№ 1676
гр. Плевен, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Т.а Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело №
20224430104217 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 262,14 лв. и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 14,77 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
“*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу Ч. Т.
В., ЕГН **********, ***, в която се твърди, че „*** ***” АД се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*** ***” АД
е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Твърди, че
дружеството е доставяло на Ч. Т. В., ЕГН **********, с електроснабден имот
находящ се в ***, *** с ИТН *** ел.енергия за периода от 03.02.2020г. до
01.08.2020г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 12.03.2020г. на
стойност 75.18 (седемдесет и пет лв. и осемнадесет ст.) лева за периода
03.02.2020 - 04.03.2020; 2. Фактура № ********* от 09.04.2020г. на
стойност 58.97 (петдесет и осем лв. и деветдесет и седем ст.) лева за периода
05.03.2020 - 01.04.2020; 3. Фактура No ********* от 11.05.2020г. на стойност
1
66.17 (шестдесет и шест лв. и седемнадесет ст.) лева за периода 02.04.2020 -
02.05.2020; 4. Фактура № ********* от 10.06.2020г. на стойност 40.03
(четиридесет лв. и три ст.) лева за периода 03.05.2020 - 02.06.2020; 5. Фактура
№ ********* от 10.07.2020г. на стойност 21.2 (двадесет и един лв. и двадесет
ст.) лева за периода 03.06.2020 - 02.07.2020 и 6. Фактура № ********* от
11.08.2020г. на стойност 0.59 (петдесет и девет ст.) лева за периода
03.07.2020 - 01.08.2020. Твърди, че така посочените задължения по
различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищецът, абонатът
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия
изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че
на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите
си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК в Районен съд PC Плевен, по което е образувано ч.гр.дело 7103/2020г.
Твърди, че ищецът в съответствие със ЗЕ е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Твърди, че върху задълженията по посочените фактури в общ размер от
262,14 лв.главница, ответника дължи законна лихва в размер на 14,77 лв. за
периода от 07.04.2020г. до 15.12.2020г. Моли да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 262,14 лв. главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 03.02.2020 г.. до 01.08.2020г.
и сумата от 14,77 лв. за периода от 07.04.2020г. до 15.12.2020г., законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който твърди, че е заплатил претендираните суми.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно, че между страните съществува облигационно отношение с
ответника, което се регулира от Общи Условия за договорите за продажба на
електрическа енергия на „*** ***” АД, които са общоизвестни и обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Съответно не е оспорено, че ищеца има
качеството „Продавач на електрическа енергия“, а ответника качеството
„Потребител на електрическа енергия“ по смисъла на същите. Не е спорно и
наличието на неизпълнение на договорните задължения на ответника за
периода от 03.02.2020г. до 01.08.2020г., за които са издадени отделни
фактури установяващи размера на задължението по пера и по точно: : 1.
Фактура № ********* от 12.03.2020г. на стойност 75.18 (седемдесет и пет лв.
и осемнадесет ст.) лева за периода 03.02.2020 - 04.03.2020; 2. Фактура №
********* от 09.04.2020г. на стойност 58.97 (петдесет и осем лв. и деветдесет
и седем ст.) лева за периода 05.03.2020 - 01.04.2020; 3. Фактура № *********
от 11.05.2020г. на стойност 66.17 (шестдесет и шест лв. и седемнадесет ст.)
лева за периода 02.04.2020 - 02.05.2020; 4. Фактура № ********* от
10.06.2020г. на стойност 40.03 (четиридесет лв. и три ст.) лева за периода
03.05.2020 - 02.06.2020; 5. Фактура № ********* от 10.07.2020г. на стойност
21.2 (двадесет и един лв. и двадесет ст.) лева за периода 03.06.2020 -
02.07.2020 и 6. Фактура № ********* от 11.08.2020г. на стойност 0.59
(петдесет и девет ст.) лева за периода 03.07.2020- 01.08.2020г. Общият размер
на задълженията възлиза на: 1. Главница в размер на 262,14лв. по посочените
фактури. 2. Законна лихва за забава за периода 07.04.2020г. до 15.12.2020г. в
размер на 14.74 лв.
Ответника не е оспорил размера на задължението, установено в
издадените от ищеца фактури. В хода на процеса, на 08.09.2022г. ответникът
е заплатил сумата от 277,00 лв., равняващи се на главница и лихви,
претендирани от ищеца по настоящото производство. Това обстоятелство се
установява от приложената към отговора на исковата молба Разписка
№0200016579432778 за извършено плащане по банкова сметка на ответника.
Заплащането на претендираните по делото суми в общ размер от 277,00 лева
се признава и от ищеца по делото.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 262,14 лв.:
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение регулирано от Договора за общи условия. Чл. 27, ал.1 от
Общите условия изрично постановява,че продавачът има право да събира
вземанията си за доставена електрическа енергия от неизправни длъжници
въз основа на извлечение от сметките в съответствие с действащото
законодателство. Безспорно е неизпълнение на договорните задължения на
ответника за периода от 03.02.2020г. до 01.08.2020г., за които са издадени
отделни фактури подробно описани по- горе в изложението, установяващи
размера на задължението по пера. Така посочените задължения са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия за предоставяне на
електрическа енергия на „*** ***” АД, абонатът разполага с десет дневен
срок за плащане на задълженията за консумираните ел. енергия, през който
период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.
27, ал.1 от Общите условия изрично постановява, че продавачът има право да
събира вземанията си за доставена електрическа енергия от неизправни
длъжници въз основа на извлечение от сметките в съответствие с
действащото законодателство. Няма спор, че процесните суми са платени в
хода на процеса, като се установява, че ищецът – заявител е удовлетворен,
тъй като дължимите суми са платени. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съдът съобрази извършеното погашение, поради което искът следва да се
отхвърли като неоснователен поради изпълнение в хода на процеса.
Ответника не оспорва дължимостта на предявената претенция, но
ишеца признава, че ответника е заплатил претендираната сума. Поради
изложеното следва предявения иск да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 14,77 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
4
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Във връзка с
извършеното изпълнение в хода на процеса няма спор, че процесните суми са
платени, като се установява, че ищецът – заявител е удовлетворен, признание
за което прави самия ищец с приложена по делото молба. Предвид нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното плащане, поради което
предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и извършеното плащане в хода на процеса на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника
следва следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по
делото в заповедното производство в общ размер от 92,00 лв. съразмерно на
предявения установителен иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 230,00 лв./75,00
лв.+155 лв./ съразмерно с платената в хода на процеса сума. Ответника е
станал причина за завеждане на делото. Плащането е извършено в хода на
процеса, поради което ответника е станал причина за завеждане на делото.
Когато неоснователността на претенцията е обусловена от факти и
обстоятелства настъпили в хода на процеса / спорното право е погасено след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.09.2022г.
с направеното плащане в хода на процеса/ ответника дължи заплащане на
направени от ищеца разноски. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956
г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило
5
разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в
случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза
сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. В този смисъл следва
да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е
настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като извършеното плащане е след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се
присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение №
200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение №
688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение
№ 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Ч. Т. В., ЕГН **********, *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане
на сумата 262,14 лв., представляваща стойността на консумирана и
незаплатена електроенергия от ответника за периода от 03.02.2020г. до
01.08.2020г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
261409/29.12.2020г. по ч.гр.д.№7103/2020г. по описа на РС-Плевен като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу Ч. Т. В., ЕГН **********, *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане
на сумата 14,77 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 262,14
лева за периода от 07.04.2020г. до 15.12.2020г. за която сума е издадена за
6
която сума е издадена заповед за изпълнение № 261409/29.12.2020г. по ч.гр.д.
№7103/2020г. по описа на РС-Плевен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Ч. Т. В., ЕГН **********, *** да
плати на *** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 92 лв. направени разноски по ч.гр.д.№7103/2020г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Ч. Т. В., ЕГН **********, *** да
плати на *** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 230 лв. направени деловодин разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7