№
гр. София, 09.09.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 11275 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 364477 от 19.03.2018 г., постановено
по гр. д. № 41452/2015 г. на СРС, 45 състав, е признато за установено по
исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от И.Д.М., Р.И.П. и И.Д.П. срещу
„Т.С.” ЕАД, че Р.И.П. при квота 2/3 идеални части, И.Д.М. при квота 1/6 идеална
част и И.Д.П. при квота 1/6 идеална част не дължат на „Т.С.” ЕАД, сумата от
6903,06 лева – главница, представляваща претендирана от дружеството цена за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен номер 274645, за периода от м. 03.2007
г. до м. 05.2015 г., сумата от 2538,44 лева – мораторна лихва върху главницата
от 6903,06 лева за периода от 30.04.2007 г. до 14.07.2015 г., сумата от 243,43 лева
– главница, представляваща начисления за дялово разпределение и сумата от 84,35
лева – мораторна лихва върху главницата от 243,43 лева за периода от 30.04.2007
г. до 09.06.2017 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът
„Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове за
сумите, които не са погасени по давност - за главница за топлинна енергия в
размер на 780,84 лева за периода 08.2012 г. – 05.2015 г., мораторна лихва в
размер на 321,60 лева, главница за дялово разпределение в размер на 30,60 лева
и лихва за забава в размер на 12,91 лева. В жалбата решението в обжалваната
част се счита за неправилно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Намира се, че съдът неправилно е приел, че ищците не са
потребители на топлинна енергия, тъй като въззиваемите не са твърдели, че не са
собственици на имота, а само, че не са подписали индивидуален договор. Сочи се,
че по делото е представен документ, удостоверяващ правото на собственост на
имота. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от ищците И.Д.М., Р.И.П. и И.Д.П., които считат същата за
неоснователна, тъй като възражения по отношение на идентичността и
собствеността на имота са заявени своевременно пред първата инстанция. Намират
за правилно разрешението на съда за липса на облигационно отношение, тъй като
не се доказва, че ищците са клиенти на топлинна енергия поради обстоятелството,
че техният наследодател не е бил собственик на процесния имот – имотът в титула
за собственост не съвпада с процесния. Претендират разноски.
Решение № 364477 от 19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 41452/2015 г. на СРС, 45 състав, в частта, в която са уважени предявените искове за
главница за топлинна енергия в размер над сумата 780,84 лева до 6903,06 лева и
за периода 03.2007 г. - 08.2012 г., мораторна лихва в размер над 321,60 лева до
2538,44 лева, главница за дялово разпределение в размер над 30,60 лева до 243,43
лева и лихва за забава в размер над 12,91 лева до 84,35 лева, е влязло в сила
като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата. Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СРС, 45 състав, е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти,
на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ищецът оспорва
дължимостта на процесните суми, поради което в доказателствена тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че спорното право съществува, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлоенергия, както и качеството на ищцата на
потребител на топлоенергия, че реално е била доставена топлоенергия в съответния
обем за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на отричаната сума.
Настоящият състав на съда намира за правилна
преценката на районния съд за липса на доказаност на обстоятелството, че
наследодателят на ищците е собственик на процесния имот.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 42 от ДР на ЗЕ (ред.
от 08.09.2006 г.) "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно §1, т. 41б от ДР на ЗЕ (ред. от 17.07.2012 г.)
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Следователно, по изричното разпореждане на закона,
по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот, потребител на
топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че между страните не са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Въззивният
съд намира, че по делото не са ангажирани доказателства от ответника, чиято е
доказателствената тежест за това, наследодателят на ищците да е собственик на процесния
имот, т. е., че е потребител на топлинна енергия по силата на закона и съоветно
легитимирана да отговаря за задълженията за топлоенергия, отдадена в имота през
процесния период. Ищците са оспорили качеството си на клиенти на топлинна
енергия за процесния имот. Правилно първоинстанционният съд е установил, че
представеният договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ, се отнася за имот в гр. София , ж.к. „******, докато процесният имот е в
гр. София, ж.к. „******. Удостоверение за идентичност бе представено от ответника
едва пред въззивната инстанция, но същото не бе прието от въззивния съд като
доказателство по делото, тъй като счете същото за преклудирано и неотговарящо
на изискванията на чл. 266 ГПК, поради несъществуването на обективна пречки за
представянето му в първоинстанционното производство.
От изложеното се налага извод за истинност на
твърденията в исковата молба, а именно липса на качеството на потребители на
ищците на топлинна енергия, поради недоказаност на качеството им на собственици
именно на процесния имот, от което следва и липса на дължимост на процесните
суми, което обстоятелство се цели да се установи чрез отрицателния устновителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ответникът не установи обстоятелтвото, че ищците са
собственици на процесния апартамент, което би било основание да бъде ангажирана
отговорността им за процесните суми, поради което и следва да се приложат
негативните правни последици от неустановяването на обстоятелство, за което
страната носи доказателствена тежест, а именно уважаване на предявения
отрицателния устновителен иск.
При условие, че не се установява основната
материална предпоставка, която би довела до основателност на извънсъдебно претендираните
от ответника суми за консумирана топлинна енергия, съдът намира за лишено от
смисъл да обсъжда, дали част от сумите са били погасени по давност, още повече,
че с въззивната жалба е заявено, че решението не се обжалва в тази му част.
Доколкото решаващите изводи на настоящия състав съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на спора разноски следва да бъдат
присъдени на въззиваемите на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, които са
претендирали такива и са представили списъци по чл. 80 ГПК и договори за правна
защита и съдействие за договорено адвокатско възнаграждение по 450 лева за
всеки един от въззиваемите, платено в брой.
По арг. чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 364477 от 19.03.2018 г., постановено по гр. д. № 41452/2015
г. на СРС, 45 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на И.Д.М., ЕГН
**********, сумата от 450 лева, на Р.И.П., ЕГН **********, сумата от 450 лева и
на И.Д.П., ЕГН **********, сумата от 450 лева на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3, ГПК - разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото
лице – помагач на страната на ответника – „Т. с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.