Мотиви към присъда
№ 260004 от 17.05.2021 год.
постановена по НОХД
№ 472/2020 г. на СсРС
Производството пред РС Силистра е образувано по
внесен от Районна прокуратура гр.Дулово обвинителен акт срещу Х.К.А. роден на ***
***, обл.Силистра, с ЕГН **********
който е обвинен в това, че
1. На 14.05.2018 г. в с.Паисиево, общ.Дулово, обл.Силистра, се е заканила с убийство на А.С.А., като за
целта насочил газов пистолет срещу него и това е възбудило основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл.144 ал.3 от НК;
2. На 14.05.2018 г. в
с.Паисиево, общ.Дулово, обл.Силистра е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като предизвикал скандал с А.С. *** улицата до дома му, размахвайки
газов пистолет- престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, анализира
доказателствата и пледира на подсъдимия да се наложат минимални наказания.
Подробно излага съображенията си.
Пострадалия
А.С. *** не участва лично в съдебното заседание, а чрез процесуален повереник, които в наказателното производство реализира
правата му на пострадало лице, като частен обвинител, който поддържа
обвинението наред с прокурора. Защитника анализира събраните доказателства и
достига да извода, че подс.Х.А. е извършил
престъпленията за които е изправен да отговаря пред съда. Предлага да се
наложат предвидените в правната норма наказания, като се претендират
направените по делото разноски.
Подсъдимият
Х.К.А. не се признава за виновен, твърди че не е извършил престъпление. Дава
обяснения в които развива защитна теза. Защитниците му при интерпретацията на
доказателствата използван единствено онези фрагменти от показанията на
свидетелите, които са в интерес на подсъдимия, пледират за оправдателна
присъда. Считат, че липсват обективни и субективните елементи на състава на
престъпленията в които техния доверител е обвинен. Самия подсъдим в последната си дума също
изразява искането си за оневиняване, тъй като той е единствено правия, а
обвиненията на неговите съседи са лъжливи, а пък акт на съда различен от
оправдателна присъда би бил несправедлив.
Съдът след като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за
установено от фактическа страна следното:
Взаимоотношенията
между А.С.А. и подсъдимия Х.К.А.,***, по принцип не били добри. Естествено
причината за това се дължала на спора който имали за границата на имота на А.С.А..
Последния обвинявал съседа си за повреда на оградата им при управление на
селскостопанска техника. От своя страна подсъдимия ръководен от субективното си
усещане за справедливост, считал границата имота на пострадалия за нереална,
поради завземане на земя, което ограничавало свободното предвижване с превозни
средства. Освен това подс. Х.К.А. обичал да придава
политически оттенък на конфликтните ситуации в които изпадал, извод който би
могъл да се направи от неговите обяснения и показанията на кмета на селото, свид. Г.Х.Р..
На
14.05.2018г. А.С.А. заедно със свои роднини решил да подмени счупения кол, с
което да поправи оградата.Започнали работа от сутринта заедно със свид.Б.Х. съпруг на сестра му. В двора работели също майка
му свид.Ф.А. и сестра му свид.М.Х..
Мъжете отстранили счупения кол и поставили друг бетонен, който циментирали. В
последствие започнали да поставят и оградната мрежа.
С вила А.С.А. опъвал мрежата, а свид.Б.Х. с тел я
завързвал. По това време с трактор са прибирал и подс.Х.А..
Вместо да отиде в дома си, спрял до съседа си и започнал отново да се разправа
с него, като го упрекнал, че бил изместил кола, като границата не отговаряла на
скицата за имота. Разправията била словестна, като се
твърди, че подс.А. освен псувни отправял и закани за
саморазправа, включително и за убийство към съседа си. В един момент подсъдимия
ударил с кофа от към гърба в областта на дясното рамо А.С.А.. Последният
инстинктивно се обърнал и с вила която държал в ръце, замахнал
по посоката от която усетил удара, като земеделския инструмент попаднал в
областта на главата и разкървавил лявата ушна мида на подс.Х.А..
Двамата се разделили, като подсъдимия продължил да се заканва с убийство, че ще
затрие рода на А.С.А., че ще ги разстреля. Думите му били съпроводени и с
размахване на револвер, който извадил от пазвата си. От своя страна свид.Б.Х. и А.С.А. се отправили навътре към къщата, като
последния се обадил по телефона на кмета на селото свид.Р..
Подс. Х.А. отрича да е удрял с кофа съседа си. Тези
негови обяснения се поддържат единствено от съпругата му свид.Назиме А.. Съща даже твърди, че подсъдимият се е прибрал в
домът си, за около пет минути. Защо обаче се е върнал отново вън, не дава
показания, като дава показания, че е извадил револвер, но не се е заканвал с убийство на А.С.А..
Приблизително
десет минути, след възникналата конфликтна ситуация на место пристигнал и кмета
на селото свид.Р.. Свидетеля се е опитал да разбере
какво се е случило. Кмета по телефона се обадил на полиция и спешна медицинска
помощ. В този момент към дома си се прибирал и сина на А.С.А., свид.А.А.С.. Докато свид.Р. разговарял със свид.Н.А.
видял, че подс.Х.А. извадил револвер и го насочил към
свид.А.А.С.. Двамата били
приблизително на около два метра един от друг. Свид.Р.
не чули думите които си разменили, тъй като в това време провеждал разговор със
съпругата на подсъдимия. Останалите свидетели присъствали на место твърди, че
са били отправени закани за убийство към момчето, баща му и рода му. Кмета на
селото се намесил веднага, след което подсъдимия прибрал оръжието. Свид.Р. твърди, че изразните средства от рода „Ще те убия,
ще те излежа.“, по принцип са използвани в конфликтни ситуации от подс.Х.А.. Като и в деня на инцидента има спомени, че е
споменато и населено место където се помещава затвор.
И подс.Х.А. се
опитал да потърси помощ на ЕЕН 112, но не успявал да набере номера, тъй като
нямал очила. В тази дейност му помогнал свид.С.Б.,
който не възпроизвежда нищо от инцидента, тъй като по това време не е бил на
местото. В хода на съдебното следствие бе прослушан проведения разговор между
подсъдимия и оператор на спешния телефонен номер.
Свид.Р. твърди, че предлагал да окажат помощ на подс.Х.А., но същия отказал и чакал да пристигне линейка. Изразил
негативно отношение към фелдшер и полицейски служител, които обслужвали
територията на с.Паисиево.
По
своето естество показанията на свид.Г.А.- дъщеря на подс.Х.А., не са от значение за разкриване на обективната
истина, а по скоро с тях се придава отрицателна характеристика на А.С.А. и
синът му свид.А.А.С..
Без
значение за разкриване на обективната истина са и показанията на свид.Р.Ш., който твърди, че не е видял нищо, а чул обиди
разменени между двамата мъже, по повод кола и оградата.
Бейтула
И. е свидетел разпита на които е поискан от защитата на подсъдимия, но с
неговите показания не се възпроизвеждат относими към
предмета на доказване обстоятелства, дори и в негативен аспект по отношение
личността на А.С.А.. Свидетеля недочувал и пред съда възпроизвел единствено
това което му е разказал подсъдимия за конфликта със съседа си.
Частния
обвинител в наказателното производство е участвал и в качеството на свидетел.
По искане на защитата на подсъд.Х.А., показанията на А.С.А.
бяха приобщени в съдебното производство чрез прочитането протокола от разпита
му от досъдебното производство, със съгласието на всички страни в хипотезата на
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1 т.5 от НПК. Защитната
теза се гради и на тези показания, но в частта че подсъдимия не е заставал с
пистолет срещу А.С.А., а срещу сина му свид.А.А.С.. Изложеното
обстоятелство обаче е безспорно установено, но не е обсъдено от защитата в
контекста на цялостните показания. В същите се съдържа категоричност относно
размахването на пистолета и отправянето на закани за убийство, още преди
инцидента с участието на свид.А.С.. Пострадалия е
категоричен, че първоначално от думите на подсъдимия не се засегнал и не им
обърнал голямо внимание, но при отправянето на заканите, съпроводени с активни
телодвижения на дясната ръка с пистолет в нея вече се бил изплашил, като този
страх се е засилил, когато оръжието било насочено срещу синът му.
При
анализа на събраните гласни доказателства се налага безспорно извода, че
конфликтната ситуация е възникнала поради поведението на подсъдимия. Същия
вместо да се прибере в дома си е потърсил свадата. Житейски логично и оправдано
е разминаването в показанията на свидетелите. Близките на пострадалия са
категорични, че пръв подс.Х.А. за разрешаване на
спора е употребил физическа сила, като с кофа е ударил А.С.А.. Посоченото
обстоятелство се отрича от подсъдимия и неговата съпруга. Подсъдимия дава
обяснения, че е използвал револвера за самозащита. Следва също така да се има в
предвид, че свидетелите не правят разлика между пистолет и револвер.
Размахването на пистолета обаче е възприето и от кмета на селото. Някой от
близките на А.С.А. пропускат и удар с вилата, който инстинктивно той е нанесъл
по подсъдимия. Индицията за заинтересованост и у
двете групи свидетели е налице, същата е обяснима със защита на близките, на
семейството. Обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му, че А.С.А. е нанесъл два удара с вилата в областта
на главата на Х.А. не съответстват на представено от защитата, като писмено
доказателство заверено копие на съдебномедицинска експертиза изготвена по друго
съдебно производство. Видно от заключението по посочената експертиза
установените увреждания на Х.А. са нанесени едновременно при един удар в
областта на главата, тъй като всички са по една линия в съседни анатомични
области. Недостоверни са показанията на свид. Н.А.,
че съпругът и не е насочвал револвера към свид.А.А.. Няма как да не е възприела това обстоятелство както
свидетеля Р., тъй като по това време са били заедно и разговаряли. Същата
свидетелка съпруга на подсъдимия не е категорична и в коя част на главата са
причинените му телесни увреждания, като в показанията си е посочила дясното
ухо. Тези разминавания в обясненията на подсъдимия и показанията на неговата
съпруга с действителността, налагат у съда извода за тяхната недостоверност, с
оглед реализиране правото на защита у единия и индицията
от заинтересованост у другия. Разминаванията в показанията на свидетелите по
тезата на обвинението, обаче не са относно естеството на отправените закани от
страна на подсъдимия по отношение на А.С.А. и свид.А.А.. Действително в тази насока Районен съд-Дулово при
разглеждане на делото в открито разпоредително заседание е установил и тези
обстоятелства, като разминаване с диспозитива по
обвинителния акт, поради което е прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокуратурата. Въпреки наличните в досъдебното производство
доказателства, че и непълнолетния А.А. също би могъл
да е пострадал от деянието на подс.Х.А. и сами А.С.А.
е изпитал основателен страх от заканата
спрямо синът му, тези обстоятелства не са намерили отражение в обвинителния акт
на прокуратурата и по настоящото производство. Горното не изменя
обстоятелството на отправени директни закани за убийство към пострадалия А.С.А..
Доказано
от заключението по тройната комплексна съдебнопсихиатрично и психологична
експертиза, че подс.Х.А. не страда от психично
заболяване, годен е правилно да възприема фактите имащи значение за делото. По
време на извършването на деянието не е бил лишен от психичната годност да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. От съществено значение обаче е установеното,
че при подсъ.Х.А. не са били разкрити данни за
промени в съзнанието, нарушения във възприятно представния и мисловен процес, неадекватност на
поведението, както и рязко изразени емоционални колебания в настроението за
времето на събитието. В случая не би могло да се говори, че действието е
извършено в състояние на силно раздразнение. Заключението по тази експертиза
назначена в съдебното производство не се различава от приетата комплексна такава експертиза
назначена в досъдебното производство. Следва да се посочи, че отговорите на
вещите лице по зададените им въпроси в хода на съдебното следствие не променят
тяхното заключение. Експертизата е приета и няма причини съда да не се основава
на нейното заключение, като компетентно изготвено от вещите лица. При изготвяне
на същата специалистите психиатри и психолога са ползвали всички материали от
делото протоколите от съдебните заседания, сведения и свидетелски показания,
подсъдимия е бил подложен и на освидетелстване, поради което няма как да се
твърди, че заключението им е по-скоро теоретично отколкото основана на
действителността.
Доказано
от заключението по съдбенопсихиатричната експертиза,
че А.С.А. е с нормален интелект и не страда от психично заболяване. По време на
инцидента не е бил в състояние на силно раздразнение, но е изживял реален и
основателен страх за здравето и живота си, както своите, така и на сина си А.,
следствие поведението на Х.К.. В състояние е да участва в наказателното
производство в качеството на свидетел и да дава достоверни свидетелски
показания. В експертното обсъждане специалиста психиатър е описал, че А.С.А. при нанасянето на удара със земеделския
инструмент по подсъдимия е действал инстинктивно. Останалата част от заключението
не е от значение по предмета на доказване.
В
подобен смисъл е и заключението по съдбенопсихиатричната
експертиза с което на освидетелстване е бил подложен и А.А.С..
От значение е установения изживян реален и основателен страх за живота и здравето
си, следствие поведението на Х.К..
Доказано
от заключението по балистичната експертиза, че използвания пистолет, всъщност е
револвер, марка „GUN-TOYS-SRLM CAMPION“, Cal.380 (9mm) със сериен номер
508731, и не представлява огнестрелно оръжие, а е газово такова и е годна да
възпроизвежда изстрели. Предоставените за изследване патрони са боеприпаси за
газово оръжие, фабрично произведе ни са, халосни и са годни за използване по
предназначение.
Във
връзка с притежанието на газовото оръжие на подс.Х.А.
е бил съставен акт за установено административно нарушение по Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Видно
от писменото доказателство каквото представлява справката за съдимост от 1984г.
подс.Х.А. е Амнистиран, но в миналото е бил осъждан
за клевета през 1976г. и за причиняване на смърт поради немърливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност през 1982г.. Горните осъждания и обявената със закон
амнистията налагат извода, че осъжданията са без значение за правната
квалификация на деянията на подсъдимия от 2018г., но пък имат значение за
преценка обществената опасност на личността.
Служебната
бележка издадена от СНЦ“Ловно- Рибарско
дружество- Дулово“ удостоверява, че подс. Х. К. А. е ловец от 1991г. и не е наказван, същия е
дисциплиниран ловец, като участва в задължителните ловностопански
мероприятия.
При
така установената фактическа обстановка от обективна и от правна страна се
налага извода, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.144
ал.3, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 14.05.2018 г. в с.Паисиево,
общ.Дулово, обл.Силистра, се е заканила с убийство на
А.С. ***, като използвал и газов пистолет и това заканване е възбудило у него
основателен страх от осъществяването му.
От
обективна страна подс.Х.А. е казал думи, които по
своето естество са закани за убийство-„целия Ви род ще изселя, ще Ви затрия, ще
те убия” и други подобни. Изразите са били възприети- чути от пострадалия А.С.А..
Заканите са породили у пострадалия, основателен страх, че може да бъдат
осъществени. До посоченото психическо състояние у А.С.А. се е стигнало предвид
предходното и цялостно поведение на подсъдимия, включително и размахването на
револвер. В последствие страха от осъществяване на заканите се е засилил
предвид насочването на оръжието към сина му и използването на заканата за
убийство и спрямо него. За последните обстоятелства обаче обвинение от
прокуратурата не е повдигано. Действително правната норма е предвидила защита и
в случаите когато заканата е била отправена към ближни на пострадалото лице.Обстоятелството,
че А.С.А. е изпитал основателен страх за живота си се установява по безспорен
начин и от заключението на д-р М.Р. по съдбенопсихиатричната
експертиза.
Действително
възраженията на защита са основателни относно страха, който А.С.А. изпитал и за
живота на сина си, но тези обстоятелства не са част от обвинението, поради
което не следва да се обсъжда, както и
конструкцията на обвинението, респективно и непълнота по правната квалификация.
Налице са достатъчно доказателства за отправена закана за убийство към
пострадалия. Непълнотата в обвинението по скоро се ползва от защитата, а съда е
разгледал делото в рамките на обвинението с което прокуратурата е внесла делото
в съда.
Деянието
е било довършено.
От
субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл като форма на
вината. Подсъдимия е постигна целения резултат, да създаде страх у пострадалия
от осъществяване на заканата за убийство. Не е действал в състояние на силно
раздразнение. Не са налице обстоятелства, които да изключват вината му.
Съда
намери това обвинението за доказано по безспорен и безсъмнен начин от събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, взети по отделно и в тяхната съвкупност.
При
така установената фактическа обстановка от обективна и от правна страна,
преценката на съда е за липсата на обективните признаци на престъплението
хулиганство, по обвинението за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Действително
на процесната дата е възникнало скарване между подс.Х.А. и А.С.А.. В който най-вероятно и двете страни са
си отправили обидни думи и псувни. Свидетелите обаче в техните показания по
скоро възпроизвеждат изречените закани, и липсва конкретика
по отношение на отправените обиди и псувни. Явно е, че конфликтната ситуация си
има причина и поведението на двамата не
е било насочено съм извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Действията на подс.Х.А. са били изцяло насочени към неговия съсед и у тях
липсва хулиганския мотив. Явно е, че не целял да въздейства върху други
граждани, а само върху пострадалия и неговия син. Събраните доказателства сочат
на отправени закани за убийство с думи и действия- изкарването на револвер,
които няма как да се квалифицират като хулиганство. Не би могло де се приеме, че с деянието си изразявал
явно неуважение и пренебрежително
отношение към обществения ред, все пак е
изпълнил нарежданията на кмета на селото
и е прибрал газовия револвер. По тези съображение преценката на състава е, че
извършеното от подс.Х.А. няма как да се квалифицира и
като хулиганство по чл.325, ал.1 от НК. Поради изложеното и на основание чл.304 НПК съда е оправдал Х.А. по това обвинение на прокуратурата.
При
определяне на наказанието, съда изцяло
се е съобразил с искането на прокуратурата. Съобразил е обществената опасност
на деянието и дееца, възрастта му, семейното положение. Взел е в предвид и
извършеното от А.С.А., при което е причинил телесни увреждания на подсъдимия. Съобразил
е обстоятелството, че има данни и за друго деяние извършено от Х.А., за което
прокуратурата не е допълнила настоящото обвинение, не е повдигнала и предявила
друго обвинение. Ето защо съда е
определил наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Така се постанови наказание „Лишаване от свобода” в минимален
размер от три месеца, като същевременно се прецени, че за да се въздейства върху
подсъдимия да се поправи и превъзпита не е необходимо ефективното изтърпяване
на наказанието, поради което го отложи за минимален изпитателен срок, на
основание чл.66 от НК.
По
делото не са направени разноски, като съда на основание чл.189, ал.3 НПК осъди
подсъдими да ги заплати, по начина както са направени, включително и в полза на
частния обвинител.
На основание чл.309 НПК съда се е
произнесъл по мярката за неотклонение с отделно мотивирано определение.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: