РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№261958/21.04.2021г., подадена от
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище е адрес на
управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от
инж.Ганчо Тенев- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Константни Белев, против
Решение №260037 от 17.03.2021г. по гр.д.№538/2020г. по описа на РС-Карнобат.
С посоченото решение, Карнобатският районен съд е отхвърлил предявените от
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, искове за признаване на установено, че Н. М. Щ.,
ЕГН **********, с адрес:с.Славянци, общ.Сунгурларе, ул.,,Мочурица“№7, дължи на
ищцовото дружество сумата от 65.01 лева, представляваща главница, дължима по издадени
фактури от периода от 24.02.2017г. до 27.08.2018г., с отчетен период по фактури от
04.01.2017г. до 01.08.2018г. и лихвата върху тази главница от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и че същият дължи
сумата от 20.36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата,
дължимо за периода от 25.03.2017г. до 06.03.2020г.
Съдът е отхвърлили предявените от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, искове
1
за признаване на установено, че А.М. Ш., дължи на ищцовото дружество сумата от 65.01
лева, представляваща главница, дължима по издадени фактури от периода от 24.02.2017г. до
27.08.2018г., с отчетен период по фактури от 04.01.2017г. до 01.08.2018г. и лихвата върху
тази главница от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и че същият дължи сумата от 20.36 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.03.2017г. до 06.03.2020г.
Отхвърлени са предявените от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, искове да
бъде осъден Н. М. Щ., да заплати на ищцовото дружество направените разноски за исковото
производство по гр.д.№538/2020г. по описа на РС гр.Карнобат, в размер на внесената
държавна такса от 37.50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както
и направените разноски в размер на 37.50 лева по заповедното производство по ч.гр.д.
№274/2020г. по описа на КРС.
Отхвърлени са предявените от ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, искове да
бъде осъден А.М. Ш. да заплати на ищцовото дружество направените разноски за исковото
производство по гр.д.№538/2020г. по описа на РС.Карнобат, в размер на внесената
държавна такса от 37.50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както
и направените разноски в размер на 37.50 лева по заповедното производство по ч.гр.д.
№274/2020г. по описа на КРС.
Със същото решение, съдът е осъдил ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
осъдено да заплати на Н. М. Щ. направените по делото разноски в размер на 150 лева- за
заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК, както и да заплати
на А.М. Ш. сумата от 150 лева- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Отхвърлена е предявената претенция от АС. М. Щ. за заплащане от
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, направените по делото разноски в размер на 180
лева- адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.3 от ГПК, за размера над 150 лева.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят
намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован.
Посочва се, че производството пред районния съд било образувано по иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД срещу наследниците на починалия М. С.
Щ.- АС. М. Щ. и Н. М. Щ., за заплащане потребената вода за имота, находящ се в
с.Славянци, ул.,,Мочурица“№7.
Твърди се, че наследниците имали качеството потребители на ВиК услуги от
момента на придобиване собствеността върху водоснабдения имот.
Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че поради наличието
2
на данни по делото за направен отказ от наследство от страна на ответниците, предявените
от ищеца искове се явявали неоснователни.
Излагат се подробни съображения, че след смъртта на М. Щ. през 2018г. до
образуване на настоящото производство, въззиваемите се лигитимирали като съсобственици
на процесния имот и потребители на ВиК услуги. Изтъкват се факти и обстоятелства,
установени чрез разпит на свидетели.
Навеждат се доводи относно разпределената от съда доказателствена тежест.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
бъдат уважени предявените искови претенции. Претендират се сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответниците Н.М. Щ. и АС.
М. Щ., чрез адв.Димитринка Вълева - БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемите намират атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен,
постановен в съответствие със събраните по делото доказателства.
Излага се становище, че приемането и отказът от наследство произвеждали действие
от откриване на наследството ( чл.48 и чл.52 от ЗС) и били безусловни и неоттегляеми по
аргумент от чл.54 от ЗН. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика
(Решение№108/14.05.2016г. по гр.д.№5913/2015г. на ВКС,ГК, І-во г.о., ТР№148 от
10.12.1986г.,ОСГК на ВС на НРБ).
Посочва се, че с вписване на валидно направения пред районния съд отказ от
наследство, настъпвали правни последици, изразени в заличаване на наследственото
правоприемство. Излагат се аргументи в тази насока. Направено е обобщение на събраните
по делото гласни доказателства.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
Производството пред Районен съд –Карнобат е образувано по искова молба на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, с която се моли съда да приеме за установено спрямо
ответника Н. М. Щ., че дължи на ищеца сумата от 65.01 лева, представляваща главница,
дължима по издадени фактури от периода от 24.02.2017г. до 27.08.2018г., с отчетен период
по фактури от 04.01.2017г. до 01.08.2018г. и лихвата върху тази главница от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и че същият
дължи сумата от 20.36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата, дължимо за периода от 25.03.2017г. до 06.03.2020г. Предявен е иск срещу АС.
М. Щ. за приемане на установено спрямо ищцовото дружество, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 65.01 лева, представляваща главница, дължима по издадени фактури от
периода от 24.02.2017г. до 27.08.2018г., с отчетен период по фактури от 04.01.2017г. до
01.08.2018г. и лихвата върху тази главница от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и че същият дължи сумата от 20.36 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от
25.03.2017г. до 06.03.2020г., за които суми е издадена заповед №161/16.03.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д.№274/2020 по описа на
Районен съд – гр.Карнобат. Претендирани са и разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че двамата ответници са клиенти на „ВиК“ ЕАД в
качеството си на наследници на М. С. Щ. и като такива са страна по възникналото
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги във водоснабден
обект, находящ се в с. Славянци, Община Сунгурларе. Посочва, че на ответниците са
изпратени покани за доброволно изпълнение, но задълженията не са изплатени, поради
което претендира обезщетение за забава съгласно чл.44 ОУ.
Подадена е заявление по чл.410 ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 274/2020 по описа на
Районен съд –гр.Карнобат, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Последната не е връчена на ответниците, тъй като не са намери на адреса. На
основание чл.415, ал.1,т.2 вр. чл.47,ал.5 ГПК ищцовото дружество е предявило иска.
Ответникът Н.Щ. е представил удостоверение за вписан отказ от наследство
оставено от починалия М. С. Щ. в нарочната книга на Районен съд –гр.Карнобат, както и
доказателства за вписан отказ от наследство оставено му от неговата майка Ф. М.ва Щ.а.
Ответникът А.Щ. е представил удостоверение за наследници на М. С. Щ. като е
посочил, че той и другия ответник по делото не са единствени наследници на техния баща
М. Щ.. Посочва също така, че като наследник е собственик на ¼ ид.ч. от водоснабдения
имот, респ. задълженията му са в този размер. Представя доказателства за платени 120 лв. с
твърдението, че е заплатил неговата част от задължението. Представя доказателства за
4
извършен отказ от наследство, вписан в книгата по чл.49,ал.1 ЗН по отношение
наследството оставено му от покойните му родители Ф. М.ва Щ.а и М. С. Щ..
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ответниците са наследници
по закон на своя баща М. С. Щ., починал на 03.03.2018г.
Видно от представеното удостоверение издадено от Районен съд гр.Карнобат по
ч.гр.д.№852/2020 г. в особената книга по чл.49,ал.1 ЗН под №61/22.10.2020г. е вписан
заявен отказ от наследство от Н. М. Щ. по отношение на наследството оставено му от М. С.
Щ., поч. на 03.03.20218г.
Видно от представеното удостоверение издадено от Районен съд гр.Карнобат по
ч.гр.д.№1040/2020 г. в особената книга по чл.49,ал.1 ЗН под №77/09.12.2020г. е вписан
заявен отказ от наследство от АС. М. Щ. по отношение на наследството оставено му от М.
С. Щ., поч. на 03.03.20218г.
Видно от представеното удостоверение издадено от Районен съд гр.Карнобат по
ч.гр.д.№1039/2020 г. в особената книга по чл.49,ал.1 ЗН под №76/09.12.2020г. е вписан
заявен отказ от наследство от АС. М. Щ. по отношение на наследството оставено му от Ф.
М.ва Щ.а, поч. на 14.09.2016г.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ подадена от наследодателя на
ответниците.
По делото са ангажирани гласни доказателства, от които се установява, че в
процесния имот живее внук на М. Щ..
Безспорно по делото е, че дружеството-въззивник е "ВиК оператор" по смисъла на чл.
198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т.
1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така
посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
5
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В
случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника,
съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички
абонати на дружеството. Съгласно чл. 57, ал.4 от приложимите Общи условия в случаите,
когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от
тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота
съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2. При
наличие на правоприемство в правото на собственост, уредбата е аналогична, като се
изисква представяне на писмено споразумение, след като се открива абонатен номер на
името на един от съсобствениците и/или ползвателите. Идеята на това разрешение е, че
откриването на партида на един от съсобствениците или ползвателите следва да бъде
извършено след представяне на писмен документ или споразумение, от което да е видно, че
отношенията по повод ползването на имота са уредени между съсобствениците и/или
ползвателите.
В конкретния случай обаче се установява, че ответниците са направили отказ от
наследство, който е надлежно вписан. Отказът от наследство е равносилен на неприемане на
наследството. По силата на чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49,
ал. 1 ЗН , и се вписва по същия ред. Както приемането и неприемането на наследството
произвеждат действие от откриване на наследството, така и отказът от наследство
произвежда действие от същия момент. Това означава, че отреклият се от наследство не е
придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за
задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник. Следователно предявените искове
срещу отказалите се от наследство ответници са неоснователни.
В настоящото производство не могат да бъдат обсъждани възражения във връзка с
действителността на отказа от наследство.
Разноски в производството претендира дружеството-въззивник, но предвид изхода,
такива не му се дължат.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно поради
което следа да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260037 от 17.03.2021г. по гр.д.№538/2020г. по описа на
6
Районен съд –гр.Карнобат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7