№ 1276
гр. Варна, 03.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110117396 по описа за 2021 година
Производството е образувано искова молба на Ж. ИВ. Д. против ДП „Български
спортен тотализатор“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Хайдушко изворче № 28.
Съобразно първоначално заявеното, уточнено впоследствие с молби от 14 и
31.01.2022г. ищцата отправя две искания: 1./ за прогласяване нищожност на нотариално
удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот с НА за собственост на
недвижим имот вх.рег.№ 11225/16.05.2006г., акт № 150, том XXXIV, дело № 8143/06 по
описа на СВп, с № 110, том III, рег. № 3201, дело № 401/15.05.2006г. на нотариус Елена
Дионисова с рег. № 190 като издаден при липса на компетентност и 2/ за отричане правата
на ответника върху ПИ с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна.
Твърденията изложени в исковата и уточняващите я молби, въз основа на които
ищцата е основала исковата си претенция, са следните: Наследник е на родителите си Иван
Иванов, починал на 02.05.2015г. и Дафинка Иванова, починала на 09.05.2015г. В периода
1983-1987г. родителите й са извършили строеж на пететажна сграда в имот пл. 7, идентичен
на ПИ 1756 в съсобствен имот, а именно 83кв.м.ид.ч. от дворно място цялото от 220кв.м.,
без обаче в полза на ответника да са учредявали право на строеж. С КНА № 110/15.05.2006г.
нотариусът е признал ДП Български спортен тотализатор за собственик на недвижим имот
представляващ магазин с площ от 22,41кв.м. със сервизни помещения, заедно с 0,0588%ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в приземния –
партерен етаж на сградата построена на адрес гр. Варна, ул. Сан Стефано № 7, УПИ 1756 по
новия КП, влязъл в сила със заповед № 300-4-47/01.10.2003г., в кв. 60 на 8-ми микрорайон
на гр. Варна при граници на магазина: ул. Сан Стефано, калкан, стълбищна клетка с проход-
вход към нея и граници на поземления имот: ул. Сан Стефано, имоти № 1750, 1753 и 1754.
Твърди се, че нотариалното удостоверяване извършено от нотариус Дионисова е нищожно
поради противоречие със закона, целящо заобикаляне на закона и е направено при липса на
право на нотариуса да го извърши- пар.11 ЗХ, чл.5 от УП на БСТ, чл.5 и чл.15а ЗДС, чл. 576
вр. чл. 569, т. 2 ГПК. На следващо място се сочи, че документите послужили за съставяне на
1
акта са нищожни, тъй като удостовереното в тях право не съществува, нито КП, нито на
място, нито по съществуващи строителни документи. Твърди, че съгласно издадено
удостоверение от ВРС, за периода 1992г. до 14.07.2021г. няма образувани граждански дела,
приключили с влезли в сила съдебни решения по иск с правно основание чл. 108 ЗС с
предмет- подобект /СО/ недвижим имот на адм. адрес гр. Варна, ул. Сан Стефано №7, в
имот пл. № 7, кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, идентичен с ПИ 1756, 8-ми
микрорайон на гр. Варна, по КП одобрен със заповед № 300-4-47/01.10.2003г., а именно
тото- пункт състоящ се от едно помещение и санитарен възел с площ от 22,40кв.м.
разположен на партерен етаж на пететажна жилищна сграда по архитектурен проект
одобрен на 27.07.1983г. Посочва, че между страните е бил воден предходно спор по гр.д. №
1654/1995г. на ВРС, предмет на който обаче било правото на собственост върху магазин с
площ от 22,41кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. Сан Стефано № 7, имот пл. № 6, кв. 60.
Именно въз основа на решението по това дело ответникът се снабдил с въпросния КНА,
чиято действителност се оспорва. Същевременно, ищцата се легитимира като собственик на
имот- тото пункт с площ от 22,40кв.м. находящ се в сграда на адрес гр. Варна, ул. Сан
Стефано № 7, имот пл. № 7, идентичен с ПИ 1756, което право сочи да й е признато с НА №
171/2011г. Правният си интерес от избраната форма на защита по отричане правата на
ответника обосновава с факта, че след като през 2019г. е подала заявление за изменение на
КККР за процесния имот 10135.1507.744.2.4 с искане за собственици да бъдат вписани
родителите й, е последвал отказ поради наличие на спор за материално право предвид
формалното наличие на документ за собственост легитимиращ ответника като такъв.
Твърди обаче, че имотите по НА № 110/15.05.2006г. и НА № 171/2011г. са идентични с
процесния, а този по НА № 110/2006г. не е този, за който се е водил спора по гр.д.
№1654/1995г. на ВРС.
За допустимостта на производството съдът следи служебно в рамките за цялото
производство.
Настоящият състав преценява, че така предявените искове са недопустими.
На първо място, иск за установяване нищожност на нотариално удостоверяване е
изначално недопустим, тъй като по естеството си касае установяване на факт, които искове
са допустими само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящия не е. /така пр.
решение по гр.д. № 4909/2017г. на ВКС/.
На следващо място, преценката на съда за допустимост на производството по
отрицателния иск за собственост е предпоставена от наличието на влезли в сила между
страните решения на ВРС по гр.д. № 2126/1992г. и по гр.д. № 1654/1995г.
От служебно извършените справки в деловодната програма на Районен съд – Варна,
се установява следното:
С решение № 436/02.08.1994г., постановено от Върховния съд по гр.д. № 1034/1993г.
по реда на надзора, са отменени влезлите в сила решения на Варненския окръжен съд от
11.03.1993г. по гр.д. № 102/1993г. и на Варненския районен съд от 06.01.1993г. по гр.д. №
2
2126/1992г. и вместо тях е постановено друго, с което е отхвърлен предявения осъдителен
иск за собственост върху магазин с площ от 22, 41кв.м., заедно със сервизни помещения,
находящ се на партерния етаж на сграда в гр. Варна, ул.”Сан Стефано” 7, имот с пл. номер 6
в кв. 60 по плана на гр. Варна от Иван Иванов, Дафинка Иванова, Ж.Д. и Милен Жеков
срещу Районна Дирекция „Български спортен тотализатор”. Ищците Иван и Дафинка
Иванова са поддържали там придобивно основание договор, инкорпориран в НА 73, том
XXVI, нот. дело 9279/1975г., а Ж.Д. и Милен Жеков- учредено в тяхна полза право на
строеж по реда на чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ /отм./.
С влязло в законна сила решение от 03.07.1997г., постановено по в.гр.д. №
580/1997г. на ВОС, е оставено в сила решение от 10.01.1997г. на Районен съд – Варна по
гр.д. № 1654/1995г., с което е уважен осъдителен иск за собственост предявен от „Български
спортен тотализатор” София срещу Дафинка Иванова, Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Иванов
относно недвижим имот, представляващ магазин с площ от 22, 41кв.м. със сервизни
помещения, находящ се на партерния етаж на сградата в гр. Варна, ул. „Сан Стефано” 7,
представляващ имот с пл. номер 6 в кв. 60 по плана на 8 – ми микрорайон на гр. Варна.
Ищецът е поддържал придобивно основание- договор за покупка на недвижим имот,
обективиран в НА за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело
номер 3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна делба
от 15.02.1989г.
Съобразно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение
има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните.
Влязлото в сила решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС се ползва със сила на пресъдено
нещо, което е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал
и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК.
Последователно е разбирането в съдебната практика, че правният интерес от водене
на отрицателен установителен иск следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право
в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се
приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало целения от него правен
резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. В практиката на ВКС се приема
също така за допустимо отричането на вещни права при наличие на възможност за
придобиване на съответно вещно право от предявилото иска лице, но само доколкото такава
възможност реално съществува към момента на предявяване на иска и единствената пречка
за нейното осъществяване е претендираното от ответника право. Хипотетична възможност,
свързана с осъществяването на бъдещо несигурно събитие, според съдебната практика не
обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
тъй като това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера без доказан
правен интерес от това /така пр. ТР № 8 от 27.11.2013г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на
ВКС; решение по гр. д. № 846/2010г. на Второ ГО, решение по гр. д. № 603/2010г. на Второ
ГО.
3
В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника.
Когато ищецът твърди, че има правен интерес от отрицателния установителен иск, тъй като
сам е собственик на спорния имот, той е длъжен да докаже правата си, в противен случай
производството по делото се прекратява като недопустимо, като това е важимо, само ако
ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на
самото спорно право, което той отрича на ответника. Съответно въпросът за титулярството
на правото обуславя произнасянето по съществото на спора. В случая, ищцата обосновава
правния си интерес от отрицателния установителен иск твърдейки собственически права в
качеството си на наследник на Иван Иванов, поч. на 02.05.2015г. и Дафинка Иванова, поч.
на 09.05.2015г., на които е признато право на собственост с КНА от 2011г., и невъзможност
да бъдат изменени КККР в частта относно процесния имот поради наличие на отказ на
Началника на СГКК наследодателите й да бъдат вписани като собственици. Твърди, че по
отношение на имота описан в КНА от 2006г. легитимиращ ответника и идентичен с този по
КНА от 2011г. не е воден между страните спор за собственост, което се установявало от
издадено от ВРС съдебно удостоверение.
Предявяването на положителен и осъдителен установителен иск е равнозначно на
предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото
право. Уважаването на осъдителния иск формира сила на пресъдено нещо относно факта, че
ищецът е собственик на соченото основание, а правата на ответниците са отречени на
всички основания съществували към него момент, без значение дали са били изрично
въведени от тях. В това се състои преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
Същевременно, предявявайки отрицателен установителен иск в предмета на делото се
въвежда установяване фактическия състав, на който ответника заявява своето право, а не
правоотношението, въз основа на което ищецът се легитимира като собственик. В
конкретиката на казуса това означава, че предмет на спора е фактическият състав на
отричаното придобивно основание на ответника, такова каквото то е удостоверено в
легитимиращия го документ за собственост. Видно е от данните по делото, че оспореният
КНА от 2006г. е издаден на база писмени документи и в частност- НА № 18/1978г.,
договори за строителство и групов строеж, договор за доброволна делба от 15.02.1989г.,
решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС, решение по гр.д. № 730/2000г., решение по гр.д. №
1751/2001г. на ВКС, решение по гр.д. № 642/2003г. на ВКС. Както се посочи вече правата на
ответника са били съдебно установени и спрямо ищцата /като правоприемник на Иван и
Дафинка Иванови/ на така посочените основания- договор за покупка на недвижим имот,
обективиран в НА за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело
номер 3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна делба
от 15.02.1989г. по спора по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС. Обстоятелството, че в издаденото на
ищцата съд. удостоверение от ВРС е посочено, че спор за собственост относно имот на адм.
адрес гр. Варна, ул. Сан Стефано №7, в имот пл. № 7, кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.
Варна, идентичен с ПИ 1756, 8-ми микрорайон на гр. Варна, по КП одобрен със заповед №
300-4-47/01.10.2003г., а именно тото- пункт състоящ се от едно помещение и санитарен
4
възел с площ от 22,40кв.м. разположен на партерен етаж на пететажна жилищна сграда по
архитектурен проект одобрен на 27.07.1983г. не е воден, не може да обоснове допустимост
на заявения отрицателен установителен иск, обосновавайки го с различната
индивидуализация на имота вследствие на настъпвали във времето промени в застроителния
и регулационен план. Последното включително с оглед на обстоятелството, че самата ищца
твърди наследодателите й да са придобили имота на основание отстъпено право на строеж
от съсобствениците на парцела /док.10/ и договор за групов строеж, при липсващи
твърдения праводателите й да са притежавали и права от друг поземлен имот, които права
вече са били отречени с влязлото в сила решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС. В този
смисъл ищцата не обосновава правен интерес заявявайки собствени права върху имота
непреклудирани от силата на пресъдено нещо по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС. Не може да се
придаде значение на нов факт и отказът постановен от адм. орган по изменение на КР.
В заключение, производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 17396/2021г. на ВРС, 7 състав, на основание
чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна
жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5