Решение по дело №253/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2020 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20207240700253
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    290

 

     гр. Стара Загора, 30.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                             РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря  Ива Атанасова

  и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 253 по описа  за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от Р.К.Р. *** чрез пълномощника му адвокат Н.Г. против Решение № 315 от 06.07.2020г., постановено по АНД № 79/2020 г. на Районен съд  Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-1228-003220/ 23.12.2019г, издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, за нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно  приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН и че не е налице пречка за съставяне на процесния АУАН поради прекратяване на административнонаказателното производство за същото деяние. По съществото на спора обосновава недоказване на вмененото нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на изложени подробни съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и да се присъдят направените разноски по представен списък.

 

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР Стара Загора,  редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата,  съдебното решение намира за правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора  е НП № 19-1228-003220/ 23.12-2019г, издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 19-3220/ 04.12.2019г, с което на Р.К.Р. *** на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *** на 12.06.2019г около 11:30ч в гр.Стара Загора  по бул.“М.М.Кусев“ до № 31 в посока север-юг паркира автомобила не най-вдясно по посоката си на движение.

За да потвърди НП, Старозагорският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Прието е, че първата възможна дата, на която административнонаказващият орган е разполагал с цялата необходима му информация за нарушението и самоличността на нарушителя, е 25.10.2019г, когато собственичката на автомобила е подала декларацията по чл.188 от ЗДвП. Затова според съда АУАН от 04.12.2019г, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и за издаването му не е имало пречка въпреки издаден предходен АУАН, производството по който е прекратено. По съществото на спора съдът намира за безспорно доказано описаното в НП нарушение и извършването му от Р.Р.. След като не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила и е установено съответствие по вид и размер на наложеното наказание с предвиденото в закона, е изведен извод за законосъобразност на НП и то е потвърдено като жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80лв в полза на ОД на МВР Стара Загора.

 

         Обжалваното решение на  Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона.

 

         Административнонаказателната отговорност на Р.Р. е ангажирана с НП, издадено въз основа на АУАН № 19-3220/ 04.12.2019г., съставен от младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора. От данните по преписката е установено, че производството е образувано във връзка с оспорване на издаден от служител на Община Стара Загора фиш № 60002 от 12.06.2019г за нарушение с лек автомобил Опел Вектра“ с рег.№ ***, собственост на М.К.Р.-С.. Оспорването е направено пред ОД на МВР Стара Загора с нейно заявление от 13.06.2019г. и пред Община Стара Загора със заявление от 10.07.2019г, като в последното е посочено лицето Р.Р. като управлявало собствения й автомобил на 12.06.2019г. Със заявления от 15.07.2019г и от 17.10.2019г  до Община Стара Загора Р.Р. потвърждава управлението на автомобила, но оспорва вмененото нарушение.  С декларация от 25.10.2019г за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП собственичката на автомобила отново посочва Р.Р. като управлявал го на 12.06.2020г В изпълнение на чл.189, ал.2 от ЗДвП е съставен АУАН № 770163/ 01.11.2019г срещу Р.Р., производството по който е прекратено с резолюция от 08.11.2019г на основание чл.54 от ЗАНН с оглед допусната грешка в марката и модела на автомобила и е разпоредено съставяне на нов АУАН, а именно № 19-3220/ 04.12.2019г.

 

          При тези фактически данни правилно районният съд приема, че АУАН № 19-3220/ 04.12.2019г е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН – 3 месеца от откриване на нарушителя, броен от датата на декларацията на М.Р.-С., подадена до наказващия орган на 25.10.2019г. Заявлението й от 10.07.2019г с данни за действителния нарушител е адресирано до друг орган и по делото няма доказателства да е достигнало до знанието на компетентния орган.

 

          Неоснователно е и оплакването на касатора, че с издаване на обжалваното НП въз основа на АУАН № 19-3220/ 04.12.2019г е нарушен принципът „нон бис ин идем“, тъй като образуваното с АУАН № 770163/ 01.11.2019г административнонаказателно производство не е идентично с процесното от обективна страна –първоначално  повдигнатото обвинение на Р.Р. е за извършено нарушение с лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, което не съответства на действителното положение.

 

          По съществото на спора районният съд е изложил мотиви за доказано извършване на деянието от страна на Р.Р., които се споделят от касационния състав. От събраните гласни доказателства категорично се установява, че управляваният от Р. автомобил е бил паркиран обратно на посоката на движение по бул.“М.М.Кусев“ в нарушение на правилото по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Предвид удостоверяването от Община Стара Загора, че не поддържа ежедневен регистър за вертикалната пътна сигнализация по улиците от общинската пътна мрежа, свидетелските показания на очевидците са единственото доказателствено средство за установяване на съставомерните факти.  За прилагане на изключението по чл.94, ал.4 от ЗДвП не са ангажирани доказателства, процесуално задължение за което има санкционираното лице с оглед извличането на изгодни за него правни последици.

 

          Действително в съдебния акт на районния съд липсват мотиви дали деянието представлява маловажен случай, но това не обуславя незаконосъобразност на решението само на това основание. По делото нито се сочат доводи в тази насока, нито от доказателствата може да се направи извод, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Ноторен факт е, че бул.“М.М. Кусев“ е централен в гр.Стара Загора, респективно движението на автомобили и пешеходци по него е натоварено. Паркирането в обратна на движението посока обективно води до създаване на пречки за останалите участници, а данни за обратното няма по делото.

 

          С оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

 

          При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

 

     Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,   Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315 от 06.07.2020г., постановено по АНД № 79/2020 г. на Районен съд  Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1228-003220/ 23.12.2019г, издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора.

 

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                            2.