РЕШЕНИЕ
№
2020 г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова като разгледа докладваното от
съдията а.н.дело № 128/2020 г. по описа на Районен съд Велинград, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „Текса 2013“ ЕООД, против Наказателно
постановление № 13-001903 от 13.02.2020г. на ИД на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", с което на дружеството-жалбоподател, на
осн. чл.
416, ал. 5, във вр. чл.
413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение
на чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Излагат се доводи, че анализът на разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и
чл. 10, ал. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009г. налага извод, че работодателят
не е субект на нарушението недокументиране на проведен инструктаж, а административнонаказателна
отговорност следва да носи съответното длъжностно лице, на което е възложено да
го провежда и което го е провело. Счита, че извършеното деяние се явява
несъставомерно и не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, предвид че не се отнася до
задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради
което за него не е предвидено наказание в чл. 413, ал. 2 КТ. Позовава се на
процесуална незаконосъобразност на обжалваният акт поради несъответствие между
посочената в него и акта за установяване на нарушението дата на извършването
му. В писмени бележки по делото, жалбоподателят, чрез адв. Ариф-АК Пазарджик,
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", чрез юрисконсулт Шотева я оспорва. Моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН/препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 19.02.2020 г., а жалбата е подадена на 25.02.2020 г. /, от лице, което има
правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На
06.11.2019г., около 11 часа, по повод подаден сигнал за наемане на работа на
лица, без сключени трудови договори, които са регистрирани като безработни в
„Бюро по труда“, била извършена проверка
за спазване разпоредбите на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се
в гр. Сърница на ул. „Доспатска“ № 5, стопанисван от „Текса-2013“ ЕООД от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик. При проверката се установило, че в цеха работят около 20 човека.
Две от работничките, сред които и Айше Ахмед Шабан, заявили, че са започнали
работа от същия ден, за което попълнили собственоръчно декларации по чл. 402 КТ. Айше Шабан била заварена на работи по време на проверката, като пред
проверяващите управителката на дружеството също потвърдила, че е наета същия
ден. Били изискани сключените трудови
договори за работещите в цеха, както и книгите за инструктаж. Предвид че същите
не били налични в обекта, на управителя на дружеството било указано да ги
представи на 12.11.2019г. пред ДИТ Пазарджик. По време на проверката управителя
Л. Моллаахмед заявила пред
проверяващите, че е провела устно инструктаж за безопасност и здраве на
новопостъпилите работнички, но инструктажът не бил документиран в
инструктажната книга, понеже не се намирала на територията на предприятието.
Попълнила декларация за това обстоятелство от 06.11.2019г., приложена по
делото-л. 7, в която посочила, че лицето Айше Шабан е допусната до работа от
същия ден и че инструктажът е поведен от управителя.
На 12.11.2019г., след представяне от
работодателя на изисканите документи, се установило, че уведомление за
сключения на 06.11.2019г. между „Текса 2013“ ЕООД и Айше Ахмед Шабан трудов
договор е получено в ТД НАП на
06.11.2019г., в 16:07:05 часа, т. е. след проверката в предприятието. Установило
се също, че проведения начален инструктаж е документиран в книгата за инструктаж на 08.11.2019г.
Резултатите
от извършената проверка в предприятието и проверката по документи са
обективирани в Протокол ПР 1936245 от 25.11.2019г. С него в т. 13 е установено,
че работодателят е провел, но не е документирал проведения начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа в книгата за инструктаж, в деня на започване на
работа на Айше Ахмед Шабан, назначена с Трудов договор № 061 от 06.11.2019 г.,
в нарушение на чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 10, ал. 2,т.
1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Същите констатации са отразени Акт № 13-001903 от 25.11.2019 г. В акта е
отбелязано, че нарушението е извършено на 06.11.2019 г., когато лицето Айше
Шабан е постъпила на работа на длъжност „машинен оператор „шиене“ и е
констатирано на 12.11.2019 г. при извършената документална проверка.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,
затова, че "Текса-2013“ ЕООД, гр. Сърница, ЕИК ********* в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДТ на КТ, не е документирал проведения
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на Айше Ахмед Шабан,
назначена с Трудов договор № 061 от 06.11.2019 г. на длъжност "машинен
оператор шиене" в шивашки цех, находящ се в гр. Сърница, ул. „Доспатска“ №
5, с което е нарушил чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал.31 т. 1 и чл. 10,
ал. 2, т. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Като дата на извършване на нарушението е посочена 06.12.2018г. На основание
чл. 413, ал. 2 на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
доказателства на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, които
кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, даден от позицията на
лица, незаинтересовани от изхода на спора. Свидетелските показания се подкрепят
от представените по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение и
обжалваното постановление са съставени от компетентен орган, съгл. чл. 21,
ал.4,т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ и чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. чл. 399 КТ, в предписаната от закона
форма и в предвидения от чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срок.
Съобразно установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи
Законът
за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд вменяват задължение на работодателя да
осигури на всеки работещ, независимо от вида на правоотношението или характера
на работа, подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на професията
при: а) постъпване на работа; б) преместване на друга работа или промяна на
работата. Наредбата определя видовите инструктаж при безопасност и здраве при
работа, а именно начален; на работното място; периодичен; ежедневен;
извънреден, които следва да бъдат документирани в книги за инструктажи съгласно
приложение № 1.
Задължение на работодателя е да осигури провеждането и документирането
на инструктажа за безопасност и здраве при работа, за неизпълнение на което
следва да бъде ангажирана административнанаказателната му отговорност. Съгласно
приложение I към цитираната наредба работодателят е длъжен да води книга, в
която да документира провеждането на начален инструктаж на лицата, които
постъпват на работа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тълкуването на чл. 11,
ал. 5 от Наредбата налага извод, че задължение за документиране на
проведен инструктаж не може да бъде извършено от работодателя, а от
лица по ал. 2-"длъжностни лица е подходящо образование", на които е
възложено провеждането му . Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., работодателят
създава организацията за провеждане и документиране на инструктажа. Когато не е
определено лице, на което е възложено провеждането му или както в настоящият
случай не се оспорва от жалбоподателя, че инструктажът е проведен лице, което
го представлява по закон, отговорността за недокументиран инструктаж е
негова. В случая не е спорно и не се твърди , че е определено от работодателя конкретно
длъжностно лице, което да провежда инструктажа. Не е спорно и че инструктажът е
проведен от управителя на дружеството, поради което отговорността за
документирането му е именно на работодателя.
Неоснователно е възражението, че нормативно възложеното задължение на лицето,
провеждащо инструктажа да го документира е различно от задължението на
работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, поради което
процесното деяние не осъществява състав на нарушение, за което приложима е
отговорността по чл. 413, ал. 2 КТ. Санкционната разпоредба на чл. 413,
ал. 2 КТ предвижда имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Разпоредбата е бланкетна
и препраща към съответните подзаконови нормативни актове, уреждащи материята на
здравословните и безопасни условия на труд, сред които е Наредба № РД-07-2, видно и от самото й заглавие.
Документирането на проведен инструктаж е уредено като задължение по
чл. 11, ал. 5 от тази наредба и неизпълнението му представлява нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, след като е нормативно закрепено, поради което е санкционирано по реда на
чл. 413,
ал. 2 от Кодекса на труда.
Макар да е приложен правилно законът в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на
обжалвания акт. Липсва идентитет при посочване на датата на извършване на
нарушението в АУАН 13-001903 от 25.11.2019г., където е посочена 06.11.2019г. и
в обжалваното наказателно постановление, където се сочи 06.12.2018г. Разминаване
в посочената дата на извършване на нарушението в акта, с който се повдига
обвинението и в този, с който се ангажира отговорността на субекта, ограничава
правото му на защита и препятства контролната
съдебна дейност за законосъобразност при провеждане на производството. Датата
на извършване на нарушението е съществен елемент от неговата обективна страна и
е сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление. Предвид правната природа на акта за
установяване на нарушението, с който на дадено лице се повдига обвинение за конкретно
извършено нарушение и което е основание за издаване на наказателно
постановление и налагане на наказание за него, следва в двата акта да е налице идентичност
на фактическата и правна рамка на обвинението. Със съставяне на акта за
установяване на нарушението се формулира обвинението и за нарушителят възниква
правото на защита срещу него както по фактите, така и по правото. Промяната във
фактите в хода на административнонаказателното производство след съставяне на
АУАН ограничава правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да
организира защита чрез излагане на възражения, събиране и представяне на доказателства. Последното във всички случаи представлява съществено
процесуално нарушение, което не може да се санира в съдебното производство. В
този смисъл за настоящия съдебен спор е без правно значение дали това погрешно
изписване на датата на административното нарушение е резултат от допусната явна
фактическа грешка от административнонаказващия орган, или се дължи на някаква
друга причина. Не е в правомощията на контролната съдебна инстанция да тълкува
и по пътя на логиката да установява действителната воля на наказващия орган,
тъй като това е извън обхвата на проверката за законосъобразност на
наказателното постановление. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,
тъй като води до невъзможност за наказания правен субект да разбере по
недвусмислен начин на коя дата е извършено деянието, което му се вменява за
административно нарушение. Последното е основание съдът да приеме, че липсата
на конкретна дата, която да е посочена еднакво както в АУАН, така и в НП, води
до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. От друга страна това разминаване в датите
поставя съда в необходимост да тълкува волята на органа или да я предполага,
което е недопустимо в административно-наказателното производство, което е
санкционно по своя характер.
Освен това посочването на различна дата в наказателното постановление
налага извод, че е наложено е наказание за нарушение, което не е установено по
предписания в чл. 36,
ал. 1 ЗАНН, т.е. без да е съставен АУАН с посочване на всички признаци от състава на
нарушението, като не са налице изключенията в, ал. 2 на същата разпоредба. В
случая не може да се приложи чл. 53,
ал. 2 ЗАНН, доколкото се касае за съществен елемент от състава на нарушението. По
тези съображения не може да се счита, че цифровото разминаване в датата на
нарушението в акта и в наказателното постановление е от такова естество, че
може да бъде преодоляно по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, а издаденото наказателно постановление следва се отменени
поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
По тези съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001903 от 13.02.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. Пазарджик, с което на „Текса 2013“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 416,
ал. 5, във вр. чл. 413,
ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение н чл.
11, ал. 5, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева