Решение по дело №1297/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 4
Дата: 5 януари 2018 г. (в сила от 5 януари 2018 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20175320101297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2017 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                                           Година 05.01.2018                            Град  К.                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                 втори граждански състав

На седми декември                                                        две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1297  по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК

Ищецът „И.Ф.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, партер, със законен представител Б.И.Н., чрез пълномощника юрк. Р.К. твърди, че на 06.10.2016г. между „И.ф.“ ООД и В.И.И. бил подписан договор № 144419, с който на ответника бил предоставен кредит в размер на 1000 лева и усвоен от него. Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят се задължавал да изплати кредита в срок до 30.11.2017 г. Кредитополучателят дължал и следните неустойки и такси:

Съгласно чл.3 във вр. с чл.2 ал.1 т.4 и чл.4 от договора възнаградителна договорна лихва на кредита в размер на 1037.26 лева, а търсена и изискуема по заявление в размер на 973.31 лева. Договорната лихва била уточнена в Договора, начислена за падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита от 06.10.2016г. до 03.07.2017г.

Съгласно чл.7, от договора в случай на забава разходи за извънсъдебно събиране в размер на 60.00 лева, които се формират за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер на 30.00 лева за всички падежни дати по погасителен план от 05.11.2016г. до 05.12.2016г. вкл., които са начислени след изтичане 5 дневния доброволен срок за плащане.

Тъй като В.И.И. не изпълнявал задълженията си по договора, ищцовото дружество депозирало пред РС К.заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Към датата на подаване на заявление, кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 1961.88 лева, която представлява сбор от главницата на предоставения кредит, договорна лихва, разходи по чл. 7, на основание настъпила и обявена предсрочна изискуемост на вземането. Било образувано ч. гр. д. №961/2017 г., по което съдът издал заповед срещу длъжника за процесните суми. Той, обаче възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на дружеството по отношение на ответника В.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1961,88 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) представляваща сбор от следните суми: главница на предоставения кредит в размер на 928,57 лв. /деветстотин двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/; разходи за събиране, поради забава в размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/; договорна лихва в размер на 973,31 лв. (деветстотин седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки) за целия срок на кредита – от 06.10.2016 г. до 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство – 07.07.2017 г., до пълното изплащане на дължимата сума.

Ответникът В.И.И., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С писмена молба с вх. №13369/06.12.2017 г., прието в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на  вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 89.24 лева, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство, а именно – още 107.77 лева за платена държавна такса и 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че В.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „И.Ф.” ООД, *****, със седалище и адрес на управление:***, партер, със законен представител Б.И.Н. сумата от общо 1961,88 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) представляваща сбор от следните суми: главница на предоставения кредит в размер на 928,57 лв. /деветстотин двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/; разходи за събиране, поради забава в размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/; договорна лихва в размер на 973,31 лв. (деветстотин седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки) за целия срок на кредита – от 06.10.2016 г. до 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство – 07.07.2017 г., до пълното изплащане на дължимата сума , за което е издадена заповед за изпълнение №617/07.07.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №961/2017 г. по описа на РС Карлово.

ОСЪЖДА В.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на И.Ф.” ООД, *****, със седалище и адрес на управление:***, партер, със законен представител Б.И.Н. направените по делото разноски общо в размер на 497.01 лв. (четиристотин деветдесет и седем лева и една стотинки).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ДМ