№ 81236
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110110344 по описа за 2023 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, в полза на „С.В.“ АД, ЕИК:..., със седалище и адрес на
управление: гр...., представлявано от В. Тренев- Изпълнителен директор, чрез
юрк.Е. П., срещу Н. Р. Г., с посочен адрес в гр.София, ж.к. Люлин 4, бл. 428,
вх. А, ет. 6, ап. 17. Видно от изготвената справка за адресна регистрация на
длъжника, е налице вписан настоящ и постоянен адрес от 19.10.2006г. в
гр.София, ж.к. Люлин 4, бл. 428, вх. А, ет. 6, ап. 17. Служебно е изискана
справка за трудовата ангажираност на задълженото лице, от която е видно, че
няма вписани действащи трудови договори. В съобщения от 20.03.2023г. и
03.04.2023г. се посочва, че лицето към настоящия момент живее в Германия.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са
следните:
Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в
чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка
за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На
основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо
лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. За определянето на обичайно
местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
1
връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на
физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с
територията на съответната държава, предопредЕ. от интеграцията му в
социалната и семейната среда.
В процесния случай има информация в насока, че длъжникът живее
постоянно извън границите на Република България в Германия. Не са налице
данни за трудова ангажираност на лицето на територията на страната. Не е
установено лицето на вписаните адреси в гр. София. С оглед на горното
следва да се приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване
на територията на Република България. По тези причини и на осн. чл. 411, ал.
2, т. 5 ГПК заповедта следва да бъде обезсилена. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си,
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Ето защо и на осн.
чл. 415, ал. 3 ГПК съдът следва да укаже на заявителя да предяви осъдителен
иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщение за
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК от 16.03.2023г., издадена в полза на „С.В.“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 10344 по описа за 2023г.
на СРС, 57-ми състав.
УКАЗВА на основание чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя в 1-месечен
срок от връчване на разпореждането да предяви вземането си по заявление с
вх. № 53531/27.02.2023г. по общия исков ред, чрез осъдителен иск, като
довнесе дължимата държавна такса до размер на 4% от стойността на
претендираното вземане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3