Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия М.С.Н.,
роден на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН: **********
за това, че на 04.04.2012г. в с.Новоселци, обл. Видин, на ул. "Осма",
пред дом № 91 чрез хвърляне на мотика с дървена дръжка причинил на Е.П.Г. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метакарпална кост на
дясна ръка, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник- престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на РП - Видин заявил в
с.з че поддържа обвинението,
така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият е заявил,
че разбира обвинението и не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
В тази насока са и
доводите на защитника му, който иска от съда подзащитният му да бъде признат за
невинен по повдигнатото обвинение и оправдан.
По делото с правата на
граждански ищец е конституирана Е.П.Г., като съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство на предявения граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 5 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното издължаване.
Гражданският ищец се
представлява в производството от адв.И.И..
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Подсъдимият
М.С.Н. притежава имот в с.Новоселци, находящ се на ул.“ОСМА“, дом №91.В
непосредствена близост до имота му се намира нерегламентирано сметище.
На
03.04.2012г.свидетелката М.М. привечер се намирала на горното сметище ,където
копаела за търсене на желязо.Това се случвало в непосредствена близост до
оградата на подсъдимия, която била подкопана, а един от стълбовете, които я
държи се бил наклонил.Подсъдимият отишъл на място, като се намирал в парцела си и през оградата й казал да си тръгва и да не
идват повече да копаят, тъй като ще му падне оградата, която представлява
телена мрежа.
На
следващия ден-04.04.2012г. около 08,00ч. един от съседите на подсъдимия му
казал , че две малки момчета отново копаят в близост до оградата му, която била
паднала. Н. отново отишъл на мястото, като видял, че оградата не е съвсем
паднала.Имало две малки момчета-на около 6-7 години, които като го видели , че
отива към тях избягали с велосипедите си. Впоследствие подсъдимият заминал за
гр.Видин, където имал работа с личния си автомобил.Прибрал се в с.Новоселци
преди обяд, тъй като трябвало да помогне на свидетеля Р.М. да заколят
яре.Слизайки от колата чул смях и силен
говор от същото място, където предишната вечер сварил свидетелката М. да копае.Отишъл
на място и видял, че жени копаят
отново.Бил изкопан изкоп с дълбочина около метър и дължина по протежение на
оградата му около 15-20м., като оградата вече
била напълно паднала, върху нея имало нахвърляна пръст, а коловете,
които я държали били повалени.След като видял случващото се Н. се развикал по
жените да се махат.Те обаче не пожелали да излязат от изкопа и да си
тръгнат.Тогава той ги заплашил, че ще отиде да си вземе пушката и ще ги
избие.Жените се уплашили излезли от изкопа и минали през асвалтираната улица от
другата страна.С жените имало малки момчета, които започнали да вземат камъни и
да хвърлят по подсъдимия, който започнал да вика по тях да се махат.В този
момент свидетелката Е.Г. хвърлила към подсъдимия метален инструмент с дървена
дръжка, който го ударил в дясната ръка в областта на лакътя.Тогава подсъдимият
се навел взел инструмента, който бил на земята и го хвърлил в посока на
стоящите на отсрещната страна на улицата жени и деца, след което се обърнал и
побягнал към дома си.Хвърленият от подсъдимия предмет попаднал върху китката на
дясната ръка на Е.Г..
В
следствие на удара в ръката, Г. изпитала силна болка.
Била
извикана спешна помощ, като на място с линейката дошла и полиция , а впоследствие
и кмета на селото.При прегледа на Г. било установено счупване на втора метакарпална кост
на дясната ръка.
На
следващия ден подсъдимият също посетил лекар, тъй като вечерта изпитвал силна
болка в десния си лакът.Бил прегледан от д-р Т. ,като последният установил контузия на дясна лакетна става с вътреставен
кръвоизлив, контузия на дясна предмишница с подкожен кръвоизлив.
По делото са разпитани свидетелите –Е.Г., Г.Г.,П.П., Е.Г.,
М.М., Б.Н.,Б.Т..
Показанията на свидетеля Р.М. са приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1,т.4 от НПК.
Свидетелките Е.Г., Г.Г. и М.М. дават показания, че на
въпросната дата наистина са се намирали на сметището.
Свидетелката Е.Г.
твърди, че не е била с тях , а е излязла
да си изхвърли боклука и тогава чула разправия
и видяла, че сестра й-Г.Г. тича към нея.Последната й обяснила, че един
възрастен човек нападнал М. и я бие с юмруци.тогава тя отишла на място и
видяла, че подсъдимият бие М. по главата.Казала му да спре да бие бабичката.Подсъдимият
спрял и издърпал от ръцете на М. мотика, която тя държала.Посегнал с нея към Г.
да я удари по главата, последната си вдигнала ръцете, за да се предпази, при
което ударът попаднал в дясната й ръка в областта на китката.Цялата й китка
била в кръв и рани.Дръпнала се и побягнала към сестра си-свидетелката Г.Г..Заедно
с нея бягала и М..
Свидетелката Г.Г. обаче твърди, че сутринта заедно със
сестра си – Е. и малки деца отишли да копаят.Тръгнали двете, с тях не била М..Впоследствие
обаче дава показания, че и М. е била с тях.Пристигнал подсъдимия с някаква кола
и започнал да ги псува всички.Започнал да бие с юмруци М., а тя се отдръпнала
настрани да предпази децата.Сестра й Е. отишла по-близо до подсъдимия й му
казала да спре да бие бабичката.Подсъдимият изтръгнал мотиката от ръцете на М.
и посегнал да удари Е. по главата, но тя за да се предпази сложила ръцете си на
главата и той я ударил по ръката.След това свидетелката си тръгнала с децата,
тъй като се уплашила.Дава показания, че заедно с М. често ходят да копаят на
сметището, тъй като видели , че има желязо.Впоследствие обаче в края на разпита
си твърди, че друг път не е ходила да копае там, както и че не е питала сестра си
и М. дали са ходили друг път да копаят.
Свидетелката М.М. дава показания, че отишла сама на
сметището с две малки деца да копае.По едно време дошла и Г. с две малки деца
да копае.Появил се подсъдимия и започнал да ги псува.Заявява, че познава
последния, тъй като и той гледа прасета, като нея.Хванал я за дрехите и я
повдигнал нагоре, но тя продължавала да държи мотика в ръцете си и да не я
пуска.По едно време се появила Е. и започнала да му се кара да не се разправя с
нея.Е. започнала да го дърпа. В един момент изпуснала мотиката, тъй като и
станало лошо, паднала на земята и тя останала в ръцете на подсъдимия.Твърди, че
подсъдимият замахнал да я удари нея, не е искал да удря Е., но мотиката ударила
Е..Дава показания „Удари я в ръката, но не видях самия удар.“.Впоследствие
обаче в разпита се твърди, че Е. е дърпала мотиката от ръцете на подсъдимия, за
да не може той да удари нея, но мотиката се изплъзнала от ръцете на Е. и
останала в ръцете на подсъдимия.Тогава той замахнал да удари свидетелката М.,
но ударил Е..По –надолу дава показания, че когато подсъдимият ударил Е. тя вече
се била изправила и била с лице към него, както и Е. била с лице към
него.Накрая дава показания:“Видях удара, как да не съм го видяла.Не си спомням
коя ръка удари.“
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели в
частта, в която установяват, че на определената дата са се намирали на място на
сметището,както и че е имало конфликт между тях и подсъдимия.
В останалата част съдът не кредитира показанията им,
тъй като същите противоречат на показанията на другите свидетели, както и на
писмените доказателства по делото.Свидетелките Г.Г. и Е.Г. са сестри. Същите се
явяват заинтересовани от изхода на процеса. Не на последно място са и
непосредствените впечатление на съда от поведението на свидетелите при даване
на показания, като следва да се отбележи, че същите са с по-нисък социален
статус и образование, което пречи за правилното възпроизвеждане на възприетите
от тях факти и обстоятелства. Не на последно място е и факта, че са изминали пет години от деянието до разпита им в съдебно
заседание на 23.05.2017г. поради изброените по-горе социални причини за тях се
явява прекалено дълъг период, в който е имало възможност за комуникация по между
им, същите живеят в една общност, намират се в много близки отношения, със
сигурност случилото се е било коментирано многократно, поради което и
възможността от изкривяване на обективно възприетите от тях факти от въпросния
ден е твърде голяма.Освен това техните показания страдат както от противоречие
по между им, така и от вътрешно противоречие.И трите твърдят различни
обстоятелства относно това кога са отишли на сметището, заедно или поотделно са
отишли, и трите ли са отишли да копаят или не /Свидетелката Е.Г. твърди, че не
отишла да копае , а е тръгнала да си изхвърля боклука и е видяла сестра си , че
тича срещу нея, свидетелката Г.Г. твърди, че заедно със сестра си е отишла на
сметището , впоследствие се появила М..М.М. от своя страна твърди, че сама
отишла първа на сметището, заедно с две малки деца, после дошла Г. с две малки
деца и чак накрая се появила Е./.Различни са и показанията им относно появата
на подсъдимия, нанесения удар на Е., като свидетелката М. дава разнопосочни
показания видяла ли е или не удара, ударът с мотиката спрямо кого е бил
насочен.Разнопосочни са и показанията им кой, кога и как си е тръгнал от
мястото.Не се установи колко деца е имало с тях в крайна сметка, какво е
отстоянието на сметището от оградата на подсъдимия/свидетелката Г.Г. твърди, че
е отдалечено, свидетелката М.М. твърди, че е на около метър от оградата/.
Свидетелите П.П.
и Е.Г. са посетили мястото на произшествието впоследствие.Първият от тях
е бил кмет на с.Новоселци към момента на
деянието , а вториат е полицейски служител извършил първоначалната
проверка.Идвамата дават показания, че на място са установили, че оградата на М.
била паднала, както ибили съборени на земята и коловете, които е държат.Имало
изкопан ров/изкоп/, както и разпиляни камъни на мястото, където било копано.И
двамата заявяват, че пред тях М. е разказал, че група роми са му подкопали
оградата, за да търсят старо желязо, както и че в близост до имота му е имало
старо сметище с метални отпадъци.Същото е нерагламентирано такова.Свидетелят Г. дава показания, че
подсъдимият му обяснил, че ромите започнали да хвърлят камъни по него, тъй като той искал да ги прогони от
мястото, където копаят.Той от своя страна пък изхвърлил инструментите им по
тях, за да си ходят.Обяснява, че М. многократно се оплаквал пред Полицията, че
е засичал група лица, които извършват изкопни дейности и подкопават оградата
му, като последният случай бил един ден преди деянието.
Съдът дава вяра
на показанията на тези свидетели и счита, че същите са дадени добросъвестно,
тъй като касаят факти от обективната действителност, които непосредствено са
възприети от тях. Показанията на тези свидетели се подкрепят частично и от показанията
на предходните свидетели в частта, в
която съдът им е дал вяра, а именно за наличието на конфликт между подсъдимия и
тях, поради извършване на изкопни работи в непосредствена близост до оградата
на имота му.
Свидетелят Б.Н. е дин на подсъдимия.същият дава
показания, че е бил в имота на следващия ден след деянието. Оградата е била
паднал.Непосредствено до нея е имало дълъг и дълбок около 0,80м.-1,00м.
изкоп.Заявява, че още преди около седмица време преди деянието баща му се
оплаквал, че копаят до оградата му и се притеснява.Бил заплашван, че ще му
запалят къщата.Твърди , че дори и след случилото се е получавал заплахи, че ще
запалят къщата и ще го заколят.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като същите се подкрепят от останалите свидетелски показания, на които съдът е
дал вяра.Освен това същите възпроизвеждат непосредствените му впечатления от
установеното на място, както и от споделеното от баща му.
По делото е разпитан като свидетел и д-р Т., който
дава показания, че предявеното му от съда медицинско свидетелство е издадено от
него.Касае се за счупване на метакарпалната кост на ръката.Поставя се гипс за
около 30 дни.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като същият обяснява обстоятелства, свързани с непосредствената му работа,
обяснява каква е процедурата в подобни случаи.
Р.М. е дал показания, че е съсед по имот на
подсъдимия.На процесната дата чул силен
говор, като разпознал гласа на подсъдимия и някакви жени.първоначално не
обърнал внимание, но тъй като това продължило дълго решил да отиде на място и
провери.Отивайки към имота видял двама полицаи и две жени.От разговора, който
се водел разбрал, че жените са копаели в основата на оградата и той ги изгонил
за да не му падне оградата.Жените се карали с Мишо, че ще му запалят
къщата.Видял на място, че действително в основата на оградата било копано,
имало прясно изкопана пръст.Имало и мотика в близост.Не е забелязал някоя от
двете жени да е била ранена, да тече кръв от тялото й или да има открита рана.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като същите се подкрепят от показанията на останалите свидетели, пресъздават
непосредствените му впечатления от видяното на място в деня на деянието.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: заключения на СМЕ ПД, изготвена от д-р С.С.-хирург, СМЕ ПД №72/2013
и СМЕ ПД №17/2017г. на д-р А.И.,
съдебно медицинско свидетелство 2бр на Е.Г. и М.Н., протокол за извършена очна
ставка, свидетелство за съдимост, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни изготвена от д-С. е, че на Е.Г.
е причинено отворено счупване на втора метакарпална кост, което е преценено
като трайно затруднение на движението на дясната ръка.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №72/2013 г. на д-р А.И. е, че на Е.Г. е причинено раздробяващо счупване
на 2-ро метакарпална кост на дясната ръка.Не е отразен начина на обездвижване.
Според експерта това счупване се дължи на удар с твърд,
тъп предмет и отговаря да е причинено с мотика.Причинено е трайно затруднение
на движението на дясната ръка.
В съд. Заседание д-р С. подържа даденото заключение.Заявява,
че същото не се променя от разпита на свидетелите.
В съдебно заседание д-р А.И., която е присъствала на
разпита на всички свидетели по делото заявява, че поддържа изготвеното
заключение.Обяснява, че медицинската документация, която е описана по
досъдебното производство от лист 6 до лист 9 вкл. липсва затова е ползвала част
от описанието на д-р-С..От рентгеновата снимака се установява, че , че се касае
за отворено счупване на втора
метакарпална кост на дясната ръка с раздробяване.точковидното нараняване се
дължи на проникването на самата счупена кост през кожата, а не директно от
удара.Заявява, че нараняването може да е причинено с острата част на мотиката,
както и с тъпата част на същата, ако е хвърлена.заявява, че не е ясно дали е сложен
гипс пи как е проведено лечението.
Съдът е приел заключенията на вещите лица, тъй като
счита, че същите са компетентно изготвени, добросъвестно дадени и съобразено с наличнитепо
делото доказателства.
Видно от разпита на д-р И. е , че същата не е работела
с първична медицинска документация, тъй като същата макар и да е описана по
делото липсва.
От назначената в съдебно заседание и приета като доказателство поделото СМЕ17/2007 на д-р А.И. е видно, че
на М.Н. е причинена контузия на дясна лекетна става с вътреставен кръвоизлив,
контузия на дясна предмишница с подкожен кръвоизлив и затруднено хващане с
дясната ръка.
Съдът е приел като доказателство по делото и кредитира
изготвената експертиза, тъй като същата е компетентно и добросъвестно дадена.
В съдебно заседание д-р И. подържа така изготвената
експертиза.
Подсъдимият не се е признал за виновен, като е дал
подробни обяснения за случилото се, заявява, че отразеното в обвинителния акт е
частично вярно и частично невярно.
Същият обяснява, че още предишния ден привечер
отивайки на чешмата да си налее вода е чул да се копае в дъното на парцела му.
Отишъл и видял, че М. копае непосредствено до оградата и част от първия стълб
на оградата бил наклонен. Предупредил я да не идват повече да копаят, защото ще му
падне оградата. На другата сутрин към 08.00 часа един от съседите му казал, че две малки момчета продължават да
копаят и оградата му е паднала. Когато отишъл на място момчетата /които били на
възраст около 6 – 7 години/ се качили на колелетата и избягали. Имал работа в
града, като трябвало да се върне до към 10.00 часа и да помогне на свидетеля Р.
да заколи яре. Когато се върнал към 10.00 часа чул силен смях, гълчава от
същото място, където предишната вечер се копаело. Оставил колата на пътя,
отишъл на мястото и видял, че поне четири жени копаели и били изкопали около
метър дълбочина и дължина около 15 – 20 метра – половината от дължината на
парцела ми.Казал им да излизат и да тръгват, оградата била съборена, коловете
паднали и върху мрежата имало пръст. Те не искали да излизат да си тръгват.
Тогава им казал, че ще отиде да си вземе пушката. Тогава те започнали да излизат
от изкопа, минали през асфалта на отсрещната страна. Възрастната М. не могла да
излезе от изкопа и той и помогнал. Тя се
обърнала, минала през пътя и пресекла улицата, като отишла на отсрещната
страна, където имало колело, тя го взела и тръгнала към обратната страна по
посока Рупци. В този момент група малки момчета, които били с жените и вече се
намирали всички от другата страна на улицата, започнали да хвърлят с камъни по
него, той махал с ръце и им казал да се махат. В един момент видял Е., която
беше най-отпред, замахнала с някакъв инструмент, който държала и го ударила по
ръката с дървената част в дясната ръка, в областта на лакътя. Навел се, взел
инструмента, с който го ударила и който бил паднал на земята и го хвърлил към
тях. Обърнал се и побегнал към къщи, а момчетата продължили да хвърлят с
камъни. Впоследствие дошъл кмета и полиция.той им обяснил какво се е случило.Същият
ден след инцидента дясната ръка много го боляла.На другата сутрин се обадил на сина си да дойде да
отидат до Бърза помощ. Бил прегледан от д-р Т..Твърди, че на същия ден след
случилото се около 15.30 – 16.00 часа при него отишли четирима мъже и единият
се представил за съпруг на Е., другият за баща ѝ и двамата ѝ братя.
Съпругът ѝ му заявил категорично, че ще бъде заклан, запален и т.н. В
продължение на пет години съпругът на Е.
го заплашвал, че „малко му остава и ще бъде заклан и запален“. След предишното
съдебно заседание го чакал отвън пред съдебната зала и му казал, че скоро време
ще го коля. Заявява, че няма пушка, казал им така, за да ги уплаши.
Съдът намира, че в конкретния случай обясненията на
подсъдимия са годно доказателствено средство, а не средство за защита, поради
което и кредитира същите.Обясненията са му проверени със събраните
доказателства по НПК, които ги и потвърждават.Същите се потвърждават от
свидетелските показания, на които съдът е дал вяра , както и от изгответните и
приети по делото СМЕ.Не на последно място е и непосредственото впечатление на
съда от поведението на подсъдимия по време на даване на обясненията.Същият
разказва с нужната конкретика, хронологично пресъздава случилите се събития,
както и има безукорно процесуално поведение.
От гореизложената фактическа обстановка и разбор на
доказателствата е видно, че вмененото на подсъдимия обвинение по чл. 129, ал.2
във вр. с ал.1 от НК не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, така
както го изисква нормата на чл. 303 от НПК.
Видно от горното е, че са налице множество
противоречия в свидетелските показания, на които се крепи изцяло обвинението.
Същите не само хвърлят съмнение върху състоятелността на повдигнатото обвинение
и върху отразената в обвинителния акт фактическа обстановка, но и по
категоричен начин разколебават повдигнатото обвинение. Същото не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, така като го изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК. Видно от анализа на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност в настоящия случай не е
възможно да се направи единствено възможен извод за виновност на подсъдимия.Напротив налице са
многобройни обстоятелства и безспорно установени факти по делото, които оборват
внесеното обвинение.
Безспорно е установено, че на процесната дата и място
е възникнал конфликт между подсъдимия от една страна и пострадалата,
свидетелките-Г.Г. и М.М. от друга.Безспорно установено е, че срещу подсъдимия
са хвърляни камъни, които са наранили дясната му ръка, както и че той е хвърлил
мотика в посока към събралата се група през улицата, която е попаднала в ръката
на Е.Г. и е причинила съответното нараняване.
Липсва обаче субективната страна на престъплението, която
да е обективирана в действията на подсъдимия.Същият е целял единствено и само
да прогони групата, която е подкопала оградата му.Доказано е по делото, че
многократно ги е гонел, но същите отново са се връщали и дори са го заплашвали.
За да е налице престъпление по повдигнатото обвинение
, деянието следва да е извършено при пряк умисъл,т.е. деецът следва да е съзнавал и искал настъпването на
общественоопасните последици, каквито доказателства по делото липсват.
Водим от горното, съдът намира, че подсъдимият следва
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 129,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По отношение предявения граждански иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД:
Същият се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло, тъй като по делото с възприета по-горе фактическа
обстановка не се установява наличието на деликт.
Водим от горното и на основание закона, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: