Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Пазарджик, 12.11.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1390/2018 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Г.Н., с ЕГН- **********, с
адрес: ***, против Наказателно постановление № 16-1006-003104 от 20.12.2016 г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.483 ал.2 от КЗ на основание чл.638 ал.3 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ й е наложена глоба в размер на 400 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и че
вмененото нарушение не е осъществено и се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована
не се явява, не изпраща и процесуален представител, но депозира писмено
становище, в което сочи, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като
излага съображения за това.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. От същата с
изпращането на административната преписка е депозирано становище, в което са
изложени обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно
съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което
се иска потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона,
установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е санкционирана за това, че на
10.12.2016 г., около 23,15 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“, e управлявала
лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на M. W., без да е
изпълнила задължението си да сключи договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите на
ГКПП, от който влиза на територията на Р България и няма валидна застраховка
„ГО“ до напускане на територията на Р България.
Така установеното от св. В.Р., мл. автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, съставил против жалбоподателката АУАН с
бл. № 955321/10.12.2016 г., който й бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. На
същото е отбелязано буквално „отказва да получи НП, връч. в пр. на К.Г.“ и дата
„11.05.2017“ и са положени три подписа по един от ляво и от дясно на изписания
текст и един в самия текст. На 13.07.2018 г. е входирана в деловодството на
Отдел „ПП“- СДВР жалба подадена от санкционираното лице чрез АНО до РС-
Пазарджик срещу издаденото НП. В същата е посочено, че НП не е връчвано на
жалбоподателката по надлежния ред, а че за същото, както и за други издадени
срещу нея НП, е разбрала на 13.07.2018 г. при извършена справка в ОПП на СДВР.
С АНП са изпратени и приети като писмени доказателства по делото писмо от
12.01.2017 г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което на СДВР е
изпратено за връчване процесното НП. В отговор на изисканите от съда
информация, придружена с документи относно връчването на НП по делегация, от
постъпилата и приета като доказателство по делото справка от Сектор „ПП“ се
установява, че няма изготвена докладна записка, писма или др. документи
изготвени относно връчването на НП, като единствено в система АИС-АНС- „Картон
на НП“ било отбелязано „връчен в СДВР- отдел ПП-СДВР на 11.05.2017 г.“, което
се установява и от приетата по делото „Разпечатка на картон на процесното НП от
АИС.
При така установеното съдът намира, че НП не е било
надлежно връчено на санкционираното лице. На първо място липсват убедителни
доказателства, че лицето жалбоподателката е била търсена на адреса й на
местоживеене за връчване на НП, респ. че е била надлежно призована в СДВР-
сектор ПП за връчване на същото. Липсват доказателства, че същата се е явила в
СДВР и че е отказала да й бъде връчено НП. Отбелязаното в разписката към НП
относно това връчване не може да бъде прието за доказателство в тази насока. На
второ място, дори и да се приеме, че жалбоподателката се е явила в СДВР, където
при връчването на НП е отказала да получи същото, то съдът намира, че този
отказ не е надлежно оформен по реда на ЗАНН, не само защото изписаният текст е
със съкращения на две от думите, въпреки че техния смисъл се подразбира, но и
за това, че не става ясно кой е свидетелят на отказа. Посочени са само две
имена, а законът изисква да бъдат посочени пълни данни за свидетеля на отказа-
три имена, ЕГН, адрес. Освен това не става ясно дали този свидетел е положил
подписа си и кой от трите, положени в разписката към НП подписи е неговият.
При това положение при ненадлежно оформен отказ за
връчване и получаване на НП и липса на доказателства, че е изпълнена
процедурата за връчване на НП, както и такива, които да оборят твърденията на
жалбоподателката, че НП не й е било връчено, съдът приема, че не е налице
надлежно връчване на НП и че жалбоподателката е узнала за същото на 13.07.2018
г. при направена справка в ОПП СДВР, като на същата дата е депозирала жалбата
си срещу процесното НП. При това положение жалбата й се явява процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства, които кредитира
изцяло тъй като същите са достоверни и
непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка,
разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА,
макар и не по изложените в същата съображения.
Като инстанция по същество в
производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява
цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо
да посочи, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за
установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В
настоящия случай актосъставителят В.Р. е заемал длъжност „младши
автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, който сектор е
териториална структура на ОД на МВР- Пазарджик и същият е служба за контрол по
ЗДвП. Според чл.647 ал.2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по
чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават
от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в
чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно
лице. Видно от Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на ОД на МВР
Пазарджик (л.9 от делото) сред определените да съставят НП по КЗ са и Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пазарджик. В изпълнение на своите
правомощия, съгласно цитираната заповед, Т.Т., като Началник Сектор „ПП“ при ОД
на МВР- Пазарджик е съставил обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че АУАН и НП,
макар и своевременно, не са надлежно съставени. Вярно е, че в същите фигурира
дата и място на извършване на нарушението и останалите задължителни реквизити,
но описанието на нарушението не е ясно и точно. Видно от описателната част на
акта и НП е, че на жалбоподателката се вменява нарушение, че управлява МПС без
сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на
територията на РБ и че няма валидна застраховка “ГО“ до напускане на
територията на РБ, като наказващият орган е посочил като правна квалификация на
нарушението чл.483 ал.2 от КЗ.
Сега действащата редакция на нормата на
чл.483 ал.2 от КЗ предвижда задължение за сключване на гранична застраховка
Гражданска отговорност“ само за лицата, управляващи МПС от трета държава, т.е.
държава, която не е членка на ЕС ( §1 т.7 от ДР на
КЗ), при влизане на територията на Република България. От 01.01.2016 г. е в
сила нормата на чл.483 ал.4, т.1 от КЗ, според която не се сключва договор за
гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС от
друга държава членка, при наличие на предпоставките по т.2.- при условие, че
автомобилът притежава валиден сертификат „Зелена карта“. В случая е установено
и посочено дали процесното МПС има валиден сертификат „Зелена карта“.
В конкретния случай МПС, което
жалбоподателката е управлявала е с чужда регистрация и е собственост на чужд
гражданин. Нито в АУАН обаче, нито в НП е посочено от коя държава е
управлявания лек автомобил. По този начин санкционираният не може да разбере в
какво точно нарушение е обвинен, че е извършил и да може адекватно да се
защитава. Съдът също е лишен от преценка да разбере дали правилно е санкционирано
лицето, при положение, че е неясно л.а. от държава-членка на ЕС ли е или не и
от там дали водачът е имал задължението да сключи договор за гранична
застраховка „ГО“, валидна до напускането на територията на РБ.
Освен това в хода на административнонаказателното
производство АНО не е събрал доказателства, които да оборват изпълнението на
условията по т.2 на чл. 483 ал.4 от КЗ, поради което съдът приема че вмененото
на жалбоподателката нарушение не е доказано. Освен това следва да се посочи, че
нарушението по чл. 483 ал.2 от КЗ се извършва в момента, в който водачът на
МПС, което не е регистрирано в Р България, влезе на територията на държавата и
не изпълни задължението си да сключи гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на ГКПП, от който влиза в страната. При това
положение и мястото на извършване на нарушението е именно този ГКПП, за който в
АНП също не са били събрани доказателства и същият най-малкото не е посочен в
акта и НП. В този ред на мисли не е установено и кой е бил водач на процесния
автомобил при влизането му на територията на РБ през ГКПП. С оглед на
посоченото времето и мястото на евентуално извършеното нарушение, както и
неговият извършител остават неизвестни. Същите обаче са задължителен реквизит
на АУАН и НП и неустановяването им всякога представлява процесуално нарушение,
нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и представляват самостоятелно
основание за отмяна на НП само на процесуално основание, без да се обсъжда
казуса по същество.
С оглед гореизложеното съдът приема, че в
настоящия случай незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката на основание чл.638 ал. 3 във вр. с чл.461 т.1
от КЗ за нарушение на чл.483 ал.2 от КЗ. Това е довело до опорочаване на
производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката и впоследствие до незаконосъобразност на издаденото НП, което
е достатъчно основание за отмяна на НП.
Ето защо и по изложените съображения съдът намира, че
следва да отмени издаденото НП, а жалбата на М.Н. уважена.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
16-1006-003104 от 20.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- Пазарджик, с което на М.Г.Н., с ЕГН- **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл.483 ал.2 от КЗ на основание чл.638 ал.3 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: