О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено
на 08.04.2019 год., в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1958 по описа за 2017 год. на ВОС, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.140 и сл. и чл.248 от ГПК.
Производството е по повод с Молба Вх.
№ 7882/13.03.2019 год. от ищеца по делото, с оглед на държаното в открито
съдебно заседание Определение от 06.03.2019 год.
В молбата си ищеца иска от съда да
приеме за разглеждане предявен в условията на евентуалност иск, с който да
прогласите за недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, обективиран в
нотариален акт за продажба № 76, том 73, вх. per. № 27628 от 08.12.2014 г. на
съдия по вписванията - гр. Варна, договор за продажба на недвижим имот, като
сключен от мним представител.
В молбата се навеждат твръдения на
основание чл. 214 ал. 1 от ГПК, ищеца
без да изменяме петитума на първоначалната искова молба, желае съдът наред с
първоначално предявения ни иск за прогласяване недействителността на договор за
продажба на недвижим имот с нотариален акт за продажба № 76, том 73, вх. per. №
27628 от 08.12.2014 г. на съдия по вписванията - гр. Варна, като сключен от
представителя Игор Березний във вреда на представляваното от него дружество
"ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, да прибави при условията на евентуалност,
разглеждането и на иск за признаване недействителността на същия този договор,
сключен от мним представител с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Такова искане ищеца е релевирал в
депозирана молба, с Молба Вх. № 11944/23.042018 год. против Определение №
908/12.04.2018 год., с което съдът е приел проекто доклад по делото.
В цитираното определенине съдът е
приел, че е предявен установителен иск
за признаване на нищожен договор, сключен от мним представител с правно
основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
В дадения от съда срок, ответника по
иска не е депозирал отговор.
Депозирания от ответника СТАРДЕК
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, не следва да се взема предвед, тъй като това търговско
дружество не страна по този иск, предвид Определение № 908/12.04.2018 год.,по
настоящото гр. дело.
По делото е постъпила е молба с Вх. №
13364/04.05.2018 год. на ВОС от адв. Е.И.Т. - Ж.,***, в качеството й на
процесуален представител на ответника СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК:********* и съдебен адрес ***, офис № 3 с правно основание чл. 248 от ГПК.
В
молбата се твръди, че с Определение № 908/12.04.2018 год. по гр.дело №
1958/2017 год. по описа на ВОС, съдът частично е прекратил производството по
делото. Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото и претендира такива съобразно представения списък.
В молбата е заявено искане на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът да допълните Определение №
908/12.04.2018г. по гр. дело № 1958/2017 год. на Окръжен съд - Варна в частта
за разноските, като присъди в полза на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК:
********* направените разноски, равняващи се на платеното адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по прекратените производства.
В дадения от съда срок е постъпил
отговор на молбата от ищеца по делото "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД с ЕИК
*********, чрез неговия процесуален представител по пълномощие адв. Е.И. - БАК,
със съдебен адрес:***.
В отговора се твръди, че молбата е
неоснователна и съдът не следва да я уважава, тъй като постановеното
определение има характер на процесуално такава, като същевревменно е направено
и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като завишена и
не съответства както на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото.
След като се запозна с материалите по
делото съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.
Производството по делото е образувано
по предявен от „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Тополи, общ. Варна, ул. „Мита Генова" № 17, със
съдебен адрес:*** чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.И. –
БАК ПРОТИВ „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 70, вх. 1, ап. 104,
„СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна ул. „Княз Александър Батемберг" № 18, ет. 1, an. 1 И
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец",Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров" № 55
иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, чл. 124 от ГПК, чл. 26, вр. чл. 167 ЗЗД и цена на иска 980 161,20 лева.
С Определение № 908/12.04.2018 год.
съдът е приел проекто доклад по делото, като от предявените искове е прекратил
като недопустими исковете иска с правно основание чл.124 от ГПК в вр. чл.42
ал.2 от ЗЗД против ответниците „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Княз Александър
Батемберг" № 18, ет. 1, an. 1 И "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец",Експо 2000,
бул. „Никола Вапцаров" № 55.
Съдът е прекратил е като недопустим и
предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, с който се иска да бъде
отменен Нотариалет акт № 109 том.ХІХ, дело № 4042/2016 год.вх.рег. №
7501/07.04.2016 год. на АП-Варна, с който ВИКА ИНВЕСТ е продала процесния имот на „СТАРДЕК
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3, предл. 1 от ГПК и
както и е прекратил като недопустим и предявения иск с правно основание чл.179 ал. 1 ЗЗД,
за заличаване вписаните договорни ипотеки, като преждевременно предявен.
С определението си по реда на чл.140
от ГПК, съдът е приел, че правно основание на първия предавен установителен иск
е чл.42 ал.2 от ЗЗД т.е. за обявяване за недействителен договора запродажба,
сключен без представителена власт от орган за управление на търговско дружество
„ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД с „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД.
След въззивната проверка и мотивите в
Определение № 407/25.06.2018 год. по ч.т.д.№ 345/2018 год. на Апелативен съд
Варна и Определение № 40/21.01.2019 год. по ч.т.дело № 2657/2019 год. та I-во
Т.К. на ВКС са приели че правилната парвна квалификацияна иска е с правно
основание чл.40 от ЗЗД.
Ищеца е заявил на основание чл.214 от ГПК изменение на иска, като е поискал от съда да приеме за разглеждане наред с
първоначалния иск и иск предявен в условията на евентуалност, в конкретния
случай иск за недействителност на договор на основание по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
заявен с молбата от Молба Вх. № 11944/23.04.2018 год. иск в условията на евентуалност
Ищеца е изложил като мотив за
дпустимостна направеното искане основание т. 2В от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, в което е
прието, че поисканото при условията на евентуалност друго основание на иска представляващо последващо
обективно съединяване на иска за допустимо.
Установителен иск, съдът да прогласи
за нищожен на основание чл. 40 от ЗЗД, в отношенията между "ВАРНА
ИНВЕСТМЪНТС" ООД, против „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ"
ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, че договора обективиран в
Нотариален акт за продажба № 76, том 73, вх. peг. № 27628 от 08.12.2014 год. на
съдия по вписванията - гр. Варна, като сключен от управителя Игор Березний във
вреда на представляваното дружество "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
Цената на иска определена по реда на
чл.69 ал.1 т.4 в вр. т. 2 е в размер на 240 040.30 лева /Удостоверение за
данъчна оценка **********/29.09.2017 год. на Община Варна л. 88 от делото/
Установоителен иск съдът да признае в
отношенията между ищеца "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД от една страна и ответниците „ВИКА
ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, че ищеза е собственик на процеснсия имот подробно описан
в исковата молба.
Цената на иска определена по реда на
чл.69 ал.1 т.4 в вр. т. 2 е в размер на 240 040.30 лева /Удостоверение за
данъчна оценка **********/29.09.2017 год. на Община Варна л. 88 от делото/
Установителен иск, с който се иска
съдът да проглади за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 167
от ЗЗД, поради противоречие със закона, договора за учредяване ипотека,
обективирана в нотариален акт № 67, том III, дело № 4045/16, вх. per. № 7502 от
07.04.2016 г. на съдия по вписванията - гр. Варна, в частта, с която „СТАРДЕК
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е учредил в полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"
ЕАД ипотека върху процесния недвижим имот в гр. Варна, ул. „Македония" 74,
тъй като той не е бил негов собственик. Иска е предявен срещу ответниците
„СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"
Цената на иска определена по реда на
чл.69 ал.1 т.4 в вр. т. 2 е вразмер на 240 040.30 лева /Удостоверение за
данъчна оценка **********/29.09.2017 год. на Община Варна л. 88 от делото/
Установителен иск, с който се иска
съдът да проглади за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 167
от ЗЗД, поради противоречие със закона, Договора за учредяване на ипотека,
обективирана в нотариален акт № 68, том III, дело № 4047/16, вх. per. № 7503 от
07.04.2016 г. на съдия по вписванията - гр. Варна, в частта, с която „СТАРДЕК
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е учредил в полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"
ЕАД ипотека върху процесния недвижим имот в гр. Варна, ул. „Македония" 74,
тъй като той не е бил негов собственик. Иска е предявен срещу ответниците
„СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)".
Цената на иска определена по реда на
чл.69 ал.1 т.4 в вр. т. 2 е вразмер на 240 040.30 лева /Удостоверение за
данъчна оценка **********/29.09.2017 год. на Община Варна л. 88 от делото/
По делото е представен договор за
правна помощ и съдействие от 18.12.2017год., между: търговско дружество от
"СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Дубровник" № 54, бл. 4, Магазин № б,
представлявано от управителя си - Светослав Михайлов Жеков с ЕГН: ********** и
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Т. И ТЕРЗИЕВА", C ЕИК:*********, С адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Иван Шишман" № 20, ет. 1, офис 3 -
представлявано от адвокат Е.И.Т.-Ж. с ЕГН: **********, вписана в Адвокатска колегия
- гр. Бургас.
Предмет
на договора е : Оказване на правна защита и съдействие изразяващи се в
изготвяне и депозиране пред ВОС на отговор на искова молба с възражение, срещу
четири обективно и субективно съединени иска на "Варна Инвестмънтс"
ООД, по гражданско дело № 1958/2018г. на ВОС и процесуално представителство по
това дело.
Страните по този договор са договорили
възнаграждение в размер на 18 800 лева /осемнадесет хиляди и осемстотин
лева/, както следва - по 6000 лв.(шест хиляди лева) за всеки един от първите
два иска(по чл. 40 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК) и общо 6800лв.(шест хиляди и
осемстотин) лева, за двата иска, за обявяване нищожност на ипотеките.
Вазнаграждението
на адвоката е платено по банкова сметка ***иционна банка АД, за което са
представени и вносни бележки.
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на предсавените по делото писмени доказателства.
От така установеното съдътправи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОЕКТО ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО.
С исковата молба ищеца е заявил за
заглеждане един установителен иск за прлогласянаве на нищожна сделката
обективирана Нотариален акт за продажба № 76, том 73, вх. peг. № 27628 от
08.12.2014 год. на съдия по вписванията - гр. Варна, договор за продажба на
недвижим имот, като основание е посочил, че договора е нищожен, тъй като е
сключен от органия представител на дружеството във вреда на представлявания.
В приетия от съда с Определение №
908/12.04.2018 год. постановено по реда на чл.140 от ГПК, прокто-доклад по
делото съдът е приел като правната квалификация на иска такава с правно основание
чл.42 ал.2 от ЗЗД, а не както е заявил ищеца в исковата си молба, иск с правно
основание чл.40 от ЗЗД.
След депозираните възражение и
изложените мотиви на Определение № 407/25.06.2018 год. по ч.т.д.№ 345/2018 год.
на Апелативен съд Варна и Определение № 40/21.01.2019 год. по ч.т.дело №
2657/2019 год. та I-во Т.К. на ВКС, настоящия съдбен състав намира, че
предявения установителен иск е с правно основание чл.40 от ЗЗД.
В този смисъл съдът дължи произнасяне
като, измени проекто доклада по делото и приеме на предявения от ищеца
установителен иск против ответника „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД е с правно снование
чл.40 ЗЗД, т.е. за обявяване за недействителен договор, сключен във вреда на
представляваното дружество отнеговия представител.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането за последващо
обективно съединяване на искове.
Искането на ищеца, чрез неговия
процесуален представител за приемане за разглеждане на иск в условията на
евентуалност, заявен за пръв път след изготвяне на проекто доклад по делото с
Молба Вх. № 11944/23.04.2018 год. по реда на чл.214 от ГПК е процесуално
недопустимо.
Заявено е от ищеца искане за приемане
за разглеждане на евентуален иск, по реда на чл.214 от ГПК със същия петитум,
но на различно въведено правно основание, договора е нищожен освен на
въведеното основание по чл.40 от ЗЗД, но и на основание 42 ал.2 от ЗЗД. Процесуалния
представителна ищеца, за да обоснове тезата си се позовава на Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, докладчик
съдията Теодора Гроздева.
Съгласно цитираното тълкователно
решение, ОСГК е приел, че е допустимо е по реда на изменение на иска /чл. 214, ал.
1 от ГПК/ ищецът по предявен иск за собственост да се позове при
условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от
посоченото в обстоятелствената част на исковата молба. В теорията това
изменение на иска се приема за последващо обективно съединяване на искове.
От горното следва извода, че ищеца
може по реда на чл.214 от ГПК да въведе с първоначалното въведеното с исковата
молба правно основание и друго придобивно основание, но само по предявен
положителен иск за собственост и иск по чл.108 от ЗС. Това изключение се отнася
само за исковете за собственост, а не и други установителни искове. В
заключение последващо обективно съединяване на искове е недопустимо с
изключение на исковете за собственост.
В изложения смисъл направеното от
ищеца изменение на иска, по отношение на основанието на установителния иск за
нищожност на договора, представлява по своята същност последващо обективно
съединяване на искове, което е недопустимо, в конкретния случай предявения иск не попода в
предвидените изключения, тъй като не е иск за собственост.
Действителност такъв иск е предявен,
но по отношение на него не е поискано изменение.
Съдът следва да остави без уважение
като процесуално недопустима молбата на ищеца по реда на чл.214 от ГПК за приемане
за съвместно разглеждане на иск предявения в условията на евентуалност иск,
заявен за пръв път с Молба Вх. № 11944/23.04.2018 год. , след размяна на книжа
и изготвяне на определение по чл.140 от ГПК, с правна квалификация по чл. 42
ал.2 от ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на договор за продажба,
обективиран в нот. акт № 76, том 73, вх. Peг., № 27628 от 08.12.2014 г. на СВ -
гр. Варна, като сключен от управителя Игор Березний без представителна власт да
представлява "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
С Определение № 908/12.04.2018
год.- по настоящото делото съдът частично е прекратили производството по
делото. Определението на съда в тази му част след ваззивна и касационна
проверка е влязло в законна сила.
След частичното прекратяване на производството
по делото, висящи пред съда са останали за разглеждане следните искове:
Първия установителен иск предявен от ищеца "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД,
против „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, с който иска от съда да ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН на
основание чл. 40 от ЗЗД, по иск на "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, против
„ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, договора обективиран в Нотариален акт за продажба №
76, том 73, вх. peг. № 27628 от 08.12.2014 год. на съдия по вписванията - гр.
Варна, договор за продажба на недвижим имот, с който "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС"
ООД, чрез управителя Игор Березний, е продало на „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, чрез
управителя Виктория Перекос, собствения на "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Македония" 74, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, номер по
предходен план 6, кв. 444, с площ 381 кв.м, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 10135.1505.214, 10135.1505.202, 10135.1505.203, 10135.1505.200,
10135.1505.199, заедно с построения в същия имот жилищна сграда - еднофамилна,
имот с идентификатор 10135.1505.201.4, на 2 етажа, с площ 107 кв.м, стар
идентификатор 10135.1505.201.1, 10135.1505.201.2, 10135.1505.201.3, за сумата
от 10 000 лв., като сключен от управителя Игор Березний във вреда на
представляваното от него дружество "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
Втория установителен иска е за
собственост, предявен от "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД против
„ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, с който се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД от една страна
и от друга „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, че "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД
е собственик на недвижим имот в гр. Варна, ул. „Македония" 74,
представляващ поземлен имот № 6, в кв. 444 по действащия към 2006 г. план на 1
микрорайон на гр. Варна, с обща площ 376 кв.м, при граници: поземлен имот № 5,
поземлен имот № 7, поземлен имот № 9 и улица „Македония", ведно с
построената в този имот масивна жилищна сграда, с РЗП 136 кв.м, с площ на мазе
12 кв.м и площ на таван 58 кв.м, ведно с всички приращения, насаждения и др.
подобрения в имотите, който недвижим имот понастоящем е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, с площ
381 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), съседи:10135.1505.214, 10135.1505.202,
10135.1505.203, 10135.1505.200, 10135.1505.199, ведно с изградената в този имот
сграда с идентификатор 10135.1505.201.4 по кадастралната карта на гр. Варна,
със застроена площ 107 кв.м, стар идентификатор 10135.1505.201.1,
10135.1505.201.2, 10135.1505.201.3, брой етажи: 2, предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна.
По отношение на първия предявен от
ищеца установителен иск, настоящия съдебен състав намира, че е с правно
снование чл.40 от ЗЗД, т.е. предявен установителен иск за обявяване за
недействителен договор, сключн от орган на управление на търговско дружество във
вреда на дружеството.
В тежест на ищеца съдът възлага, да
установи, че по време на сключване на договора негово управител е Игор
Березний, да установи че по реда
предвидения в ЗТР, са обявени за нищожни вписните обстоятелство по отношение на
представителството на Игор Березний и Виктория Переко, както и обстоятелството
че действиятан на управителя на дружество Игор Березний сас във вреда на във
вреда на представляваното от него дружество "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
В тежестна ищеца съдът възлага да
докаже обстоятелството, че като търговец се е противопоставил на сделката
веднага след узнаването й, а предявения иск за позоваване на недействителността
представлява отказ за потвърждаване действия извършени без представителна власт.
Втория обективно съединен иск е с
правно основание чл.124 от ГПК,.
С този иск ищеца е поискал, от съда да
признае за установено в отношенията
между ищеца и ответниците „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК
БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, че ищеца е
собственик на процесния имот, придобит от него с Нотариален акт № 157, том
LXXV, дело № 17911, вх. peг. № 23642 от 15.09.2006 год., предвид нищожността на
договора обективиран в Нотариален акт за продажба № 76, том 73, вх. peг. №
27628 от 08.12.2014 год. на съдия по вписванията - гр. Варна, предмет на първия
иск.
Така предявения установителен иск е
допустим с оглед наличието на правен интерес от неговото прудявяване.
За ответниците „ВИКА ИНВЕСТ"
ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД този правен интерес е налице, като против
ответника"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД е налице косвен правен
интерес, с оглед сключените договори за кредит обезпечен с ипотека върху имота.
На основание чл.154 от ГПК съдът възлага в
тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва да
установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения.
Съдът възлага в тежест на ищеца да
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича.
Съдът следва да допусне като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба и отговорите на
исковата молба, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание.
ПО ОТНОШЕНИЕ на производството с
правно осонвание чл.248 от ГПК
Молбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока за обжалване на цитираното определение Вх. №
13364/04.05.2018 год. на ВОС.
Искането е основателно и намира своето
правно осонвание в чл.78 ал.4 от ГПК.
При прекратяванена делото ответника
има право на разноски.
Определението с което съдът е
прекратил производстовто по делото е влазло н законна сила. По делото са
представени надлежни писмени доказателства, от които е видно, че ответника е
направил разноски по делото и е поискала тяхното присъждане при прекратявена на
делото.
Ответника е заплатил възнаграждение за
защита и процесуално представителство по следните искове, които са прекратени,
а именно: установителен иск за неищожност на договор с правно основание чл.40
от ЗЗД, с цена на иска 240 040.30 лева и два иска за нищожност на
сключените договори за ипотека с цена на двата иска в размер на по
240 040,30 лева.
Съдът следва да присъди направените от
ответника разноски за защито по исковети, производството по които е прекратено
на основание чл.78 ал.4 от ГПК, а направеното от ищеца възражение за
недължимост на тези разноски е неоснователно.
По отношение на размера на
претендираните разноски.
Ответника "СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, е заплатил за предявените искове възнаграждение за адвокат защитник
вразмер на 6000 лева, на иска занищожност на договор на основание чл.40 от ЗЗД
и сумата от 6 800 лева за исковете за прогласяване за нищожни на
договорите кредит в частта в която ответника е учредил ипотека в полза на банката върху процесния
имот.
Претендира разноски в размер на
12 800 лева.
В дадения от съда срок ответника е
направил възражение за прекомерност на претендираните разноски представляващи
възнаграждение на адвокат защитник по смисъла на чл.78 ал.5
Възражението е процесуално допустимо, но
е неоснователно.
Съдът по възражение за прекомерност
чл.78 ал.5 от ГПК, може да намали претендираните разноски представляващи
платено възнаграждение на процесуалния си представител, но не по-млако от
предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1,
възнаграждението на един адвокат защитник за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес се определя, съгласно т.5 при
цена на иска 245 040,30 лева, то предвиденото възнаграждение е 3530 лв.
плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. или 2 900,80 лева.
С други думи съгласно цитираната
наредба на адвоката защитник се дължи възнаграждение в размер на по
6 430,80 лева, за първия установителен иск, и два пъти по 6 430,80
лева, за последните два установителни искове.
В този смисъл съдът намира
възражението за прекоменост, за неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът следва
да присъди в тежест на ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 12 800
лева.
По искането на ищеца да бъде допълнен
доклада с оглед направените доказателствени искания в писмено становище на
ищеца с Вх. № 7260/07.03.2018 год. на ВОС.
Съдът намира, че следва да отложи
произнасянето си по направените доказателствени искания след, като връчи препис
от молбата на насрещната страна за становище.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустим предявен в
условията на евентуалност иск, по реда на чл.214 от ГПК от „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, общ.Варна, ул. „Мита
Генова" № 17, със съдебен адрес:*** чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. Е.И. – БАК ПРОТИВ „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна ж.к. „Владислав Варненчик" бл.
70, вх. 1, ап. 104 , заявен за пръв път с Молба Вх. № 11944/23.04.2018 год. ,
след размяна на книжа и изготвяне на определение по чл.140 от ГПК, с правна
квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД иск за прогласяване нищожността на договор
за продажба, обективиран в нот. акт № 76, том 73, вх. peг, № 27628 от
08.12.2014 г. на СВ - гр. Варна, като сключен от управителя Игор Березний без
представителна власт да представлява "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК,
Определение № 908/12.04.2018 год. постановено по гр. дело № 1958/2017 год. по
описа на ВОС, в следния смисъл: „ОСЪЖДА „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, общ. Варна, ул. „Мита
Генова" № 17да заплати на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Княз Александър
Батемберг" № 18, ет. 1, an. 1, направедите по делото разноски на основание
чл.78 ал.4 от ГПК в размер на 12 800 лева.
Определението на съда в тази му част
подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от редовното му връчване
пред ВАС
ПРИЕМА ИЗМЕНЕНИЕ в изготвения с
Определение № 908/12.04.2018 год . по гр.дело № 1958 по описа за 2017 год. на
ВОС проект за доклад:
Предявени са субективно съединени
искове два установителни иска.
Първия иск е с правно основание чл.40
от ЗЗД.
Предявен е установителен иск от "ВАРНА
ИНВЕСТМЪНТС" ООД, против „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, за прогласяване за нищожен
на основание чл.40 от ЗЗД, на договор обективиран в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот акт № 76, том 73, вх. peг. № 27628 от 08.12.2014 год., на съдия
по вписванията - гр. Варна, като сключен от управителя Игор Березний във вреда
на представляваното от него дружество "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
Втория от установителните искове е с
правно снование чл.124 от ГПК, с който ищеца моли съда да приеме за установено
в отношенията му с „ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, че той е собственик на процесния
имот, описан подробно придобит чрез правна сделка обективирана в Нотариален акт
№ 157, том LXXV, дело № 17911, вх. peг. № 23642 от 15.09.2006 год. на Съдия по
вписвманията при СП-Варна.
Приема след разумно тълкуване, петитум
на искове, с които ищеца моли съда да постанови решение, с което да:
ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 40 от ЗЗД, договора обективиран в Нотариален
акт за продажба № 76, том 73, вх. peг. № 27628 от 08.12.2014 год. на съдия по
вписванията - гр. Варна, по иск на "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, против
„ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, Договора продажба на недвижим имот, с който
"ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД, чрез управителя Игор Березний, е продало на
„ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, чрез управителя Виктория Перекос, недвижим имот находящ
се в гр. Варна, ул. „Македония" 74, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.1505.201 по кадастралната карта на гр. Варна, номер по
предходен план 6, кв. 444, с площ 381 кв.м, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 10135.1505.214, 10135.1505.202, 10135.1505.203, 10135.1505.200,
10135.1505.199, заедно с построения в същия имот жилищна сграда-еднофамилна,
имот с идентификатор 10135.1505.201.4, на 2 етажа, с площ 107 кв.м, стар
идентификатор 10135.1505.201.1, 10135.1505.201.2, 10135.1505.201.3, за сумата
от 10 000 лв., като сключен от управителя Игор Березний във вреда на
представляваното от него дружество "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД.
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на снование
чл.124 от ГПК в отношенията между страните "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД ,
„ВИКА ИНВЕСТ" ЕООД, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, че "ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС" ООД е собственик на недвижим имот в гр. Варна,
ул. „Македония" 74, представляващ поземлен имот № 6, в кв. 444 по
действащия към 2006 г. план на 1 микрорайон на гр. Варна, с обща площ 376 кв.м,
при граници: поземлен имот № 5, поземлен имот № 7, поземлен имот № 9 и улица
„Македония", ведно с построената в този имот масивна жилищна сграда, с РЗП
136 кв.м, с площ на мазе 12 кв.м и площ на таван 58 кв.м, ведно с всички
приращения, насаждения и др. подобрения в имотите, който недвижим имот
понастоящем е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.1505.201 по
кадастралната карта на гр. Варна, с площ 381 кв.м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
м), съседи:10135.1505.214, 10135.1505.202, 10135.1505.203, 10135.1505.200,
10135.1505.199, ведно с изградената в този имот сграда с идентификатор
10135.1505.201.4 по кадастралната карта на гр. Варна, със застроена площ 107
кв.м, стар идентификатор 10135.1505.201.1, 10135.1505.201.2, 10135.1505.201.3,
брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
УКАЗВА на
осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищеца, че е в негова тежест да докаже, фактите
и обстоятелствата посочени в мотивите към определението.
ОТЛАГА произнасянето си по направеното
от ищеца доказателствени искания в депозирана молба с Вх. № 7260/07.03.2018
год. на ВОС, след становище на ответниците по иска.
ПРЕПИС от Молба Вх. № 7260/07.03.2018
год. на ВОС, да се връчи на насрещните страни за становище в седимичен срок от
редовото й връчване.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: