Р Е Ш Е Н И Е № ________
гр. Ямбол,
08.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря
М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 640 по описа на съда за
2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „***” ЕООД – гр. Я. против Наказателно
постановление № 45-00-695/05.06.2018г., издадено от Зам. Министъра на културата
- София, с което на основание чл.221а, ал.1 вр. чл.229, ал.2, предл. първо от ЗКН
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7800 лева за
нарушение по чл.161, ал.1, изр. първо от ЗКН, и на основание чл.200, ал.1, пр.
второ от ЗКН вр. чл.229, ал.2, предл. първо от ЗКН му е наложена имуществена
санкция в размер на 22000 лева за нарушение по чл.83, ал.1, т.1 от ЗКН.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при
издаването му съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита
се, че даденото от актосъставителя и от АНО фактическо описание на нарушението
създава неяснота относно субекта и начина на извършването му, и респ. нарушава
правото на защита на наказаното лице. Навежда се и опакване, че АНО неясно е
посочил и статута на мястото на извършване на нарушението, описвайки го веднъж
като „територия, за която има данни за наличие на археологически обекти“ и
освен това, като „охранителна зона“. В допълнение се излага, че посочения в НП
Протокол на Междуведомствената комисия от 02.11.2011г., с който са определени
нови граници и режим на опазване на АР Кабиле, не може да породи действие
спрямо лицата, тъй като не е обнародван в ДВ. Изразява се и несъгласие с
размера на наложените наказания, като се счита, че същите неправилно са
определени над установените минимални размери, при липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който
пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в нея.
Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин извършените от дружеството административни
нарушения, а в процедурата по установяване на нарушенията и налагане на
наказанията не са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и
представляващи основание за отмяна на НП. Пледира за постановяване на решение,
с което НП да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2017г. свидетелите К. и А. – регионални инспектори в ГД
„Инспекторат по опазване на културното наследство“ в МК, съвместно с уредника
на РИМ – Я. св. Т. В., извършили проверка в границите на АР „***“ и
охранителната зона на резервата. Проверката била предприета във връзка с
подаден сигнал от директора на РИМ – Я. - св. Б., за извършени изкопни дейности
и изградено мелиоративно съоръжение в масив 32, ПИ с идентификатор №
35028.32.271, № 35028.32.304, № 35028.32.280, № 35028.32.288, № 35028.32.269 и
№ 32028.32.292, в местостта „Лозята“ в землището на с. К., обл. Я., попадащ в
охранителната зона на резервата. При огледа на място свидетелите установили
извършващи се в момента изкопни дейности с булдозер и багер – подравняване на
хълм и терасиране на пространството около него, а в изкопаната пръст открили
единични фрагменти от битова и строителна керамика с украса, характерна за
античната епоха. Установили също, че върху бетонна площадка в южните поли на
Зайчи връх е изградена цистерна с диаметър 10 метра и височина около 3 метра,
която в северозападния край била вкопана в изкоп с приблизително същата
височина, а в изхвърлената пръст около цистерната открили битова и строителна
керамика. Свидетелите установили и направени изкопи за помпи, разположени
встрани от цистерната с дълбочина около метър, както и изградена канализационна
инфраструкрура – ПВЦ тръби, положени в изкопи с дълбочина 0,7 м, за пренос на
водата към лозовите масиви. Изградената канализационна инфраструкрура била
положена, като за целта старият черен път бил подсечен и бил изграден нов
такъв, с посока изток-запад. Посредством изграденото съоръжение водата от
цистерната се отвеждала до нови лозови насаждения, където било извършено и
терасиране на околния терен, като вследствие на терасирането бил унищожен цял
скалист хълм с диметър около 30 метра. По трасето между изградената цистерна и
терасите за лозови насаждения, както и в пространството около подравнения хълм,
свидетелите установили концентрация на фрагменти от антична и римска строителна
керамика, предримски фрагменти, датиращи отпреди новата ера, както и бучки от
бял хоросан. При ситуиране на съоръжението посредством GPS-координати,
свидетелите установили, че същото попада в границите на охранителната зона на
АР „Античен и тракийски град Кабиле“, обн. ДВ бр.24 от 1969г. и ДВ бр.14/1981г.
Изграденото мелиоративно съоръжение било реализирано от дружеството жалбоподател
без съгласуване с Министерство на културата и без извършване на предварително
археологическо проучване. Затова, на 27.02.2018г. св. К., в присъствието на
свидетелите А. и В., и в присъствието на управителя на „***“ ЕООД – Я.,
съставил на дружеството АУАН № 1/27.02.2018г. за нарушения по чл.83, ал.2, б.
„а“ и по чл.161, ал.1 от ЗКН.
На 05.06.2018г. въз основа на акта, при идентично фактическо и прецизирано юридическо
описание на първото нарушение като такова по чл.83, ал.1, т.3 от ЗКН, срещу
дружеството е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите К., А., В. и Б., както и от писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА, но не
по изложените в нея съображения.
НП подлежи на
отмяна, тъй като е издадено в противоречие с процесуалния закон. Нарушена е
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, която императивно предвижда, че при констатиране на признаци за извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите по делото се изпращат на съответния прокурор. В този смисъл, настоящият
състав намира, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, покрива обективните признаци на престъплението по
чл.277а, ал.3 вр. ал.2 от НК. Текстът на чл.277а, ал.2 от наказателния закон
криминализира извършването на изкопни работи в охранителната зона на недвижима
културна ценност не по законоустановения ред, а ал.3 установява квалифициран
състав на престъплението, ако деянието е извършено чрез използване на
технически или моторни превозни средства. Доколкото в хода на АНП е безспорно
установено наличието на извършени широкомащабни изкопни работи (вкл. е
установено, че такива са били в процес на извършване и към момента на огледа на
място), и според констатациите на проверяващите, отразени в КП от 12.12.2017г.
и в АУАН № 1/27.02.2018г., и показанията на всички разпитани по делото
свидетели, извършените и извършвани в момента изкопни работи попадат в
охранителната зона на недвижимата културна ценност АР „***“,
съобразно границите, очертани още с ДВ бр.24 от 1969г., и същите са извършени
не по установения от ЗКН ред – без съгласуване с Министерство на културата и
без извършване на предварително археологическо проучване, АНО не е следвало да
издава НП, а е следвало да прекрати АНП и да изпрати делото на съответния
прокурор, в случая ЯОП, тъй като съгласно чл.35, ал.2 от НПК престъплението по
чл.277а – НК е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция. Като е сторил
противното, АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. В
последователност, образуваното АНП следва да се пректрати, а делото да се
изпрати на ЯОП.
Поради изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 45-00-695/05.06.2018г., издадено от Зам. Министъра на културата
- София, с което на основание чл.221а, ал.1 вр. чл.229, ал.2, предл. първо от
ЗКН на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И. С. Г., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Я., п.к. 8600, ул. „***“ №***, е
наложена имуществена санкция в размер на 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева
за нарушение по чл.161, ал.1, изр. първо от ЗКН, и на основание чл.200, ал.1,
пр. второ от ЗКН вр. чл.229, ал.2, предл. първо от ЗКН, му е наложена
имуществена санкция в размер на 22000 (двадесет и две хиляди) лева за нарушение
по чл.83, ал.1, т.1 от ЗКН.
На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО и ИЗПРАЩА материалите по делото на Окръжна прокуратура - Я.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я.в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: