О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД МОНТАНА, V състав, в закрито заседание на 28.09.2020 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 337/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 128а от АПК.
Образувано въз основа на Определение от 07 08 2020 г., с което
настоящото Искане на Г.С.М., чрез С.
Севестакиев М., пълномощник и баща, за обявяване нищожността на две съдебни
Решения, а именно: Решение № 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа
на Адм Съд Монтана и Решение № 816/20.01.2020 г., постановено по адм.д. №
6974/2019 г. на Върховен Административен съд /ВАС/, пето отделение, е отделено от
Искане с друг предмет, а именно: ИАА, като последното е предмет на адм.д. № 333/2020 г.
По отношение на възражението за разделяне
на исканията и тяхното съединяване в едно производство.
Неоснователно в заявление, получено в Адм
Съд Монтана с вх. № 1698 от 08 09 2020 г., се твърди, че Определението от 07 08
2020 г. не е мотивирано. Посоченото в това Определение различие в предмета на
подадените три броя „искания”, е фактическото основание и мотивът, въз основа
на който съдът е постановил тяхното разделяне в отделни производства.
В същото това Определение за разделяне на
исканията, действително не е посочено правното основание за неговото
постановяване, но последното се извежда от неговия диспозитив или правното
основание за издаването на този съдебен акт е чл. 46, ал. 2, изр. първо от ЗНА
- Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта, във вр. с чл. 210, ал. 2 от ГПК - Когато предявените искове не подлежат
на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че
съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява
исковете да бъдат разделени и вр. с чл. 144 от АПК. В тази връзка не е без
значение различните по вид и характер дела разглеждани в гражданския и
административния съд, а това от своя страна обуславя приложението на
гражданските норми съответно на спецификата за административното производство.
За пълнота сьдьт ще поясни в какво се
изразява разликата в предмета на предявените искания, а именно: 1. Искане за
обявяване нищожността на административен акт и 2. Искане за обявяване
нищожността на две съдебни решения.
От една страна различният предмет сам по
себе си е основание за разделяне на жалбите /наименовани от процесуалния
представител на оспорващата като искания/, тъй като изисква изпълнението на
различни процесуални действия, респ. относимите процесуалноправни предпоставки
и материалноправни норми, които следва да бъдат обсъдени са различни и без
връзка по между си. Именно поради различния предмет на двете дела, предвиденото
в чл. 210, ал. 2, изр. второ от ГПК изискване, в случая е неприложимо.
Производството против Решение № 208/17 05
2018 г. на петчленен заседателен състав на КЗДскр., с искане за обявяване на
неговата нищожност, се разглежда по общия ред на АПК – чл. 145 и сл. и предвид
текста на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. за него по силата на закона не се дължи
държавна такса.
За разделеното настоящо производство, което
е с искане за обявяване нищожността на две съдебни решения, законодателят не
предвижда по право освобождаване от държавна такса, а лицето надлежно следва да
поиска да бъде освободено от внасянето на такава или за този вид производство
към жалбата/иска, на основание чл. 151 от АПК следва да има приложена квитанция
за платена държавна такса, респ. при условията на чл. 83 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК - искане със съответните доказателства за освобождаването от такава. В тази
връзка следва да се има предвид, че освобождаването от д.т. се преценява по
всяко едно производство, с оглед възможността за промяна на обстоятелствата във
времето, логично следствие от естествения ход/развитие/движение, както в личен,
така и в обществен аспект. Да се предполага от съда липсата на определени
обстоятелства е недопустимо, още повече, че самата липса на движение е незакономерно
обстоятелство, което е несъответно/противно на нормалния/естествен ход на
развитие.
От друга страна дори да се допусне, че
съдът обяви исканата нищожност на Решението на КЗД, то това не може да доведе и
не води автоматично до нищожност на постановените съдебни решения, тьй като
нищожността на всеки един акт се преценява самостоятелно и независимо, а
законът не предвижда автоматичност в правоприлагането.
С оглед на изложеното, постановеното с
Определение от 07 08 2020 г. разделяне на исканията, нито води до забавяне на
делата, респ. не нарушава принципа за бързина, визиран в чл. 11 от АПК, нито
нарушава принципите на правото на ЕС, респ. не само не нарушава ефективността
на процеса, а го повишава. Обратно на това твърдение – разделянето
благоприятства търсената бързина, поради ясното очертаване на един предмет за
разглеждане, а именно съответният административен/съдебен акт, като по този
начин подпомага страните в тяхната правна ориентация спрямо относимите за
предмета на делото факти, обстоятелства, респ. с какви доказателства и
доказателствени средства същите следва да бъдат установявани.
Не на последно място, дори и да е налице
твърдяната връзка между така предявените искания, то това не е пречка за
разглеждането им в отделно производство, тъй като в случай на преюдициалност на
спора, разпоредбата на чл. 229 от ГПК предвижда процесуална възможност за
спиране на производството, т.е. когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
С оглед на изложеното искането за
съединяване на делата се явява неоснователно, като същото с нарочно определение
по адм.д. № 333/2020 г. е оставено без уважение.
По предмета на настоящото дело, което е по
искане за обявяване нищожността, както на съдебно Решение № 70/12 02 2019 г. по
адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана, така и на съдебно Решение №
816/20.01.2020 г., постановено по адм.д. № 6974/2019 г. на ВАС, пето отделение.
Безспорно е, че съдебно Решение № 70/12 02
2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана е обжалвано по реда
на инстанционния контрол пред Върховен Административен съд /ВАС/ и с Решение №
816/20 01 2020 г. по адм.д. № 6974/2019 г. по описа на ВАС, е оставено в сила. Безспорно
предмет на съдебен контрол по адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм съд Монтана
е било Решение № 208/17 05 2018 г. на петчленен разширен заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация, което производство е приключило с Решение
№ 70/12 02 2019 г., с което жалбата на Г.М. е отхвърлена.
Безспорно е също така, че постановеното по
адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана съдебно Решение е обжалвано от
Г.М. и същото е било предмет на касационна проверка от Върховния
административен съд по реда и при условията на чл. 208 и сл. от АПК. Упражнявайки
правото си на жалба против Решение № 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г.
на Адм Съд Монтана, Г.С.М. е упражнила правото визирано в чл. 128, ал. 1, т. 8
от АПК, който текст предвижда право на заинтересованите лица да искат обявяване
на нищожност, обезсилване или отмяна на решения постановени от
административните съдилища, т.е. производство на сочените основания,
включително и за нищожност на Решение № 70/12 02 2019 г., за което се иска
обявяване на нищожност в настоящото производство, вече е проведено от Върховен
Административен съд по повод на подадената против същото това Решение,
касационна жалба.
От друга страна, съдът не установява да е налице
предпоставката визирана в чл. 128а, ал. 1 от АПК, а именно: наличието на решение,
което прегражда по-нататъшното развитие на производството спрямо постановеното
от Административен съд Монтана Решение, за което се иска обявяване на нищожност.
Съдебно Решение № 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. на Адм Съд Монтана
не е такова, с което да се прегражда по-нататъшното развитие на производството,
тъй като повдигнатият с жалбата спор е разгледан в надлежно производство и
разрешен по същество. Същевременно спрямо това първоинстанционно решение, при
условията на чл. 208 и сл. от АПК, също по същество е осъществен касационен
контрол, който контрол включва служебна проверка за неговата валидност, която
проверка от своя страна включва преценка на порока нищожност на постановения
съдебен акт – чл. 218, ал. 2 от АПК. С оглед на тези разпоредби се налага
извод, че предмет на иска по чл. 128а АПК може да бъде само въпросът за
валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в
съответно касационно производство. В случаите когато определение или съдебно
решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на които служебно се
извършва проверка за валидността на този съдебен акт, искът по чл. 128а АПК не е
допустим. Допустимостта на този иск, който има субсидиарен характер, е
обусловена от липсата на надлежно проведено касационно производство, завършило
с произнасяне по съществото на правния спор. В този смисъл Решение № 895 от
21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2019 г.
С оглед на изложеното и при така действащата нормативна
уредба, искът, В ЧАСТТА за обявяване нищожността на съдебно Решение № 70/12 02
2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. на Адм Съд Монтана е недопустим и
производството по делото като недопустимо, В ТАЗИ ЧАСТ, следва да бъде
прекратено.
По отношение на възраженията свързани с
указанията на съда за представяне на пълномощно и държавна такса.
Разпоредбата на чл. 151, т. 2 и т. 3 от АПК
изисква към жалбата да се приложат пълномощно, когато жалбата се подава от
пълномощник, както и документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В
случая в подадените „Искания за обявяване на нищожност” се твърди, че д.т. не
се дължи по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., респ. няма направено искане
за освобождаване от заплащането на такава. В тази връзка, както се отбеляза
по-горе – за настоящото производство, което е с правно основание чл. 128а от АПК – държавна такса е дължима, тъй като няма изрична норма, която да
регламентира освобождаване от нейното внасяне или в този случай следва да има
изрично искане за освобождаване от внасяне на д.т., каквото искане липсва в
подаденото първоначално искане.
На основание цитирания чл. 151, т. 2 от АПК
е изискано и представянето на пълномощно по делото, поради което указанията на
съдията-докладчик са по прилагането на закона, а не са самоцелни такива, още
по-малко имат отношение към честта и достойнството на молителката и нейния
процесуален представител.
По искането за освобождаване от такси и
разноски.
Искането за освобождаване от такси и
разноски, съдът извежда от последващото заявление от 07 09 2020 г., където е
посочено: „По отношение на освобождаване от такси и разноски..” и приема, че
такова искане е надлежно заявено. Със същото заявление от 07 09 2020 г. са
представени доказателства, касаещи освобождаване на оспорващата от такси и
разноски, които доказателства, установяват липсата на достатъчно средства за
заплащане на държавната такса, а именно: декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, регистрационна карта издадена от Дирекция „Бюро
по труда” гр. Видин.
Съгласно текста на чл. 83, ал. 2 от ГПК,
във вр. чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид:
доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Разпоредбата е
императивна и от нея следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и
разноски в съдебното производство, същото следва да установи наличието на горе
изброените предпоставки.
В конкретния случай, от представените в
настоящето производство писмени доказателства, по безспорен начин се
установява, че Г.С.М. *** не е омъжена, не притежава недвижими имоти и МПС и не
получава/реализира доходи, поради което и към момента не разполага с достатъчно
средства, за да заплати дължимата държавна такса за образуване на настоящето
производство, дори и в минималния размер от 10 лева.
При тези обстоятелства съдът приема, че оспорващата
ще бъде материално затруднена по начин, че да не може да упражни предоставените
й по закон процесуални права, поради което искането за освобождаване от внасяне
на ДТ и разноски по делото се явява основателно и същата следва да бъде
освободена от тяхното внасяне.
С оглед на изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо Искане на Г.С.М., чрез С.
Севестакиев М., пълномощник и баща, В ЧАСТТА за обявяване нищожността на
Решение № 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана.
яя
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д № 337/2020 г. по описа на
Административен съд Монтана, В ЧАСТТА, касаеща обявяване нищожността на Решение
№ 70/12 02 2019 г. по адм.д. № 506/2018 г. по описа на Адм Съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, В ТАЗИ ЧАСТ подлежи на обжалване пред ВАС, в 7 дн.ср.
от неговото съобщаване.
ПРОИЗВОДСТВОТО ПРОДЪЛЖАВА по искането за обявяване нищожността на Решение №
816/20.01.2020 г., постановено по адм.д. № 6974/2019 г. на ВАС, пето отделение.
На основание чл. 154 от АПК
КОНСТИТУИРА страните, както следва:
Оспорващ - Г.С.М. ***
Ответник – Комисия за защита от дискриминация,
представлявано от Председателя.
ОСВОБОЖДАВА
Г.С.М. ***, от внасяне на разноски -
държавна такса в размер на 10.00 лева по настоящото Адм. дело № 337/2020 г. по
описа на Административен Съд - Монтана.
НАСРОЧВА
адм. дело № 337/2020 г. по описа на АдмС-Монтана в
открито съдебно заседание на 08 10 2020 г. 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
При условията на чл. 170 от АПК съдът разпределя
доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА
на оспорващия, че в негова тежест е да докаже твърденията си изложени в
жалбата.
УКАЗВА
на ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите
основания и изпълнението на законовите изисквания.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от искането на КЗД за становище в 7 дн.ср. от
получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :