Решение по дело №356/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ-Враца *** срещу Решение №37/15.04.2024г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД №140/2023г., с което е изменено издаденото от касатора наказателно постановление № 2-19-ПП/30.03.2023г., като е намалил размера на „имуществената санкция“ от 12 000 лв. на 5 000 лева.

С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното решение в частта относно намаляване размера на имуществената санкция от 12 000 лева на 5 000 лева и се иска отмяна в тази част и  потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът – „ Т.А.“ ООД *** в представени по делото писмени бележки от проц. си представител *В.Д.  оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения за правилност и законосъобразност на решението и оставянето му в сила.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Отправя искане към съда жалбата да бъде уважена.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 2-19-ПП/30.03.2023г, издадено от директора на РИОСВ – Враца, с което за нарушение на чл.40 във връзка с §1, т.16 б.В от ДР на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.162, ал.1 от ЗООС на “Т.А.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В= Т. Г.- *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 12 000,00 /дванадесет хиляди/ лева.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление, като същото е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона административна процедура. Приел е, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на административното нарушение, така и неговото авторство. По същество е обосновал извод, че от обективна страна е осъществен вменения на санкционираното лице състав на нарушението, като е приел, че това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е счел, че правомерно е ангажирана отговорността му от АНО. Счел е, обаче че размера на наложената имуществена санкция не е съобразен с обстоятелствата, визирани в чл.27, ал.2 от ЗАНН. Приел е, че с оглед тежестта на нарушението и степента му на обществена опасност, обстоятелствата, при които е извършено, липсата на трайно отражение на настъпилите вредни последици върху почвата в района на заблатяването, както и липсата на данни за други идентични на процесното нарушения на Закона за опазване на околната среда, за които дружеството-жалбоподател да е санкционирано по административен ред, размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намалена.  Въз основа на тези изводи районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил имуществената санкция от 12 000 лева на 5 000 лева.

Решението на въззивния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Правилен е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това основание. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд за извършено нарушение по чл. 40 от ЗООС и ангажиране отговорността на управителя на дружеството на основание чл. 162, ал. 1  от ЗООС. Същото е безспорно установено и доказано от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Изводите на въззивния съд са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги приповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Настоящият съдебен състав счита, че намаления размер на наложеното наказание е съобразено от въззивния съд с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН. Наложеното наказание на дружеството  е  в размер  на  12000 лв., като  АНО не е изложил мотиви относно  налагането на наказание в такъв размер, нито  доказателства за системни или други нарушения, които да обуславят налагането именно в посочения от органа размер, поради което правилно първоинстанционния съд е изменил НП по отношение размера на наложената санкция, като я е намалил на 5 000 лева.

Поради изложените по-горе съображения, Административен съд – Враца счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Като е изменил обжалваното пред него НП в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като я е намалил от 12 000 лева на 5 000 лева, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37/15.04.2024г. постановено по АНД № 140  по описа на Районен съд - Мездра за 2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.