РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. В., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20221420103109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от П. А. И., ЕГН:
**********, против С. Г. Й., ЕГН: **********, С. Г. С., ЕГН: ********** и Г. С. Г., ЕГН:
********** за делба на съсобствен между тях имот.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 32, т. I, рег. № 564, дел № 21/2017 г. от 21.04.2017 г.,
ответниците С. Г. Й. и С. Г. С. са придобили от лелята на ищеца Й.Т.Й. правото на
собственост върху 277 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258,
находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., кв. К.,
ул. М., целият с площ от 534 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 85, кв. 3,
парцел 9; при съседи: 12259.1003.259, 12259.1003.260, 12259.1003.261, 12259.1003.345 и
12259.1003.257 – по скица № 15-167082 от 11.04.2017 г. на СГКК гр. В., а по нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том I, рег. № 164, дело № 350 от 1971 на
ВНС – ¼ идеална част от празната парцела 9 в кв. 3, дв. пл. № 85, цялата парцела от 1 108
кв.м., а една четвърт ид.ч. от същата парцела е 277 кв.м., която парцела е със съседи: улица,
Г. А., Н. и М. Д. и н-ци на Д.Й., като поземленият имот ще се ползва от купувачите реално
откъм съседа поземлен имот с идентификатор 12259.1003.261, както и върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1003.258.1.2, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК,
с адрес на поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., ет. 2, представляващ етаж втори, намиращ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с
площ по документ 80 кв. м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма; под обекта: няма; над обекта: няма; заедно с прилежащите части: тавана и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
1
Посочва се, че с нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на
недвижим имот № 192, том I, рег. № 1721, дело № 71 от 2019 г. от 04.09.2019 г. бащата на
ищеца А. И. Д. и ищецът са продали на Г. С. Г. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1003.258.1.1, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., ет. 1, като самостоятелният обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.258, с предназначение –
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 67.00 кв.м., при съседи: на същия
етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 12259.1003.258.1.2, ведно с цялото мазе и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
Твърди се, че до сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
12259.1003.258, има самостоятелна постройка – сграда с идентификатор 12259.1003.258.3,
със застроена площ 44 кв. м., брой етажи: 1 и предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, както и сграда с идентификатор 12259.1003.258.2, със застроена площ 17
кв.м., брой етажи: 1 и предназначение: гараж, които са собственост на ищеца по силата на
наследственото правоприемство. Изтъква се, че собственикът на поземления имот е
собственик на всички построени в него сгради.
Поддържа се, че по силата на двата нотариални акта тримата ответници са станали
собственици на цялата сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
12259.1003.258, както и на 277 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
12259.1003.258, като между тях и ищеца е възникнала съсобственост върху поземлен имот с
идентификатор 12259.1003.258, тъй като ищецът в качеството си на единствен наследник на
родителите си Й.Т. Д.а, починала на 14.03.2016, и А. И. Д., починал на 08.01.2020 г., и
съгласно вписаното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том I,
рег. № 164, дело № 350 от 1971 на ВНС остава собственик на 257 кв.м. ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор № 12259.1003.258. Посочва се, че Й.Т. Д.а е била съсобственик на
процесния имот с обща площ от 534 кв.м. заедно със своята сестра Й.Т. Д.а, като квотите им
в съсобствеността били по ½ ид.ч. Посочва се, че Г. С. Г. също е съсобственик на процесния
поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.258, тъй като е закупил първия етаж от
находящата се в имота двуетажна къща.
Иска се от съда да допусне делба на поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258,
находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., кв. К.,
ул. М., целият с площ от 534 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 85, кв. 3,
парцел 9; при съседи: 12259.1003.259, 12259.1003.260, 12259.1003.261, 12259.1003.345 и
12259.1003.257.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор, с който не се оспорват
фактите, че Г. С. Г. притежава самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
12259.1003.258.1.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 12259.1003.258, както и че С. Г. Й. и С. Г. С. притежават 277 кв.м.
идеални части от поземлен имот № 12259.1003.258, находящ се в гр. В., ул. М., целият с
площ от 534 кв.м., а по нот. акт № 350/1971 г. – 1 /4 идеална част от празна парцела 9, в кв.
3, цялата парцела от 1 108 кв.м., която част от 277 кв.м. ще се ползва от С. Г. Й. и С. Г. С.
реално откъм съседа — поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.261, както и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1003.258.1.2, намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.258.
Поддържа се, че Г. С. Г. не притежава право на собственост върху процесния
поземлен имот, върху който е изградена двуетажна жилищна сграда, ведно с други
постройки в него, и поради това не е съсобственик заедно с ищеца и другите двама
2
ответници, като изразява становище, че искът срещу този ответник следва да бъде
отхвърлен. По отношение на твърденията на ищеца, че находящи се в имота сгради са
негова лична собственост, се сочи, че за същите няма представени писмени доказателства,
че тези сгради са съществували и са били изградени към момента на смъртта на Й. Д.а и А.
Д., за да може да се установи, че са лична собственост по наследствено правоприемство на
П. И., като ако не се представят такива доказателства, следва да се приеме, че сградите са
приращения по смисъла на чл. 92 ЗС и принадлежат на собствениците на поземления имот,
като следва да бъде прието, че са съсобствени между ищеца и ответниците С. Й. и С. Г..
Навеждат се доводи, че когато сградите са индивидуална собственост на
съсобствениците на земята, последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно
разделянето на дворното място на толкова УПИ, колкото са съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки
новообособен УПИ, отстоянията от съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н.
Изтъква се, че ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на
благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена
съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост
на съсобствениците. Цитира се практика на ВКС в смисъл, че е че е допустима делба на
дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална
собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ,
според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения
имот и е проведена процедура по чл. 201 ЗУТ. В тази връзка се поддържа, че по делото
следва да бъде изслушана такава експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, т. II,
дело № 626/1966 г. от 06.06.1966 г. се установява, че И.В.И. е продал на Й.Т. Й. парцела 9 в
кв. № 3 по плана на с. К., В., състояща се от 1 115 кв.м., при съседи: наследници на Д.Й., Г.
Й., улица и А. Г..
По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 140, т. I, рег. 164, дело 350/1971 г. от 30.03.1971 г., видно от който Й.Т. Й.
е продала на Й.Т.Й. ¼ идеална част от празната парцела 9-та в кв. 3, дв. пл. № 85, цялата
парцела от 1 108 кв.м., която ¼ е 277 кв.м., при съседи: улица, Г. А., Н. и М. Д. и наследници
на Д.Й.. Със същия нотариален акт страните са си отстъпили взаимно правото на строеж в
парцела, като са се договорили от новостроящата се къща Й. Й. да стане собственик на
втория етаж и тавана, а Й. Й. да стане собственик на първия етаж и мазето.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, т. I, рег.
№ 564, дел. 21 от 2017 г. от 21.04.2017 г., вписан в Служба по вписванията – гр. В. с вх. рег.
№ 1940/21.04.2017 г., видно от който Й.Т.Й. е продала при равни права на С. Г. Й. и С. Г. С.
277 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258, находящ се в гр. В., общ.
В., обл. В. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., целият с площ от 534
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 85, кв. 3, парцел 9; при съседи:
12259.1003.259, 12259.1003.260, 12259.1003.261, 12259.1003.345 и 12259.1003.257 – по скица
№ 15-167082 от 11.04.2017 г. на СГКК гр. В., а по нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 140, том I, рег. № 164, дело № 350 от 1971 на ВНС – ¼ идеална част от
празната парцела 9 в кв. 3, дв. пл. № 85, цялата парцела от 1 108 кв.м., а една четвърт ид.ч.
от същата парцела е 277 кв.м., която парцела е със съседи: улица, Г. А., Н. и М. Д. и н-ци на
Д.Й., като поземленият имот ще се ползва от купувачите реално откъм съседа поземлен
имот с идентификатор 12259.1003.261, както и самостоятелен обект в сграда с
3
идентификатор 12259.1003.258.1.2, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., ет. 2, представляващ етаж втори, намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ по документ 80
кв. м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
няма; над обекта: няма; заедно с прилежащите части: тавана и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Й.Т.Й. е запазила
пожизнено правото на ползване на имота.
Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване право на ползване и
продажба на недвижим имот № 192, т. I, рег. № 1721, дело 71 от 2019 г. от 04.04.2019 г. А.
И. Д. и П. А. И. са продали на Г. С. Г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1003.258.1.1, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.
В., кв. К., ул. М., ет. 1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.258, с предназначение – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 67.00 кв.м., при съседи: на същия етаж: няма;
под обекта: няма; над обекта: 12259.1003.258.1.2, ведно с цялото мазе и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като от
продавачите е учредено пожизнено право на ползване върху имота в полза на С. Г. С. и С. Г.
Й..
По делото са приложени строително разрешение № 75 за нова постройка от
02.04.1971 г., издадено от В.Г.Н.С., с което на Й.Т. Й. и А. И. Д. е разрешено да построят
нова жилищна сграда в парцел IX, кв. 3 по плана на с. К., както и строително разрешение №
568 от 12.10.1968 г., издадено от Мездренски градски народен съвет, с което на Й.Т. Й. е
разрешено да построи ограда на парцел IX кв. 3 по плана на с. К.. Представени са и
строителен протокол № 8/17.04.1971 г. и № 32/05.11.1968 г., издадени от В.Г.Н.С., за
определяне на строителни линии на жилищна сграда и ограда в парцел IX, кв. 3 по плана на
с. К..
Представена е скица на процесния поземлен имот с идентификатор №
12259.1003.258, видно от която върху имота попадат 3 сгради, както следва: сграда №
12259.1003.258.1 със застроена площ 78 кв.м., брой етажи: 2 и предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна; сграда № 12259.1003.258.2, със застроена площ 17 кв.м., брой етажи:
1 и предназначение: гараж и сграда № 12259.1003.258.3, със застроена площ 44 кв.м., брой
етажи: 1 и предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Приета като доказателство е и скица за строеж № 571/519 на жилищна сграда в
парцел № 9 в кв. № 3 по плана на кв. К., В. от 08.07.1966 г.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници Й.Т. Д.а е починала на
14.03.2016 г. След смъртта си е оставила наследници по закон, както следва: А. И. Д. –
съпруг, починал на 08.01.2020 г., и П. А. И. – син.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката
Й.Т.Й., от които се установява, че майката на ищеца и нейна сестра закупила мястото от
1118 кв.м. на ул. М. в кв. К.. Свидетелката посочва, че половината от мястото било
продадено на техен близък – И.Х.К., а в другата половина били разположени техните
постройки – малка къща, голяма къща и гараж. От показанията се установява, че
свидетелката продала на С. Г. Й. половината от останалата им половина от мястото заедно с
втория етаж от голямата къща. Първият етаж заедно с мазето бил продаден от П..
Свидетелката твърди, че малката къща е била построена през 1966 г. от нея, родителите й и
4
родителите на П., като за същата имали разрешение за строеж. Когато купили имота, същият
бил празен. В малката къща живеели петимата, след което построили другата къща. След
като тя била построена в малката къща останали да живеят родителите на свидетелката, като
след смъртта им никой вече не живеел там.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза според заключението на която
в процесния имот са нанесени сгради на основно и допълващо застрояване, а именно: сграда
01 /идентификатор 12259.1003.258.1/ - жилищна сграда на 2 етажа със застроена площ 78
кв.м.; сграда 02 /идентификатор 12259.1003.258.2/ - гараж със застроена площ 17 кв.м.;
сграда 03 /идентификатор 12259.1003.258.3/ - жилищна сграда, еднофамилна със ЗП 44 кв.м.
От извършения оглед на място се установило наличието на трите сгради, отразени в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., както и още една постройка в двора
на имота, разположена югозападно на разстояние 1,94 м. със застроена площ 12 кв.м. и
предназначена за външна баня и склад. Съгласно заключението жилищната сграда,
попадаща в имот с идентификатор 12259.1003.257, е построена след 1968 г. с възложител
Й.Т. Й., а двуетажната жилищна сграда, попадаща в същия имот, е построена след 1971 г. с
възложители Й.Т. Й. и А. И. Д.. Според вещото лице съобразно законоустановените
нормативи и параметри, регламентирани с разпоредбата и изискванията на чл. 19 ЗУТ, при
урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване се спазват за градовете –
най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност, като от стопанските, техническите или
теренните условия във връзка с положението на заварени масивни сгради и предвид
установените фактически данни и особеностите на имота, следва изводът, че от процесния
недвижим имот с идентификатор № 12259.1003.258 по КККР на гр. В. с площ от 534 кв.м. и
лице към прилежащата улица 11.91 м. не могат да се обособят реални самостоятелни дялове,
отговарящи на притежаваните от страните части от имота. Съгласно заключението за имота
няма данни да е проведена процедура по чл. 201, ал. 3 ЗУТ за изменение на плана за
регулация.
Съдът кредитира заключението по изслушаната експертиза като вярно, пълно и
обективно дадено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за делба на съсобствен имот във фазата на допускането й с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки /юридически факти/:
1/ ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот на соченото в исковата молба основание /наследствено
правоприемство/; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост; 3/
в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС и 4/ в случай че
5
изградените в съсобствения имот сграда с идентификатор 12259.1003.258.3, със застроена
площ 44 кв. м., брой етажи: 1 и предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, както и
сграда с идентификатор 12259.1003.258.2, със застроена площ 17 кв.м., брой етажи: 1 и
предназначение: гараж, принадлежат на ищеца в индивидуална собственост, да е налице
възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
Според чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, какви са правата
на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на
делбата се установяват страните и обектите на делбата.
Ищецът поддържа, че с ответниците са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 12259.1003.258, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., целият с площ от 534 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./;
номер по предходен план: 85, кв. 3, парцел 9; при съседи: 12259.1003.259, 12259.1003.260,
12259.1003.261, 12259.1003.345 и 12259.1003.257, който е придобит от тях в резултат на
наследствено правоприемство и транслативни сделки.
От приетите като доказателства по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 140, т. I, рег. 164, дело 350/1971 г. от 30.03.1971 г. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 32, т. I, рег. № 564, дел. 21 от 2017 г. от 21.04.2017
г. се установява, че ответниците С. Г. Й. и С. Г. С. са придобили правото на собственост
върху 277 кв.м. ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258, както и
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1003.258.1.2, находящ се в гр.
В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., ет. 2,
представляващ етаж втори, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1003.258.
От представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 112, т. II, дело № 626/1966 г. от 06.06.1966 г. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 140, т. I, рег. 164, дело 350/1971 г. от 30.03.1971 г. се установява, че след
извършената покупко-продажба на ¼ идеална част от празната парцела 9-та в кв. 3, дв. пл.
№ 85, цялата парцела от 1 108 кв.м., която ¼ е 277 кв.м Й.Т. Й. /майка на ищеца/ е останала
собственик на ¾ идеални части от същия имот. След смъртта на Й.Т. Й. на 14.03.2016 г. и
на съпруга й А. И. Д. на 08.01.2020 г. по силата на наследственото правоприемство ищецът
П. А. И. е придобил собствеността върху останалата част от поземлен имот с идентификатор
12259.1003.258, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В.,
кв. К., ул. М., целият с площ от 534 кв.м.
Видно от представения нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба
на недвижим имот № 192, т. I, рег. № 1721, дело 71 от 2019 г. от 04.04.2019 г. ответникът Г.
С. Г. е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1003.258.1.1, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., ет. 1, като самостоятелният обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1003.258.
Намиращата се в имота сграда № 12259.1003.258.3, със застроена площ 44 кв.м., брой
етажи: 1 и предназначение: жилищна сграда – еднофамилна съгласно приложената по
делото строителна документация е построена след 08.07.1966 г. с възложител Й.Т. Й.. В тази
връзка са и показанията на свидетелката Й.Т.Й., която посочва, че малката къща е била
6
построена през 1966 г. от нея, родителите й и родителите на П. А. И.. Последното
обстоятелство не е било оспорено от страните по делото. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. По своя характер този придобивен способ е оригинерен. Приращението има
автоматично действие – за да настъпи придобиване на право на собственост по приращение
не е необходимо изявление на собственика на земята. С трайното прикрепване на една вещ
към земята, тя автоматично става собственост на собственика на земята. Постройките и
насажденията, доколкото са трайно прикрепени към земята, не са отделни вещи и съответно
не могат да са обект на отделна собственост от собствеността на собственика на земята,
освен ако е установено друго. Словосъчетанието „установено друго” в разпоредбата на чл.
92 ЗС има предвид учредяването на вещно право на строеж в полза на лице, което не е
собственик на земята. Доколкото в настоящия случай не е налице такава хипотеза, следва да
се приеме, че построената в процесния имот сграда с идентификатор № 12259.1003.258.3 е
била собственост на Й.Т. Й., която е била собственик на поземления имот към момента на
построяването на сградата. Последната е била част от наследството й и собствеността върху
нея по силата на наследственото правоприемство е преминала към наследника й – П. А. И..
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза сграда с идентификатор 12259.1003.258.1 и сграда с идентификатор
№ 12259.1003.258.3 попадат в процесния поземлен имот с идентификатор 12259.1003.258.
При така установените обстоятелства следва изводът, че в поземления имот, който се
иска да бъде допуснат до делба, са построени сгради, които са собственост на двете страни
по делото – на ищеца и на ответниците.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат
на различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не се делят. Текстът на чл. 38, ал.
1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост – т. е. сграда с няколко самостоятелни
обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 3 ЗС се прилагат и за т. нар. „хоризонтална етажна собственост“, при която в
съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че
в тези случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба.
Дворното място не може да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект, тъй като то
има обслужващо предназначение по отношение на притежаваните в индивидуална
собственост обекти в сградата. В този смисъл: ППВС № 4/1964 г., ППВС № 2/1982 г.,
решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, І ГО, решение №
87/07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., ІІ ГО решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр.
д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г., г.
к., І ГО на ВКС, решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., г. к., ІІ Г. О. на
ВКС, решение № 97 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 3845/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС и др.
Конкретният случай е именно такъв – в съсобствения поземлен имот с
идентификатор № 12259.1003.258. са налице две сгради с различни собственици –
собственик на сграда с идентификатор № ***********е ищецът П. А. И., а собственици на
сграда с идентификатор 12259.1003.258.1 са ответниците – на първия етаж – Г. С. Г., а на
втория етаж – С. Г. Й. и С. Г. С.. Следователно съсобственият поземлен имот представлява
обща част и не подлежи на делба.
Изключение от посочения принцип е налице само в случаите, при които самото
дворно място е делимо според изискванията на строителните правила и норми и за всяка от
сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот, който да ги
обслужва, като възможността за разделяне следва да се установи в първата фаза на делбата.
Когато се иска делба на дворно място без построените в него сгради следва да бъдат
съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 1, б. „д“ от ППВС 2/82г., съгласно която
е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни
7
сгради, които могат да бъдат обект на собственост и са изключени от съсобствеността, а
принадлежат на отделни съсобственици на парцела. В Решение №293/12.12.2011г. по гр.д.
№265/2011г. на ІІ г.о. на ВКС е прието следното: когато сградите са индивидуална
собственост на съсобствениците на земята, последната е обща част във всички случаи,
когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова УПИ, колкото са
съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за
площ и лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията от съществуващото застрояване,
достъп до улици и т.н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания
на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена
съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост
на съсобствениците. Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на
действащия градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера на
съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез
заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до
момента вещи, поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на
тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза.
Следователно ако не съществува възможност от имота да бъдат обособени два или
повече самостоятелни УПИ, делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното
място има за предназначение да обслужва построената в мястото сграда и представлява
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Ако по делото се установи, че от дворното място
могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на
чл. 19 ЗУТ и действащият ПУП бъде изменен, всеки от новообособените УПИ ще обслужва
отделен самостоятелен обект и делбата на имота би била допустима.
Настоящият случай не е такъв, тъй като съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза съобразно законоустановените нормативи и параметри,
регламентирани с разпоредбата и изискванията на чл. 19 ЗУТ, при урегулиране на
поземлени имоти за ниско жилищно застрояване се спазват за градовете – най-малко 14 м.
лице и 300 кв.м. повърхност, като от стопанските, техническите или теренните условия във
връзка с положението на заварени масивни сгради и предвид установените фактически
данни и особеностите на имота, следва изводът, че от процесния недвижим имот с
идентификатор № 12259.1003.258 по КККР на гр. В. с площ от 534 кв.м. и лице към
прилежащата улица 11.91 м. не могат да се обособят реални самостоятелни дялове,
отговарящи на притежаваните от страните части от имота. Следователно от дворното място
не могат да бъдат обособени два самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19
ЗУТ.
Предвид гореизложеното искът за делба на дворното място /поземлен имот с
идентификатор 12259.1003.258/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на ответника Г. С. Г. искът за делба следва да бъде отхвърлен и на още
едно основание, а именно, че същият не е съсобственик на поземлен имот с идентификатор
12259.1003.258, по отношение на който се иска да бъде допуснат до делба.
При този изход на делото, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, доколкото ищецът е
освободен от заплащането на държавна такса и същият е заявил становище, че оттегля
исковата молба, а висящността на делото е поддържана от ответниците С. Г. Й. и С. Г. С., то
последните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в общ размер на 100,00 лв.
по сметка на Районен съд – В. /по 50,00 лв. за всекиго от тях/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. И., ЕГН: **********, против С. Г. Й., ЕГН:
**********, С. Г. С., ЕГН: ********** и Г. С. Г., ЕГН: **********, иск за делба на поземлен
имот с идентификатор******, находящ се в гр. В., общ. В., обл. В. по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот: гр. В., кв. К., ул. М., целият с площ от 534 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./;
номер по предходен план: 85, кв. 3, парцел 9; при съседи: 12259.1003.259, 12259.1003.260,
12259.1003.261, 12259.1003.345 и 12259.1003.257.
ОСЪЖДА на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, С. Г. Й., ЕГН: ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 50,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, С. Г. С., ЕГН: ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – В. сумата от 50,00 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9