Решение по дело №2241/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 269
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20191630102241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 269 / 28.7.2020 г.

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О    Р Е Ш Е Н И Е

 

28.07.2020 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 02.07.2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора.............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2241 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                  Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.

 

                  Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 и сл. от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.

 

        Ищецът, "К. България“ ЕООД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано от управител Р. В., чрез юрисконсулт Ивайла Трифонова иск против Г.Е.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с цена на иска: 425.40 лв.

        В исковата молба се твърди, че на 10.08.2016г. между ,,4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и отв. Г.Е.Й. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Страните сключват договора за кредит, фигуриращ в системата на ,,Вивус“ под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си Г.Е.Й. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер на 200,00 лв. (двеста лева), като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 09.09.2016г., чрез паричен превод посредством Изипей на същия ден - 10.08.2016г.

       С настъпване на падежа по договора - 09.09.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. От ,,Вивус“ изпращат напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Въпреки отправените покани ответникът не погасява описаните в исковата молба вземания.

       На 23.11.2018г. ,,4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К. България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №ВGF-2018- 005/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор **********, в общ размер на 513.39 лв., от които: главница- 200,00 лв; такса за експресно разглеждане- 51.26лв; наказателна лихва- 225.40лв за периода 10.09.2016г. до 31.01.2018г; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма)-  30,00лв. Посочените вземания са подробно описани в Приложение 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

                За това се обръща към съда с искане: да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми, дължими по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба-09.09.2019г. до изплащане на вземането и направените разноски по водене на делото.

        Ответникът, Г.Е.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, не е подаден писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК. На осн. чл. 47 ал. 5 от  ГПК съобщението до ответника е приложено към делото и се смята за връчено. На осн.чл.47, ал. 6 от ГПК на посочената страна е назначен особен представител по делото, възнаграждението за който в размер на 300лв е за сметка на ищеца- в случая посочения от АК-Монтана с уведомително писмо адвокат К. Ст. К., вписан под № 1071 в НРПП. Същият не е представил писмен отговор на исковата молба в указания му срок. Редовно призован не се явява и не взема становище по предявения иск.                      

                   Доказателствата по делото са писмени.                      

                Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание  чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

                Установено е безспорно по делото, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на сключен Договор за кредит № ********** от 10.08.2016 година. Представените писмени доказателства, а именно: Договор за кредит № ********** от 10.08.2016 година, специални условия на договора за кредит и разписка за извършено плащане на 10.08.2016 година за не са оспорени от ответника. От същите безспорно се установяват съществуващите облигационни взаимоотношения между страните и предаването на договорената в заем сума.

                   Въпросът е, основателен ли е предявения иск относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми поради неизпълнение на задължение по връщане на предоставената в заем сума?           Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника в определения от закона срок, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това назначения му особен представител не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

               В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.

               Съгласно разпоредбата на  чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

              Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.53 и 54 от делото чрез назначения му особен представител адвокат К.К. и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка –  чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 12.02.2020 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.

              Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът осъди ответника да изплати претендираните суми изцяло. Установен е точния размер на задължението, който е в размера, така както е претендиран, както по отношение на главницата, така и за наказателната лихва. Това обуславя извода, че исковете са доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

              Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за исковото производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.         

              Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът

                                                 Р Е Ш И:

                ОСЪЖДА Г.Е.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „К.” ЕООД, ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул.Шандор Петьофи № 10, п.к.1606, представлявано от Управител Р. Х. В., следните суми:

             - 200.00 лева гладница по Договор за кредит № ********** от 10.08.2016 година, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2019  година, датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

            - 225.40 лева – наказателна лихва, начислена за периода 10.09.2016 г. до 22.11.2018 година;

            - 550.00 лв., представляващи направените в хода на производството разноски. 

            Банкова сметка, xxx:

            Банка „ДСК” ЕАД, IBAN xxx, BIC xxx.       

           Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

                Преписи от решението да се връчат на страните. 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: