Решение по дело №207/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 200
Дата: 9 октомври 2019 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20197130700207
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 09.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА                                                                 МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 207 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 207/24.07.2019 г., постановено по НАХД №576/2019г., Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/серия К № 2128128 издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на Б.С.Д. *** с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 04.05.2018 г. в 14,45 ч., в землището на с.Малиново, бензиностанция „Петрол“, на път І-4, км. 65+700, посока гр.София, извън населено място, при максимално разрешена скорост 60 км.ч. въведена с пътен знак В26, МПС, собственост на Д., лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег.№*******, се е движил със скорост 101 км.ч., при отчетен толеранс от - 3 %, като е налице превишение на разрешената скорост с 41 км.ч.

Решението е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Д.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че незаконосъобразно не е взета предвид подадената от касатора декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Иска да бъде отменено изцяло решението на ЛРС и да се постанови ново, с което да се отмени НП.    

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д.. Поддържа касационната жалба.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р.. Оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд.

Административно-наказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че на 04.05.2018 год. в 14,45 часа на ПП 1-4 км. 65+700, бензиностанция Петрол, с посока на движение гр. София, в землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26/60 км.ч., заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип стационарна SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС  „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с регистрационен номер *******, е извършено нарушение на въведеното ограничение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059048ВВВ. В ЕФ е посочена разрешена скорост 60 км.ч., установената 101 км.ч. и превишаване на разрешената скорост с 41 км.ч. Видно от приложената разпечатка на снимков материал /на л.15 от първо-инстанционното дело/ от изготвения от техническото средство видеоклип, техническите и географски параметри съответстват на описаното в ЕФ.

За да потвърди процесния електронен фиш районният съд е приел, че  при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Счел е нарушението за безспорно установено въз основа на представените доказателства, вкл. приложената разпечатка от техническото средство и снимков материал, представляващи годно доказателствено средство.

В издадения ЕФ изрично е посочено, че от фиксираната скорост е приспаднат автоматично - 3 % толеранс.

Съдът е изложил подробни мотиви защо не приема за доказано, че касаторът е представил всички необходими доказателства по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, които касационният състав споделя. За да е налице хипотезата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва собственикът на МПС, на когото е издаден ЕФ, да представи пред органите по контрол не само декларация, но и копие от СУМПС на лицето, на което е предоставен автомобилът. В случая няма доказателства касаторът да е представил пред ОД на МВР Ловеч освен декларация и копие от СУМПС на посоченото в декларацията лице. Законодателят е въвел това изискване, за да предотврати злоупотребата с това право и посочването на произволни трети лица като водачи на МПС от страна на собствениците, на които е издаден ЕФ.

Решението е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на ЕФ са основани на съвкупна преценка и анализ на представените към преписката писмени доказателства. Касационният състав споделя и правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на издадения електронен фиш, като счита за безпредметно да ги преповтаря.

С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е създаден облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което в случая е стационарно, а и изрично този факт е отбелязан в издадения ЕФ. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба на закона и то е спазено. ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които индивидуализират по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна и субективна страна. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора, вписан в регистъра за МПС като собственик на процесното МПС /лист 18 от първо-инстанционното дело/, тъй като в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е заявил по законовия ред с декларация и приложено копие от СУМПС друго лице, на което е предоставил МПС, и което е извършило нарушението, съгласно нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП. Като собственик на автомобила към момента на нарушението на Д. е наложено наказанието, предвидено в закона за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения, включително схема на участъка от пътя /лист 13 от първо-инстанционното дело/. Представени са доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.12 от първо-инстанционното дело/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на Дирекция „ИСИУС” при Български институт по метрология /л.11 от първо-инстанционното дело/, системата за контрол на скоростта има валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминала последваща проверка на годността, като отговаря на нормативните изисквания. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с това конкретно автоматизирано техническо средство - стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. От снимковия материал е видно, че установената скорост е била 105 км.ч., но след отчитане на толеранс от 3 %, е приета за установена скорост от 101 км.ч.

В издадения ЕФ е съобразена в полза на нарушителя възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписана като установена скорост 101 км.ч., като това не се отразява на квалификацията на нарушението, защото и 101 км.ч., и 105 км.ч. попадат в превишаването над 40 км.ч., за което в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в редакцията на нормата към датата на нарушението, е предвидено налагане на глоба в размер на 400 лв.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.  

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207/24.07.2019 г. постановено по НАХД № 576 по описа за 2019 година на Районен съд Ловеч.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

2.