№ 5601
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110113573 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана по искова молба,
депозирана от „У.Е.“ ЕООД против А. К. К., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 229 ЗЕС за
цена на далекосъобщителни услуги.
Ищецът от „У.Е.“ ЕООД твърди в исковата молба, че на 24.11.2021г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумата 36,93 лева, представляваща цена на далекосъобщителни услуги, доставени за
периода 15.02.2019г.- 15.04.2019г., съгласно договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски номер 17113203001, скл. на 08.10.2018г.
между “Б.Т.К.” ЕАД и А. К. К., сумата 9,60 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 02.05.2019г.- 16.11.2021г., вземането по
който е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г., скл. между “Б.Т.К.” ЕАД и
“С.Г. груп” ЕАД (към настоящия момент с наименование “У.Е.” ЕООД). Въз основа на
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 253 по описа за 2022г. на Софийски
районен съд, 170 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2022г. След постъпило възражение по чл. 414
ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдът е дал указания на ищеца и в срок са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между “Б.Т.К.” ЕАД и
ответницата съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за доставка на телекомуникационни услуги с клиентски номер 17113203001/
1
08.10.2018г., с предмет доставка на мобилни услуги за номер 0878/ 433809, при
условията на тарифен план “Smart L+”, с месечна абонаментна такса в размер на 26,99
лева и мобилна услуга за номер **********, при условията на тарифен план “Smart
L+”, с месечна абонаментна такса в размер на 25,99 лева. Страните били постигнали
съгласие срокът на договора да е 24 месеца. В исковата молба се навеждат твърдения,
че за периода 15.02.2019г.- 15.04.2019г. ищецът доставил на ответницата
телекомуникационни услуги, като последната не изпълнил задължението си да
престира насрещно- да плати договорената цена. Ищецът релевира твърдения, че
съгласно разпоредбата на чл. 29 ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им, в 15- дневен срок от издаване на
фактурата. Същият поддържа, че в резултат на забавата на ответницата ищецът
претърпял вреди в размер на законната лихва. В исковата молба са развити
съображения, че на 01.10.2019г. между “Б.Т.К.” ЕАД и “У.Е.” ЕООД (с предишно
наименование, съответно “С.Г. груп” ООД и “ЮБЦ”) е скл. договор за цесия, изменен с
Анекс от 10.03.2020г., предмет на който е процесното вземане на “Б.Т.К.” ЕАД.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата съществуването на вземането му за сумата
36,93 лева, представляваща цена на доставени далекосъобщителни услуги за периода
15.02.2019г.- 15.04.2019г. съгласно договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за клиентски номер 17113203001, скл. на 08.10.2018г. между “Б.Т.К.” ЕАД и А.
К. К., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г., скл. между
“Б.Т.К.” ЕАД и “С.Г. груп” ЕАД (към настоящия момент с наименование “У.Е.”
ЕООД), за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 28.01.2022г. по ч.гр. дело № 253 по описа за 2022г. на Софийски районен съд,
170 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.
238, ал.1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено
решение, при следните съображения:
Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 от
ГПК на ответницата са връчени преписи от исковата молба и приложените
доказателства, като му е указано в месечен срок да вземе становище по иска и да сочи
доказателства, като съобщението е връчено на ответницата. В същото съобщение на
ответната страна са указани последиците от неизпълнение на тези задължения,
съгласно чл. 133 ГПК. След изтичане на срока за отговор от страна на ответницата,
делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което представител на
2
ответницата не се яви, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. От приложените книжа- съобщение и призовка за съдебно заседание,
връчени на ответницата се установява, че на ответната страна двукратно са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание. На следващо място, съобразявайки представените по делото
писмени доказателства, съдът счита, че предявените искове са вероятно основателни, с
оглед посочените в исковата молба и представените доказателства, доколкото се
установява всички релевантни към предмета на спора обстоятелства, а именно че през
процесния период между “Б.Т.К.” ЕАД и ответницата е съществувало облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на електронни
съобщителни услуги; обстоятелството, че през посочения период доставчикът е
доставил на ответницата електронни съобщителни услуги в количество, съответстващи
на претендираната цена; обстоятелството, че между ищеца и “Б.Т.К.” ЕАД е скл.
договор за цесия, по силата на който вземането по процесния договор е продадено на
ищеца. С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да
мотивира решението по същество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. К., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на „У.Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, за сумата 36,93 лева,
представляваща цена на доставени далекосъобщителни услуги за периода 15.02.2019г.-
15.04.2019г. съгласно договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за
клиентски номер 17113203001, скл. на 08.10.2018г. между “Б.Т.К.” ЕАД и А. К. К.,
вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г., скл. между
“Б.Т.К.” ЕАД и “С.Г. груп” ЕАД (към настоящия момент с наименование “У.Е.”
ЕООД), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 24.11.2021г., до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 229 ЗЕС, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2022г. по ч.гр. дело № 253 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА А. К. К., с ЕГН **********, да плати на „У.Е.“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата 25 лева, представляваща направени в производството по по ч.гр.д.
№ 253 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав, разноски за държавна
такса и сумата 180 лева, представляваща направени в производството по по ч.гр.д. №
253 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав, разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
ОСЪЖДА А. К. К., с ЕГН **********, да плати на „У.Е.“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата 25 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски за държавна такса и сумата 180 лева представляваща направени
в първоинстанционното исково производство разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4