№ 7917
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110147073 по описа за 2022 година
Ищецът ЗД „Б. ИНС“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Автокаско” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1100.02 лв. за щети на
застрахованото МПС „Ауди С4“ с рег.№ ., рез.тат от ПТП на 22.06.2017 г., в района на гр.
Бургас, .. „Одрин“, причинено по вина на водача на товарен автомобил с рег. № .... и
ремарке с рег. № ...., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за
възстановяване на платеното обезщетение с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 1115.02
лв., но било извършено частично погасяване. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде
осъден да му заплати останалата дължима сума в размер на 412.15 лв., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 181.59 лв. за
периода от 20.04.2018 г. до 22.08.2022 г. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по размер. Признава, че процесното ПТП е възникнало на 22.06.2017 г., в
района на гр. Бургас, .. „Одрин“, както и че товарен автомобил „Сканиа“ с рег. № .... и
ремарке с рег. № .... е било застраховано при него. Оспорва размера на вредите по подробно
изложени съображения. Оспорва акцесорната претенция за лихви. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
1
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния рез.тат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: настъпило на 22.06.2017 г., в района на гр.
Бургас, .. „Одрин“, ПТП между МПС „Ауди С4“ с рег.№ ., което било застраховано по
застраховка „Автокаско“ при ищеца, и товарен автомобил „Скания“ с рег. № .... и ремарке с
рег. № ...., гражданската отговорност на чийто водач била застрахована при ответното
дружество, при механизъм, посочен в двустранен констативен протокол за ПТП №
24286/22.06.2017 г., като ищецът заплатил обезщетение за вредите в размер на 1115.02 лв., а
ответникът погасил 702.87 лв. по регреса чрез прихващане на насрещни задължения на
двете дружества. С така извършеното частично изпълнение на задължението си ответникът
извънсъдебно е признал, че са налице основанията за ангажиране на регресната му
отговорност, в която насока са и събраните по делото доказателства.
Не е спорно по делото и че нанесените щети, описани при огледа на лек автомобил Ауди, са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 1687.90 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платената от ищеца сума е по-малка от установената от вещото лице средна
пазарна стойност на вредите /по-малка е дори от сумата с отчитане на овехтяването/, с
платената сума се съизмерява регресното му право, като към сумата следва да се прибавят и
ликвидационните разноски от 15 лв., общо 1115.02 лв. При приспадане на погасените от
ответника 702.87 лв., дължими остават претендираните от ищеца 412.15 лв. Искът следва да
се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва до окончателното плащане.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
2
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. В случая не са представени по делото доказателства кога претенцията е
предявена пред ответника. Представено е писмо с изявление за прихващане, също без
доказателства за дата на връчването му на ответника, и платежно нареждане за плащане от
ищеца на сумата, надвишаваща размера, до който са прихванати насрещните задължения по
посочените в приложения към него щети, сред които и процесната такава. Доколкото
ответникът не оспорва прихващането, извършено на 20.4.2018 г., следва да се приеме, че от
тогава е настъпила и забавата, тъй като ответникът е отказал плащане за остатъка от сумата.
Считано от 20.4.2018 г. до 22.8.22 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва
възлиза на 181.59 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е изцяло основателна и следва да му се присъдят направените разноски за
държавна такса 50 лв., депозит вещо лице 150 лв. и юрисконс.тско възнаграждение 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б. Инс“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 412.15 лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС
в рез.тат на ПТП, настъпило на 22.06.2017 г. по вина на водача на товарен автомобил с рег.
№ .... и ремарке с рег. № ...., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2022 г. до изплащането й,
сумата от 181.59 лв. лихва за забава от 20.4.2018 г. до 22.8.2022 г., и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 300.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3