Р Е Ш Е Н
И Е
№………./ .07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1314 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл.
II ГПК, образувано по подадена Жалба
вх.№ 12178/19.06.2019 г. от М. Тодоров Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20198830400424, чрез адв. Х.Б.,
срещу Постановление от 10.06.2019 г.
на ЧСИ № 883 Петя Иванова, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело.
Жалбоподателят твърди, че всички
действия по изп.д.№ 20198830400424 са
незаконосъобразни, защото изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно
преди да получи съобщение за прекратяване на изп.д. №
1256/2018 г. В тази връзка сочи, че едва след изтичане на седмодневния срок за
обжалване на постановлението за прекратяване на предходното изпълнително дело,
могат да се предприемат други действия, включително вдигане и налагане на
запори и възбрани, както предвижда чл. 433, ал. 3 ГПК. Излага още, че не е
уведомен надлежно за прекратяването на изп.д. №
1256/2018 г. Моли за отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати изп.д.№
20198830400424.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага правни доводи в тази насока и твърди, че изпълнителното дело е
законосъобразно образувано. Моли за оставяне без уважение на жалбата и
присъждане на разноски.
В писмените си мотиви ЧСИ Петя Иванова е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 436 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са
доказателства за платена държавна такса.
Настоящият състав, след като обсъди данните по
изпълнителното дело и представените от страните доказателства, на основание чл.
437, ал. 3 ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2013 г.
взискателят „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ е образувал изп.д.
№ 20148380401915 по описа на ЧСИ Милен Бъзински срещу
длъжника М. Тодоров Д.. По искане на взискателя изпълнителното дело е
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Петя Иванова и е
образувано под № 20188830401256. Длъжникът е подал молба за прекратяването му
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която е оставена без уважение. Отказът
на ЧСИ да прекрати производството е обжалван пред ВОС, който с Решение № 440 от
08.04.2019 г. по в.гр.д. № 444/2019 г. го е отменил и е указал на съдебния
изпълнител да постанови изричен акт, с който да констатира прекратяването на
изпълнителното производство. С Постановление № 497/18.04.2019 г. е констатирано
прекратяването на изп.д. № 20188830401256. На същата
дата ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на наложените запори. На 19.04.2019 г.
взискателят е подал молба за връщане на изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение, която е уважена и с приемо-предавателен протокол от 23.04.2019 г.
документите са му предадени.
Изпълнителното производство по изп.д. № 20198830400424 е образувано въз основа на молба на
„АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ от 23.04.2019 г. срещу длъжника М.Д., на основание изпълнителен
лист от 28.11.2013 г. На датата на образуване на изпълнителното дело са
изпратени запорни съобщения до третите лица.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК лимитативно
са изброени хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява. В
конкретния случай не е налице нито една от тях, поради което постановения от
съдебния изпълнител отказ да извърши това действия е законосъобразен.
Изп.д. № 20188830401256
по описа на ЧСИ Петя Иванова е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8, защото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
В настоящия случай съдебният изпълнител е
отказал да прекрати производството по изп.д. № 20188830401256,
поради което се е наложило по подадена от длъжника жалба окръжният съд да се
произнесе и да отмени отказа. Решението на окръжния съд, с което се произнася
по същество по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на
обжалване (чл. 437, ал. 4, in fine
ГПК). В този смисъл съдебният акт влиза в сила на датата, на която е постановен.
Доколкото прекратяването на изпълнителното
производство поради перемция настъпва по силата на
закона, постановяването на последващ от съдебния изпълнител акт за прекратяване
има само декларативен характер, а именно да го оповести. Когато прекратяването
е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва
с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без
значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право. Същите последици следва да има и съдебното
решение, с което е констатирано прекратяването по силата на закона.
Въпреки това, обаче, не може да се отрече
възможността във всички случаи взискателят да обжалва прекратяването на
принудителното изпълнение по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК. Да се приеме
обратното би означавало акт на съдебния изпълнител, който изрично е предвиден в
закона като подлежащ на обжалване, да остане без съдебен контрол. Това
обжалване (дали е предприето и дали е в срок) в случая не влияе върху
преценката за законосъобразността на производството, защото касае друго
изпълнително дело и защото не е предвидено като основание за прекратяване в чл.
433, ал. 1 ГПК.
Извършените от съдебния изпълнител действия във връзка с прекратяването на изп.д. № 20188830401256 и образуването на изп.д. № 20198830400424 (изпращането на съобщенията за
прекратяването на старото изпълнително дело, вдигането на запорите, връщането
на изпълнителния лист, образуването на ново изпълнително дело, налагането на
нови запори) не подлежат на отмяна, доколкото не попадат в предметния обхват на
чл. 433, ал. 1 ГПК, дори и длъжникът да счита, че нарушават правата му. Още
повече, че същият не сочи и конкретно основание от изчерпателно изброените в
тази разпоредба, на което счита, че производството следва да се прекрати. Не се
установиха причини за прекратяване на новообразуваното изпълнително
производство, поради което жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да
извърши това изпълнително действие се явява изцяло неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Със становището си по жалбата взискателят е
отправил претенция за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение. В тази връзка е представил пълномощно, в което е уговорено
такова в размер на 500 лв., които са платени преди издаването му. Настоящият
състав приема, че в случая в един документ са инкорпорирани пълномощно и
договор за правна защита и съдействие и доколкото е посочен начина на плащане
на възнаграждението (в брой), то следва да се счита, че са налице достатъчно
доказателства, които обосновават присъждането му. Процесуалният представител на
ответната по жалбата страна е изготвил становище срещу депозираната жалба,
поради което е предприел процесуални действия. В този смисъл жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на взискателя сумата от 500 лв., извършени
разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 12178/19.06.2019 г. от М. Тодоров Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20198830400424, срещу Постановление от 10.06.2019 г. на ЧСИ № 883 Петя Иванова, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА
М. Тодоров Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Златовръх“ № 1, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
извършени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4, in
fine ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.