, както и че е ХИВ позитивен и с Хепатит С. При направения
преглед мъжът бил адекватен, контактен, ориентиран за място и събитие. Според
преценката на свидетелката нямало нищо спешно в момента на прегледа налагащо
хоспитализация. Д-р В. сочи, че
направила на пациента ЕКГ, измерила кръвното налягане, кръвна захар, сатурация
за дишането. Всичко било в нормите, кръвното - 90/60, леко ниско, но не и живото застрашаващо –
фатално. Мъжът имал оток на крака с давност един месец по данни на майката. Свид.
В. сочи, че поговорила с майката на пациента, която се оплакала, че не издържа
финансово. Давала по 120,00 лв. за метадон на месец. Свид. В. оставила телефон
на свой колега лекар, работещ в Център
за наркозависими, с оглед включването на К. в програма за безплантен метадон. Майката
се оплакала, че сина и няма и личен лекар, защото за тези заболявания, които
той ги има - ХИВ и Хепатит С трябва да се лекуват, но няма личен лекар и няма
как да му бъде изписана терапията. Майката споделила още, че никой общопрактикуващ
личен лекар не иска да го запише К. за пациент. Свид. В. обяснила на майката да
отиде в друго ДКЦ и да помоли за записване при личен лекар, защото сина и
трябва да бъде лекуван за ХИВ и Хепатит
С. Обяснила на майката, че сина и трябва да се хоспитализира планово и да се
лекуват неговите заболявания. При предявяване на фиш за посещение на л. 28
от делото свидетелката В. сочи, че това
е фиша, който е съставила на място при посещението, за което свидетелства.
В показанията на
свидетелката К.М./51 г. без родство/ се съдържат данни, че работи в ЦСМП София,
както и че на 12.02.2020г. е посетила адрес, който и бил подаден като случай на
мъж с висока темепература и затруднено дишане. Когато пристигнали заварили на място млад мъж в крайно тежко общо състояние, лежащ
на легло, с памперс, не можел да стане. Според майката отказвал да се храни, рязко
е свалил на тегло. Споделила още, че вече
две години сина и не е постъпвал в болница за лечение и, че няма личен
лекар. Свид. М.счита, че в случая нямало спешно състояние. Сочи, че за спешно
състояние се касае - когато то е
настъпило последните 12, 24, 36, 48 часа застрашаващо живота на пациента – т.е.
инфаркт и инсулт. Нямало данни за кървене, пациента бил афебрилен – без висока
темепература при измерване с електронен термометър. Нямал хрипове. Било трудно
за преслушване, защото мъжа бил в легнало положение. Била измерена с
глюкомер на място кръвната захар – 5,
което е в норма. На място свидетелкта М.се запознала с медицинска документация,
която била предоставена от майката на
пациента. Там пишело, че болният е ХИВ позитивен. С майката говорили доста
подробно. Свид. М.сочи, че обяснила на ищцата, че сина и трябва да бъде с личен
лекар, трябва да бъде проследяван и е редно да постъпи за планова
хоспитализация в специализирано отделение.
Майката споделила, че никой не иска да
поеме като пациент сина ú, защото е с редки заболявания, както и на
метадоново лечение, т.е. наркомания. Свидетелката М.пояснява, че е с висше
образование – бакалавър по „Здравни грижи“, както и че е полагала съответни
изпити преди да започне в ЦСМП като самостоятелен екип. На място поставила на
пациента 80 мг. метилпреднизолон с цел облекчаване на дишане и с повишаване на
кръвното. На въпроси на съда, свид. М.посочва, че екипите на Спешна помощ
извършват посещение и установяват – има спешност, няма спешност, т.е. хронични
заболявания, случаите, които касаят хора
с хронични заболявания те не ги извозват, защото се получавало обикаляне –
от една болница на втора болница, които
отказвали прием с мотив, че нямат легла. В случаят се касаело за хронично болен мъж, но
видимо много увреден .
Показанията на
свидетелката д-р П. В. и свидетелката К.М., съдът кредитира и след преценка по
реда на чл.172 от ГПК, доколкото са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, житейски логични и се
подкрепят от писмените доказателства и заключението на КСМЕ.
От приетото неоспорено заключение на назначената
комплексна съдебно мединциска експертиза с вещи лица д-р А.К.Т. – специалист по инфекциозни болести
и д-р Д.Р.М. – кардиолог и интернист се
установява, че към пациента К.Н.Н. в процесния случай е приложим медицински
стандарт «Спешна медицина» и предписанията заложени в него. Сочи се, че
реалните диагностични дейности приложени от служителите на ответното лечебно
заведение – ЦСМП София спрямо К.Н.Н. в процесния случай са: 1. Физикално
изследване; 2. Определяне на кислородната сатурация; 3.Електрокардиограма; 4. Определяне
нивото на кръвната захар, а приложените терапевтични дейности са: 1
.Интрамускулно приложение на Methylprednysolon, 2.Реанимационни мероприятия
(индибектен сърдечен масаж и обдишване с Амбу). Вещите лица сочат, че в приложените
медицински документи и в обясненията на д-р П. Т.В. и мед.сестра К.Т. е прието,
че се касае за стабилен спешен пациент /код зелено – СЗ/ и са изпълнени
елементите фокусирана анамнеза, физикален преглед и вторична преценка, както и
диагностично – лечебни стъпки при спешен пациент. На въпросите поставени от ищцата, вещите лица
сочат, че при първото посещение е отразено във фиша: ЕКГ - синусов ритъм без
данни за ОКС. Следователно е установено, че сърдечният ритъм е синусов. Нямало
отразена сърдечна честота, но на ЕКГ е регистрирана сърдечната честота,която е
90 уд./мин, като за норма се приема сърдечна честота между 60 до 100 уд./мин.,
макар че в клиничната практика сърдечната честота над 80 уд/мин. в покой се
приема за леко тахикардична. Обосновано е, че на Електрокардиограмата /ЕКГ/ от
първото посещение не са регистрирани екстрасистоли, предърдно мъждене, предс. трептене, нито камерна тахикардия.
При второто посещение не е регистрирана електрокардиограма. Установено е, че
липсват данни за извършена на пациента Н. рентгенография на гръден кош/белите
дробове, тъй като такова изследване не може да се осъществи в домашни условия.
Сочи се още, че екипите на ЦСМП, които са посетили в дома му К. Н., не са
установили от прегледа активно заболяване на белия дроб, поради което са решили,
че същата не е необходима за констатиране на състоянието на пациента. По
отношение на това дали е измерена температурата при всяко едно от порещенията
на екипите на ЦСМП, вещите лица позовавайки се на приложените по делото медицински
документи, констатират, че при първото посещение при пациента не е измерена телесна
температура. При второто посещение температурата е измерена и същата е отразена
във фиша за спешна медицинска помощ като 36.4 °. Вещите лица установяват, че при
третото посещение на екип на ЦСМП София, К.Н.Н. е бил в агонално състояние и не е
измервана температурата. Относно
сатурацията при пациента, според КСМЕ екипът който е посетил К.Н.Н. първия път
е регистрирал кислородна сатурация 94%, което е около долната граница на
нормата. При второто посещение на 12.02.2020г.
екипът на ЦСМП не е разполагал с оксихемометър, който е станал
задължителен за екипите на ЦСМП считано от 13.03.2020г. и сатурацията не е била
измерена. По отношение на това дали е проведено
преслушване на бели дробове, вещите лица сочат, че във фиша от второто
посещение има отразено: пулмо(бял дроб) -
отслабено дишане, двустранно без хрипове, като сочи на извод, че е
проведено преслушване на бели дробове. Относно проведените кръвни
изследвания, в КСМЕ е отразено, че на място в дома му с глюкомер е измерена
кръвната захар на пациента, както при първото, така и при второто посещение на
екип на ЦСМП. Кръвни проби за други изследвания не са взети. Относно
измерването пулса на пациента, в КСМЕ се
сочи, че при първото посещение пулса на пациента е измерен чрез регистриране на
ЕКГ, а при второто посещени е отбелязана сърдечна честота 58, като К.Т. М.е
лицето, което вероятно е измерило пулса. Пояснено е, че К.М.има висше
образувание бакалавър, специалност «Мениджмънт на здравеопазването и здравни
грижи» На въпроса относно дали е
проведена кислородотерапия и имало ли е нужда от такава, вещите лица поясняват,
че необходимостта от същета се определя от нивото на кислородното насищане на
кръвта. Обосновано е, че при сатурация на кислорода от 94% на стаен
въздух, която е стабилна във времето няма
индикации за кислородолечение. По
въпроса дали са налице данни за протичаща при пациента евентуална тромбоза,
емболия или пнвемония, вещите лица сочат, че няма категорични данни за протичащи
при пациента процеси на съсирване на кръвта. Според вещите лица възможно е
подуването на крака от коляното надолу с болезненост при стъпване да е израз на
дълбока флебо- тромбоза, от каквато К. Н. е боледувал в миналото, но за това
предположение няма категорични доказателства. За наличието на пневмония също
няма категорични доказателства. На въпроса дали има данни пациентът да е бил
спешен, вещите лица заключват, че пониженото артериално налягане и общото
състояние на пациента, усъмняват за евентуалено начеващо шоково състояние, което
е спешно състояние и може да доведе до фатален край.
На въпроса относно
установяване причината за смъртта на пациента
Николон, в заключението на КСМЕ се сочи, че причината за смъртта на К.Н.Н.
не може категорично да се установи поради липса на аутопсия на трупа. Отбелязано
е, че по делото не е приложено съобщение за смърт, попълнено от лекар, в което
се отразяват причината или причините за смъртта. Обоснован е извод, че непосредствената
причина за смъртта е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, тъй като това
винаги е непосредствената причина за настъпване на смъртта. Каква е била причината
за достигне до това състояние остава неизвестно, поради липса на посочената
по-горе причина. Пояснено е още, че починалият
К.Н.Н. е имал редица сериозни съпътстващи хронични заболявания, които
най-вероятно са в основата за възникване на непосредствената причина за
настъпване на смъртта. На въпроси поставени от ответника вещите лица д-р Т.
и д-р М. са обосновали, че К.Н.Н. е имал
следните регистрирани заболявания:
- ХИВ инфекция стадий С 3 - ХИВ инфекцията е диагностицирана през 2016г. в последен стадий. Вещите лица установяват, че пациента К. Н. е хоспитализиран в ОПИН /Отделение да лечение на придобита имунна недостатъчност/ на СБАЛИПБ „Проф.Иван Киров“ София двукратно, като му е поставена диагноза HIV позитивен с протокол №2277/18.04.2016г. Лекуван е в периода 27.05.2016г. – 08.07.2016г. с диагноза: ХИВ инфекция стадий С3. СПИН. Белодробна туберколоза – пневмоинфилтрирана форма; Хроничен хепатит С. Втората хоспитализация в периода 14.01.2018г. – 15.01.2018г. с диагноза: ХИВ инфекция стадий С3. СПИН. Белодробна туберколоза – рецидив. Хроничен хепатит С. /л.12 от заключението на КСМЕ/
-
пневмонична туберкулоза 1к+2+3/1к+2
диагностицирана 2016г. с лекарствено резистентност от 2018г., като от
наличната документация не е ясно пълното провеждане на терапията и придържането
на пациента към нея.
-
Хроничен хепатит тип С - диагностициран 2016г., за който също няма яснота
за пълното провеждане на терапията.
-
състояние остър перикардит и хиругичен дренаж - 2016г.;
-
наркомания ;
- състояние след илио
–фемунална тромбоза -2016г.
Сочи
се в заключението на КСМЕ, че поради липсата на извършена аутопсия не може
категорично да се посочи причината смъртния изход. Вещите лица д-р Т. и д-р М. обосновават,
че най-вероятно множеството тежки хронични заболявания при К. Н. стоят в
причинна връзка с настъпилата смърт.
Според заключението на КСМЕ екипите на ЦСМП София са действали според
техните моментни преценки за степента на спешност при К. Н. и с оглед на така
преценената степен на спешност са осъществили съответната по стандарт
диагностично – лечебна дейност.
В поясненията си в о.с.з. на
25.10.2020г. вещите лица д-р Т. и д-р М. поясняват, че от картона на пациента К.
Н. се установява, че той е имал двустранна
кавернозна туберкулоза, засягащи върховите зони на двата бели дроба, която
е доста тежка форма на туберкулоза и медиК.тите не могат да радикират и да
изчистят организма от причинителя . Лошото било, че при пациента Н. туберколозата е била резистентна на
лечение. Вещото лице инфекционист
д-р Т. отбелязва, че пациента К. Н. преди време е бил на диспансерно наблюдение
относно ХИВ инфекцията, която е била подтисната, но за другите инфекции няма
данни. Вещите лица смятат, че е твърде възможно при пациента К. Н. да се е
обострила туберколозната инфекция, на което сочи прегледа на данните от
заболяванията му.
Заключението на комплексна
съдебно мединциска експертиза с вещи лица
д-р А.К.Т. – специалист по инфекциозни болести и д-р Д.Р.М. – кардиолог и интернист, след преценка по реда
на чл.202 ГПК, съдът въприема като обективно, компетентно дадено и
кореспондиращо с кредитираните свидетелски показания и приетите писмени
доказателства.
Относно неимуществените вреди
и състоянието на К. Н. преди процесния случай на ищцовата страна са допуснати
двама свидетели.
Разпитаната в о.с.з на
12.05.2022г. свидетелка Ц.Ц./69г.,
без родство/ сочи в показанията си, че
познава ищцата З. повече от 40 г., поддържали връзка, децата им се познавали,
двете ходели заедно на екскурзии. Чували ли се често по телефона. З. била
общителна докато не станала трагедията със сина и. На 13.12.2020г. свидетелкатаЦ.получила
обаждане от З., която плачела по телефона и казала, че сина и е починал през
нощта, а от страна на медиците никва помощ не е имало. На погребението на сина
и, З. прибаднала. По- късно също била много разстроена и съсипана. К. бил
едиственото и дете. Свид.Ц.сочи, че К. помагал
на майка си, включително и финансово. Сочи, че К. работел на някаква бензиностанция.
След неговата загуба ищцата останала сама и нямало кой да и помага. Изпадала в
нерни кризи, било и много тежко. СвидетелкатаЦ.не знае за заболяване, което К. да е лекувал. Свид.Ц.ходила у тях една
седмица преди К. да почине. Той не бил толкова болен, за да се залежи.
Показанията на свидетелка Ц.Ц.относно
състоянието на ищцата са достоверни и житейски логични, като в тази част, съдът
ги кредитира. Относно доброто състояние и трудовота заетост на К. Н. показанията са недостоверни, противоречат
на приетото заключение на КСМЕ, както и на приетите писмени доказателства –
писмо изх.№1023 от 18.10.2022г. на НОИ с
отразени данни за едномесечен трудов договор в периода 19.04.2019г. –
20.05.2019г. за десет години преди 12.02.2020г. /л.213 от делото/
Разпитания в съдебно
заседание на 25.10.2022г. свидетел Я.С./44г., без родство/, сочи, че през 2019
– 2020г. работел в кантората на адвокат Е.Г. и видял там веднъж К. Н., който
бил неин клиент. Изпушили заедно по една цигара. К. видимо изглеждал добре.
Говорили за цигарите и К. споделил, че има и по-тежки зависимости и че употребявал
хероин, който успял да спре, после минал на метадон, който също успял да спре.
Показанията на свид.Я.С.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, доколкото същия и по настоящем
сътрудничи на адвокат Е.Г., която е пълномощник на ищцата по делото.
При
така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Предвид поддържаните твърдения в
исковота молба, предявеният деликтен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за здравето е допустим,
като правото на иск е редовно упражнено.
По същество:
Отговорността на здравното заведение -
ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните
действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена
работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45 ЗЗД „всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие
или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение),
причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент –
виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената
работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество
(чл.81, ал.2, т.1 Закон за здравето). От изложеното може да се приеме, че
противоправно е всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския
персонал, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на
правото на медицинска помощ.
С оглед така изяснения правопораждащ
фактически състав в тежест на ищеца е било да установи, че екип на ответното болнично заведение, че
виновно е провел лечението на пациента К.
Н. неправилно, от което е последвало влошаване и летален изход на сина на ищца, като това е нанесло на ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания, които могат да бъдат оценени в
претендирания размер – 80 000 лева. В тежест на ответника е да докаже, че
не е налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед презумпцията на
чл.45, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че от
доказателствения материал по делото може да се направи извод, че за ищцата са
настъпили негативни промени – претърпяла е
неимуществени вреди (болки и страдания), вследствие внезапната загуба на
сина си, но не се доказа, че тези неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка от конкретни и виновни противоправни действия или бездействия на
служители на ответника, които да са довели до уврежданията, за които се търси
обезщетение. В хода на производството не беше установено противоправно
поведение на лекарите и/или медицинския персонал на ЦСМП София, изразяващи се в
несвоевременност и неправилност на лечението на сина на ищцата при направените посещения на адреса на ищцата на 12 / 13.02.2020г.
Този извод се налага от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства - приетото неоспорено заключение на комплексна съдебно-медицинска
експертиза изготвена от специалист инфекционист и специалист кардиолог и
кредитираните показанията на свидетелите В. и М.. Установи се от
приетото заключение на КСМЕ екипите на ЦСМП София са действали според техните
моментни преценки за степента на спешност при К. Н. и с оглед за така
преценената степен на спешност са
осъществили съответната по стандарт „Спешна медицина“ диагностично – лечебна
дейност. При посещенията при пациента екипите на ответното здравно заведение са
осъществили следните диагоностични дейности: 1. Физикално изследване 2.
Определяне на кислородната сатурация 3.Електрокардиограма 4.Определяне нивото
на кръвната захар, а приложените терапевтични дейности са: 1 .Интрамускулно
приложение на Methylprednysolon, 2.Реанимационни мероприятия (индибектен
сърдечен масаж и обдишване с Амбу) Предвид фактическата установеност, не бе доказано деяние (действие
или бездействие) извършено от служителите на ответника, което да е в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Медицинската практика представлява
високоспециализирана дейност, базирана на научни достижения и насочена към
лечение и предпазване на хората. Преценка за правилното прилагане на лечението
в зависимост от спецификата на всеки случай е на лекуващите лекари. Основен
принцип при всяко лечение е избора на максимално ефективни и щадящи процедури.
В хода на съдебното дирене пред СГС,
както от заключението на вещите лица, изготвили комплесната съдебномедицинска
експертиза, така и от приетите по делото писмени доказателства,
се установи, че пациентът
К.Н.Н. е страдал от редица
хронични заболявания: ХИВ инфекция
в последен стадий, белодробна туберколоза, Хроничен хепатит С, наркомания.
Съвкупния анализ на събраните
свидетелски показание и заключението на КСМЕ сочи на извод, че при К. Н. тези тежки
хронични заболявания не са лекувани болнично в продължение на две години, преди
процесните посещения на екипи на ЦСМП при този пациент. Вещите лица д-р Т. и
д-р М. обосноват, че причината за смъртта на К.Н.Н. не може категорично да се
установи поради липса на извършена аутопсия, както и че най-вероятно множеството тежки хронични
заболявания при К. Н. стоят в причинна връзка с настъпилата смърт. Експертите
са установили, че в картона на пациента К. Н. е регистрирано, че той е имал
двустранна кавернозна туберкулоза, засягащи върховите зони на двата бели дроба,
която е доста тежка форма на туберкулоза, резистентна към медиК.ти.
Относно противоправността:
Противоправността като
обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищеца
принадлежи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, противоправността на
вредоносното поведение на служител при ответното лечебно заведение за спешна
помощ. Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал.
2 ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които основават
исканията си, и представят доказателства за тях), в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните
навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо
положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма.
Предвид тези правни съображения, при съобразяване с правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, решаващия състав приема за недоказани
фактическите твърдения, че ответното болнично заведение с неправомерни действия
и бездействия в разрез с установения медицински
стандарт е поставило погрешна диагноза и причинило преждевременната смърт на
пациента К. Н..
На следващо място не бе установена
причинно-следствена връзка между поведението на лекари от медицинския екип на
ответника, и насъпилата на
13.02.2020г. смърт на сина на ищцата. В хипотезата на чл. 45,
ал.1 ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на
дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е в
тежест на ищеца. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в
цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда,
като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо
условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на
поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат./В този см. Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017
г., III г. о./
Липсата в случая на деликтно поведение от
страна на определено физическо лице (или лица) при или по повод изпълнение на
възложената работа изключва и гаранционно - обезпечителната отговорност на
възложителя на тази работа, регламентирана от чл. 49 ЗЗД.
По изложените фактически и
правни съображения се налага решаващия извод за неоснователност на
така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу ответното лечебно
заведение за спешна медицинска помощ, което обосновава
неговото отхвърляне.
Предвид извода за неоснователност на
главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
По
разноските:
С оглед изхода на спора направените от
ищеца разноски остават за негова сметка. Видно от списъка по чл.80 ГПК, л.213
от делото, ответникът претендира присъждане на 2850 лева – адвокатско
възнаграждение, за което е представил доказателства за плащането му на адв.В.К.
по банков път на л.215 от делото, както и 600лв. депозит за КСМЕ. С оглед
изхода от спора, искането по чл.78, ал.3 ГПК от страна на ответника за
присъждане на разноски е основателно.
Водим от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
I -7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.К.Х.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника адв.Е.Г. –САК, срещу ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА М.П.С., ЕИК*********,
искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за
здравето и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лева, частично от глобална сума от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното и
неправомерно поведение на служители на ответника, което е причинило смъртта на
сина и К.Н.Н., ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на иска – 20.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 4 177.78 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
14.02.2020г. до 19.08.2020г., КАТО неоснователни.
ОСЪЖДА З.К.Х., ЕГН **********, да
заплати на ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА М.П.С., ЕИК*********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3 450 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: