О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
20.06.2019г.
град Варна
Варненският районен съд
тридесет и шести състав
На двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Теодора Шишкова
Секретар: Радостина Иванова
Прокурор: Жаклин Кехецикян
като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 2696 по описа на съда, пети
наказателен състав за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото
е по реда на чл. 432 ал.1 от НПК и е
образувано по предложение на ВРП за настаняване за принудително лечение по реда
на чл.89 б. „А” НК на лицето Д.М.Ш..
В съдебно заседание се
явява прокурор от ВРП, който поддържа направеното предложение, като изразява
становище, че с оглед данните за състоянието и поведението на лицето, чието
принудително лечение се иска, следва да се приложи именно разпоредбата на чл.
89 б. „а” НК.
Процесуалният представител на лицето, чието
предаване за лечение се иска адв. Н. посочва, че предложението е основателно и
моли за неговото уважаване.
Лицето, чието
принудително лечение се иска Ш. в съдебно заседание посочва, че желае да се
лекува в домашни условия, като обещава да си приема редовно лекарствата всяка
сутрин и вечер. За инцидента не помни нищо като уверява съда, че никога не е
бил агресивен и конфликтен човек и не може да повярва, че е проявил такава
физическа агресия към друго лице.
В залата се явява съпругата
на лицето А.Е.Ш., която присъства по време на съдебното заседание.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, установи
следното:
ДП №133/2018г. описа на ОСлО
при ОП-Варна по преписка №8730/2018г. по описа на Окръжна прокуратура-Варна е
било водено за престъпление по чл.115 връзка чл.18, ал.1 от НК, като впоследствие
пострадалото лице е починало.
В хода на досъдебното производство се
установило, че Ш. е автор на инкриминираното деяние, както и че по време на
извършването му лицето е било в състояние на „соматогенен
делир“, поради което е бил в състояние на „продължително
разстройство на съзнанието“ и не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
На 28.09.2018г. Т.С.М.и Д.М.Ш. били
настанени в една болнична стая, тъй като и двамата били пациенти на МБАЛ „Св.
Анна“ АД – гр. Варна, като М. бил приет за консервативно лечение, а Ш. за
извършване на хирургична интервенция.
На 29.09.2018г. Ш. бил опериран под пълна
анестезия, като около 20.00 часа Ш. станал от леглото си и започнал да се
разхожда по коридора на отделението, а М. тропал с ръце и крака по леглото.
Св. Л.С.и М.А.върнали Ш. на леглото в стаята
му и тъй като и двамата пациенти били превъзбудени се
наложило да бъдат фиксирани за леглото чрез колани.
Около половин час по-късно дежурният лекар
минал на визитация и Ш. и споделил, че М. иска да го убие, което я мотивирало да
сложи на двамата пациенти инжекции (по
половин ампула Хловазолин и Диазепам),
от които те заспали.
Около 03.00 часа на 30.09.2018г. Ш. се
събудил и по неустановен по делото начин успял да се освободи от прикрепящите
го към леглото колани и станал от леглото.
След това взел металния статив, на който
били поставени системите и започнал да нанася с него удари по лицето и тялото
на М.. Последният нямало как да се зашити, тъй като бил фиксиран с колани към
леглото. Ш. викал на висок глас „Убийци, убийци“, като шумът привлякъл мед. сестри С. и А., които
отишли в стаята и заварили Ш. гол и държащ дреновете
си в ръка да вика „убийци“, „Убих човека“.
Тогава те светнали лампата и видели М. на
леглото с окървавена глава и цялата стена зад него била в пръски
кръв. С общи усилия след като повикали лекарите успели да върнат Ш. на леглото
и да го завържат, а М. завели в шокова зала в тежко състояние.
На 13.10. 2018г. М. починал вследствие на нанесената
му черепно-мозъчна травма с тежка контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата
и мека мозъчни обвивки, както и развилата се като усложнение гнойна бронхопневмония.
По ДП била назначена комплекса
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която дала заключение, че към
датата на извършеното Д.Ш. е изпаднал в състояние на соматогенен
делир – продължително разстройство на съзнанието и не
е можел да разбира свойството и значението на извършеното.
Поради това и на основание чл. 243, ал.1, вр.
чл. 24, ал.1, т.5 НПК прокурор от ВОП прекратил образуваното по чл. 115 НК
досъдебно производство с постановление и препратил на ВРП за преценка на основанията
по чл. 89 НК, който от своя страна внесъл предложението, предмет на разглеждане
в настоящото производство.
На Ш. била назначена от прокурор при ВРП
съдебно психиатрична експертиза, която установила, че състоянието му изисква лечение.
Вещото лице е посочило, че поради
напредналата възраст на Ш. и множеството соматични и неврологични заболявания -
хипертонична болест, исхемична болест на сърцето,
състояние на исхемичен мозъчен инсулт - при
неспазване на поддържащото лечение или при остро възникнало допълнително
увреждане на мозъка, теоретично Ш. би могъл да получи отново „соматогенен делир" и само в
този случай той би могъл да представлява опасност за себе си и за обществото.
Поради това вещото лице е приело, че в този
смисъл били налице медицинските основания за провеждане на принудително лечение
по чл.89 буква „А" от НК.
В съдебно заседание, съдът изслуша
заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, като вещото лице
беше категорично, че в случая се касае за лице страдащо от заболяване, което
налага предприемане на мерки за лечението му по смисъла на чл. 89, б. „а“ НК.
Съдът, като съобрази и
непосредствените си впечатления от поведението на Д.Ш., изразеното от него критично
отношение към заболяването му, фактът, че същият е извършил общественоопасно
деяние в състояние на невменяемост, както и обстоятелството, че близките му и в
частност съпругата му А.Ш. са в състояние да повлияят на поведението му в
положителен аспект – в посока на провеждане на необходимото лечение и като взе
предвид диагнозата на освидетелствания, както и фактът, че към момента същият е
на значителна възраст и страда от множество придружаващи заболявания, намери,
че предложението на ВРП той да бъде поверен на близките си за осъществяване на
лечение, е основателно и като такова следва да се уважи.
Така мотивиран и на осн.
чл. 433 ал.1 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДАВА, на основание чл.89, б. „а” НК Д.М.Ш., с ЕГН: **********, с адрес *** на близките му – съпругата му А.Е.Ш.,
с ЕГН: **********, която поема задължение за лечението му под наблюдение на психо-неврологически диспандсер.
Определението подлежи на обжалване или
протест в 7 - дневен срок от днес пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: