№ 63
гр. Ихтиман, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200037 по описа за 2025 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
В. А. Х. ЕГН ********** от с. Ж. № ***, общ. А. е обжалвал наказателно
постановление № BG********/5800/Р8-500/**.**.**** г. на директора на Н. т. у. към
Агенция „П. и.“, с което за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП на основание чл.
179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
не е установена самоличността на извършителя, както и че водачите на ППС не са
задължени субекти за плащане на тол такси. Сочи се, че нарушението не е съставомерно от
субективна страна. Оспорва се годността на техническото средство, установило
нарушението. Твърди се, че е нарушен и принципът на пропорционалност.
Въззиваемата страна, представлявана от юрк. К., оспорва жалбата..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На **.**.**** г. товарен автомобил „Р. Т“ рег. № РВ****НХ, с допустима максимална
маса над 12 тона, управляван от В. А. Х.в, се намирал в района на ГКПП „К.“, когато
служители на митнически пункт „К.“ при проверка на документите за напускане на
територията на страната, установили, че за автомобила е констатирано движение по
републиканската мрежа на **.**.**** г. на път А-1, км 54+150, в района на тунел „Т. в.“ без
да има заплатена тол такса. На водача бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № BG********/5800/Р8-500/**.**.**** г. за извършено нарушение на чл. 139, ал.
7 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя В. Г. и свидетеля по акта А.
Г., според които нарушението е установено след извършване на проверка в системата на БГ
тол, като се съставя АУАН когато водачът откаже да заплати компенсаторна такса. При
проверката митническите служители не можели да установят кой е управлявал превозното
1
средство към момента на извършване на нарушението.
По преписката е представен доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за товарния автомобил рег. РВ****НХ на
**.**.**** г. в 20,14 часа тол секцията № ***** в района на тунел „Т. в.“ е отчела, че за
автомобила има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-
малка от измерената. Докладът е придружен от снимков материал на автомобила.
По делото няма данни собственикът на товарния автомобил да е бил поканен да
заплати таксата на основание чл. 10б, ал. 9 от Закона за пътищата, като въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на В. Х. на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.
От изисканата справка от Н. т. у. дължимата сума съобразно категорията на
превозното средство за сегмента, в който е установено нарушението е на стойност 4,16
лева.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние, при преминаване по платената пътна
мрежа.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима максимална маса над
3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 от Закона за пътищата е
предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство
по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на
тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл.
10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между
две точки.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
В чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено задължение за водачите на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
2
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато
тези задължения са изпълнени от трето лице.
От друга страна в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е предвидено, че
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая от обективна страна от доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установи, че на
**.**.**** г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния
автомобил с рег. № РВ****НХ, който се е движел по АМ „Т.“, района на км 54+150, който
участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй
като категорията на превозното средство е различна от тази, за която е е подадена тол
декларацията за преминаването .
На първо място, настоящият състав приема, че макар и обективно да е било
допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като за осъщественото движение по АМ
„Т.“ не е била заплатена дължимата тол такса, неправилно е бил санкциониран водачът на
превозното средство, доколкото не е установено, че именно той е извършил нарушението.
За да достигне до този извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а
в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице, а ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага съответна имуществена
санкция.
Това означава, че водачът на пътно превозно средство би могъл да носи отговорност
за това, че управлява превозно средство без платена такса само в случаите, когато
нарушението е установено непосредствено при неговото извършване или когато
наказващият орган събере убедителни доказателства за това, че именно той е управлявал
превозното средство към момента на извършване на това нарушение.
В случая нарушението е установено на **.**.**** г., като жалбоподателят
санкциониран за това, че на **.**.**** г. е управлявал моторно превозно средство по
автомагистрала „Т.“, собственост на юридическо лице, за който автомобил не е заплатена
дължимата тол такса.
От страна на наказващия орган не се представиха убедителни доказателства за това,
че именно Х. е управлявал автомобила с рег. № РВ****НХ към момента на извършване на
нарушението. При действието на презумпцията за невиновност изцяло в тежест на
наказващия орган е да установи извършването на нарушението от страна на наказаното
лице, а по делото не са събрани доказателства в подкрепа на констатацията, че именно той е
извършил твърдяното административно нарушение.
На второ място, дори да се приеме, че нарушението е извършено именно от Х., то
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като предвиденото в чл.
179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на общностното право и в частност чл. 9а от
Директива 1999/62 Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
3
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
Съгласно решение на СЕС от **.**.****г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално
запитване, отправено от АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от
санкции в българското право, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.
Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й
транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на
съответните текстове на директивата.
В този смисъл след като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкцията е абсолютно определена и
не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението
(размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на
каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е
отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.), е налице липса на пропорционалност спрямо преследваната от
законодателя цел, поради което и издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски и в
жалбата е направено искане за тяхното присъждане, но по делото не са представени
доказателства за това, че такива са направени, поради което и не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG********/5800/Р8-500/**.**.**** г. на
директора на Н. т. у. към Агенция „П. и.“.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4