Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на дванадесети
октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 913 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс АПК, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.А.К. *** чрез адв. К. Ст. С.
против принудителна административна мярка – преместване на МПС – л. а. „Дайхацу“
с рег. *****, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач, за което е съставен Констативен протокол /КП/ №
0063102/06.04.2022 г. на основание чл. 171 т. 5 б. “а“ и „б“ от ЗДвП, във
връзка със Заповед № 4957/26.11.2019г. на Кмета на Община Варна. Моли за отмяна на КП, като твърди че същият е
незаконосъобразен, защото липсва административен акт в писмена форма, в
изпълнение на който да е издаден КП. В уточняваща молба поддържа оспорването на
КП. Моли за присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание
процесуалният представител заявява, че оспорва принудителната административна
мярка – преместване на МПС, обективирана в констативния протокол и моли за
нейната отмяна.
Ответникът
- ОП „Общински паркинги и синя зона“, Община Варна не е изразил становище при изпращане на
административната преписка.
В съдебно заседание представител не
се явява.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
На 04.04.2022г. жалбоподателката К. е паркирала собственото си МПС -
л. а. „Дайхацу“ с
рег. ***** на ---------, на определените за това места,
като собственик на имот и с абонамент за „Синя зона“ в района. На 06.04.2022г.
е видяла залепено на входната врата съобщение от Община Варна за това, че във
връзка с полагане на маркировка за „Синя зона“ от 07.04.22г. до 08.04.22г. от
8.00ч. до 18.00ч. собствениците са помолени да преместят колите си от улицата. Съобщението не е подписано, в него
не са посочени адресати, не са посочени улици.
На 07.04.2022г. сутринта около 7.30ч. жалбоподателката не намира автомобила си на мястото, на което го е паркирала. След два часа и половина установила, че е преместен поради необходимостта от освобождаване на улицата за полагане на маркировка. На 08.04.2022г. получила копие от КП№ 0063102/06.04.2022 г. Подала е жалбата на 14.06.2022г. в Административен съд Варна.
От ответника е представена Заповед № 4957/26.11.2019г., с която на основание чл. 167 ал. 2 и чл. 168 ал. 1 от ЗДвП, кметът на Община Варна е делегирал правомощия на поименно изброени служители на ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които и такива по чл. 171 т. 5 от ЗДвП, като изрично в т. 4 от заповедта е посочено, че в изпълнение на служебните си задължения могат да прилагат ПАМ по чл. 171 т. 5 от ЗДвП. Приложена е Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“, КП № 0063102/06.04.2022 г., декларация за получаването му от А.К. от 08.04.2022г. и 5 броя снимки.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с
активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество е
основателна, като
съображенията за това са следните:
Предмет на проверка в настоящото
производство е принудителната административна мярка – преместване на на л. а. „Дайхацу“ с рег. *****, отразено в Констативен протокол №
0063102/06.04.2022г., издаден от инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ при Община Варна. Няма спор, че
преместването на паркирано ППС без знание на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, представлява принудителна административна мярка.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. ПАМ е форма на държавна принуда, като
основанията за прилагането й, органите, които я прилагат и правните субекти,
спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са
строго нормативно установени. ПАМ е форма на административна принуда, защото поначало
се прилага от административни органи. ПАМ като форма на административна принуда
е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като
неин юридически израз е административния акт, с който тя се налага. Нарочен
закон може да регламентира налагане на ПАМ и чрез извършване на определени
действия и при липса на нарочен писмен административен акт във форма на
мотивирано писмено изявление, което обаче освен, че следва да е нормативно
определено и не може да се реализира за сметка на липса на преценка от
компетентен орган относно предпоставките за реализиране на мярката.
С разпоредбата на чл. 167 ал. 2 т. 1 ЗДВП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Следователно законът дава възможност кметът да определи със заповед функциите на служба за контрол да се извършват от друго лице, което в конкретния случай представлява ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Заповед № 4957/26.11.2019г. В този смисъл ПАМ е наложена от компетентен орган, но същата е незаконосъобразна, защото противоречи на материалния закон.
За прилагането по същество на принудителната
административна мярка по чл.
171 т. 5 б. "а" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат
неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се
уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи. Настоящият
съдебен състав приема, че налагането на ПАМ от вида на тази следва да се издава
в писмена форма. Съображенията за това са следните:
По отношение на ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "а" от ЗДвП, чието изпълнение е предмет на настоящото производство, възможност да бъде издадена в устна форма не е предвидена. В специалния ЗДвП липсва правна норма, която да допуска актовете за налагане на тези ПАМ да се издават в устна форма или чрез конклудентни действия. Този извод следва и от нормата на чл. 172 ал. 1, изречение първо от ЗДвП, според която, административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От изложеното се налага извод, че нормата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП не предвижда прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "а" от ЗДвП с устен акт или с конклудентни действия, а единствено определя специална компетентност, изискване за мотивиране и ред за обжалване на заповедите за прилагане на изрично и изчерпателно изброените в нея ПАМ. Издаването на ПАМ в устна форма е предвидено единствено при наличието на изрична правна норма, предвиждаща издаването на конкретен административен акт в устна форма, а в случая такава липсва. В съвкупността си изложеното налага извод за липса на специална правна норма, предвиждаща прилагането на ПАМ от вида на процесната с устен административен акт или с административен акт, изразен чрез действия или бездействия.
Не е представен административен акт в писмена форма, в изпълнение на който да е извършено преместването, за което е съставен Констативен протокол № 0063102/06.04.2022г., тъй като посочената в него Заповед № 4957/26.11.2019г. не представлява такава по смисъла на чл. 171 т. 5 б. „а“ от ЗДвП, а е оправомощаваща служителите на ОП „Общински паркинги и синя зона“. След като липсва акт, който да бъде изпълнен, действията по репатриране на лек автомобил марка л. а. „Дайхацу“ с рег. *****, са в нарушение на процесуалния закон - не е бил налице подлежащ на изпълнение административен акт. ПАМ е в несъответствие с целта на закона, която е да се изпълняват единствено законосъобразни административни актове, издадени в предвидената от закона форма, които са влезли в сила или подлежат на предварително изпълнение.
При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски, за които са приложени доказателства по делото, в размер на 510лв., от които 10лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото и 500лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
принудителна административна мярка – преместване на МПС – л. а. „Дайхацу“ с
рег. *****, без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, за което е съставен Констативен протокол /КП/ № 0063102/06.04.2022
г. на основание чл. 171 т. 5 б. “а“ и „б“ от ЗДвП, във връзка със Заповед №
4957/26.11.2019г. на Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.А.К. сумата от 510 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението, съгласно чл. 172 ал. 5 изр. второ от Закона за движението по пътищата, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: