№ 376
гр. Пазарджик , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102646 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молба
депозирани от „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „О.” №4, ЕИК
****, представлявано от Д. К. С., ЕГН ****, чрез пълномощника си адвокат Р.К. от АК П., с
адрес за призоваване гр. П., ул. "Т." № 46, ет.3, офис 11, против „МРР 2001” ЕООД,
ЕИК:****, представлявано от Д. Б. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
"К.", ж.к Х., бл. 139А, вх.Б, ет.5, ап.46.
В исковата молба и уточнителната молби се твърди, че ищцовото дружество
стопанисва и е собственик на станция за Течен Кислород в Бутилки, като от него закупуват
кислород, контрагенти от цялата страна. През 2017 г., а и преди това от него кислород
закупувал ответното дружество „МРР 2001” ЕООД. Сочи, се че за последно закупило
кислород в бутилки на 28.07.2017 г. и на 04.08.2017 г. на обща стойност 3 302, 40 лева /три
хиляди триста и два лева и четиридесет стотинки/ с ДДС. При покупката на стоката ищецът
издал три броя фактури, а именно фактура №********** от 21.07.2017 г. за сумата от
1152,00 лева /хиляда сто петдесет и два лева / с ДДС, доставени били 120 /сто и двадесет/
броя бутилки с единична цена на газта за бутилка 8,00 лева /осем лева/; Фактура
№********** от 28.07.2017 г. за сумата от 1382,40 лева /хиляда триста осемдесет и два лева
и четиридесет стотинки/ с ДДС, доставени били 144 /сто четиридесет и четири/ бутилки с
единична цена на газта за бутилка от 8,00 лева /осем лева/ и Фактура №********** от
04.08.2017 г. за сума от 768,00 лева /седемстотин шестдесет и осем лева/ с ДДС, доставени
били 80 /осемдесет/ броя бутилки с единична цена на газта за бутилка от 8,00 лева /осем
лева/. Твърди се, че във фактурите било посочено количеството на бутилките и единичната
1
им цена. Към фактурите имало надлежно издадени стокови разписки и разрешение за
внасяне, защото стоката се доставяла на обект на дружеството в Кремиковци. След
получаване на стоката и издаване на всички необходими документи от ответното дружество
не било постъпило плащане на дължимите суми посочени по горе. Посочено е, че са
проведени разговори с представители на ответника, в резултат на които получили
многобройни обещания, че ще заплатят процесните суми, но се твърди, че до момента на
депозирането на ИМ нямало никакво заплащане.
Сочи се, че през месец февруари 2020 г. ищецът изпратил на ответника нотариална
покана, с която го поканил да плати доброволно дължимата суми, която била получена от
представителката на същото, но без успех, тъй като нямало никакъв отговор, както и вече не
си вдигали телефона когато им позвъняват.
Във връзка с изложените твърдения в исковата молба се иска от съда да постанови
решение, по силата на което, да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 3 302,40 лева /три хиляди триста и два лева и четиридесет стотинки лева/,
дължими им се за доставен и незаплатен течен кислород в бутилки, съгласно три броя
фактури, а именно Фактура №********** от 21.07.2017 г. на стойност за сумата от 1152,00
лева /хиляда сто петдесет и два лева / с ДДС, доставени били 120 /сто и двадесет/ броя
бутилки с единична цена на газта за бутилка 8,00 лева /осем лева/; Фактура №********** от
28.07.2017 г. за сумата от 1382,40 лева /хиляда триста осемдесет и два лева и четиридесет
стотинки/ с ДДС, доставени били 144 /сто четиридесет и четири/ бутилки с единична цена
на газта за бутилка от 8,00 лева /осем лева/ и Фактура №********** от 04.08.2017 г. за сума
от 768,00 лева /седемстотин шестдесет и осем лева/ с ДДС, доставени били 80 /осемдесет/
броя бутилки с единична цена на газта за бутилка от 8,00 лева /осем лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или
процесуален представител. В депозирана молба е уточнило адреса на ответното дружество,
както и че вече същото се преобразувало от „ООД“ в „ЕООД“, с управител Д. Б. С.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не депозиран отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответното
дружество не изпраща законен или процесуален представител.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени 3 броя фактури от 21.07.2017 г., 28.07.2017 г. и 04.08.2017 г..
От тях се установява, че на посочените дати ищецът е издал фактурите в полза на ответното
2
дружество, както и стойността на фактурираните стоки, възлизащи общо в размер на 3
302,40 лева, както следва: фактура №********** от 21.07.2017 г. за сумата от 1152,00 лева
/хиляда сто петдесет и два лева / с ДДС, за 120 /сто и двадесет/ броя бутилки с единична
цена на газта за бутилка 8,00 лева /осем лева/; Фактура №********** от 28.07.2017 г. за
сумата от 1382,40 лева /хиляда триста осемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ с ДДС,
за 144 /сто четиридесет и четири/ бутилки с единична цена на газта за бутилка от 8,00 лева
/осем лева/ и Фактура №********** от 04.08.2017 г. за сума от 768,00 лева /седемстотин
шестдесет и осем лева/ с ДДС, за 80 /осемдесет/ броя бутилки с единична цена на газта за
бутилка от 8,00 лева /осем лева/. Във фактурите е посочено, че стоката е получена съответно
на 21.07.2017 г., 28.07.2017 г. и 04.08.2017 г., като във фактурите от 28.07.2017 г. и
04.08.2017 г. е посочено, че е получена от лицето Мариана Велинова, без да има положен
подпис в графа подпис на получател, а в първата фактура от 21.07.2017 г. няма посочено
лице, което е получило стоката.
Представена по делото е и нотариална покана от 25.02.2020 г., с която ищецът е
поканил ответното дружество да заплати в рамките на 10-дневен срок да заплати сумата в
размер на 3302,40 лева. Поканата е връчена на ответното дружество на 12.03.2020 г..
По делото са приложение стокови разписки, от които се установява, че ответното
дружество е получило на 17.07.2017 г. 24 бр. „кислород“, на 21.07.2017 г. два пъти по 24 бр.
„кислород“, на 27.07.2017 г. 24 бр. „кислород“ и на 03.08.2017 г. 24 бр. „кислород“. На
всички стокови разписки е положен подпис от страна на получателя.
Представени са и разрешения за внасяне, между страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1
ТЗ, във вр. с чл.318 ТЗ.
Съгласно чл.327,ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В тежест
на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а
именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договора, за да възникне
задължението на ответника за заплащане на продажната цена. Няма спор по делото, че
страните не са сключвали договор за продажба на описаните в процесните фактура стоки, с
продажна цена на същите в общ размер от 3 302,40 лева. При липсата на такъв договор,
фактурата представлява частен диспозитивен документ, удостоверяващ волеизявленията на
страните. Фактурата е документ, установяващ параметрите и условията на сделката между
страните и има силата на писмен договор, тогава когато същата съдържа всички необходими
елементи, характеризиращи договора за продажба като такъв - вид, стойност и начин на
плащане на закупената стока, време и място, а така също и имената и подписите на лицата,
3
които предават и приемат стоката. Ищецът извежда претенцията за дължима и незаплатена
продажна цена на доставени бутилки „кислород“ от приложените по делото фактури.
Представените по делото фактури не съдържа подпис на получател, поради което
настоящата инстанция приема, че същите не обективират сключен между страните договор
за продажба, съобразно изложеното по-горе относно неговите основни елементи. Фактурата
не се явява елемент от фактическия състав на търговската продажба. Вземането на
ищцовото дружество за цената на доставените стоки не е обусловено нито от издаване на
фактурата, нито от нейното осчетоводяване, тъй като основанието за плащане е предаването
на стоките, респ. настъпването на друг, уговорен между страните падеж за плащане. В тази
връзка без каквото и да било значение за спора е дали фактурата съдържа необходимите по
Закона за счетоводството реквизити и ползват ли се с доказателствената сила на счетоводни
документи. За нуждите на гражданския процес фактурата е частен свидетелстващ документ
и като такъв, в случай, че е двустранно подписана, удостоверява получаването на описаната
стока. В тази връзка, като взе предвид, че процесните фактури не са подписани от
ответника, и предаването на закупената стока по фактури с № ********** от 21.07.2017 г.,
№ ********** от 28.07.2017 г. и №********** от 04.08.2017 г. не се установява от
ангажираните в процеса доказателства, настоящата инстанция приема, че не е налице
валидно сключен между страните по спора договор за търговска продажба, по която да е
доказано изпълнение на задължението на продавача да предаде стоката. Предаването на
стоката на общо основание подлежи на доказване от ищеца - продавач по договора-
чл.154,ал.1 от ГПК. Предаването на стоката не е елемент от фактическия състав на договора
за продажба, който е консенсуален, а не реален - не се сключва с предаването й. В
разглеждания случай от приложените по делото стокови разписки, с положен подпис без да
е посочени, кое лице го е положил, настоящата инстанция не би могла да направи извод, че
същите удостоверяват получаване конкретно на стоката, описана в горепосочените фактури.
Тези доказателства безспорно могат да установят обстоятелства, че между страните
действително са съществували облигационни правоотношения, но по никакъв начин не
могат да докажат елементите на конкретната облигационна обвързаност - конкретната вещ-
предмет на търговската продажба и нейната продажна цена. Следва да бъде посочено, че и в
стоковите разписки е отразено „кислород бр. 24, върН. /празни/ 24 бр“. Това отново води до
извода, че не може да се определи конкретната вещ-предмет на търговската продажба. Ето
защо, съдът приема, че надлежни доказателства, които да индивидуализират какъв обем и
количество стоки-описани във фактурите, а така също и кога и на кого са доставени липсват
по делото, поради което и по аргумент на чл.327,ал.1,предл.първо ТЗ, че между страните не
е налице валидно сключен договор за продажба, поради което и за ответника не е
възникнало задължение за заплащане на цената на описаните във фактурите стоки.
Непровеждането на доказване съдът отнася във вреда на ищеца, носещ тежестта на
доказване, който съгласно принципа за разпределението й трябва да установи фактите,
които твърди, че са се осъществили и на които основава исковете си, измежду които освен
наличието на договор е и изпълнението от негова страна на договорните му задължения –
арг. чл.154,ал1 от ГПК във вр. с чл.153 от ГПК. Доколкото претенцията за лихва за забава
4
след депозирането на исковата молба се явяват акцесорна на иска по чл.327,ал.1 от ТЗ, то с
оглед неоснователността на последния, същата се явява неоснователна. В този смисъл
Решение № 14/14.01.2016 г. по в.гр.д. № 199/2015 г. на ОС Пазарджик, Решение №
67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о , Решение № 96/26.11.2009г. по т.
д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение
№ 114/26.07.2013г., Решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 166/
26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/07.02.2011г. по т. д. №
588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС,
ТК, І т. о. и др.
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
от него разноски, но такова искане не е направено.
По изложените съображения, Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „О.” №4, ЕИК ****, представлявано от Д. К. С., ЕГН ****, против „МРР 2001” ЕООД,
ЕИК:****, представлявано от Д. Б. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
"К.", ж.к Х., бл. 139А, вх.Б, ет.5, ап.46, иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с
чл.318 ТЗ, ответникът да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца, сумата от 3 302,40 лева /три
хиляди триста и два лева и четиридесет стотинки лева/, дължими им се за доставен и
незаплатен течен кислород в бутилки, съгласно три броя фактури, а именно Фактура
№********** от 21.07.2017 г. на стойност за сумата от 1152,00 лева /хиляда сто петдесет и
два лева / с ДДС, Фактура №********** от 28.07.2017 г. за сумата от 1382,40 лева /хиляда
триста осемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ с ДДС и Фактура №********** от
04.08.2017 г. за сума от 768,00 лева /седемстотин шестдесет и осем лева/ с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5