№ 41
гр. Н., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20223620200050 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Д. И.. В. заявява, че издаденото наказателно постановление №22-
0280-000013/25.01.2022 г. на Началник РУ–К. е незаконосъобразно и несправедливо.
Заявява, че работи като ****, който ползва под наем, като превозва суровина - каолин от
кариера в с. Д. до фабриката в град К.. Камионът бил снабден с брезентово покривало, с
което след натоварване се завива суровината, за да не се разпилява и замърсява. В деня на
констатиране на нарушението отново натоварил суровината, като я покрил с брезентовото
покривало. В този ден духал много силен вятър. По пътя жалбоподателят усетил странен
шум и видял, че двете метални тръби, държащи покривалото на товара, са изправени нагоре,
като ластиците са се скъсали. Самото покривало се било изправило като платно нагоре.
Жалбоподателят се придвижил до къща, която да го пази от вятъра, за да отстрани
повредата. През това време, негов колега, също превозващ каолин, забелязал проблема му и
спрял да помогне. Преценили, че частично вече повреденото покривало може да се откъсне
при повторно поставяне върху товара и така да създаде по-голяма опасност за движението.
Затова навили на руло това покривало а товарът останал незакрит. Жалбоподателят
подчертава, че е знаел за наличието на патрулен автомобил на служители на РУ – К. по пътя,
но обезопасяването на покривалото му се сторило по-удачно, отколкото неговото откъсване
и застрашаване на движението. В кв. „****“ на гр. К. действително жалбоподателят бил
спрян за проверка, като му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. Той смята, че деянието му би следвало да се квалифицира като нарушение на
чл.127, ал.1 от ЗДвП, като чл.177, ал.4 от ЗДвП е неправилно посочен и така съществено са
нарушени правата му. По тези съображения, изложени подробно в жалбата, и считайки, че
1
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, жалбоподателят
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ-К. не изпраща представител на съдебното заседание. В молба
до съда упълномощената юрисконсулт С. твърди, че квалификацията на нарушението е
напълно относима към конкретните факти и нормата на ЗДвП е правилно приложена, както
и че деянието на жалбоподателя е доказано с категоричност. Поради това въззиваемата
страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление потвърдено. Моли в полза на ОДМВР – Ш. да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение серия GA №392915
актосъставителят Д. Д. Д. е констатирал, че на 11.01.2022 г., в 13, 56 часа в гр. К., по бул.
„****”, на кръстовището с ул. “***“ жалбоподателят управлява товарен автомобил „Ивеко
340”, с рег. № ***, като превозва насипен товар - суровина, и същият не е подходящо
обезопасен съгласно елемент 20.5.2 от приложение 1 към чл.9, ал.4 от Наредба №7 от
27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. Посочено е, че с това жалбоподателят
виновно е нарушил разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП - управлявал ППС с неукрепен
товар в нарушение на изискванията по чл.127, ал.4 от ЗДвП, при констатирани значителни
неизправности при укрепването на товара. Въз основа на този акт е издадено постановление
№22-0280-000013/25.01.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР –Ш., РУ К., с което за
установеното нарушение по чл.177, ал.4,т.2 от ЗДвП и на същото основание на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица.
Относно твърденията на жалбоподателя за неправилно приложена материално правна
норма, съдът счита, че разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП съдържа както състав на
нарушение, така и санкция за извършването му. Затова не намира, че в случая е налице
съществено процесуално нарушение в твърдяния от жалбоподателят смисъл.
Предвид гореизложеното съдът счита, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати
2
съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на
жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.
Установява се с категоричност и еднозначно от събраните доказателства по делото –
показанията на свидетелите Д. Д. Д., М. И.. ОСМ. и Б.Г. Д., както и от пИ.ените
доказателства че на 11.01.2022 г. свидетелят Д.Д. – служител при РУ –К., на длъжност
младши автоконтрольор, бил на работа, дневна смяна и заедно с колегата му - св. О. били
изпратени да контролират товарните автомобили, пренасящи суровина до фабриката в
града, по повод случаи на разпилян товар и замърсяване на пътя. По това време
жалбоподателят натоварил суровина от мината в с. Д. и се отправил към гр. К. с товарен
автомобил „Ивеко 340”, с рег. № ***. Преди да потегли завил товара с брезент, тип чергило,
щора, закрепен с ластици и тръби към каросерията. В този ден духал много силен вятър. По
пътя към града жалбоподателят спрял автомобила, защото силният вятър вдигнал брезента и
част от ластиците се скъсали, а тръбите окривили. В това време свидетелят Б.Д., който също
превозвал товар, забелязал проблема с укрепването на колегата си, поради което спрял своя
товарен автомобил, за да му помогне. Двамата преценили, че при възникналите повреди е
по-безопасно брезентът да се навие, вместо от вятъра да се откъсне и така да създаде
опасност за движението. Затова го навили на руло, като товарът останал непокрит. По пътя
след това жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите О. и Д., които констатирали
нарушението и бил съставен акт за това. На свидетеля Д. жалбоподателят обяснил за
проблема си с брезента. След разтоварването жалбоподателят и колегата му Д. отрязали
брезента и държащите го тръби и поставили ново покривало, работещо на друг принцип, за
по-голяма сигурност.
Съдът намира показанията на разпитаните по делото свидетели за достоверни,
последователни, взаимосвързани и съответстващи на останалите доказателства по делото,
затова им дава пълна вяра. Така на база на събраните доказателства съдът счита, че по
делото е безспорно установено осъщественото от жалбоподателя нарушение. На първо
място е безспорно, а и жалбоподателят не отрича, че в деня на проверката е превозвал
насипен товар, който не е бил подходящо обезопасен, съгласно нормативните изисквания.
Очевидно е, че причината за това е липсата на подходящо стабилно оборудване на
автомобила, което да покрива товара по начин недопускащ разпиляването му. Действително
доказва се по делото, че в същия този ден е имало силен вятър, но няма данни за разразило
се такова бедствие, при което да не е било възможно превоз на покрит товар. Видно е, че
свидетелят Д. също е превозвал товар, но не е имал проблем с укрепването му, тъй като
автомобилът му е разполагал с подходящо оборудване. В случая задължение на самия
жалбоподател е извършвайки превоз на насипен товар да снабди превозното средство с
подходящо оборудване, гарантиращо сигурен превоз и безопасност за движението. Ето защо
съдът счита, че от страна на жалбоподателя е осъществено административното нарушение,
поради което и законосъобразно против него е съставено наказателното постановление.
Относно наложеното му административно наказание, то е видно, че то е
законосъобразно и обосновано определено по вид и размер, който е конкретно
3
регламентиран в законовата разпоредба, без възможност за преценка между минимален и
максимален срок и размер.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и
обосновано, следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган юрисконсулт И. С., е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда. Искането е основателно, като
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да се
заплатят от жалбоподателя.
При този изход на процеса жалбоподателят следва да заплати и направените по делото
разноски от 47, 02 лв. по сметка на РС – Нови пазар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0280-000013/25.01.2022 г. на
Началник РУ–К., с което на Д. И.. В. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. „******"№*
на основание чл.174, ал.4, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание глоба от 1000 лв. /хиляда лева/ за извършено административно
нарушение на същата законова разпоредба.
ОСЪЖДА Д. И.. В. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. „***** " № * да заплати на
Областна Дирекция на МВР – Ш. направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Д. И.. В. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. „***** " № * да заплати по
сметка на РС – Нови пазар направени по делото разноски от 47, 02 лв. /четиридесет и седем
лева и два стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4