№ 4552
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507908 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 4825 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
31984/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30-и състав, ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 260,36
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
автомобилна застраховка „Каско +“ във връзка с щета № 44012132100048 и
ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски в
общ размер на 398 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрк. И.Л., в
която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Въззивникът излага, че в процесния пътен участък
няма разположени дилатационни фуги, като макар вещото лице по
допуснатата в хода на първоинстанционното производство техническа
експертиза да е уточнило, че в процесния район се намират технологични
процепи, не ставало ясно какви „технологични процепи“ се визират. Намира
още, че съдът е постановил решението си единствено въз основа на
твърденията на водача на увредения автомобил, които не се подкрепяли от
1
никакви други годни доказателствени средства, а достоверността им се
намалявала поради заинтересуваността му от изхода на спора. Според
въззивника от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че причината за настъпване на ПТП е увреден елемент на пътя, като не
се посочвали и никакви негови характеристики. Намира още, че неправилно
районният съд е кредитирал заключението на техническата експертиза, тъй
като от него не се установя пряка и причинна връзка между настъпилата щета
и състоянието на пътното платно. Предвид изложеното, обобщава, че по
делото липсват достатъчно доказателства за механизма на настъпване на ПТП,
за да се приеме за установена причинно-следствената връзка между
обезщетените вреди и твърдяното произшествие. Ето защо е отправена молба
до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в
цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
процесуалния представител на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с
който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Според въззиваемия от събраните по делото доказателства и в
частност – от показанията на разпитания пред районния съд свидетел,
безспорно се установява точното местоположение на фугата, както и нейни
характеристики и причинените на автомобила вреди. Счита, че не може да
бъде споделено твърдението на въззивника за заинтересованост на свидетеля,
доколкото застрахователното обезщетение му е изплатено и именно поради
тази причина е възникнало регресното право на застрахователя. За
неоснователно намира и възражението на въззивника, че вещото лице не е
дало отговор на въпроса монтирана ли е фуга на процесния пътен участък,
доколкото експертът е разяснил, че извън компетенцията му е да определи коя
фуга се определя като „дилатационна“, а не че липсват фуги в участъка.
Предвид изложеното, според въззиваемия по делото безспорно се е
установило наличието на желязна фуга в пътния участък, на който е
настъпило процесното ПТП, преминаването през която е довело до
настъпване на материалните щети по лекия автомобил, застрахован при
ищеца. Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност, релевирани от въззивника, намира
следното:
2
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
От фактическите твърдения в исковата молба се установява, че ищецът е
предявил спорното регресно право, основавайки го на неизпълнение на
задължението на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството
й на собственик на пътя да го поддържа в изправно състояние и да
сигнализира незабавно препятствията по него.
За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя) да е
настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай
посочените предпоставки са налице.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: наличието на
валидно сключен застрахователен договор по автомобилна застраховка „Каско
+“ със срок на действие от 22.03.2020 г. до 21.03.2021 г. по отношение на лек
автомобил „Мерцедес S500 4Matic” с рег. № *********, както и, че ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 260,36 лева.
В чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, като съгласно пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Агенция „Пътна инфраструктура“ носи
само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител,
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със
задълженията си по чл. 30 от ЗП.
По делото не е спорно, че процесното ПТП е настъпило на
автомагистрала „Струма“, в района на 42-43 километър, преди гр. Дупница,
който пътен участък е част от републиканската пътна мрежа.
Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред въззивната
инстанция, касае механизма на настъпване на процесното ПТП и по-
конкретно дали в процесния пътен участък са били налице елементи на
3
пътното платно, които са станали причина за настъпване на инцидента.
От показанията на свидетеля П.Т. – водач на увредения автомобил, се
установява, че на процесната дата (25.12.2020 г.) при движение по
автомагистрала „Струма“ в посока София, преди гр. Дупница, е преминал
през желязна фуга на пътното платно, като от удара във фугата се е спукала
гума на автомобила. Свидетелят изяснява, че фугата е била щръкнала, имало
„излезнало желязо“, като същата не била обезопасена или сигнализирана по
някакъв начин. Впрочем тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя
възражението на въззивника за заинтересованост на свидетеля, тъй като
застрахователното обезщетение за настъпилите на автомобила щети му е
заплатено. Напротив – показанията на свидетеля Точев са логични и
последователни, а обстоятелството, че последният е управлявал автомобила
по време на настъпване на застрахователното събитие му е дало възможност
да придобие преки впечатления относно обстоятелствата, при които е
настъпило.
Основното възражение на ответника е, че в процесния участък не били
монтирани дилатационни фуги и такива не били предвидени за изпълнение. В
заключението по техническата експертиза обаче вещото лице – макар да
заявява, че определението „дилатационни фуги“ е извън компетентността му,
изяснява, че в процесния участък се намират технологични процепи, които са
прилежащи на конструкцията над река Матица. Впоследствие, в проведеното
на 19.02.2024 г. открито съдебно заседание експертът с категоричност заявява,
че в процесния пътен участък има метални фуги.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че по делото е
безспорно установено наличие на железен елемент в пътния участък, на който
е настъпило процесното ПТП, преминаването през който е довело до
настъпване на материални щети по застрахования при ищеца автомобил.
Ирелевантно е дали този елемент представлява дилатационна фуга или част от
монтираните технологични процепи, доколкото същият е бил необезопасен и
несигнализиран.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП магистралата се управлява от Агенция
„Пътна инфраструктура“, като с разпоредбата на чл. 29 ЗП на Агенцията е
вменено задължение да поддържа републиканските пътища съобразно
транспортното им значение. В настоящия случай се установява, че в
процесния пътен участък е бил налице необезопасен и несигнализиран
железен елемент, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с
изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото
е предназначението на този най-висок клас път. Следователно ответникът не е
изпълнил задължението си, вменено по чл. 167 ЗДвП, да поддържа пътя в
изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да
ги отстрани в най-кратък срок. Поради това ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“, като собственик на този път, е изцяло отговорна за
настъпване на произшествието, тъй като не е изпълнила законовото си
задължение си за поддържане на пътя в състояние, което да осигурява
безаварийно движение на пътните превозни средства по него.
С оглед на изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за
4
основателност на исковата претенция, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените в хода на въззивното
производство разноски. Последният е поискал такива в размер на 168 лева за
адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за реалното им
извършване, поради което следва да му се присъдят в пълния претендиран
размер.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост решение № 4825 от 18.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 31984/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30-
и състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5