№ 400
гр. Б., 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.А
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120200972 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. М. М. с ЕГН ********** от гр.К., ул.... и
съдебен адрес в гр.Б., ул...., чрез адв.С. К. АК-Б. против наказателно
постановление №23-0769-000040/02.02.2023г на Началник група ОДМВР-Б.
сектор „Пътна полиция“ –Б., с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят.
Счита го за неправилно. Настоява, че няма вина за извършването на
нарушението.
Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. За него се явява
адвокат –надлежно упълномощен. Претендират се разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява
представител ЮК. Оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП. Не
претендира ЮК възнаграждение.
1
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото
съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
причини:
На 22.03.2022г, около 11,45 часа в гр.К., по ул.“О.“ до бензиностанция
„Д.“ , в посока центъра на гр.К., водача на влекач марка Волво ФН 12 420 с
рег.№ ... управлявал. При проверка на същия се оказало, че водачът П. М. е
управител на дружеството, чиято собственост е МПС (лист 5 и лист 34 от
делото) и го управлявал с прекратена регистрация от 30.12.2021г по чл.143
ал.10 от ЗДвП, като към момента на управление и извършване на проверката
нямал сключен договор за гражданска отговорност на автомобилите. На
място, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия AД и сериен №000138 на 22.03.2022г
(лист 10 от делото). Затова, че автомобилът бил с прекратена регистрация от
30.12.2021г на водача М. в акта било вписано административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. АУАН, бил му връчен и го подписал без възражения.
Получил екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени
възражения.
Установено било, че процесният автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 30.12.2021г въз основа на получено
от сектор „ПП“-Б. уведомление по електронен път от Гаранционен фонд за
МПС по реда на чл.574 ал.6 от КЗ, за водачи, които не са сключили
застраховка ГО. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен
фонд по чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на ППС.
Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-Б.
от образуване на досъдебно производство с постановление от 05.08.2022г
(лист 7 от делото) и останалите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №23-0769-000040 на 02.02.2023г с описание на фактическата
2
обстановка идентична с тази в акта, а именно, че водачът П. М. М. с ЕГН
********** е осъществил административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП и
на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП му наложил
наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от
закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от
представената Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г (лист 20 и 21 от
делото).
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и
описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият
орган, като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на
нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение на чл.175
ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по
който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на
защита на наказаното лице. В настоящия случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, поради което не е съществено.
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят на
инкриминираната дата-22.03.2022г управлявал МПС– влекач марка Волво ФН
12 420 с рег.№ ..., собственост на дружиеството , на което били управител,
който не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е
била прекратена служебно на 30.12.2021г на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП
(несключване на договор за задължителна застраховка „ГО“). Съгласно
разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач,
3
който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в НП автомобил, който е бил със служебно
прекратена регистрация, т.е. същият не е бил регистриран по надлежния ред
в Р България. От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е
знаел, че регистрацията на автомобила, който е негова собственост от същия
ден е прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка е било
установено, че жалбоподателят не е знаел за прекратяването. Съгласно
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г ВКС –ОСС на ВКС и І и ІІ
колегии на ВАС уведомяването на собственика за служебно прекратена
регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови
регистрацията на МПС, така и за узнаването на служебното прекратявана на
регистрацията.
Уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав за прекратяване на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3от ЗДвП, защото
законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „ГО“, а се извършва
автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54
от 30.12.2016г за регистрациите на гаранционния фонд за обмена и защита на
информацията и издаването и отчитането на задължителните застраховки по
чл.461 т.1 и т.2 от Кодекса на застраховането. Собственикът на МПС
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена регистрацията на
МПС. Знанието на точната дата за дерегистрацията е от значение от
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с
породените от него правни последици.
Действително собственикът на МПС е длъжен да знае, че за МПС няма
4
валидна застраховка „ГО“, което води и до служебно прекратяване на
регистрацията на МПС, и незнанието на закона не е обстоятелство,
изключващо административнонаказателната отговорност–за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл.143 ал.10
от ЗДвП, т.е фактическото обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС
за служебно прекратена регистрация на автомобила, поради което липсва като
умисъл, така и небрежност–незнанието на фактическото обстоятелство не се
дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който
да бъде извършена такава справка за служебно прекратена регистрация.
Регистърът по чл.4 ал.1 т.12 от Наредба №54/2016г, в който е отбелязано, че
МПС е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка
„ГО“ на автомобилистите е със защитена информация.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми
собственикът на МПС за служебно прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебно прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила си. Съгласно чл.18б ал.2 от Наредба
№І-45 от 24.03.2000г, при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1,2,3,4 и 8
се уведомява собственикът на превозното средство.
Съществува законово задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственикът за извършената служебна
дерегистрация на МПС, но е възможно той да е уведомен за този факт при
посещение на място в сектор „Пътна полиция“ при връчване на акт за
установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на МПС от отдел „Пътна полиция“ или не се
докаже по друг начин, узнаването за служебно прекратяване на
регистрацията, деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказвани всички елементи от състава на административното нарушение,
5
включително и вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (лист
28 и списък на разноските на лист 35 от делото), като с оглед изхода на спора
административнонаказващият орган следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 400 лева. По делото
представителят на АНО не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе, Б.кият районен съд, V-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0769-000040/02.02.2023г на
Началник група ОДМВР-Б. сектор „Пътна полиция“ –Б., с което на П. М. М. с
ЕГН ********** от гр.К., ул.... му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на П. М. М. с ЕГН ********** от
гр.К., ул.... направените в хода на производството пред настоящата инстанция
разноски за адвокат в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6
7