Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./04.12.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7458 по описа на Варненски районен съд за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ж.М. Венкова, ЕГН: **********,***, Варненска област, ж.к. „Чайка" 4, вх. Б, ет. 2, ап.17, чрез адвокат Х.Я. ***, БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Варна, Община Варна, област Варна, р-н „Приморски“, ул. „12-та“, урбанизирана територия, отреден „за ниско застрояване до 10 м.“, с пространство от 479.00 кв.м. (четиристотин седемдесет и девет квадратни метра), съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2552.2803 по КК и КР на града, при граници ПИ с №,№ 10135.2552.1725, 10135.2552.2800, 10135.2552.1737,10135.2552.1733 и 10135.2552.1730.
В исковата молба се твърди, че на основание постановление от 10.12.2019 год. издадено въз основа на обстоятелствена проверка извършена по нот. дело №413 от 2019 год. и съгл. чл. 587, ал.2 ищцата е призната за собственик на основание давностно владение върху недвижим имот, находящ се в град Варна, Община Варна, област Варна, р-н „Приморски", ул. „12-та", съставляващ дворно място с пространство от 479.00 кв.м. (четиристотин седемдесет и девет квадратни метра), съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2552.2803 по КК и КР на града, при граници ПИ с №№ 10135.2552.1725, ПИ 10135.2552.2800, ПИ 10135.2552.1737, ПИ 10135.2552.1733 и ПИ 10135.2552.1730., за което от Елена Дионисова - Нотариус вписан под № 190 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Варна е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, том III, per, № 4275, дело № 413 от 2019 год.
Твърди се, че от момента на завладяването на гореописания имот през 1990 год. на основание неформален договор за дарение със сестрата на покойния й съпруг /починал на 07.02.2017год./ до настоящия момент ищцата владее имота, постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано от никого като свой повече от 30 (тридесет) години, като имота е заграден от нея с трайна ограда и го обработва, поддържа и владее като собствен и към настоящия момент.
Твърди се, че въпреки горното, при опит да регистрира собствеността си в Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна и да се снабди със скица на имота в началото на 2020 год., с Писмо с Изх. № 24-4530-19.02.2020год. на Началника на СГКК- Варна е уведомена, че по повод изпратено съобщение по чл.26, ал.1 от АПК до община Варна, от същата е постъпило възражение, на базата на което е започнало административно производство по изменение на кадастралните данни в КРНИ, изразяващи се във вписване в регистъра на собствениците на заявителя с дублирани права, съгласно приложени документи за собственост Акт за частна общинска собственост, вписан в СВ-Варна под № 17, том LXXVIII, дв. вх. Per. № 27864, дело 17005 от 24.10.2020 год. за имот с идентификатор 10135.2552.2803 по КККР на гр. Варна. Твърди се, че подала до Кмета на община Варна заявление за отписване на имота от актовите книги за общинска собственост, като със своя Заповед № 1275 от 31.03.2020 год. на посочените в същата основания Кмета отказва да отпише от актовите книги за общинска собственост процесния ПИ с идентификатор 10135.2552.2803 по КККР на град Варна.
Приема, че това обосновава правният й интерес от завеждане на настоящият иск, с цел отричане на претендираното право на собственост на община Варна върху притежавания от нея поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2803, тъй-като това ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на мои самостоятелни субективни права и ще сложи край на спора за притежанието на правото на собственост върху имота.
Твърди, че ответната община не е собственик на имота представляващ дворно място, със засети в същото дръвчета, а по скица - поземлен имот, в урбанизирана територия, отреден „за ниско застрояване до 10 м.", с пространство от 479.00 кв.м. (четиристотин седемдесет и девет квадратни метра), съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2552.2803 по КК и КР на града, при граници ПИ с №№ 10135.2552.1725, ПИ 10135.2552.2800, ПИ 10135.2552.1737, ПИ 10135.2552.1733 и ПИ 10135.2552.1730, никога не е упражнявала владение върху него както и, че не са налице предпоставки за актуването му като частна общинска собственост.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорват се твърденията в исковата молба като некореспондиращи с реалната фактическа обстановка. Потвърждава се, че действително за имота има съставен Акт за частна общинска собственост № 10245/23.10.2019г., вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 28095/24.10.2019г, но същия, подобно и на констативния нотариален акт, няма правопораждащо действие. Приема се, че правата си на собственост Община Варна обосновава ех lege , по силата на чл. 2 , ал.1, т.2 ЗОС , имотът е преминал в общинска собственост, включително и по силата на парг. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС , тъй като: понастоящем имота попада извън уличната регулация на действащия ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“. По кадастралния план от 1973г. представлява ПИ 2675в и попада в границите на ПИ 11902 от КП 195бг. За последния в разсписните листи като собственик е записан Панайот Кръстев, а относно ПИ2675в - липсва записване относно собствеността. Със заповед № Pfl-02-14-121/02.IV.1987r. на КТСУ/Комитет по териториално и селищно устройство/ при МС е приет Застроителен и регулационен план на жилищен район „Стойко Пеев“, като имота на ищцата попада в терен, отреден за „обществена зеленина“, което е видно от легендата към ЗРП. Посоченият план от 1987г. действа до приемането на ПУП-ПУР на жк. „Изгрев“ от 2012г., приет с решение на Общински съвет Варна № 552-6/26.,27.07.2012г. Твърдението на ответника е, че към настоящия момент единственият собственик на имота е Община Варна, тъй като по силата на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ.бр.9б от 04.11.1999г./застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в сила на този закон подробни благоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Приемат, че процесния имот попада в обхвата на цитираната норма, по-точно в хипотезата „обществени и благоустройствени мероприятия на общините“ тъй като към 1999г. действа плана от 1987г., съгласно, който, както вече бе отбелязано, ПИ 2675в попада в терен с отреждане за „обществена зеленина“.
Изтъкват, че за да намери приложение пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, към момента на влизането му в сила, собствеността върху процесния имот следва да е частна държавна, за да настъпи трансформация в частна общинска. В настоящия казус държавата е била собственик на имота, тъй като съгласно действащия кадастрален план от 1973г./действащ и към 1990г./ за имота няма записана собственост, поради което, по силата на чл. 6, в редакцията му, действаща към 1973г., „Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.“ Следователно, имотът е придобит от държавата, предвид на което е съществувала пречка осъществяваното върху него давностно владение от владелците му в изискуемия от чл. 79, ал. 1 от ЗС срок от 10 години, упражнявано от 1990г., да доведе до придобиване на собственост. Изтъква се, че никой не може да придобие по давност имоти частна държавна и общинска собственост, въпреки, че ги е владял от 01.0б.1996г. до 31.05.2006г., т.е преди налагането на първия мораториум, съгл. Тълкувателно решение 3/2017г. на Гражданска колегия на ВКС, а по силата на последното удължаване на така наречения мораториум върху придобивната давност на посочената категория имоти, в сила от 31.12.2017 г., прието със Законът за изменение на Закона за собствеността - до 31 декември 2022 г.
Приема се, че Община Варна е собственик на процесния имот, придобит по силата на закона, тъй като са налице предпоставките за приложение пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, а именно: към датата на влизане в сила на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС имотът е попадал в територия с отреждане по общите и подробни градоустройствени планове от вида на посочените в цитираната разпоредба. Второто кумулативно необходимо условие, което разпоредбата поставя, за да придобие, в случая Община Варна, по силата на закона собственост върху имот с подобно отреждане, е същият към посочения момент да е частна държавна собственост.
Ответната община моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Нотариален акт за собственост на недвижим имот №51, том. III, рег.№ 4572, дело № 413 от 2019 год., АЧОС № 10245 от 23.10.2019 г., Скица на поземлен имот № 15-88955-29.01.2020 год., Удостоверение за данъчна оценка с Изх. № **********/20.05.2020год., Писмо с Per. № ОСИСД20000672ВН_001 ВН/07.02.2020год. на Директор дирекция ОСИСД при общ. Варна, Писмо с Изх. № 24-4530-19.02.2020год. на Директор СГКК-Варна, Заявление до Кмета на общ. Варна за отписване на имот от актовите книги за общ. собственост с Per. № АУ016106ВН/12.02.2020год., Заповед за отказ № 1275/31.03.2020год. на Кмета на общ. Варна, Заповед № 1275/31.03.2020г.; писмо per. № АУ016106ВН_004ВН/19.03.2020г.; писмо per. № АУ016106ВН_003ВН/10.03.2020г.; писмо per. № АУ016106ВН_002ВН/02.03.2020г.; писмо per. № АУ016106ВН_001ВН/21.02.2020г.; заявление peг.№АУ016106ВН/12.02.2020г.; писмо peг.№МД20000356ВН_001ВН/ 05.03.2020г.; писмо рer. № МД20000356ВН/28.02.2020г.; копие на нот. Акт за собственост.; писмо per. № ОСИСД20000965ВН/21.02.2020г.; писмо per. № ОСИСД20000672ВН_001ВН/07.02.2020г.; писмо per. № ОСИСД20000672ВН/03.02.2020г.; писмо per. № ОСИСД19005754ВН/24.10.2019г.; АЧОС № 10245/23.10.2019 г. писмо per. № АУ074620ВН_002ВН/09.08.2019г.; копие от КП -1973г. на част от плана на „Франга дере"; разсписен лист от 1973г.; извадка от ЗРП на ж.р. „Стойко Пеев"-3бр. листи.; копие на КП от 56г.; разсписен лист от КП-56г.;извадка от ПУП-ПУР на жк. „Изгрев" ; писмо per. № АУ074620ВН_001ВН/02.08.2019г.; скица от СГКК от 31.07.2019г.; удостоверение за данъчна оценка.
С постановление от 10.12.2019 год. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, том III, per, № 4275, дело № 413 от 2019 год., издадени въз основа на обстоятелствена проверка извършена по нот. дело №413 от 2019 год. и съгл. чл. 587, ал.2 ГПК от Елена Дионисова - Нотариус вписан под № 190 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Варна, ищцата е призната за собственик на основание давностно владение върху недвижим имот, находящ се в град Варна, Община Варна, област Варна, р-н „Приморски“, ул. „12-та“, съставляващ дворно място с пространство от 479.00 кв.м. (четиристотин седемдесет и девет квадратни метра), съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2552.2803 по КК и КР на града, при граници ПИ с №№ 10135.2552.1725, ПИ 10135.2552.2800, ПИ 10135.2552.1737, ПИ 10135.2552.1733 и ПИ 10135.2552.1730.
Ответната община е съставила Акт за частна общинска собственост № 10245/23.10.2019г., вписан в СВ-Варна под № 17, том LXXVIII, дв. вх. Per. № 27864, дело 17005 от 24.10.2020 год. за имот с идентификатор 10135.2552.2803 по КККР на гр. Варна, с посочено правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Актът за частна общинска собственост е издаден след изготвяне на становище от Директор на дирекция „ОСИСД“ за наличието на предпоставките за това.
Във връзка с искане на ищцата за издаване на скица на имота, с писмо с Изх. № 24-4530-19.02.2020год. Началника на СГКК- Варна я уведомява, че по повод изпратено съобщение по чл.26, ал.1 от АПК до община Варна, от същата е постъпило възражение, на базата на което е започнало административно производство по изменение на кадастралните данни в КРНИ, изразяващи се във вписване в регистъра на собствениците на заявителя с дублирани права, съгласно приложени документи за собственост Акт за частна общинска собственост № 10245/23.10.2019г., вписан в СВ-Варна под № 17, том LXXVIII, дв. вх. Per. № 27864, дело 17005 от 24.10.2020 год. за имот с идентификатор 10135.2552.2803 по КККР на гр. Варна.
Със Заповед № 1275 от 31.03.2020 год. Кмета отказва да отпише от актовите книги за общинска собственост процесния ПИ с идентификатор 10135.2552.2803 по КККР на град Варна, като приема, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗОС, със заповед на кмета на общината от актовите книги за общинска собственост се отписват имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпадналоно от представените от заявителя документи не се установява да е налице някое от горепосочените основания.
За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, следното:
Вещото лице приема, че е налице идентичност между имота визиран в АЧОС №10245/23.10.2019г., имота по нот.акт №51, т.III, рег. №4572, дело 413 от 10.12.2019г. и процесния имот 10135.2552.2803.
Процесният имот е описан в н.а. №51, т.III, per. №4572, дело 413 от 10.12.2019г. и в АЧОС №10245/23.10.2019г. като поземлен имот - незастроен. При огледа на място вещото лице установява, че това е празно дворно и отговаря на описаното в двата документа за собственост.
Съгласно действащия към момента ОУП и ПУР на м. Изгрев одобрен с решение 552-6/26 от 27.07.2012г. имотът е в строителните граници на гр. Варна и попада в зона Жм2-„Жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания“.
След извършения оглед на място в.л. установява, че процесния имот е ограден по следния начин:
- От север с метални арматурни пана на бетонова основа високи около 2,5 м.
- От запад стара тел. мрежа на бетонови колове;
- От юг къща и стара телена мрежа на бетонови колове, полусъборена и обрасла с жив плет;
- От изток откъм улицата телена мрежа на бетонови колове, като има оставено незаградено около 3 м в южната част, явно за вход.
Към 1990-1999г. за процесния имот е действал ЗРП на жилищен район „Стойко Пеев“, одобрен със заповед №РД-02-14-121/02.04.1987г. Съгласно този план имотът е попадал в зона „за озеленяване“, видно от л.63-67 по делото. През периода 1990-1999г. за процесния имот е действал КП на м. „Франга дере“ и м.„Домуз дере“ изработен през 1973г. По този план процесния имот се идентифицира с ПИ 2675в(л. 63, 64 от делото). В разписния лист обаче към него към него(л. 62) няма записан такъв имот и съответно собственик.
Вещото лице изготвя и прилага комбинирана скица на която като основа са показани КП от 1973г. с нанесеното отреждане за „озеленяване“ по РП от 1987г., а с виолетов цвят процесния имот 10135.2552.2803 по КК от 2008г.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни, мотивирани и неоспорени от страните по делото.
За установяване на твърденията в исковата молба за осъществено владение върху имота, на ищцата са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Светослав Кочев Мариновски и Тони Петров Тонев.
Свидетелят Мариновски твърди, че ищцата Ж. му е тъща от 1982 г. Знае, че тя притежава недвижим имот в ж.к.“Изгрев“. Твърди, че е ходил там много пъти. Имоттъ представлявал място около 450 - 480 квадрата, над него минавали някакви жици. В имота нямало вода, затова е носил вода с колата много пъти. Заявява, че мястото е празно, не е застроено. Ищцата и съпруга й сеели зеленчуци,имало и дръвчета, но без вода трудно се отглеждали, затова е носил вода с колата си. Водил е с колата си и Ж. и съпруга й Бончо, който вече е покойник. Знаел, че сестрата на Бончо - Пенка или Петра им оставила имота. Знаел я като леля Пенка. Тя го предала на Ж. и Бончо около 89 - 90 г., като до тогава тя си го работела. Заявява, че мястото е оградено с бетонни колове и мрежа. От едната страна имало някакъв цех и те си направили метална ограда, а от другите страни била мрежа и колове. Заявява, че не е чувал някой да им предявява претенции за мястото. Твърди, че и към настоящия момент ищцата продължавала да ходи на мястото, а свидетеля я водел. Тя почиствала тревата.
В показанията си св. Тонев заявява, че познава Ж. и покойния й съпруг от 1992 - 93 година. Самият свидетел живеел в района постоянно от 1994г., но от 1993 година започнал да ходи и те вече били там, стопанисвали това място. Мястото се намирало на ул.“Мир“, като се кара по пътя за хлебозавода в дясно е хлебозавода, в ляво има мостче и второто място е тяхното. Имало ограда от мрежа и колчета, като самият той е участвал в подмяната на колчета. Заявява, че в мястото няма вода и понеже има камион - пикап е носил вода, да си сеят домати, краставици. Заявява, че постройки не е имало никога. Твърди, че от Бончо знае, че сестра му им е дарила това място. Твърди, че не е не е виждал никой друг през тези години да идва и да ползва мястото. Заявява, че ищцата продължавала да идва на мястото, като го прекопали и го подготвили за сеене за догодина. В мястото имало дървета – овошки, които се режели и поддържали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като дадени за пряко и непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства, последователни и не противоречащи спрямо останалите събрани в производството доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Според тълкуването дадено в т.1 от
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в
хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно
основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят,
при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид
установения с §1 от ЗИД на ЗС(обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.) мораториум върху
придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2022г. До
отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на
имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза
придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това
е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на
разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост
предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на
собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в
производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му
интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл. 79 ЗС
владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС.
Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които
го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на
прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че
ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване
на самото спорно право, което той отрича на ответника /т. 1 от ТР №
8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на
търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо
на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В
този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос
не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на
правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването
на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот /Определение № 427/12.12.2013 г.
по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се явява допустим, като предявен при наличие на правен интерес у ищцата според изложените в исковата молба твърдения. Ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост за имота, с който оспорва собствеността на ищцата върху имота и препятства снабдяването ѝ с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, което съдът намира за достатъчно да обоснове правния интерес на ищцата от водене на предявения отрицателен установителен иск.
Характерът на предявения иск възлага в тежест на ответната страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно основание. Според изложените с отговора на исковата молба твърдения, в тежест на ответника бе възложен да докаже при условията на пълно и главно доказване идентичност между процесния имот и ПИ 2675в, находящ се в кв.“Изгрев“ гр.Варна съществуването на отричаното от ищеца право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност, че е станал собственик на имота като попадащ в приложното поле на пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС дало му основание и за издаване на АЧОС, т.е че имотът е попадал в строителните граници, бил е частна държавна собственост, бил е отреден съобразно действалите планове за обществени и благоустройствени мероприятия, което го прави общинска собственост и изключва възможността да е текла придобивна давност в полза на ищцата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че имота визиран в АЧОС №10245/23.10.2019г., имота по нот.акт №51, т.III, рег. №4572, дело 413 от 10.12.2019г. и процесния имот 10135.2552.2803 са идентични.
Спорно е обстоятелството дали
Община Варна е придобила собствеността на процесния имот на основание параграф
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Разпоредбата, на която се позовава
ответника предвижда, че с влизането й в сила застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост
на общините.
Съдът не споделя становището на ответната страна, според
който предявеният против община Варна отрицателен установителен иск е
неоснователен предвид невъзможността ищците да са придобили по давност
процесния имот /за периода 1990 г. - 2020 г. - предвид забраната на чл. 86 ЗС, за последващия период - предвид
установения в П. 1 от ЗИД на ЗС, в сила от 1.06.2006 г., мораториум, по силата
на който се спира придобивната давност за държавни и общински имоти/. Както
беше посочено по-горе, когато правният интерес от отрицателния установителен
иск срещу държавата или общината произтича от възможността имотът да бъде
придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински характер,
ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес - в
случая продължилото владение в срока по чл. 79 ЗС, като при проведено успешно доказване
ответникът ще дължи доказване на собственото си право. В настоящото дело ищцата
безспорно доказа правния си интерес от търсената защита, като ангажира
доказателства за упражнявана от нея фактическа власт върху процесния имот от
1990 г. въз основа на неформален договор за дарение от страна на предишен
владелец. От своя страна ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна
общинска собственост №10245/23.10.2019г. е актувал имота като общински на
основание П. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн. ДВ, бр.
96/99 г./. На това основание се считат за общинска собственост застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо
нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в
акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от
държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от
ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава
на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна
собственост не е в състояние да легитимира община Варна като собственик на
процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. №
477/12 г. на II г. о./. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има
качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има
правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на
което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.
д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по
силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване
на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за общинска
собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена
категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние
да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при
липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната
разпоредба /в случая - П. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн. ДВ, бр.
96/99 г./. Община Варна не е придобила
правото на собственост върху процесния имот на основание параграф 42 ПЗР на ЗОС.
Актовете за общинска собственост нямат конститутивно действие. Тяхното
съставяне не е основание за придобиване правото на собственост.
Придобивното основание по § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС оглед естеството си е по силата на закона. То се изразява в
трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота,
предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този
параграф нужди. Така, за да настъпят последиците на горния законов текст е
необходимо да се установи, че към 1999 г., когато тази разпоредба е била
приета, спорният имот е бил частна държавна
собственост и отреждането му съгласно предвижданията на действащия към датата
на влизане в сила на закона ПУП за целите, посочени в този параграф, а именно -
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия. Съдът
приема, че не са налице доказателства имота да е бил частна държавна
собственост.
Предявеният иск е основателен и
подлежи на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в
съответствие с направеното искане, в полза на ищцата се дължат разноски за
производството, съобразно представените доказателства за извършването им, чиито
размер възлиза на 1684,02 лева/
234,02лв. заплатени държавни такси; 200 лева депозит за вещо лице и 1250
лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж.М. Венкова, ЕГН: **********,***,
Варненска област, ж.к. „Чайка" 4, вх. Б, ет. 2, ап.17 и Община Варна,
БУЛСТАТ ********* и адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета Иван Портних, че ответникът Община Варна не е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Варна, Община
Варна, област Варна, р-н „Приморски“, ул. „12-та“, урбанизирана територия,
отреден „за ниско застрояване до 10 м.“, с пространство от 479.00 кв.м.
(четиристотин седемдесет и девет квадратни метра), съставляващо ПИ с
идентификатор 10135.2552.2803 по КК и КР на града, при граници ПИ с №,№
10135.2552.1725, 10135.2552.2800, 10135.2552.1737,10135.2552.1733 и
10135.2552.1730, на основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Община
Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" 43, ЕИК *********, представлявана от Кмета
Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на Ж.М. Венкова, ЕГН: **********,***,
Варненска област, ж.к. „Чайка" 4, вх. Б, ет. 2, ап.17 сумата от 1684,02 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 2 стотинки/,
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за държавни
такси; депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: